България прави сериозен скок по отношение на конкурентоспособността –  страната се придвижва от 74-то до 62-ро място в годишната класация за конкурентоспособност на Световния икономически форум.

На 5 септември 2012 г. екипът на Световния икономически форум представи поредния доклад за конкурентоспособност на икономиките на 144 страни (The Global Competitiveness Report 2012-2013). Официален партньор на Форума за България е Центърът за икономическо развитие (ЦИР).

България вече не е на последно място по конкурентоспособност сред страните от ЕС - през тази година тя изпреварва Словакия, която е на 71-во място и е много преди Румъния, която е 78-ма. Гърция обяснимо е едва 96-та. България е само на две позиции след Унгария. Най-доброто предишно класиране на България е било през 2010 г., когато тя заема 71-во място сред 139 държави. Това става ясно от информацията на ЦИР.

България подобрява позициите си по отношение на почти всички фактори за конкурентоспособност, които са 12:

Макроикономическа среда. Безспорно най-голям принос за доброто класиране има представянето по отношение на макроикономическата стабилност – 31-во място сред 144 страни. В тази сфера страната прави сериозен скок – от 46-то до 31-во място. Това е свързано с добрите показатели за управлението на държавния дълг; ниския бюджетен дефицит /-2.1%/; нивото на националните спестявания /25% от БВП/, сравнително ниската инфлация /3.4%/ и др.

Ефективност на пазара на труда. В тази област България се придвижва със седем позиции напред – от 56-то на 49-то място. Положително се оценява гъвкавостта на пазара на труда, облекчените практики по наемане и освобождаване на работници, сравнително високата степен на участие на жените в работната сила. Сред недостатъците са ниска производителност на труда, подценяване на професионалния мениджмънт, липса на сътрудничество между работодатели и служители.

Технологична готовност. Това е третият фактор, по който България е най-добре позиционирана – 52-ро място сред 144 страни. Има слабо отстъпление в сравнение с предходната година, когато страната е била на 50- място. Тук са включени няколко количествени индикатора, които имат много добри стойности. Това са: интернет потребители (51 на 100 души от населението и 54-то място); брой абонати на широколентов Интернет (15.5 на 100 души от населението и 39-то място) и скорост на интернет.

Негативни са резултатите за активността на бизнеса при закупуването на съвременни технологии, слабата роля на чуждите инвестиции за навлизане на модерни технологии в българската икономика.

Образование и квалификация. България се придвижва със седем позиции напред от 70-та до 63-та. Страната има добри показатели за процента на хората с висше образование, сравнително добри са резултатите за обучението по математика, достъпа до Интернет в училищата и др. Ниски остават оценките за цялостното качество на образователната система; управлението на училищата;  обучението и квалификацията на персонала в предприятията. Негативно се оценява качеството на професионалното образование и възможностите за обучение през целия живот.

Инфраструктура. Добри са резултатите по отношение на инфраструктурата – България се придвижва с 11 позиции напред от 87-мо място през миналата година до 76-то сега. Инфраструктурата е реален правителствен приоритет, което постепенно оказва положително влияние върху общото класиране на страната.

Ефективност на стоковите пазари. Тук също е налице подобряване на позициите от 86-та до 83-та – благодарение на по- малко на брой процедури за стартиране на бизнес /4/ и ниските мита. Продължава да се оценява негативно нелоялната конкуренция на местния пазар и ефективността на анти-монополната политика.

Факторите,  които дърпат страната назад в класирането, продължават да бъдат институциите, иновациите и развитието на бизнеса.

Институции. Институциите остават една от най-честно критикуваните области от страна на предприемачите. При институциите България е назад в класирането – едва на 108-ма позиция, като през миналата година  е била на 110-то място.

Негативните оценки са свързани с неефективната съдебна система /едва 122-ра позиция/, организираната престъпност, наличието на множество бизнес регулации /109-о място/, разпространението на корупционни практики. За пореден път тези факти са сериозен сигнал за българските институции. Ускореното въвеждане на електронното правителство, по-прозрачната политика, по-доброто партньорство с неправителствения сектор и бизнеса, безпристрастната и бърза съдебна система, по-ниската административна тежест са едни от най-ефективните решения за подобряване на позициите в тази сфера.

Иновации. При фактора „Иновации“ има незначително придвижване напред от 93-то на 92-ро място. През последните години в областта на иновациите България изостава значително.

Иновативното развитие на българската икономика е приоритет, но само на книга. Страната е на последните места в ЕС по повечето показатели за иновативност. Има известно подобрение в оценките за разходите на бизнеса за изследвания и иновации и за качеството на научно-изследователския персонал. Авторите на изследването подчертават като най-сериозен проблем в тази сфера липсата на сътрудничество между бизнеса и университетите в иновационния процес.

Развитие на бизнеса. Състоянието на българския бизнес продължава да се оценява негативно – по този фактор България отстьпва с още едно място – от 96-то на 97-мо.

Българските компании срещат сериозни затруднения в управлението на своя бизнес. Те са свързани с недостатъчното използване на активни маркетингови стратегии, липса на обучение на персонала, неумение да се делегират права на подчинените, ниска степен на участие в клъстери. Като цяло конкурентоспособността на българския бизнес продължава да се свързва с евтината работна ръка. Естеството на българските конкурентни предимства е преди всичко ценово.

Българският бизнес категорично посочва корупцията като основен проблем в работата си. През миналата година това отново е била водещата трудност за предприемачите, което означава, че корупцията трайно остава нерешен проблем в страната. На второ място е поставена неефективната държавна администрация и на трето място - недостатъчната инфраструктура. Следват липсата на квалифицирана работна ръка, достъпът до финансиране и др.

----------------

Най-конкурентоспособна в световен мащаб остава икономиката на Швейцария, следвана от Сингапур.

В първата десетка са пет държави членки на ЕС. Сред тях най-добре се представя Финландия, която е трета в общото класиране. Следват я Холандия и Великобритания, които подобряват позициите си в сравнение с миналата година. Германия запазва 6-тото място. Сред новоприсъединилите се през 2004 г. страни най-добре са позиционирани Естония - 34-та и Чехия – 39-та. САЩ отстъпват с две места назад от 5-то до 7-мо място.