Живеем в бързо променящ се и взаимнозависим свят. Това ни предоставя множество възможности, но сме изправени и пред редица предизвикателства, за да обезпечим благоденстващо и справедливо общество. Освен това, ако трябва да се справим с основната задача  по създаване на по-голям растеж и създаване на работни места, държавната политика на всяко равнище следва да отчита съвременните реалности като глобализацията и застаряването на населението. Това е единственият начин успешно да модернизираме икономиките си, да предпазим и да въведем европейските ценности у нас и в чужбина. Реализирането на резултати запазва чувството на доверие в способността ни да посрещаме очакванията на гражданите.

На пролетния Европейски съвет през март 2005 г. лидерите от ЕС поставят растежа и създаването на работни места като водещи политически приоритети на Европа. Подновената Лисабонска стратегия е наскоро поето задължение от всички да се мобилизират за изпълнение на програмата на положителната реформа. В нея се корени разбирането, че успехът зависи от всеобхватен подход, с полагане на максимални усилия и достигане до всяка част на отделните държави-членки на Европа.

 Този ангажимент получава допълнителна тежест чрез споразумение относно интегрираните препоръки за растеж и създаване на работни местаⁱ, които дават ясна представа за създаването на национални реформи, а и посредством неформалната среща в Хамптън Корт през октомври. В Хамптън Корт лидерите на ЕС анализираха как европейските стойностни могат да способстват за модернизирането на нашите икономики и общества и да ни помогнат да се заемем с ключови предизвикателства по подчертан европейски начин. В края на последната година споразумението в Европейския съвет относно финансовите перспективи бележи още една стъпка напред: щом се приключи с Европейския парламент, това открива пътя за нови инвестиции за модернизиране на европейската икономика.

Така съществуват обща визия и силен консенсус относно това какво трябва да се направи – те са подкрепени на най-високо равнище. Европа трябва да въведе пълната гама от политики и инструменти  в действие: тя не може да си позволи да избира и да предпочете само политически удобни решения. Разумните макроикономически политики са съществено изискване за реализирането на нейния пълен потенциал за растеж. Европа се нуждае и от климат, който позволява на европейската съзидателност да се разпростира, като предлага по-привлекателно място за инвестиции, иновации и работа.

Освобождаването на бизнеса от ненужната бюрокрация и остарели бюрократични контроли насърчава нови бизнес организации, поражда разрастване в съществуващите дейности и създава нови работни места. По-големите и по-ефективни частни и публични инвестиции са катализаторът на икономиката на знанието, като обобщават, стимулират резултатите от изследванията и големите умения, които насърчават социалното интегриране и по-големите възможности за печалба през един по-дълъг, по-здравословен трудов живот. Насърчаването на екологичните иновации и разпространяването на екологични технологии носят трайни резултати и растеж. Модернизирането на пазарите на труда и на системите за социална защита означава повече хора да работят, адаптиране към промяната в по-голяма степен, по-голяма продуктивност и по-траен и справедлив икономически растеж. Допълнителното отваряне на световната търговия посредством постигането на успешно споразумение със СТО до края на 2006 г. ще създаде нови възможности и ще увеличи конкурентоспособността във и извън Съюза. Всички тези цели трябва да бъдат постигнати при спазване на императивните разпоредби на устойчивото развитие.

Първата стъпка към привеждането на тази амбиция в действие е осигуряването на средства за изпълнение на задачата. Това изисква подход на партньорство, предприемане на правилните мерки на точното равнище.

•       Държавите-членки са изготвили национални програми за реформа за всяка отделна страна, на базата на интегрираните препоръки. Те са ключов инструмент за осъществяване на въвеждането на Лисабонската стратегия: предоставят списък с национални ангажименти и оценки за състоянието на организациите за наблюдение на напредъка за месеци и години напред.

•       Съветът, Европейският парламент и Комисията работят съвместно по действията, които са необходими на равнище Общност за активизиране на програмата за растежа и създаването на работни места: Лисабонската програма на Общносттаⁱⁱ, приветствана от Европейския съвет през декември 2005 г., е започнала да дава резултати върху значителен брой важни предложения, за допълване на инициативите на държавите-членки.

В много области гравитационният център за действия е на равнище държава-членка ( регионално или местно) – както при политиките за заетост и пазар на труда, където ролята на социалните партньори също е решаваща. Фактът, че тези действия се прилагат на местно, регионално или национално равнище, не означава, че те нямат последици за цяла Европа:

с взаимната зависимост на единния пазар, дори най-добре работещите икономики страдат от недостатъците на останалите.

Същевременно посрещането на общи предизвикателства означава, че и техните решения също могат да се споделят. Като цяло в много редки случаи правителствата се обръщат към своите партньори за идеи и решения. Всяка страна може да посочи примери за добри идеи и добра практика. Националните програми за реформа осигуряват бази от знание и опит, които могат да бъдат споделени и разпространени: експлоатирането на тази ценност от най-добри практики в пълна степен е най-подходящият начин за извличане на добавена стойност от Лисабонската стратегия. Като начало докладът предлага набор от ключови стъпки като обща програма за национални действия.

Освен това съществуват и цели, които не могат да бъдат изпълнени от държавите-членки  с единичните им действия, а резултатите изискват действие на равнище Общност. Успехът на много национални инициативи зависи от оказаната подкрепа на национално равнище посредством действия на Общността и инвестиции на Общността, които превръщат Европа в добро място за живот и работа. Европейската комисия е ангажирана с разпространението на настоящия дневен ред.

Въпросното партньорство сега трябва да премине в нова фаза. Инструментите за това са налице. Има и консенсус относно политиката. Ако Лисабонската стратегия е от значение, вниманието трябва да бъде насочено към въвеждането й.

Настоящото уведомление до пролетния Европейски съвет определя къде се намираме по пътя към създаването на нова динамична среда за растеж  и заетост в Европа:

•       Част I оценява процеса на изготвяне на програми за промяната и подчертава ограничния брой ключови инициативи за приемане в Европейски съвет. Приложен е илюстриращ списък на примери на национални инициативи и мерки, който показва как ползотворната обмяна на национален опит може да внесе реални общи ползи.

•       Част II е подробна оценка на националните програми за реформа, която посочва техните силни страни, както и областите, в които държавите-членки се нуждаят от преглед  и актуализиране. Тя съдържа също оценка на еврозоната.

По-подробен анализ на макроикономическите, микроикономическите аспекти, както и на аспектите на заетостта на националните програми за реформа се намира в Анекс I. Доколкото е засегната частта със заетостта, това служи за основа за Съвместния доклад за заетостта.

Двата основни инструмента за въвеждането на новата Лисабонска стратегия са Лисабонската програма на Общността, посочваща какво трябва да бъде направено на равнище Общност, и 25-те национални програми за реформа: всеки отговор на политиката на държава-членка на ключовите предизвикателства, определени от тях. Тези инструменти работят съвместно за постигане на най-добрия ефект.

2.1. Лисабонска програма на Общността

За шестте месеца от нейното приемане  е осъществен значителен напредък по Лисабонската програма на Общността. Комисията вече е приела две трети от предвидените мерки. Все пак законодателните предложения ще произведат практически резултати, само когато бъдат приети от Съвета и от Парламента. В допълнение много от инициативите за финансиране зависят от финализирането и въвеждането на финансовите прогнози 2007-2013 г.

Лисабонската програма на Общността включва множество важни инициативи за оценка на решаващото международно влияние на изследванията и иновациите и разделянето на Европейските усилия за изследване: именно Седмата Рамкова програма за изследвания, технологическо развитие и демонстриране, както и рамковата програма за конкурентоспособност и иновации. Комисията също е определила конкретни инициативи за подобряване на средата за изследвания и иновации в Европа в своето Съобщение: "Повече изследвания и иновации за Европа: общ подходⁱⁱⁱ ". 7-ата Рамкова програма въвежда нов модел на подкрепа за изследвания – съвместни инициативи за технологии – под формата на публично-частни обединения в подкрепа на обещаващи нови изследвания и даване на начален тласък на европейската промишленост, като се започне от водородни и горивни клетки, аеронавтиката и въздушния транспорт и се стигне до новаторска медицина и наноелектроника. Галилео, инициативата за навигиране на сателит и развитието на  интегрирани управленски системи за железопътен и въздушен транспорт са други ключови примери за съвременни промишлени проекти, които имат силна европейска насоченост.

Реформата на политическата рамка за държавна помощ на Общността за научноизследователска и развойна дейност съгласно плана ще улесни публично-частните обединения и трябва да осигури повече частни инвестиции в научноизследователската и развойната дейност. Програмата също включва действия, насочени към стимулиране на екоиновациите и възприемането на екологични технологии. Рамката може да бъде разширена за покриване на нови разпоредби в подкрепа на иновациите, най-вече за малките и средните предприятия (МСП). Освен това държавната помощ за млади и новаторски компании трябва да бъде улеснявана не само чрез пряка финансова помощ, но също и посредством по-лесен достъп за набиране на рисков капитал. Като допълнителна важна стъпка при осъществяване на Лисабонската програма на Общността Комисията е започнала нова, по-интегрирана индустриална политика за подобряване на рамковите условия за произвеждащите промишлености. Тези индустрии дават работа на повече от 34 милиона души, което представлява повече от 80% от разходите за научноизследователска и развойна дейност на частния сектор на ЕС.

Множество дейности в Лисабонската програма на Общността са насочени към превръщането на Европа в по-привлекателно място за инвестиране и работа. Те включват инициативи за превръщане на вътрешния пазар на услуги в реалност, стъпки за извършване на нормативна реформа, подобряване на данъчната и митническата среда за икономическа активност, насърчаване на достъпа до пазара и по-конкурентни пазари, най-вече при енергийните и финансовите услуги, където Комисията е направила запитвания.

На законодателството е предложено създаването на "единна платежна зона" в ЕС, за да се извършват  международни разплащания толкова лесно и достъпно, както е при местните разплащания.. Това ще спести на икономиката на ЕС между €50 и €100 млрд. годишно. Други забележителни инициативи включват подобряване на достъпа до инвестиционен капитал, конкретно за МСП. Ново финансиране за Общността, например под формата на гаранции и рискови капиталови инвестиции, ще бъдат осигурени посредством програма за конкурентоспособност и иновации. Тя ще спомогне за достигането до пазара на новаторски решения за подобряване на снабдяването с електроенергия (конкретно възобновяеми ресурси), както и за търсенето (посредством мерки за енергийна ефективност). В допълнение Комисията е предложила амбициозни мерки за подпомагане на разкриването на повече и по-добри работни места посредством по-добра мобилност, общ подход към икономическата миграция и усилия за справяне със социалните последици на икономическото преструктуриране.

Институциите на Общността и държавите-членки носят солидарна отговорност за качеството на нормативната среда. Комисията полага все повече усилия за подобряване на качеството на законодателството на Общността. Влиянието на тези действия, разбира се, ще бъде по-голямо, ако те са съпътствани от целенасочени усилия на държавите-членки за подобряване на качеството на техните национални разпоредби и за намаляване на административните разходи, налагани на граждани и предприятия.

2.2. Национални програми за реформи

Почти една година след появата на новата Лисабонска стратегия за растеж и създаване на работни места партньорството се радва на обещаващ старт. Отговорностите за действията са ясно определени. Всички държави-членки са изготвили национални програми за реформи на базата на единен пакет от интегрирани препоръки относно политиката. Тези програми за национални реформи са основните инструменти за въвеждане на Новата Лисабонска стратегия - превод на интегрираните препоръки относно политиката на езика на реформата, провеждана от държавите-членки, като последните са отговорни за осъществяването й. Фактът, че всички държави-членки са го направили - често при кратки срокове, се оказа важен първи тест.

Заедно с новия подход за партньорство и за улесняване на сътрудничеството и осведомеността на обществото всички държави-членки са назначили национални координатори от Лисабон. В същото време много държави-членки използват възможността да изготвят програми за национални реформи за усъвършенстване на вътрешното координиране между различните правителствени отдели. От своя страна Комисията поддържа близки контакти с национални органи, отговорни за подготовката на програми за национални реформи, оказващи помощ при възможност за успешното разработване на националните политики.

Комисията внимателно е оценила всяка национална програма за реформа, като отчита извършената работа от Икономическа политика и Комитетите по заетостта^iv. Подробна оценка на всяка национална програма, посочваща конкретни силни страни, както и редица въпроси за допълнително разработване и подобряване, са на разположение в Част II. Комисията препоръчва на държавите-членки да прочетат внимателно точките, отбелязани в нейните заключения. Така ще се обърне особено внимание на аспектите в нейните последващи обсъждания с държавите-членки и на нейния мониторинг на въвеждането на програми за национални реформи през 2006 г.

В интерес на консолидирането и стабилността на процеса Комисията предлага да поддържа  интегрирани препоръки, на базата на които са изготвени националните програми. В допълнение Комисията е решила да не предлага формални, специфични за страните препоръки в отговор на националните програми за реформа. Това е първата година от партньорството: националните програми за реформи  се нуждаят от известно време за интегриране в пълна степен в националните политики и структури. Комисията обръща голямо внимание на създаването на стабилна връзка на доверие и сътрудничество с държавите-членки, въз основа на програмите, осъществявани от държавите-членки. При все това  Комисията не се отказва от използването на инструментите, с които разполага, включително от предлагането на препоръки, специфични за страните, когато прецени, че това допринася за гладкото въвеждане на Лисабонската стратегия.

Въпреки ограничения времеви срок повечето държави-членки са положили действителни усилия за ангажиране на националните парламенти, на заинтересовани лица и представители от регионалните и местните органи при формулирането на тяхната национална програма. Тъй като Лисабонската стратегия е средносрочна до дългосрочна програма, която изисква въвеждане на практика, жизненоважно е трайното участие на парламентите, местното управление, социалните партньори и гражданското общество. В действителност общественото приемане зависи от гражданите и бизнес организациите, които отчитат, че реформата е необходима  и ще допринесе за подобряването на техния живот; изключително право, което може да се породи единствено чрез поемането на роля в структуриране на реформата пряко или посредством представителни организации. Много предстои да бъде направено за убеждаване на хората, че реформата ще допринесе за общия просперитет, както и за ангажирането им в процеса. Това изисква значителни усилия от държавите-членки и от институциите на ЕС.

2.2.1. Оценка на различните области на политиката

Интегрираните препоръки посочват три основни политически области за действие: макроикономика, микроикономика и заетост. Могат да бъдат направени заключения от националните програми за реформа в тези три области.

Макроикономика

- Бюджетната дисциплина е посочена като най-важното макроикономическо предизвикателство, определено от държавите-членки. Тя обичайно е формулирана  по отношение на устойчивостта на публичните финанси – пенсионните реформи, реформите в здравеопазването и на трудовия пазар, както и краткосрочното бюджетно консолидиране са инструменти за гарантиране на дългосрочната устойчивост на публичните финанси в застаряващото общество. Свързаното предизвикателство да се подобри качеството на публичните финанси е посрещнато с мерки, насочени към повишаване на ефективността на публичната администрация. Някои нови държави-членки са определили въвеждането на еврото като ключово политическо предизвикателство, което изисква бюджетно консолидиране и припокриване на процента на инфлация с нивата от еврозоната. Другите фактори, споменати  от някои държави-членки, включват външнотърговското салдо и ценовата стабилност.

- За балансиране на публичните финанси  държавите-членки предпочитат спестяване на разходите вместо увеличените данъци, въпреки че източникът на спестяване често е неясен. Все пак конкретните мерки за постигане на краткосрочно бюджетно консолидиране не са посочени достатъчно подробно в няколко държави, по-точно в границите на еврозоната. Повечето държави-членки ясно имат намерението да подобрят качеството на публичните финанси посредством заделянето на публични ресурси за засилване на инфраструктурата, човешкия капитал и инвестициите в научноизследователска и развойна дейност. Все пак малко национални програми за реформа посочват открито значението на предложените мерки с оглед на бюджета.