Две години, след като Законът за бюджетния контрол  от 2011 г. повиши тавана на американския дълг и глобалният финансов свят си отдъхна, световната икономика и пазарите отново са подчинени на поредната криза с кредитите на САЩ.

Съединените щати дължат вече 16 963 794 390 038 или 16,96 трилиона долара и дългът им расте с всяка изминала секунда.

Според министъра на финансите на САЩ, те разполагат с едва 30 млрд. долара в банката. Ако демократите и републиканците в Конгреса не намерят решение до 24 часа да увеличат тавана на дълга, страната може да влезе във фалит за първи път в историята си.

Повечето държави имат някаква форма на дълг, но САЩ са уникални с това, че са си самоналожили таван на дълга, определян от администрацията с цел да ограничава националните разходи.

В момента таванът е 16,7 трлн. долара и той бе достигнат от правителството през май. Оттогава се прилагат „извънредни мерки“ за финансиране на страната, като в същото време се водят преговори за повишаване на тавана на дълга.

Преговорите доведоха до задънена улица, която вкара САЩ в капана на крайния срок 17 октомври, до който  Конгресът трябва да реши дали ще повиши тавана на дълга или държавата ще обяви фалит. Ако републиканци и демократи не намерят решение, САЩ трябва да обявят несъстоятелност, като това ще се случи около периода 22 октомври - 1 ноември 2013 г.

Пазарите на акции и облигации, както и системата на дневно кредитиране, която помага на банките да оперират, а на компаниите - да плащат заплати, излъчват нарастваща загриженост дали Конгресът на САЩ ще стигне до споразумение за покачване на тавана на държавния дълг. Това означава, че инвеститорите може да не оставят много време на законодателите, преди пазарите да изпаднат в колапс, коментира в. „Вашингтон таймс“.

Ами ако САЩ фалират?

САЩ са един от най-големите длъжници в света, като емитират облигации, купувани от други държави и инвеститори. Американската държава никога не е прекъсвала обслужването на своите задължения, а щатският долар и съкровищните облигации са в центъра на международната финансова система.

Евентуален фалит би бил безпрецедентен и потенциално катастрофален: кредитните пазари могат да замръзнат, стойността на долара да се срине, американските лихви да скочат рязко нагоре. Възможна е финансова криза и рецесия. Дори САЩ да продължат да покриват плащанията си, това може да доведе до значително изтегляне от паричния пазар на взаимните фондове. Банковите заеми към други банки ще пресъхнат. Това се случи и след като „Леман Брадърс“ подаде заявление за фалит през 2008 г. и предизвика глобална финансова паника, масови банкови фалити и дълбока рецесия.

Този сценарий може да не се повтори, ако Конгресът спази срока 17 октомври и вдигне тавана на дълга, но експертите са единодушни, че е много възможен.

Самата криза с тавана на дълга  може да има същите последици, както  през 2011 г. - рязко спадане на потребителското  и бизнес доверие, трус на финансовите пазари и забавяне на темпа на нарастване на работните места.

В случай, че САЩ фалират, те няма да могат да покриват задълженията си, от една страна към големите си външни кредитори - Китай, Япония, карибските банкови центрове, петролните износители, Бразилия, Тайван, Швейцария, Белгия, Великобритания, Люксембург, Русия и Хонконг, а от друга - няма да могат да покриват важни вътрешни плащания като социални облекчения, заплати на федерални служители, на военни и помощи за ветерани, медицински осигуровки и лихви.

Пазарите тръпнат

Кредитната агенция Fitch предупреди, че може да понижи американския кредитен рейтинг до края на годината и постави под наблюдения дълга. Ако това се случи, Fitch ще стане втората голяма кредитна агенция след Standard & Poor’s, която ще лиши САЩ от „нейния“ рейтинг ААА. Това ще има разтърсващ ефект върху пазарите, които зависят от американския държавен дълг.

Експертите предупреждават, че евентуален фалит на САЩ може да причини невиждан финансов хаос, който ще рефлектира върху глобалната икономика. Дори американското правителство да успее да направи плащания по облигациите, Конгресът ще застраши стабилността на долара, ако не успее да увеличи тавана на дълга до четвъртък.

Финансовите пазари, които силно  зависят от американските съкровищни облигации, ще се изправят пред опустошителни ефекти, тъй като несигурността около стойността на покупките на облигации расте бързо.

Докато реакцията на фондовите пазари на кризата с тавана на дълга беше приглушена, други финансови пазари се повлияха значително. Цената на осигуряването на едногодишните съкровищни облигации срещу фалит скочи драстично от 0,06% в началото на септември до 0,38% на 15 октомври. Това нарастване с повече от 700% илюстрира покачващата се несигурност във връзка с развръзката около американския дълг.

Играта с тавана на дълга е игра и с долара като доминираща глобална валута. Повечето хора, които инвестират в долари, не ги държат кеш. Те купуват американски  съкровищни облигации, тъй като те им носят лихви. Според финансовите статистики облигациите се смятат за „безрискови“, а фалитът може да доведе до значителна реорганизация на глобалните финанси с негативни последици за САЩ. При перспективата американското правителство да обяви фалит през последните две седмици, инвеститорите продадоха съкровищни облигации за милиарди долари.

Последиците от евентуален фалит на САЩ остават засега на апокалиптичните фантазии. След 24 часа ще е известно дали те няма да се превърнат в реалност или ще се запази статуквото с нов по-висок таван на дълга.