Към момента изпълнението на консолидираните приходи възлиза на 45% от планираното, а на разходите – на 35%. Ако тенденцията при приходите се запази, може да се очаква преизпълнението им спрямо плана. Доброто изпълнение на приходната част беше подпомогнато от няколко еднократни и непланирани ефекта:

• рекордно високите публични разходи през декември 2015 г., които доведоха до рекордно високи приходи от ДДС през януари тази година;
• освобождаването на по-големи количества тютюневи изделия от акцизните складове заради по-високата акцизна ставка от началото на 2016 г.;
• изплащането на стари задължения на НЕК в размер на 1,1 млрд. лв. през април, по които дружествата по веригата внесоха ДДС;
• възстановяване на европейски средства за вече приключили проекти и др.

Това еднократно въздействие ясно се вижда при приходите от ДДС, които през май нарастват с едва 48 млн. лв. в сравнение със същия период на предходната година, а само ДДС от първоначалното плащане на НЕК възлиза на поне 176 млн. лв. Постъпленията от акциза върху тютюна и тютюневите изделия за петте месеца възлизат на 163 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2015 г., като само през януари те се увеличават със 190 млн. лв., след което има два месеца на спадове. Към всичко това трябва да се добави и очакваният приход от 600 млн. лв. от концесията на летище София, процедурата за която в момента се обжалва и едва ли ще се реализират в този размер или в тази година. Накратко – едва ли приходите ще продължат да растат с такива темпове, независимо от прилаганите от правителството мерки за по-добра събираемост, за които нито има информация за очаквания резултат, нито отчет за него.

В разходната част също има няколко особености. Първата е свързана с въпросната концесия, тъй като очакваният приход трябва да финансира разход под формата на държавна помощ за БДЖ в същия размер – 600 млн. лв. Логично при липса на приходи от концесията този разход да не се състои, но според финансовия министър двете не са свързани и най-вероятно този разход ще бъде финансиран от преизпълнението на приходите.

В друга посока действат разходите на европейски средства, които всяка година се залагат твърде високи и накрая не се изпълняват, като по този начин осигуряват възможност за пренасочване на тези разходи към други дейности. За 2016 г. са планирани разходи по оперативните програми и Държавен фонд „Земеделие” в размер на над 3,5 млрд. лв., а за първите пет месеца на годината са похарчени едва 480 млн. лв. Ако се приеме, че темпът им на усвояване е подобен на този от 2014 г. (2015 г. не е показателна заради ударното усвояване на европейски средства с наближаването на крайния срок за приключване и разплащане по тези проекти), може да се очаква разходите за цялата година да достигнат около 1,4 млрд. лв. Това представлява буфер от около 2 млрд. лв., които могат не само да осигурят държавната помощ за БДЖ, но и да подкрепят изпълнението на бюджета, който, ако не излезе на плюс, то поне може да приключи годината с минимален дефицит.

На този фон, продължаващите изказвания на финансовия министър за очаквания дефицит действа като студен душ. Въпреки по-доброто представяне на икономиката, а оттам и по-добрите фискални параметри през 2015 г., това доведе не до по-нисък дефицит, а до по-високи разходи. Бюджетът беше актуализиран единствено, за да узакони допълнителните разходи, а балансът му в края на годината – дефицит от 2,47 млрд. лв., беше почти идентичен на първоначалната прогноза от декември 2014 г., която предвиждаше дефицит от 2,48 млрд. лв. По същият начин тази година може да се очаква същият сценарий. Лошата новина е, че доброто бюджетно изпълнение и през 2015 г., и сега се дължи в голяма степен на еднократни ефекти. А какво ще правим, когато те изчезнат?