Снимка: Econ.bg

На 29 април 2009 г. управителят на Българската народна банка (БНБ) Иван Искров внесе в Народното събрание Годишния отчет на банката за 2008 година. Econ.bg ви предлага да се запознаете с него.

През 2008 г. българската икономика се развиваше в условията на продължаващо бързо влошаване на международната конюнктура. Сътресенията на международните финансови пазари, започнали с кризата на пазара на високорискови ипотечни кредити в САЩ, се развиха в най-дълбоката и бързо разширяваща се системна криза, наблюдавана за последните сто години. Финансовите затруднения на водещи транснационални инвестиционни банки и фондове през 2008 г. напълно разрушиха доверието между финансовите институции, а фалитът на „Леман Брадърс" през септември на практика парализира международните финансови пазари. Нарушеното функциониране на пазарите и затягането на кредитната дейност от страна на банките се пренесоха върху динамиката на реалния сектор. През последното тримесечие глобалната финансова криза се превърна в глобална икономическа криза, а спадът в икономическата активност в развитите страни по своя обхват и мащаб се определя като най-сериозния след Голямата депресия през 30-те години на XX век.

Предприетите от правителствата на развитите страни още през октомври мащабни програми за рекапитализация на банки с финансови затруднения и за защита на депозитите, както и мерките на водещите централни банки за осигуряване на ликвидност, включително безпрецедентното координирано понижаване на лихвените им проценти през октомври, постигнаха ограничен ефект. Международните финансови пазари останаха нестабилни, банките продължиха да затягат условията и стандартите за кредитиране и кредитната дейност в глобален мащаб се сви чувствително. Намаляващата склонност на инвеститорите да поемат риск и ликвидните затруднения започнаха да се отразяват върху притока на капитали към нововъзникващите пазари, където се наблюдава силно понижение в цените на акциите и повишаване на спредовете по частния и публичния дълг. В някои страни затрудненията в привличането на външно финансиране доведоха до значителна обезценка на националните им валути и наложиха сключване на споразумения с МВФ и други международни институции за оказване на финансова подкрепа.

Европейската централна банка за последните три месеца на 2008 г. понижи репо-лихвата си с общо 225 б.т. (до ниво 2.50% в края на годината) и предприе извънредни мерки за осигуряване на достатъчно ликвидност на банките, като временно разшири списъка на приеманите от нея обезпечения, започна да предлага неограничено по обем рефинансиране по операциите в евро и щатски долари във всички матуритети и при фиксиран процент и временно стесни коридора на постоянните улеснения за финансовите институции. Целта на тези мерки бе да се подобри ликвидността на банките в еврозоната и да се намалят колебанията на лихвените проценти в съответните пазарни сегменти. Европейската комисия в края на ноември 2008 г. предложи специален План за възстановяване на икономиките на държавите - членки на ЕС, в който стабилизирането на банковата система се определя като първа и най-важна стъпка за преодоляване на икономическия спад и за стимулиране на бързо и устойчиво възстановяване. В плана се посочва, че по-голямата част от финансовата подкрепа в страните-членки трябва да се насочи именно към банковия сектор, за да се възстанови доверието в него, да се нормализира кредитната дейност на банките и да се гарантира, че понижението на лихвените проценти на централните банки се прехвърля върху лихвите по кредитите. Само в условията на стаби лизиране на банковата система е възможно да се реализират краткосрочните мерки за стимулиране на търсенето и създаването на работни места, както и програмите за инвестиции с цел повишаване на производителността и пости гане на устойчив растеж в дългосрочен план, предвидени в Плана за възстановяване. Като част от пакета краткосрочни мерки е и предоставянето на фискален стимул за икономиките на ЕС в размер на 1.5% от БВП. За да се постигне търсеният ефект на фискалните мерки, те могат да бъдат различни в отделните страни-членки в зависимост от фискалната им позиция. Онези страни, които са използвали периода на икономически растеж, за да постигнат устойчивост на фискалната си позиция и да подобрят конкурентоспособността си, имат повече възможности за противодействие на отрицателните ефекти на глобалната криза върху националните им икономики.

БНБ чрез управителя си, който е член на Генералния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) и участва в неформалните срещи на министрите на
икономиката и финансите (Съвета Екофин), се включва в дискусиите, свързани с развитието на глобалната криза и мерките за противодействие в рамките на ЕС. България се присъедини към решението на държавите - членки на ЕС, за защита на депозитите, като с промените в Закона за гарантиране на влоговете в банките размерът на гаранцията се увеличи от 40 хил. лв. на 100 хил. лв. Правителството прие три пакета от мерки за противодействие на кризата, финансовите ресурси за които бяха включени в Закона за държавния бюджет за 2009 г. БНБ прие промени в Наредба № 21 за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при централната банка, с цел да улесни банките, опериращи в страната, при управление на ликвидността. Мерките и на правителството, и на централната банка съответстват на общите решения в рамките на ЕС, но са специфични в зависимост от конкретните нужди на икономиката на страната.ю

През 2008 г. българската икономика отбеляза относително висок темп на растеж от 6%, като по-съществено забавяне беше отчетено през четвъртото
тримесечие, когато БВП нарасна с 3.5% на годишна база. Запази се тенденцията от предходната година инвестициите в основен капитал да имат най-голям
принос в икономическия растеж. Потреблението на домакинствата нарастваше със сравнително високи темпове до третото тримесечие в условията на бързо растящи заплати и благоприятни кредитни условия. През четвъртото тримесечие обаче настъпи съществено забавяне в потреблението на домакинствата, като то се увеличи в реално изражение с 1.5% на годишна база. Приносът на външнотърговското салдо в изменението на БВП остана отрицателен през 2008 г., но се подобри в сравнение с предходната година. Инфлацията през 2008 г. се забави до 7.2%, като най-висок принос в изменението на ценовото равнище имаха услугите.

Това е част от резюмето на Годишния отчет на БНБ за 2008 г. Пълния текст на отчета ще откриете в прикрепения файл след статията.