В проектобюджета за следващата година правителството залага едновременно на продължаващо възстановяване на пазара на труда и ударно повишаване на минималните осигурителни доходи и минималната заплата. В разчетите на финансовото министерство е предвидено броят на заетите да се повиши с 0,3% през 2015 г., 0,4% през 2016 г. и с по 0,6% през 2017 и 2018 година. Като основание за прогнозите се посочват благоприятните данни за първото полугодие на тази година. Пропуска се, обаче, по-детайлен анализ на случващото се на пазара на труда, което сериозно изкривява реалността.
Първо, през второто тримесечие ръстът на новите работни места се забави значително, което не се е случвало през последните три години. Може да се очаква и още по-голямо забавяне през третото тримесечие заради повторното увеличаване на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 юли. За следващите години пък е предвидено МРЗ да се увеличи до 420 лв. през 2016 г. и 460 лв. през 2017 година. Множество изследвания доказват, че МРЗ влияе негативно върху заетостта, включително що се отнася до новосъздадената заетост. Наскоро ИПИ също публикува анализ, който разкрива емпирично, че всяко повишаване на МРЗ със 100 лв. води до загуба на 24,5 хиляди работни места сред най-ниско образованите.
Второ, ръстът на заетите е предимно в София и Варна, докато за другите региони на страната не може категорично да се твърди, че има стабилно възстановяване на заетостта. И тук МРЗ оказва сериозно влияние. Последните данни за 2013 г. показват, че докато в столицата тя е под 35% от средната работна заплата (СРЗ), във Видин достига 60%. Тоест, увеличаването на МРЗ се отразява различно в различните области и икономически дейности.
Предвид факта, че увеличаването и плановете за увеличаване на МРЗ ще изпревари прогнозния средногодишен ръст за доходите от труд 3 пъти и този на заетостта 18 пъти, това няма как да не произведе негативен ефект върху заетостта. Още повече, че от 1 януари 2016 г. и административно определяните минимални осигурителни доходи също нарастват, при това с рекордните за последните години 7,5%.
В средносрочната рамка към бюджета се казва, че повишаването на МРЗ „цели постигането на номинален ръст на възнагражденията на най-нискодоходните групи и ще способства за създаването на равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот за всички социални групи от населението”. Всъщност средно- и високодоходните групи не се влияят пряко от повишаването на МРЗ (ако не отчитаме непреките ефекти върху очакванията за по-висока заплата на по-продуктивните работници). МРЗ има значение за тези работници, които получават и изработват най-ниските заплати. Вероятно никой не смята, че работодателите просто ще увеличат заплащането на най-нискоквалифицираните с толкова много, ако производителността им не се повиши. В такъв случай тези хора или ще започнат да работят в сивия сектор (и ще получават според пределния продукт на труда си), или ще бъдат уволнени. В този случай изобщо не може да се говори за „възможност за пълноценен социален живот” и още по-малко за „ръст на доходите на най-нискодоходните”. Управляващите осъзнават този факт, иначе вероятно щяха да направят МРЗ 2 000 лв., например, и да осигурят просперитет за всички. Когато стъпката на увеличението е по-малка, просто ефектът е по-малък и не всички нискоквалифицирани, младежи и хора без опит остават извън пазара на труда.
В допълнение, държавата за трета поредна година смята да изхарчи точно 73 млн. лв. от държавния бюджет за активна политика на пазара на труда. Подобно на намеренията отпреди година и тази година се говори за квалификацията и преквалификация, професионално ориентиране и насърчаване. Да, обаче продължават да се изпълняват основно програми за субсидирана заетост, които не влияят на реалната дългосрочна заетост – когато свърши програмата, свършва и заетостта. В крайна сметка управляващите вероятно отново ще заложат на директното наемане на безработни за по 3 или 6 месеца.
Огромното изпреварване на ръста на МРЗ над тези на производителността на труда и СРЗ е проблем, който би забавил или дори прекратил възстановяването на пазара на труда, особено в по-слаборазвитите области. По всичко личи, че действията по заетостта в националния план отново ще са същите и няма да доведат до повишаване на конкурентноспособността на безработните и обезкуражените. С подобни политики има вероятност сметките на правителството сериозно да се объркат.
Анализът е публикуван от Института за пазарна икономика. Автор: Зорница Славова.
