Еврокризата като че ли спря да ни вълнува, но бурята не е отминала. В Гърция почти нищо не се случва от обещаните реформи, а това не вещае нищо добро, пише в коментара си за "Дойче Веле" Спирос Москову.

"Обявявам неприватизирането на държавната електрическа компания ДЕИ за централна политическа задача на Сириза", гръмко обяви енергийният министър на Гърция Панос Скурлетис на конгреса на управляващата партия в края на миналата седмица. Още през месец май обаче кабинетът на Ципрас и гръцкият парламент бяха одобрили първия списък на държавните предприятия, които подлежат на приватизиране. А в него е и въпросното предприятие - част от активите на ДЕИ трябва да бъдат продадени. Целият приватизационен пакет трябва да донесе на хазната сумата 2,5 млрд. евро - до края на годината.

Министър или лидер на опозицията?

Само че това няма как да стане, след като тъкмо ресорният министър публично се обявява срещу тази приватизационна сделка. Макар да се позиционира срещу официалния курс на правителството, Скурлетис все пак беше избран в новия Централен комитет на Сириза - на шесто място. В тази партия явно всичко е възможно, след като на конгреса видяхме и друго чудо: как уж радикалният ляв премиер Алексис Ципрас провъзгласява оставането на Гърция в еврозоната за държавна доктрина. И макар това да представлява завой на 180 градуса спрямо левите възгледи, Ципрас беше преизбран за лидер на партията с 95 на сто от гласовете.

Случаят Скурлетис и завоят на Ципрас по въпроса за еврото са показателни за противоречивата политика на управляващите в Атина популисти. Официално правителството е за договорките с международните кредитори в рамките на третата помощна програма за страната. Неофициално обаче то използва всеки удобен случай да подкопава тази програма, представяйки това пред избирателите като борба срещу инквизиторите на нацията. Трябва да признаем, че и в други европейски страни управляващите говорят у дома по-разпалено, отколкото пред чуждите си партньори. Само че в Гърция междувременно разликата е станала толкова голяма, че спокойно можем да говорим за инфантилна политическа култура.

Всички са еднакви?

За съжаление горното се отнася не само до, уж радикалната, Сириза, но и до всички останали гръцки партии. През лятото на 2015 година консервативната "Нова демокрация" и социалдемократическата партия Пасок приеха в парламента третата спасителна програма за Гърция. Само че оттогава насам те неумолимо се противопоставят на всяка конкретна мярка и всяка реформа, която Сириза по принуда се опитва да наложи. Общественият дебат затъва във взаимни обвинения и клевети. Неспособността на партиите да постигнат дори минимален консенсус пречи да започне лечението на страната. Части от обществото се отвръщат от политиката, и все повече хора се доверяват на ултрадесните партии.

В преходната фаза, през която преминава гръцкото общество, са нужни партии с чувство за отговорност. Партии, които не оспорват необходимостта от бързи реформи, и които водят състезание да предложат по-добри идеи за реализирането на реформите. Сириза формално скъса с миналото и заяви готовност за реформи. Само че на практика повтаря старите грехове на гръцката политическа надстройка. За да получи силен мандат, само през 2015 г. Сириза поиска от народа три вота. И най-вероятно в скоро време ще поиска следващия - ако международните донори не се съгласят да намалят още гръцкия дълг. И аргументите тогава отново ще звучат много героично: "Отново се налага да скръцнем със зъби на нашите инквизитори!".