На 7 септември 2011 г. екип на Световния икономически форум /СИФ/ представи поредния доклад за глобалната конкурентоспособност /The Global Competitiveness Report 2011-2012/ на 142 икономики в света. Това съобщиха от Центъра за икономическо развитие (ЦИР), който е партньор на СИФ за България.

България отстъпва с три позиции в общото класиране - от 71-ва на 74-та. Причините за отстъплението са свързани с известно влошаване на класирането по отношение на: ефективност на стоковите пазари, технологична готовност, степен на развитие на бизнеса, инфраструктура, иновативност. Същевременно има подобрение при институциите, финансовите пазари, ефективността на пазара на труда, образование и квалификация.

И в последното издание на доклада най-конкурентоспособна е икономиката на Швейцария, следвана от Сингапур. САЩ отстъпват от 4-то на 5-то място. В първата десетка се подреждат държави от ЕС - Швеция /3-та/, Германия - /6-та/, Нидерландия - /7-ма/, Дания - /8-ма/, Великобритания - /10-та/. На 9-то място е Япония. Прави впечатление, че през последните години конкурентоспособността на американската икономика се влошава, тази на страните от ЕС се запазва на постоянно ниво, с бързи темпове нараства конкурентоспособността на Китай.

През настоящата година, поради негативните резултати от икономическата криза, някои държави от ЕС отстъпват назад в класирането. Дълго време България беше последна сред държавите от съюза, но сега зад страната ни остава Румъния, която отстъпва с 10 позиции - от 67-ма на 77-ма. На практика Румъния отстъпва по всички фактори за конкурентоспособност. Очаквано, поради дълговата криза и проблемите на пазара на труда, Гърция се срива още в класирането и вече е на 90-та позиция.

Сред страните от Централна и Източна Европа членки на ЕС по традиция най-добре се представя Естония, която задържа 33-та позиция, след нея е Чехия - 38-ма, сериозно отстъпва Словения - от 45-та на 57-ма позиция.

Екипът на СИФ базира своето изследване върху глобалния индекс за конкурентоспособност, който отразява микро и макроикономическите аспекти на конкурентоспособността. Индексът се основава на 12 стълба, които влияят върху конкурентоспособността. Това са: институции, инфраструктура, макроикономическа среда, здравеопазване и основно образование, висше образование и обучение, ефективност на стоковите пазари, ефективност на пазара на труда, финансови пазари, размер на пазара, технологична готовност, степен на развитие на бизнеса, иновативност.

През 2011 г. България има по-добри позиции в четири сфери - финансови пазари, институции, пазар на труда, образование и квалификация.

+Финансови пазари. По отношение на финансовите пазари България се придвижва от 91-во на 75-то място. През настоящата година с постепенното излизане на страната от кризата, финансовата стабилност и ниския бюджетен дефицит се подобрява и класирането. България  има предимства при защитата на инвеститорите, законови права и достъп до кредити, докато в тежест са регулациите върху ценните книжа и търговията им.

+Институции. Функционирането на институциите има пряко отношение към възможностите за развитие на предприемачеството и повишаването на конкурентоспособността. Добре работещите институции (съдебна система, администрация, полиция) създават предпоставки за ефективни и прозрачни бизнес сделки. През последните години обаче институциите остават една от най-честно критикуваните области от страна на предприемачите. Най-много проблеми създават сложните административни процедури, неефективната и тромава съдебна система, лобирането и разпространението на корупционни практики.

Независимо, че Бьлгария е назад в класирането по фактор институции, през последните години се наблюдава подобряване на позициите - в последния доклад страната се придвижва с 4 места напред. Това се дължи на опитите на правителството да провежда по-прозрачна политика, по-добро партньорство с неправителствения сектор и бизнеса. Според доклада продължават да съществуват сериозни проблеми, свьрзани с неефективната правна рамка за решаване на търговски спорове и ниската степен на независимост на съдебната система.

+Ефективност на пазара на труда. В тази област България се придвижва с две места напред - от 58-мо до 56-то. Положително се оценява гъвкавостта на пазара на труда, облекчените практики по наемане и освобождаване на работници, както и сравнително високата степен на участие на жените в работната сила. Сред недостатъците са: ниска производителност на труда, липса на сътрудничество между работодатели и служители, подценяване на професионалния мениджмънт, „изтичане на мозъци" и др.

+Образование и квалификация. По отношение на образованието Бьлгария се премества с една позиция напред - от 58-ма на 57-ма. Страната има добри показатели за процента на хората със средно и висше образование. Благоприятни са резултатите за обучението по математика, достъпа до Интернет в училищата и др. Все повече обаче се влошават оценките за цялостното качество на образователната система; много негативно е оценено професионалното образование и възможностите за обучение през целия живот.

По останалите фактори България влошава позициите си.

-Макроикономическа стабилност. През последните години традиционно добри са позициите на България по отношение на макроикономическата политика. През настоящата година обаче страната отстъпва с 4 места назад - от 42-ро на 46-то място. Това е свързано с някои негативни очаквания на бизнеса, произтичащи от кризата. Добри са данните за управлението на държавния дълг, държавен дефицит/излишък и др.

-Технологична готовност. Това е вторият фактор (след макроикономическата стабилност/, по който България е най-добре позиционирана - 50-то място сред 142 страни /48-мо през миналата година/. Тук са включени няколко количествени индикатора, които имат много добри стойности за страната. Това са: Интернет потребители (45 на 100 души от населението); брой абонати на широколентов Интернет (13 на 100 души от населението); скорост на Интернет (378.1 на 10 000 души). По последния показател България изпреварва дори такива страни като Дания, Франция, Норвегия и Германия.
Проблемите в тази сфера произтичат от липсата на активна политика при закупуване на съвременни технологии от страна на бизнеса. Все още много малка е и ролята на чуждите инвестиции за навлизане на модерни технологии в българската икономика. Като цяло обаче, сьществува добьр потенциал, който трябва да се използва.

-Инфраструктура. Бьлгария по традиция е назад в класирането, като през настоящата година заема 87-мо място. България изостава по този основен стълб в сравнение с такива страни от региона като Черна гора и Хърватска. Незадоволителното състояние  на инфраструктурата е четвъртият по важност  фактор, който създава проблеми за бизнеса след корупцията, достъпа до финансиране и неефективната  държавна администрация. Добри предпоставки за постепенно преодоляване на изоставането е ускореното изпълнение, в т.ч. и с европейски средства, на проекти в областта на пътната инфраструктура.

-Ефективност на стоковите пазари. В тази област България е отстъпила с 4 места назад - от 82-ро на 86-то. Ниски са оценките за конкуренцията на местния пазар, тромавостта на митническите процедури, ниската взискателност на местните потребители. През 2010 г. към тях се прибавя и по-ниската ефективност на анти-монополната политика.  Добри остават данните за някои количествени показатели - размер на данъците, стартиране на бизнес. Принос за това има въвеждането от началото на 2008 г. на електронния търговски регистър, което опрости процедурите по започване на бизнес.

-Иновации. През последните години в областта на иновациите България изостава значително, като в последното изследване отстъпва с още едно място назад - от 92-ро на 93-то. Иновативното развитие на българската икономика е приоритет, но само на думи. Мерките все оше са недостатьчни и не дават резултат. Има известно подобрение в оценките за разходите на бизнеса за изследвания и иновации и за качествата на научно-изследователския персонал. Сериозен проблем е липсата на  сътрудничество между бизнеса и научните институти в иновационния процес; малка е ролята на обществените поръчки за внедряване на иновативни решения и продукти.

-Развитие на бизнеса. Състоянието на българския бизнес продължава да се оценява негативно - по този фактор България отстьпва с още едно място - от 95-то на 96-то. Отрицателна роля играе и икономическата криза, която се отрази сериозно вьрху предприемачите. Те трябва да положат усилия при разработването на печеливши фирмени стратегии, работа в партньорство и създаване на клъстери. Българските компании имат най-сериозни затруднения в следните области: липса на адекватна политика за квалификация и преквалификация на човешките ресурси, неефективен маркетинг и ниско качество на мениджмънта, отсъствие на активна политика за закупуване и внедряване на съвременни технологии.

Автор на текста на български език: Център за икономическо развитие (ЦИР)

Пълния текст на доклада ще откриете тук.