И през тази година домакинствата най-вероятно ще останат предпазливи във финансовите си решения и потребителско поведение в среда на високи нива на безработицата, бавен ръст на доходите, ниски пенсии, високи цени на храните и пасивен пазар на недвижимите имоти. Това се казва в анализа за тенденциите при депозитите за граждани, изготвен от директора Маркетинг и клиентски сегменти в "УниКредит Булбанк" Екатерина Кирилова.

Високите лихвени проценти по депозити и влогове, които банките прилагаха през последните няколко години, остават в миналото. Въпреки това драстично намаление на лихвите по депозити едва ли ще се наблюдава през първите месеци на новата година, отбелязва анализаторът.

По-скоро ще има плавно понижение до нормалните лихвени нива преди кризата. Разбира се, единични промоции и кампании на отделни банки не са изключени, коментира експертът. Очакването спестяванията на населението да продължат и да нарастват и през 2013 г. най-вероятно ще се реализират, макар и с по-бавни темпове в сравнение с изминалата година.

До известна степен отражение може да окаже и въвеждането на данъка върху дохода от лихви от срочни депозити и влогове, но този данък едва ли ще доведе до сериозна загуба на интерес от страна на гражданите и домакинствата, тъй като те си остават най-сигурното и сравнително доходоносно средство за спестяване.

Въпреки ръста в спестяванията на населениетов в България трудно можем да кажем, че българинът е повишил жизнения си стандарт. Средностатистическото домакинство в България не разполага с големи депозити. Статистиката го доказва – около 75% от депозитите на българите са за суми до 1 000 лв. Същевременно по данни на БНБ броят на физическите лица с депозити по над 1 млн. лева е едва 625.

Предвид икономическата ситуация в страната и световен мащаб предпазливостта на домакинствата по отношение на по-рискови решения за спестяване и инвестиции бе логична. Като цяло депозитите запазиха доминиращата си роля при избор на средство за краткосрочно и средносрочно спестяване, достигайки рекордни нива от 33.36 млрд. лв. към края на октомври, се казва в анализа.

От началото на 2012 г. спестяванията на населението са нараснали с близо 2.5 млрд. лв., което е ръст от 8% за изминалите 10 месеца на 2012 г. и 12.7% спрямо същия период на 2011.

Темпът на нарастване на депозитната база бележеше увеличение до края на юли 2012 г., когато само за един месец домакинствата спестиха в банки 412 млн. лв., след което наблюдаваме едно плавно забавяне (за сравнение през октомври спестените средства са едва 87 млн. лв.).

Големите депозити в банките са преди всичко средства от продажба на недвижими имоти, дивиденти и др. Немалък е делът и на депозитите, открити със средства, генерирани от бизнеса в България. Много по-изгодно е да вложиш средства в банка при добра годишна възвращаемост и нулев риск, отколкото да реинвестираш тези средства в нов бизнес, производство или финансови активи в период на нестабилна икономическа среда, коментира експертът от "Уникредит".

Страхът от кризата, несигурното бъдеще и вероятност от загуба на доходите карат хората да бъдат по предпазливи и консервативни по отношение на потреблението. Спестените средства от отложеното потребление се насочват в различни банкови депозити на атрактивни лихви.

Интересен е фактът, чe през последната година депозантите все повече се насочват към депозити с по-дълги срокове. Логично обяснение е предлагането от страна на банките на по-високи лихвени проценти по дългосрочните депозити с цел да си осигурят ресурс за по-дълъг период от време, коментира Кирилова.

Като вземем предвид и тенденцията през последните месеци на спад в лихвените проценти по депозити, клиентите се опитват да се възползват от добрите оферти за по-дълъг срок от време. От друга страна, това дългосрочно спестяване може да е сигнал за намеренията на населението през следващите месеци, а именно продължаващо отлагане на потреблението.