Резюме

Българското правителство обича да харчи нашето богатство, особено когато приближават избори.

Положителните резултати от провежданата данъчна политика водят до безпрецедентни приходи в държавната хазна, които сериозно надвишават планираните. Точно тези "неочаквани" свръх приходи стоят в основата на допълнителните харчове на държавата. През последните години българското правителство неизменно намира начин да похарчи повече средства от записаните в Закона за държавния бюджет.

За периода 2000 – 2007 година общата сума на допълнително одобрените бюджетни кредити възлиза на малко повече от 6,5 млрд. лв. Разделена по години тази сума представлява средно малко над 2% от БВП на страната. Почти 900 млн. лв. от тези средства са били одобрени от т. нар. Резерв за непредвидени и неотложни разходи. Това са средства, похарчени за структурни реформи, за предотвратяване и ликвидиране на последиците от бедствия и аварии, като и за фискална устойчивост.

Огромната част от въпросните 6.5 млрд. лв., а именно около 4,6 млрд. лв., са одобрени от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.
Информацията за конкретното изразходване на тези средства е изключително оскъдна и е почти невъзможно да се откроят някакви резултати. По този начин, харченето трудно може да бъде оправдано.

Останалите около 1 млрд. лв. допълнителни харчове са одобрени от Народното събрание по предложение на Министерския съвет, като тук се визира единствено 2007 година. За първи път през миналата година имаше ограничение Министерският съвет по предложение на министъра на финансите да може да одобри допълнителни бюджетни кредити в размер до 1,5 на сто от разчета на приходите по консолидираната фискална програма за съответната година и това наложи гласуването на тези допълнителни средства от НС. Въпросната процедура повиши до някаква степен прозрачността на разходване на тези средства, но като цяло продължава да липсва какъвто и да е подробен отчет.

Цялостното проследяване на всички допълнителни харчове се оказа почти непосилна задача. Въпреки това, няколко факта правят сериозно впечатление:

• Допълнителните разходи на правителството са най-много именно в годините, непосредствено преди парламентарни избори;
• При съставяне на бюджета българските правителствени финансисти или не могат да смятат правилно, или не искат;
• Голяма част от допълнителните средства са били предоставени на Министерството на отбраната – поне 151 млн. лв. за структурни реформи от резерва и 246 млн. лв. от преизпълнение на приходите в републиканския бюджет;
• Най-много допълнителни средства от генерираните единствено от преизпълнението на приходите в републиканския бюджет, са били предоставени на Министерството на здравеопазването (335 млн. лв.) и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (280 млн. лв.);
• Министерският съвет е бил изключително щедър към самия себе си – той е получил 154 млн. лв. от средствата, одобрени от самия Министерски съвет по предложение на министъра на финансите, изпреварвайки дори Министерството на вътрешните работи (150 млн. лв.);
• Над 1 млрд. лв. от допълнителните средства са били предоставени на общините, без да е ясно по какъв точно принцип са били одобрени и за какво точно са били изхарчени.
• Огромната част от допълнителните средства за предотвратяване и ликвидиране на последиците от бедствия и аварии са били предоставени на общините. Съвсем малка част от тези средства са били предоставени на Министерството на извънредните ситуации, което поставя сериозни въпросителни относно реалните отговорности на това министерство, и въобще около нуждата от неговото съществуване.

Изследвайки допълнителните харчове на държавата можем да отправим следните препоръки:

• Бюджетирането в България трябва да се основава на логиката, че не трябва да се поддържа висок бюджетен излишък;
• При съставянето на държавния бюджет трябва да се отчитат реалистично и обективно всички икономически процеси;
• Харченето на допълнителните средства трябва да се случва максимално прозрачно и да бъде решавано от Народното събрание;
• Напълно трябва да се премахване възможността за одобрение на допълнителни средства от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите (в момента до 1,5% от консолидираната фискална програма);
• Харчовете на допълнителни средства трябва да следват ясна политика и да се избягват произволни разходи в края на годината;
• Предизборното харчене трябва да бъде преустановено;
• Харченето на допълнителните средства трябва да бъде строго контролирано и да се предоставят цялостни отчети и анализи за похарчените средства, като тук сериозно внимание трябва да се обърне на средствата, предоставяни на общините;
• Излишъкът трябва да се насочи единствено за финансиране на преходния период към приватизация на пенсионната и здравната системи, за чието реализиране е необходим подобен ресурс;
• Излишъците се генерират от т.н. нетни данъкоплатци и е нормално излишните средства да им бъдат върнати– било то чрез връщане на данъци или просто чрез намаляване на данъчно-осигурителната тежест през следващите години.

Пълния текст на анализа ще откриете тук.