Резюме на анализа

Българската държава харчи много и винаги повече от планираното в началото на годината.

Независимо дали икономиката расте или се свива, дали в хазната постъпват рекордни (неочаквани) приходи или постъпленията се сриват заради кризата, българските правителства всяка година решават да похарчат допълнителни средства - такива, които не са предвидили при приемането на държавния бюджет.

За периода 2000 - 2009 година общата сума на допълнително одобрените бюджетни кредити възлиза на 8 млрд. лв. През всяка една от тези години правителството е харчило допълнителни средства, като най-много са похарчени през 2007 г. - над 1,4 млрд. лв., а най-малко - през 2009 г. - почти 400 млн. лв. В някои години те достигат до 7-8 % от консолидираните държавни разходи.

За изминалите десет години 1 от всеки 20 лева похарчени от държавата е бил допълнителен разход - тоест непредвиден и съответно негласуван от Парламента, a допълнително одобрен и похарчен от управляващите.

Източник: МФ, ИПИ

Към тези суми трябва да се прибави и ревизията на Бюджет 2010, която предвиди нови (допълнителни) разходи в размер на 1,15 млрд. лв. Тази сума най-вероятно ще бъде по-голяма в края на годината, но засега няма окончателни данни. Така, ако се прибавят и допълнителните харчове за 2010 г., то общата сума (2000 - 2010) вече приближава 10 млрд. лв.

В преобладаващите случаи, допълнителните разходи се гласуват набързо и непрозрачно без какъвто и да е анализ за очаквания ефект.

Най-много допълнителни разходи се правят в годините, предхождащи парламентарни избори. Дали  това се дължи на желанието да се „стимулират" гласоподаватели или можем да говорим за разходи „като за последно" и въпрос на интерпретация. И в двата случая, мотивите за допълнителните харчове са изкривени и са в ущърб на обществото - данъкоплатците плащат, а ефект няма. Подробните данни потвърждават това - в огромната си част това не са разходи за извънредни/непредвидени случаи или пък за структурни реформи, а просто за покриване на текущи разходи на държавата.

Въз основа на наличните данни, както и от опита от последните години, препоръките на ИПИ са за установяване на ясни правила за допълнителните разходи:

• Всеки допълнителен разход да се гласува от Народното събрание - независимо от размера или източника (резерв, преизпълнение на приходи или др.);
• Задължително всяко харчене на допълнителни средства да бъде аргументирано и придружено от икономическа оценка на разходите и ползите. Особено важно е тези анализи да бъдат на разположение на народните представители и обществото преди и по време на обсъждането им;
• Министерство на финансите да изготвя и публикува отчет на всички допълнителни харчове през годината - как са били похарчени средствата и какви са постигнатите резултати.

По-строгите правила при допълнителните харчове изискват от само себе си и по-строги правила въобще по отношение на фискалната политика. Затова предлагаме:

• Одобряването на бюджет с прекомерен дефицит (над 3% от БВП) да се осъществява с мнозинство от две трети от народните представители - правилото да е записано в Закона за устройство на държавния бюджет или в Конституцията;
• В случай на преизпълнение на приходите парите да отиват във фискалния резерв и да се използват за погасяване на публичен дълг и структурни реформи, например пенсионна и здравна реформа.

Всичко това е от особена важност сега, когато фискалната ни политика е изправена пред сериозно изпитание - две поредни години на прекомерен дефицит и предстояща 2011 г. с бюджетно салдо на ръба.

Строгата фискална политика е необходима повече от всякога за гарантиране на сигурността, връщане на доверието и по-бързото възстановяване на икономиката.

Всеки допълнителен разход през 2011 г. може да доведе до прекомерен дефицит и да препъне както възстановяването, така и членството ни в еврозоната.

За да влезем в групата на фискално „разумните" страни, следващата година трябва да бъде първата, в която няма да се правят допълнителни разходи, освен тези, вече гласувани в Бюджет 2011.

Детайлни данни от Министерството на финансите за допълнителните харчове 2000 - 2009: https://ime.bg/var/images/ExtraSpendingMF.xls

Изследването е част от кампанията на ИПИ „Разходите на българската държава"

Пълния текст на анализа на ИПИ ще откриете в прикачения файл.