Първото и задължително условие е това да са малки или средни предприятия. Колева подчерта, че на такива компании за първи път през този програмен период им се дава възможност да кандидатстват самостоятелно именно чрез Инструмента за МСП. В неговия таргет обаче не попадат изследователските центрове, университетите и големите фирми.
Те все пак имат шанс да вземат участие, но в ролята на второстепенни партньори по проекта. Водещи задължително трябва да за малки или средни предприятия и само ако реализацията на идеята го изисква, то те могат да си привикат на помощ по-големи организации, обясни Колева.
Тя добави още, че по този инструмент на “Хоризонт 2020” не могат да кандидатстват start-up компании, тъй като логиката на програмата е, че зад търсената топ иновация трябва да стои стабилен и вече сработил се екип, разолагащ с ресурс. В тази връзка в полезрението ѝ попадат по-скоро организации с опит между три и пет години.
Не на последно място става дума за компании, опериращи в една от страните членки на ЕС.
Защо да кандидатстват?
Финансирането е ключовият мотив, но е добре да се има предвид, че такова не се дава за закупуването на дълготрайни материални активи като оборудване например. Тази подробност, според Милена Колева, би отказала не малко български компании. Грантовете се осигуряват на първо място за доразвиването на идеята, така че тя да бъде пласирана успешно на пазара, напомня тя. По нейни думи пари за машини могат да се отпуснат единствено ако такива са необходими за демонстрация на продукта или за някаква друга функция, спомагателна на основната дейност.
Според Колева големият шанс за кандидатите е възможността на първо място да бъдат забелязани, а попаднат ли сред отличените, това означава високо признание и имидж. Това впоследствие би им отворило вратите към нови партньорства и бизнес хоризонти. Предвид визията за развитие на европейската икономика, най-подходящи да попаднат в “шампионската лига” са развиващите се малки и средни предприятия с висок потенциал за растеж и интернационализация.
Европейската комисия дава заявка, че ще подкрепя своите избраници във времето, но и ще гарантира чисто институционално за тях пред евентуални глобални партньори, ако това е необходимо. Амбициите се простират отвъд поставените цели за седмгодишния програмен период, като идеята е да се установят трайни контакти и да се създаде широка бизнес мрежа. Само така започното сега може да устои във времето и да даде основата на бъдещи трйни постижения, разсъждават от там.
Програма “Хоризонт 2020” вече отправи своята първа покана за проектни предложения в областта на информационните технологии, нано- и биотехнологиите, космическите изследвания, медицинскате диагностична апаратура и биомаркери, хранително-вкусовата промишленост, синя икономика, транспорт, нисковъглеродни енергийни системи, доставка на суровини, градска инфраструктура. Прозорецът се затваря на 18 юни.
Докрая на годината предстои да бъдат обявени още две покани по Фаза 1, чийто срокове ще изтекат съответно на 24 септември и на 17 декември. По Фаза 2 през 2014 година ще има само две покани за кандидатстване, приключващи на 9 септември и на 17 декември. От следващата 2015-а ще има по четири дати годишно за всяка от фазите.
Важно е да се знае, че желаещите не могат да кандидатстват по двете фази едновременно. При неуспех във Фаза 1 обаче след това може да се направи втори опит в другата. Допустимо е също така, ако иновацията е с по-широк обхват (транспорт и инфраструктура например) и първия път се кандидатства по едната тема, но там не се спечели финансиране, то да се пробва по другата.
Първите покани са вече факт и тепърва предстои да се сформира тази така желана шампионска лига от иноватори. Дали някой от играчите ще роди “новия Google” е рано да се каже. Инструментът за малки и средни предприятия обаче е шанс да се задвижат зъбците на една по-устойчива икономикана на знанието.
