Европейският съюз изпълнява сложно балансиране, за да задържи Тръмп да не атакува неочаквано. Засега Брюксел успя – но това може да става все по-трудно. Лидерът на САЩ трябва да реши дали да наложи мита върху вноса на автомобили по-късно този месец, точно когато ще започнат официалните търговски преговори между Вашингтон и Брюксел.
Ако Тръмп не е изпълнил заплахите си срещу ЕС, това не е защото той го вижда като по-малко враг в търговските въпроси, отколкото Китай. В неотдавнашно есе на тема “Доктрината Тръмп” на Майкъл Антон, бивш служител на Белия дом, се казва, че президентът разглежда европейския проект като измама и фронт за германските интереси.
Митата на Съединените щати за европейските стоки, особено на автомобилите, биха били катастрофа не само за Германия, но и за страните от Централна и Източна Европа, участващи в производството им. Франция, страната, която се противопоставя най-много на отварянето на европейските пазари за селскостопанските производители в САЩ, ще бъде засегната от налозите върху храните и вината. В същото време и двете европейски страни имат големи различия в политиката и интереса със САЩ.
С тесните връзки между ЕС и САЩ – от дълбоко интегрирания военен алианс до обмена на разузнавателни данни – привидно безсмислен за Тръмп, ЕС трябваше да върви по тънката граница между утвърждаването на своите интереси и налагане на исканията на САЩ – с някои ловки действия „с едната даваш, с другата – вземаш“ -вземете в различни области.
Погледнете Иран. Европа явно се противопостави на санкциите и натиска на САЩ за излизане от ядрената сделка от 2015 г. Брюксел дори създаде средство със специална цел, за да позволи търговия с Ислямската република. Но този отговор беше по-скоро за регистриране на несъгласие с хода на Тръмп, отколкото на активното му противопоставяне. По-специално, ЕС се въздържа да не оказва натиск върху белгийската кооперация Суифт, чиито технологии подкрепят трансграничните финансови транзакции, за да изключи иранските банки от световната финансова система. Блокът не се опитва да отправи предизвикателства срещу американските заплахи срещу европейски компании, работещи в Иран. Поддържането на Техеран отстъпи на заден план след по-широките отношения на ЕС с САЩ.
По отношение на сигурността, европейските членове на Организацията на Северноатлантическия договор може да са пропуснали да изпълнят ангажимента си да изразходват 2% от БВП за отбраната, както поиска Тръмп, но те направиха достатъчно, за да позволят на Тръмп да обяви, че е изстискал 100 милиарда долара увеличаване на разходите от тях.
След това има европейски натиск за данъчно облагане на технологичния сектор. По настояване на Германия ЕС отмени плановете за общоевропейска такса, която ще засегне най-вече базирани в САЩ гиганти. Но това не спря страни като Франция, Австрия и наскоро Чешката република да изработят свои собствени предложения. Тъй като търговските преговори се водят на равнище ЕС, на тях няма да се наложи да се изправят срещу САЩ.
По отношение на енергетиката, Европа отговори на противопоставянето на Тръмп срещу „Северен поток-2“ – тръбопровод, който значително ще увеличи износа на руски природен газ за Централна Европа – чрез приемането на правила, които ще усложнят работата на проекта след неговото приключване. Блокът също така рязко увеличи вноса на втечнен природен газ от САЩ.
Когато започнат преговори за търговско споразумение между САЩ и ЕС, Брюксел ще може да твърди, че никога не е обещавал да отмени ограниченията върху американските селскостопански стоки – те бяха изключени от обсъжданията на срещата между председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и Тръмп през юли. Но в същото време ЕС може да посочи как е увеличил вноса на соя от САЩ със 121% между юли 2018 г. и април 2019 г.
На фона на тези сътресения, Европа оказа известна подкрепа на Китай в неговата търговска битка с САЩ – например, като отказа да блокира оборудването на Хуауей от бъдещите 5G мрежи или да повдигне по-широки бариери за китайските фирми. Тази подкрепа не е абсолютна – свидетелство за това е как ЕС зае твърда позиция по отношение на дъмпинга със стомана. Срещата на върха между ЕС и Китай миналия месец демонстрира желанието на страните за приятелско да обсъдят разногласията, които до голяма степен съответстват на тези между Китай и САЩ. Асиметричен достъп до пазара, защита на интелектуалната собственост и пречки пред взаимните инвестиции.
Би било трудно както за Китай, така и за САЩ да водят търговска война на два фронта. Внимателните маневри на Европа задържаха останалите две големи световни търговски сили фокусирани една върху друга в момента.
Представителите на ЕС може би са едни от най-трудните при търговски преговори на планетата, но отделните държави-членки признават, че конфронтацията не винаги е най-добрият път пред лицето на новата, непредсказуема заплаха. В Европа политиката се възприема предимно като изкуство на възможното, като балансът и компромисът са предпочитаното положение на нещата.
Брюкселският подход може да се провали в крайна сметка – в крайна сметка, действията на Тръмп са невъзможни за предвиждане. Ако има сделка с Китай, Европа може да се превърне в привлекателна мишена за провокацията и заплахите на един президент, насочващ се към кампания за преизбиране. Досега обаче стратегията на Брюксел изглежда по-добра от тази на Китай.
Леонид Бершидски, агенция Блумбърг, превод БГНЕС.
