Европа е в дълбока рецесия. Въпреки това, експертите смятат, че кризата вероятно е достигнала най-ниската  си точка през есента на миналата година. Потребителите изглежда също смятат, че е възможно да има икономически подем в края на 2013 г., дори може би по-рано в някои страни, отчита проучване на австрийската компания за проучвания на пазара GfK. В съответствие с това, в по-голямата част от Европа, икономическите очаквания и очакванията за приходите отново са се увеличили слабо, макар и все още да остават на изключително ниски нива.

От друга страна, в края на годината намеренията за покупка са се понижили в повечето страни, тъй като много потребители страдат от последиците от намаляването на доходите си, увеличаването на данъците и високата безработица. Това са констатациите на проучването на GfK за потребителския климат в Европа и САЩ, което предоставя поглед върху развитието на очакванията за икономиката и приходите, както и намеренията за покупка сред потребителите от 12 европейски държави и САЩ.

2012 г. не беше добра година за Европа. За първи път през последните три години еврозоната отново затъна в рецесия, и това доведе до голямо разделение в Европа. Докато Южна и Източна Европа се борят срещу изключително високата безработица и увеличаващата се бедност, гражданите в северните страни продължават да бъдат в сравнително добра позиция, въпреки кризата.

Този дълбок разрив е отразен и в последните данни за пазара на труда. Равнището на безработицата, измерено според стандарта на МОТ, е сравнително по-ниско в Австрия, Люксембург, Германия и Холандия - между 4,5% и 5,6%. За разлика от тях, в Испания и Гърция 1/4 от населението е безработно. Като цяло, 18.8 млн.души в 17-те страни от еврозоната са безработни.

През ноември равнището на безработицата се увеличи за четвърти пореден път, за да достигне 11.8%. Последствията са шокиращи. Като резултат от загубата на работни места, разполагаемите доходи в периферните страни спадат бързо. Гърците вече имат почти една пета по-малко пари, отколкото през 2009 г. Спадът е бил 8% в Испания и 7% в Кипър. Експертите прогнозират, че кризата на пазара на труда ще се засили още повече през тази година, с увеличаване на безработицата до около 20 млн. души през втората половина на годината.

Това, обаче, трябва да бъде върхът й. Данните от ноември вече предполагат, че низходящата тенденция ще се забави. Нарастването на безработицата в еврозоната е по-бавно, отколкото през предходните два месеца и експертите очакват лек спад до 19,6 милиона безработни през 2014 г.

От съществено значение е икономиката в страните от валутния съюз отново да набере скорост. Налице са първите положителни признаци, че това вече се случва. Индексът на икономическото доверие (ESI) показва, че настроението в икономиката се е подобрило за втори пореден път. От ноември до декември, барометърът отчете изненадващо силно повишение от 1.3 пункта, за да достигне 87 точки - най-високото ниво за почти половин година.

Според икономистите, реформите в обхванатите от кризата страни започват да действат. Икономическата мощ на тези региони е спаднала значително през последните пет години. В Гърция, например, от 2008 г. насам БВП е намалял с 21%, инвестициите са намалели наполовина, а вносът е намалял с 1/3. Това е най-лошата депресия, преживяна от една западна държава след Втората световна война.

Строгите мерки, които се предприемат от страните, водят до повишаване на тяхната конкурентоспособност, намаляване на разходите за труд и подобряване на техните перспективи за износ. Като резултат, икономическите дисбаланси намаляват. Възстановяване на конкурентоспособността се наблюдава предимно в Гърция и Ирландия, където разходите за труд са намалели значително.

През последните четири години, разликата между дейностите в националния баланс между Германия, с най-висок излишък, и Гърция, с най-голям дефицит, е намаляла почти наполовина. Тези първи колебливи признаци, че кризата може да бъде преодоляна през следващите няколко години, подлежат на едно условие: кризата не трябва да ескалира отново. Обхванатите от криза страни не могат да почиват на лаврите на техния първоначален успех, а трябва да продължат да осъществяват реформи. Националният бюджет във всички страни от Европейския съюз трябва да продължи да се консолидира.

САЩ: дискусиите са доминирани от кризата с дълга и конфликта около бюджета

В САЩ, преобладаващите теми през четвъртото тримесечие бяха президентските избори и бъдещото икономическо развитие на страната, както и конфликтът около бюджета, който назряваше в края на годината. Компромисът между демократи и републиканци бе постигнат едва в единадесетия час. През февруари на двете партии отново предстои да седнат заедно на масата за преговори.

Дотогава компромис се изисква също и за съкращаване на разходите на правителството. Ако Конгресът не постигне съгласие, тогава страховете на САЩ от несъстоятелност и прекъсвания на плащанията на дълга може да станат реалност, което означава автоматични съкращения на разходите на САЩ на стойност 1,2 млрд. долара през следващите десет години.

Резултатът от преговорите досега е, че най-богатите американци, около 2% от населението, трябваше да плащат по-високи данъци от 1 януари 2013 г..Освен това, субсидиите за около два милиона дългосрочно безработни бяха продължени за още една година. Компромисът предотвратява автоматичното увеличаване на данъците, което би засегнало почти всички американски граждани.

Това в никакъв случай не решава бюджетните проблеми, но за момента държи на разстояние страховете, че най-голямата икономика в света отново ще изпадне в рецесия. Независимо от това, ще бъде изключително трудно до месец март да се постигне споразумение по нерешените досега въпроси. Всичко това се утежнява допълнително и от високото ниво на държавния дълг САЩ.

Правителството трябва спешно да намали разходите ида повиши доходите, за да запази платежоспособността си. Ако таванът за заемите не се повиши чрез междупартиен консенсус, съществува риск за платежоспособността на САЩ. Тази несигурност също е доста ясно отразена в текущите стойности на показателите за икономически очаквания и очакванията за приходите, както и намеренията за покупка.

Икономически очаквания:        ян. 4,6 пункта   ср. стойност: 14,0 пункта
Очаквания за приходите:         ян. 4,7 пункта   ср. стойност: 18,7 пункта
Намерения за покупка:             ян. -6 пункта     ср. стойност: -5,4 пункта

България: добрите базови данни дават на потребителите надежди за икономически подем в средносрочен план

Въпреки че България отбелязва високи темпове на растеж в продължение на много години, в определени етапи над 6%, тя все още е най-бедната държава в Европа. В някои райони на страната, средният доход е 2 евро на ден. Пазарът на труда все още е изключително слаб и нивата на безработица са високи, понастоящем - около 12%.

От падането на Желязната завеса, около 1,2 милиона българи са се преселили в чужбина в търсене на по-добра съдба. В резултат на кризата, обаче, животът в южните държави-членки на ЕС по-конкретно, стана все по-труден и много от тях трябваше да се завърнат в родината си. Правителството отговори на кризата със строга бюджетна дисциплина. Заплатите и пенсиите бяха намалени и разходите орязани.

Ефектът се вижда с просто око. България има най-ниският дълг в Европа - едва 16 процента от годишното производство. Държавният бюджет е почти балансиран. За да бъде животът на компаниите и служителите малко по-лек, всички приходи и печалби се облагат само с 10% плосък данък.

Правителството се надява, че това ще помогне на икономиката да даде добри резултати в средносрочен план. Едва тогава могат да бъдат създадени повече работни места, което от своя страна ще позволи на България да се измъкне от позицията си на най-бедната страна в Европа.

Икономически очаквания:        -20,8 пункта
Очаквания за приходите:         -32,7 пункта
Намерения за покупка:               5,7    пункта

Икономически очаквания: плаха надежда за подобрение

Най-ниската точка на финансовата криза изглежда е преодоляна. Потребителите в повечето европейски страни очевидно споделят това становище на експертите. Въпреки че все още има много неясноти и рискове, сякаш в цяла Европа постепенно се разпространява надеждата, че положението скоро ще започне да се подобрява. През последното тримесечие на 2012 г. в повечето страни, включени в проучването, икономическите очаквания до голяма степен са останали стабилни или леко са се повишили, макар и на ниско ниво като цяло.

За сравнение, най-положителните очаквания за икономиката се отчитат в Румъния (-8,7 пункта), следвана от Германия (-17,6 пункта) и България (-20,8 пункта). В Испания вероятността за икономическо възстановяване през следващите месеци е най-малка (-52,6 пункта). Португалските потребители също са доста негативни в своята икономическа оценка (-50,7пункта), както и гърците (-50,0 пункта). Стойностите на показателя все пак са се подобрили леко и в двете страни.

Въпреки че Австрия като цяло е в добро икономическо състояние, кризата в други европейски страни все по-често има отрицателен ефект върху тази ориентирана към износа страна. Преди всичко, изключително строгото ограничаване на разходите на италианските потребители, които са основните купувачи на австрийски продукти, се отразява на икономиката.

Потребителите споделят този възглед. Те продължават да очакват, че икономическото развитие ще е слабо. Въпреки това, те също хранят надежда, че най-лошото от кризата е зад тях, което е отразено в показателя на икономическите очаквания. От -38,7 пункта през септември, най-ниското ниво за годината, той се е увеличил до -23,8 пункта през декември.

Въпреки, че на британското правителство все още предстои много работа, икономическото положение във Великобритания се е подобрило към края на 2012 г. След изненадващо силния спад от -0,9% на БВП през второто тримесечие, БВП отново бележи слабо увеличение през третото тримесечие с 0,1%. Безработицата също е намаляла и в момента е 4,5%.

Тези положителни промени са отразени и в икономическите очаквания. През ноември стойността на показателя се е повишила с около 20 пункта. Това е наскоро след публикуването на положителните резултати за третото тримесечие. За първи път от шест месеца, потребителите имат чувството, че нещата тръгват отново нагоре и краят на кризата се вижда.

Въпреки това, положението в страната отново се върна към изходното положение, тъй като ефектът от тези положителни стойности не беше очевиден в ежедневието. В резултат на това, през декември стойността отново спадна рязко, с почти 13 пункта. Това развитие подчертава колебливостта на потребителските настроения във Великобритания.

Въпреки че Германия все още се възприема от всички като най-стабилната страна в Европа и там финансовата криза е започнала да оказва влияние. Според оценки, направени от германската Бундесбанк, германската икономика може да очаква само минимален растеж от 0,4% през 2013 г., което е спад в сравнение с 1,6% през лятото.

За 2012 г. банката очаква общият растеж да бъде 0,7%. За да се избегнат съкращения сред висококвалифицираните служители, компаниите най-вероятно отново ще трябва да прилагат доказани методи, като намалено работно време. Германските потребители са добре запознати с тази не особено светла икономическа перспектива. Икономическите очаквания са останали отрицателни в продължение на много месеци, а показателят в момента е -17,9 пункта.

Очаквания за приходите: потребителите очакват още строги финансови мерки

Като част от леко подобрените икономически очаквания,очакванията за приходите на европейците също имат леко увеличение през последното тримесечие на 2012 г. Нарастващ или относително стабилен доход се очаква от германците (21,2точки), австрийците (-3,2 пункта) и румънците (-7,7 пункта). За разлика от тях, значително намаляване се очаква от гърците (-50,1 пункта), испанците (-52,7 пункта) и италианците (-55,2пункта).

След известен период на възстановяване, очакванията за доходите в Португалия през третото тримесечие са се сринали, но после отново са се подобрили леко през четвъртото тримесечие. Показателят към момента е -49,7 пункта. Тройката, включваща Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд, потвърждава напредъка на страната в борбата с кризата и провеждането на мащабни проекти за реформи.

Въпреки това, Португалия все още е в дълбока рецесия. Експертите от централната банка прогнозират, че положителни данни за растежа на БВП няма да се регистрират преди 2014 г. и дори се очаква свиване от 2% през 2013 г. При безработица от над 16 процента, намаляващи доходи и пенсии, както и нарастващи данъци, потребителите не виждат никаква възможност за подобрение в близко време в икономическото, а следователно и в личното си финансово положение. Въпреки че този показател се е възстановил леко през последните три месеца на 2012 г., той все още остава на изключително ниското ниво от -49,7 пункта.

През последните месеци на 2012 г., в резултат от изборите през декември, Румъния бе до голяма степен парализирана в политически смисъл. Партията на премиера Виктор Понта спечели абсолютно мнозинство в парламента и в Сената. Новото правителство възнамерява да извърши изменение на конституцията през тази година, с цел да подобри гъвкавостта на икономиката и да позволи по-ефективно осъществяване на реформите.

В резултат на финансовата криза в цяла Европа, обаче, Румъния също изостава в стимулирането на икономическия растеж. За 2012 г. икономистите предвиждат общ ръст на БВП от 0,8%. Европейската комисия прогнозира едва 2,2% за текущата година, следователно се очаква стагнация, а не растеж в икономиката. Безработицата също се е увеличила слабо.

Като цяло, това не са най-добрите предпоставки, за да могат румънските потребители да очакват нарастване на доходите си. Като се има предвид, че през лятото те все още очакваха заплатите и надниците им да се повишат леко, както и да се отбележи положително развитие в икономиката, стойността на индикатора падна отново през четвъртото тримесечие. Понастоящем той е -7,7 пункта.

Икономическото положение на Франция все повече се влошава. Качеството на продуктите и услугите е намаляло през последните месеци и години, поради липсата на иновации. Според доклад за положението в страната, изготвен от CESE (Общество за сравнение на образованието в Европа), обучението и образованието не са достатъчно добри, пазарът на труда не е гъвкав и националният дълг е твърде висок.

Страната не успя да развие и разшири обещаващи бизнес сектори. Поради това се налага бизнесът да бъде модернизиран, данъците да бъдат увеличени и да бъдат намалени публичните разходи. Първите строги мерки за икономии вече бяха обявени в края на 2012 г. Френското население постепенно осъзнава, че нещата не могат да продължат, както досега. Французите очакват по-високи данъци и осигуровки, както и потенциално намаляване на заплатите, не на последно място, защото безработицата се е увеличила до 9,9% понастоящем. Лошото настроение се отразява и в очакванията за доходите, с ниво на показателя-47,2 пункта през декември.

Намерения за покупка: високата безработица означава, че настроението да се купува е достигнало дъното
Въпреки че икономическите очаквания и очакванията за приходите на европейските потребители леко са се подобрили през последните няколко месеца, те все още не са склонни да инвестират парите си в по-скъпи покупки. Това едва ли еизненадващо. В обхванатите от кризата страни, безработицата е изключително висока, а в някои райони тя продължава да расте. Парите често липсват или стигат само за заплащане на основните разходи.

Тъй като много европейски страни се борят с рецесията, желанието да се отиде на пазар е доста намаляло.Германците продължават да харчат най-много, тъй като пазарът на труда засега все още остава изключително стабилен. През декември намеренията за покупка са 20,1 пункта в Германия. Показателят отчита положителна стойност в Австрия (16,7 точки) и България (5,7 точки). В контраст с тези страни, парите са били достатъчно само за най-важното сред потребителите в Италия (-38,0 пункта), Португалия (-46,9 пункта) и Великобритания(-47,2 пункта).

Коледа 2012 е била вероятно последната за много гръцки фирми. В резултат на изключително лошото състояние на икономиката и пазара на труда, както и поради мерките за строги икономии, гърците просто нямат никакви пари за пазаруване. До каква степен те бяха принудени да затягат коланите е видимо от мащабно сравнително проучване, проведено от консултантската фирма Deloitte.

Според него, през 2012 г. разходите за Коледа са намалели с още 16% година за година. Като цяло, всяко домакинство е разполагало с бюджет от 407 евро, което не представлява само разходите за подаръци, а включва също така пътни разходи и храна през празничния период. От 2007 г. насам частното потребление в Гърция се е понижило с 18%.

Секторът на търговията на дребно е разбира се, особено засегнат от ограниченото потребление. Общо 68 000 магазини са били затворени през последните две години и половина, което представлява една трета от всички гръцки търговци на дребно. От юли 2012 г. насам гръцките потребители постепенно започват да изпитват по-голяма надежда, че кризата може да бъде преодоляна в средносрочен план и че икономическата ситуация ще се подобри.

Този предпазлив оптимизъм е отразени в показателя на намеренията за покупка. През юли той достигна рекордно ниското ниво от -56,9 пункта, а през ноември се е промъкнал нагоре до -25,4 пункта. Въпреки това, перспективата за една строго бюджетирана Коледа и още една трудна година означаваше, че неизбежно индикаторът ще намалее отново. През декември той е на ниво -37,4 пункта.

Чешката икономика досега не е в състояние да сложи край на рецесията. Според Чешката статистическа служба, в сравнение година за година, икономиката е отчела спад от 1,3% през третото тримесечие. Това е третият последователен спад. За 2012 г. Европейската комисия очаква БВП да спадне с общо 1,3%. Едва през тази година икономиката дава изгледи за леко нарастване от 0,2%. Това също оказва влияние на пазара на труда.

В момента 7,4% от населението в трудоспособна възраст няма работа. За да се постави в ред държавния бюджет и да се ограничи бюджетният дефицит в дългосрочен план, чешкото правителство стартира редица данъчни увеличения в края на 2012 г. и намали някои данъчни облекчения. ДДС бе увеличен на 15 и 21%, бе въведен допълнителен данък от 7 процента за лицата с високи доходи и данъчните облекчения за самонаетите лица и пенсионерите бяха орязани.

Съответно, чешкото население трябваше да компенсира намаляването на доходите си при покачващите се цени. Отговорът на това е логичен. Потребителите държаха кесиите си по-затегнати, отколкото преди. Стойността на показателя за намеренията за покупка е -30,1 пункта през декември.