"Утре" е онази магическа страна, в която всичко е възможно, затова и цялата нежелана работа от днес се отлага за утре. За съжаление, когато стигнете до Земята на "утре", осъзнавате, че сте направили сериозна грешка. Както пеят "Бийтълс", "Вчера всичките ми проблеми изглеждаха толкова далеч./ Сега изглежда, че те са тук и ще останат". И понеже "вчера" няма да се върне, оставяте проблемите и тяхното решаване за новото "утре".

Не много по-различна е ситуацията с държавното управление в България - днес се взимат само популярните решения, а всичко непопулярно, което може да навреди на имиджа на управляващите, се оставя за утре. Един от последните примери за този подход приключи преди около два месеца, след като Националната електрическа компания (НЕК) се разплати с ТЕЦ "Марица-изток" 1 и 3. Но това съвсем не означава, че този проблем е разрешен.

Как се стигна до големия дълг?

Дългогодишни грешки и като цяло сбърканата политика в сектор "Електроенергетика" доведоха НЕК, който е единствен доставчик на електроенергия за регулирания пазар, т.е. монополист, до годишна загуба през 2013 г. Това се дължи на много фактори, но най-ярките може би са два: присъединяването на огромен дял ВЕИ производители през пролетта на 2012 г., които имат високи преференциални цени за изкупуване на електроенергията, и последвалите протести през зимата на 2013 г. срещу цените на електроенергията, които водят до три последователни намаления на крайните цени в рамките на девет месеца. Тези намаления бяха необосновани от икономическа и финансова гледна точка, тъй като "натиснаха" цената далеч под разходите за производство, пренос и разпределение на електроенергия и, естествено, трябва да бъдат компенсирани в следващите години.

През лятото на 2014 г. обаче, когато идва моментът за компенсацията, тогавашният състав на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (настоящата КЕВР) взима решение да увеличи крайните цени, но без да включи всички разходи на НЕК в сметката. За целта регулаторът решава, че НЕК няма да си изпълнява пълните ангажименти по споразуменията за изкупуване на електроенергия с ТЕЦ "Марица-изток" 1 и 3, които включват минимално изкупуване на електроенергия на определена цена, а ще изкупува по-малко ток и на по-ниска цена. Това регулаторно решение следва да "спести" на държавната компания 424 млн. лв. в периода юли 2014 - юни 2015 г. Но тъй като решението по никакъв начин не е облечено в анекс към договорите между НЕК и двете централи или в каквато и да било правнообвързваща форма, НЕК задлъжнява драматично към двете централи.

Към този "непредвиден" разход за НЕК трябва да се добавят и задълженията му да покрива разходите на двете централи за емисии парникови газове, които до средата на 2015 г. се очакваше до достигнат близо 130 млн. лв. според ценовото заявление на НЕК. Освен това има и стари задължения в размер на 87 млн. лв., които следва да се включат в разходите през новия ценови период август 2015 - юни 2016 г. Дотук сметката възлиза на 641 млн. лв., а до април 2016 г. набъбва до 1.142 млрд. лв.

След като стана ясно, че "утре" (в настоящия ценови период) тези 641 млн. лв. няма да изчезнат от само себе си, а включването им в крайните цени е политически непопулярно, управляващите решиха да ги отложат за следващото "утре", като вземат заем, с който да се разплатят с централите[1]. В края на април 2016 г. НЕК се разплати с двете централи и по всичко личеше, че е направена първата стъпка за разрешаването на ликвидната криза на държавната компания - разплащане с компаниите сега и трупане на средства (увеличаване на крайните цени), с които НЕК да върне взетите назаем средства.

Още с ценовото предложение на регулатора за периода юли 2016 - юни 2017 г. обаче стана ясно, че проблемът отново ще бъде отложен. В него не са предвидени допълнителни разходи за НЕК нито за изплащане на лихвите по кредита, нито за погасяване на главницата. Едно от обясненията за този подход е, че предстои Българският енергиен холдинг да емитира облигации, с които да изплати изтегления заем. Но дори и в този случай се трупат лихви по настоящия кредит, които трябва да бъдат изплатени от НЕК*.

Решението за емитиране на облигации всъщност е поредното отлагане на проблема за "утре", когато финансовото състояние на НЕК може да е по-добро (но може и да е по-лошо). Това се дължи на начина на погасяване на задълженията по двата вида финансиране:

• При кредита обикновено всяка година до падежа му се погасяват едновременно част от главницата и лихва, която се изчислява върху неизплатената сума на кредита;
• При облигациите обикновено годишните плащания включват единствено лихвата, а главницата се изплаща наведнъж в края на периода.

Липсва информация за условията, по които БЕХ отпуска последния кредит на НЕК и погасителния му план, но при замяната на настоящия кредит на холдинга с облигационен заем това позволява доста по-гъвкави условия. С други думи, БЕХ ще може да си позволи плащанията от дъщерната му компания да включват само лихва без главници, без това да се отрази негативно на финансовото му състояние. По този начин необходимото увеличение на цените в следващите години може да е по-малко от алтернативата - плащане на лихва и главница. На пръв поглед това не е проблем, тъй като регулаторът може да включи необходимите средства за натрупване на резерв, с който НЕК да изплати главницата по облигациите, в крайните цени през всяка година до падежа на книжата. Но като се има предвид колко пъти този, а и други проблеми са отлагани за "утре", когато НЕК ще е в по-благоприятно финансово състояние, или когато икономиката ще е по-добре, или когато доходите ще са по-високи, или когато няма да има политическо напрежение - вътрешно или външно, или нещо друго, и този път виждаме още от същото. А именно - включване само на част от пълния разход на НЕК за покриването на този дълг, а като дойде време за плащане - ще му мислим.

Цялата сага с дълга на НЕК много прилича и на онзи филмов диалог, в който бащата казва на сина си, че ще му купи колело, ама друг път. Отлагането на решенията на проблеми за по-добри времена не е драматично и е често използвана практика, тъй като не може всичко да се решава едновременно. Подходът обаче може да се превърне в трагедия, когато стане стил на работа и всичко започне да се отлага: намаляване на бюджетния дефицит; реформа в полицията и армията; повече инвестиции за отбрана; образователна, административна, съдебна, здравна и пенсионна реформа и т.н., и т.н. В такива случаи "утре" автоматично се трансформира от онова магическо място, в което всичко е възможно, в мястото, за което "Бийтълс" пеят.

Автор: Калоян Стайков, ИПИ