Според един израелски политик „хората и нациите започват да се държат разумно едва след като са изчерпали всички други средства”. Новите идеи за съживяване на електроенергетиката със сигурност ще опровергаят това твърдение, тъй като те всъщност не са нови, а са стари и доказано неработещи. С други думи след като са изчерпани всички средства, някои от тях ще бъдат повторени, за всеки случай.

В понеделник стана ясно, че управляващите обмислят отпускането на държавни гаранции за емисия на 4 млрд. лв. дълг, с които да бъдат покрити дълговете на Националната електрическа компания (НЕК). Това няма да има никакъв положителен ефект по чисто практически причини – НЕК отдавна получава кредити, които по никакъв начин не са облекчили нито нейното финансово състояние, нито това на останалите компании в сектора. От съобщението на агенцията за кредитен рейтинг Fitch относно рейтинга на Българския енергиен холдинг става ясно, че към края на 2013 г. компанията е отпуснала кредити в размер на 1,23 млрд. лв. на НЕК. Преди да сте попитали – не, това не доведе до „рестартиране” на сектора, по същия начин, по който отпускане на 4 млрд. лв. заем на НЕК няма да го направи.

Наливането на ликвидни средства в НЕК няма да има положителен резултат, тъй като компанията няма ликвиден проблем, а структурен. Това най-лесно може да се види от отчетите на компанията за деветмесечието на 2013 и 2014 г. Общият всеобхватен доход на компанията до септември 2014 г. възлиза на -425 млн. лв. в сравнение с -113 млн. лв. за същия период на 2013 г., което е резултат почти изцяло от загубите от оперативна дейност. В резултат на това задълженията на компанията се увеличават от 2,8 млрд. лв. на 3,2 млрд. лв., а собствения капитал се свива от 4,1 млрд. лв. на малко под 1,9 млрд. лв. Заедно с това активите ѝ намаляват от близо 7 млрд. лв. на 5,1 млрд. лв. Накратко – компанията работи на загуба и отпускането на 4 млрд. лв. заем няма да промени това.

Защо компанията работи на загуба? Защото оперативната ѝ дейност не е ефективна заради:

1) твърде ниските регулирани цени, които ДКЕВР определя, и

2) злоупотреби при сделките на свободния пазар.

Политиците в България продължават да се държат все едно чрез цените на електроенергията може да се провежда социална политика. В резултат на това въобразяване Държавната комисия за енергийно и водно регулиране традиционно определя цени на електроенергията за регулирания пазар, които не покриват разходите за производството, преноса и разпределението ѝ, да не говорим за необходимите инвестиции. Това води до трупане на огромни дефицити в НЕК, които дори и самата ДКЕВР отчита, но цените продължават да са ниски. Другият проблем са неизгодните сделки на свободния пазар. Отпускането на заем няма да промени тези проблеми.

Когато става въпрос за състоянието на електроенергийния сектор, трябва да се прави разлика между натрупаните дефицити в НЕК. Единият е поради гореизложените причини, а другият – заради нерентабилната ѝ инвестиционна дейност. По силно консервативните оценки на ДКЕВР дефицитът на НЕК за периода 2010-2014 г. възлиза на 1,5 млрд. лв., в резултат на регулираната му дейност, и 1,4 млрд. лв., в резултат на инвестиционната ѝ дейност. Нито потребителите, нито останалите компании в сектора са виновни, че компанията е загробила 1,4 млрд. лв. в безумни проекти като АЕЦ „Белен” и хидровъзела „Цанков камък”. Най-малка вина пък имат данъкоплатците, от чието име е държавната гаранция, която, ако бъде активирана, ще се плаща от тях. С други думи като се търси решение на трудностите в сектора, то е изолирано единствено и само до дейността на НЕК, свързана с търговия с електроенергия на регулирания и свободния пазар. Ако компанията има проблеми с производството на електроенергия от ВЕЦ и/или с инвестиционната си дейност, това не е проблем на целия сектор и не може заради тези трудности да се бавят плащания на производители и мрежови оператори. Още по-малко може тези нередности да се присламчват и да надуват общата сметка, която държавата ще гарантира.

Крайна време е НЕК да бъде разделен на няколко дружества, за да се види ясно точно в кои дейности са проблемите и да се предприемат мерки за решаването им. Ако е необходима държавна гаранция за осигуряване на ликвидност на вече разделените компании, то такава има логика да се отпуска единствено на дружеството, което оперира на регулирания пазар, тъй като състоянието му в голяма степен е пряк резултат от регулаторната политика в сектора. Ако дружествата, в които са разделени другите дейности – производство, търговия на свободния пазар и инвестиционна дейност имат загуби или изпитват финансови затруднения, то това е резултат единствено и само от неефективното управление на тези дейности. Крайно време е практиката всички да плащат за грешното управление на едно предприятие да бъде изкоренена. Няма нужда от още един „Кремиковци”, „БДЖ”, „ВМЗ-Сопот” или някой друг държавен мастодонт.

Автор: Калоян Стайков, И.П.И