Въпреки някои положителни тенденции през последните години, застрахователният пазар в България остава сред най-слабо развитите в Европа.
- През 2014 г. българите са отделили средно по 125 евро на човек за застраховки при 1 967 евро за Европа, като по-малко отделят единствено румънците.
- Разходите за застраховки у нас възлизат на малко над 2,2% от БВП на страната, при средно 7,5% за ЕС. По-ниски нива от тези в България се наблюдават в Естония, Гърция, Латвия и Румъния.
Нарастването на брутния премиен приход (средствата платени от застрахованите) в България е най-осезаемо между 2004 и 2008 г. В кризисните години е отчетен известен спад, последван от задържане на почти постоянно ниво до 2013 г., когато тенденцията към растеж се завръща. През 2014 г. брутният премиен доход достига 907 млн. евро, което е ръст от 136% спрямо 2004 г.
ГРАФИКА 1: ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ И ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ
Отчетеният растеж се дължи най-вече на общото застраховане (където попадат задължителните застраховки „Гражданска отговорност“) и по-малко на животозастраховането, което остава слабо развит сегмент на застрахователния пазар у нас. Докато в България едва 19% от стойността на сключените застраховки се отнася към от животозастраховането, в Европа 61% от общия брутен премиен приход са генерирани именно от животозастраховане.
ГРАФИКА 2: ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ПРОНИКВАНЕ
За 2014 г. коефициентът на застрахователно проникване (съотношение между брутния премиен приход и БВП) в България е 2,2%, като десет години по-рано е бил 1,9%. Най-високата стойност на коефициента до момента е през 2008 г. – 2,6%. За същия период застрахователното проникване в Европа намалява от 7,98% до 7,46%, а пикът е през 2007 г. – 8,49%.
Колкото по-висок е този показател, толкова по-развит е застрахователният пазар. Трябва да отбележим, че средно в европейските държави ръстът на БВП изпреварва този на брутния премиен приход от застраховки, докато в България брутният премиен приход расте малко по-бързо от БВП. Именно това води до макар и плахото „стопяване” на разликата между стойностите у нас и тези в Европа.
ГРАФИКА 3: ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПЛЪТНОСТ
Коефициентът на застрахователна плътност (брутният премиен приход, разделен на броя на населението) за последните десет години у нас е нараснал със 154% – от 49 евро през 2004 г. до 125 евро през 2014 г. Движението на този коефициент през годините е по-слабо повлияно от промяната в броя на населението, а с водещо значение е номиналната стойност на брутния премиен приход – т.е. застраховките стават, макар и бавно, по-популярни. В Европа този ръст е доста по-малък, вероятно и поради високата база в началото на периода – от 1 570 евро през 2004 г. до 1 967 евро през 2014 г.
Причините за разликите в динамиката и състоянието на застрахователния пазар в България и в останалите европейски държави могат да се търсят, както сред разликите в традициите на застрахователните услуги в различните страни, така и в структурата на алтернативата – общественото осигуряване.
Статията е публикувана от Инфограф.