Застраховките на имущество в България все още са табу

14.01.2013 | 12:15
по статията работи: Елица Елефтерова
Eдва около 9-10% от жилищата в България имат имуществена застраховка
Застраховките на имущество в България все още са табу
Снимка: Sxc.hu

Имущественото застраховане (“Пожар и природни бедствия“ и „Щети на имущество“) е вторият най-силен сегмент в общото застраховане. През последните години то генерира средно между 18-20% от общите приходи в бранша, пише застрахователният сайт Insmarket.bg.

Премиите от най-силната за застрахователите 2008 г. и миналата година са сравнително идентични. Това показва устойчивост на този пазарен сегмент.

Въпреки това имущественото застраховане е пазарната ниша, която може би е най-слабо разработена и поради тази причина има доста голям потенциал.

Донякъде това може да се обясни със загубения през годините на соцализма навик собствениците на имущество да мислят сами за неговото обезпечение. Преди 1989 г. държавата събираше застрахователните премии заедно с данъците за собственост на имота и таксите за смет, а след това превеждаше парите директно на единствения в онези години застраховател – Държавния застрахователен институт (ДЗИ).

Някои хора дори не знаеха, че са застраховали имуществото си и когато се случеше застрахователно събитие, повечето от тях се опитваха да разрешат проблема сами. Тези, които имаха информация, че са застраховани, приемаха обезщетението от ДЗИ като част от държавния механизъм за защита на населението.

С настъпването на демократичните времена през 1989 г. застрахователният монопол бе преустановен, пазарът се отвори за частни застрахователни компании и ангажиментът за защита на имуществото остана в самите собственици. С годините притъпеното чувство за отговорност като че ли се превърна в манталитет, който, за съжаление, не можем да променим вече 23 години.

И днес, щом настъпи някакво природно бедствие – наводнение или земетресение, държавата оказва помощ на пострадалите за техния имот. От една страна, това е част от социалните функции на управлението, но от друга населението населението отново прехвърля отговорността за имуществото си на държавата, от която очаква защита и помощ при нужда.

Според различни експертни анализи, едва около 9-10% от жилищата в България имат имуществена застраховка. В същото време всички общозастрахователни компании постоянно предлагат промоции за имуществените си полици.

Въпреки това, желаещите да се застраховат са твърде малко. Ако отчетем и факта, че по-голяма част от застраховките са сключени не доброволно, а заради изисквания, свързани с придобиването на имот – банкови заеми и ипотеки, то процентът на имущественото застраховане може да се нарече пренебрежимо нисък.

През последните години български населени места преживяха няколко локални наводнения. За много домове щетите се оказаха тотални, като нито един от пострадалите имоти не бе застрахован. За никого не е тайна, че страната ни е разположена в сравнително опасен сеизмичен район. Последният трус от месец май т.г. ни го напомни не само с уплаха, но и с нанесените щети.

Спорадичният интерес на хората към имуществените застраховки остана само в сферата на информирането и нови полици така и не бяха подписани. В условията на криза и изтънели бюджети дори неголемите щети от земетресението затрудниха държавата да задели достатъчно средства навреме за пострадалата общинска и държавна собственост.

Това накара властта да приеме закони, задължаващи администрацията да застрахова държавните и общинските имоти. Решението е похвално, но на практика застраховането на сградния общински фонд се случва по балансова стойност на активите, която е много по-ниска от действителната. Така, ако се случи застрахователно събитие, обезщетението едва ли ще е достатъчно, за да покрие щетите.

Аналогична е ситуацията и при малкото ентусиасти в индивидуалното частно застраховане, които решават да застраховат имота си. Те често пъти търсят най-евтината застраховка, която не включва повечето рискове и се съгласяват на подзастраховане, разбирайки своята грешка една при завеждането на щети.

Тук може би „вина“ имат и самите застрахователи, които много често представят продукта като финансово изгоден, без да посочват на клиента какво точно ще получи за посочената цена. Повече от ясно е, че за да има всеобхватна застрахователна защита, трябва да се заделят и повече средства.

През последните години в обществото се води полемика и по един друг аспект, засягащ застраховките на имущество – задължителното застраховане на частния сграден фонд срещу катастрофични рискове. В подкрепа на това предложение у нас бяха проведени редица срещи, семинари, кръгли маси и конференции, с участието на Световната банка, правителството,  Комисията за финансов надзор, Асоциацията на българските застрахователи.

Експерти от различни страни предложиха множество модели с участието на държавата и частния бизнес, които могат да бъдат приложени и у нас. Мотивът на такова предложение е, че българският собственик на имот ще бъде дисциплиниран да се грижи за него, а от друга страна, държавата вече няма да бъде "рекетирана" за пари при всяко бедствие.

Противниците на задължителния елемент в идеята опонират, че той противоречи на свободния избор, който всеки човек има право да упражнява, както и че прилагането на задължителния елемент ще убие  частната инициатива. Не на последно място, въвеждането на задължителност при тези застраховки би се възприело като пореден данък и би събудило желание за неговото заобикаляне. Решение на въпроса уж се търси, въпросът е дали то ще бъде намерено преди да ни връхлети следващото природно бедствие.

Към момента имущественото застраховане удовлетворява компаниите – устойчиви приходи и ниска квота на щетимост, малко над 16 на сто. Повече от ясно е, че потенциалът пред тази линия на бизнес е огромен. Всъщност, пред застрахователите стои отворен въпросът за развитието на всички останали видове бизнес, различен от автомобилно застраховане. Реално на тях се пада дял, по-малък от 10%.

Ако компаниите имат волята да развият тези сериозни сегменти, както и ако икономическата среда създаде по-добри условия за това, със сигурност  застраховането ще се изкачи на по-високо стъпало в своето развитие. А това е свързано и с по-друг начин на живот и обществено мислене.

Оцени статията:
5.00/2
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Женевски конвенции
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Зимна приказка
Блондинка звъни на оператора си: - Извинете, не ми работи интернетът... - А вие с рутер ли сте? Кратко мълчание... - Не, сама съм!!!
На този ден 06.12   963 г. – Лъв VIII е избран за римски папа. 1240 г. – Армията на монголския владетел Бату Хан покорява Киевското княжество. 1534 г. – В Еквадор е...