През последните 50 години правните и регулаторните пречки пред икономическото приобщаване на жените в глобален мащаб са намалели. Много национални законодателства обаче все още включват рестриктивни текстове, които ограничават това приобщаване.

Тези тенденции отчита нов доклад на Световната банка (СБ) и Международната финансова корпорация (МФК), който проследява развитието на един световен проблем в мащабен, петдесетгодишен период – от 1960 до 2010 г. Обобщените данни са публикувани на сайта на СБ във вторник, 24 септември.

Изследването "Жените, бизнесът и законът 2014 г.: Премахване на рестрикциите за равенство между половете" обхваща 143 икономики. То разглежда нормативните уредби в тези държави, които засягат жените предприемачи или служители. Влиянието им върху правата на "нежната" част от човечеството е анализирано в шест аспекта: достъп до институциите, използване на имот, намиране на работа, стимули за работа, образуване на кредит, достъп до съдебната система.

По всички критерии най-рестриктивните законодателства спрямо жените са все още тези в страните от Близкия Изток и Северна Африка, Тропическа Африка и Южна Азия.

Според доклада през последните две години 44 икономики са направили 48 законови промени, които увеличават икономическите възможности на жените. Най-сериозни са реформите в Кот д'Ивоар, Мали, Филипините и европейска Словакия. След въведените промени мъжете в Кот д'Ивоар и Мали не могат да забраняват на съпругите си да работят; Филипините са премахнали ограниченията за нощния труд на жените, а в Словакия е увеличен процентът от надника, по който се изчисляват възнагражденията при отпуск по майчинство.

Не толкова добре се справят обаче останалите източноевропейски страни и държавите в Централна Азия, където представителките на „нежния“ пол все още не могат да упражняват голям брой дейности. В Русия например жена не може да работи като шофьор на селскостопански камион; в Беларус няма дами дърводелци, а в Казахстан – заварчици. Макар първоначалната функция на тези ограничения да е била защита на жените, в крайна сметка, смятат международните институции, те имат рестриктивен характер по отношение на избора на сфера на професионална реализация.

Докладът показва, че държавите, в които има ограничения за типа работа, достъпна за жените, имат по-нисък среден дял на дамите в общата работна сила.

Според Световната банка обаче увеличаване достъпа на жените до работа е от изключително значение за просперитета и конкурентоспособността в икономиката на една държава. А в световен мащаб напредъкът е все още неравномерен.