По улиците на Москва всичко изглежда така, както преди първия пакет от санкции против Русия, които бяха наложени във връзка с действията на Москва в Крим и в Украйна: в магазините няма никакъв дефицит на стоки, а цените в ресторантите дори станаха по-ниски, отколкото преди въвеждането на санкциите.
Ако излезете от големите градове и отидете в селска местност, то там – ако не се смятат изникващите от време на време разкошни имения на олигарси – ще видите бедност. Точно такава, каквато и преди 10, 20 или 50 г. Там живеят хора, които така и не успяха да извлекат изгода от високите цени на петрола и чийто живот не се промени след въвеждането на санкциите.
Обяснението за това е, че в постсъветската руска икономика не работи принципът „стичане на благата от горе надолу“: след падането на комунизма хората, заемащи ръководни длъжности, с разрешение взеха за себе си каквото можаха, други взеха това, което било достъпно и го продадоха там, където успяха да намерят купувачи. И ставаше дума за продажбата на съвсем разнородни стоки, такива като оръжие и уран, на доста съмнителни клиенти.
Както пише директорът на програмата „Икономическа политика“ на московския център Карнеги Андрей Мончан в своя доклад „Упадък, не крах: мрачни перспективи за икономиката на Русия“: „по времето, когато през 2000 г. Владимир Путин дойде на власт, голяма част от ключовите активи принадлежаха или на държавата, или на представителите на неголяма група частни лица, които получиха тези активи от държавата в замяна на политическо послушание и вярност“. Неотдавна се срещнах с Мовчан в Москва, за да обсъдим въздействието на санкциите и бъдещето на руската икономика.
Трябва да се напомни, че Русия е страна, която може да се справя с трудностите по-добре, отколкото много други държави, и че тя отдавна е привикнала да работи без пари. Задлъжняването и личните привилегии тук са такива, ако не и по-ценни, стоки, които може да се обменят. И дори при комунизма всички, включително и правителството, зависеше от черния пазар, който осигуряваше на хората необходимите стоки и услуги.
Именно той свързваше съветска Русия с капитализма във времената, когато частното предприемачество можеше да ви доведе в най-добрия случай до ГУЛАГ, а в най-лошия – до разстрел. Затова никой не трябва да се удивлява от факта, че хората, успели най-добре да се приспособят към стремителната промяна на икономическата идеология, се оказаха същите тези спекуланти, които вече имаха опит с частното предприемачество и които не се страхуваха да взимат решения и да действат самостоятелно.
След това започнаха 1990-те години, когато в русия се появи либерална икономика и напълно отсъстваха институциите на управление. Русия се превърна в истински „див изток“. Неспособността на тогавашния президент Борис Елцин да ръководи правителството се превърна в патова ситуация в Държавната дума и хаос в света на бизнеса, където господстваше корупцията и където често се извършваха убийства. Идването на Путин на власт сложи край на този хаос и на него му се удаде да върне контрола върху петролния бизнес и търговия, който беше загубен през 1990-те години в процеса на „приватизация“. Путин, както пише Мовчан, „арестува непокорния олигарх Михаил Ходорковски през 2003 г., национализира неговата петролна компания „ЮКОС“ и направи така, че всички останали олигарси правилно разбраха неговия сигнал и се покориха“.
През 2008 г., както казва Мовчан, до 70% от руския бюджет пряко или косвено бяха свързани с приходите, получавани от износа на въглеводороди. През 2013 г. едва 10% от БВП идват от независимия частен сектор и производство, несвързани с добива и обработката на минерални ресурси. При това, пише Мовчан, през 2013 г. инфлацията е била 6,5%, ръстът на БВП не надминаваше 1,3%, а реалните доходи на руснаците – благодарение на социалната политика на правителството, която Мовчан нарича „безразсъдна“ - нараснаха с 11,4%.
„В този период много хора продадоха своя бизнес. Взеха парите и заминаха зад граница“, казва Мовчан. „Получи се така, че правителството вече контролираше над 70% от бизнеса в Русия – това е даже повече, отколкото по времето на Михаил Горбачов, когато правителството контролираше 60% от бизнеса. Днес на частния сектор се падат примерно около 25% от БВП“.
По думите на Мовчан той не вярва в събираната от държавата статистика, защото „повече от 30% от тази статистика носи гриф за секретност. Смята се, че секретните пера в бюджета се използват за финансирането на военно-промишления комплекс и службите за сигурност, само че съществуват косвени доказателства, че е възможно тези средства да се използват и за други цели.
Тези цели може да варират – от спонсориране на „приятели на Русия“ в чужбина и премахване на пропуските в балансите на държавните компании до финансирането на лични покупки от страна на чиновниците от висшия ешелон“, написа той. Очевидно непрозрачността е по-скоро национална особеност, отколкото продукт на съветската епоха.
По мнението на Мовчан именно рязкото падане на световните цени на петрола през 2014 г., а съвсем не санкциите на Запада, стана причина за сериозни проблеми на руската икономика. Западните икономисти предричаха стремителен крах, само че два фактора й позволиха да издържи на удара.
Първо, пише Мовчан, правителството и бизнесът успяха да създадат прилични парични резерви в периода на високите цени на петрола. Кремъл закупи три пъти повече злато и валута, отколкото се очакваше, бизнесът успя да натрупа значителни материални активи, а „обикновените граждани натрупаха повече от 250 млрд. долара в своите банкови сметки, и, възможно е, почти толкова в пари в брой“. Хората се запасиха със стоки за дълготрайна употреба, а с ръста на търсенето и покупателната способност на населението се подобриха жилищните условия в големите градове.
Второ, независимо от държавния контрол над мнозинството големи предприятия, Русия досега се възползваше от привилегиите на либералната икономика. „Трансграничните капиталови потоци не се ограничават“, пише Мовчан. „Цените на мнозинството стоки и услуги не се контролират, нивото на заплатите се определя от пазарните фактори, а курсът на рублата – от свободния пазар, макар и с известна намеса на Централната банка“. Русия успя да преживее решението на централната банка да удвои процентът на рефинансиране, прието през декември 2014 г., а пазарите се успокоиха след като Кремъл обеща повече да не прибягва до подобни мерки – и засега държи на своето обещание.
В резултат 1% от най-богатите руснаци успя да преведе парите си и да ги инвестира в чужбина. Руснаците с по-ниски доходи се отказаха от повече скъпи вносни стоки, правейки избор в полза на родните производители, и сега отиват да почиват в Сочи, а не на Средиземно море.
Както и през 1997 г., когато рублата се срина, вътрешната икономика на Русия е възможно дори да извлича полза от изискванията на все по-изкушените потребители. Само че, както казва Мовчан, правителството няма план за диверсификация на икономиката: то предпочита да дочака този момент, в който цените на петрола отново ще се повишат, с надеждата стремежът на Запада да запази санкциите в същото време ще тръгне надолу.
Според Мовчан, независимо от падането на БВП на Русия в края на 2015 г. до 40% по доларовия еквивалент от нивото от 2013 г., в страната не се предвиждат никакви сериозни вълнения и трудности. Прогнозите за БВП на Русия за 2016 г. бяха по 8 600 долара на човек от населението, което я поставя на 70 място в рейтинга на Международния валутен фонд, на едно ниво с Турция и Мексико. Достатъчно ниско равнище, но не катастрофално. И, независимо от намаляването на БВП, започнало след въвеждането на западните санкции, пише Мовчан, дори и рязкото падане връща Русия към относително стабилното равнище от 2007 г.
А тогава още нямаше никакви западни санкции. Мовчан предполага, че Западът може да се окаже в своеобразен капан, когато става дума за бъдещето на антируските санкции. „Това може да се обърне в сериозен проблем за Запада“, отбелязва той. „Ако те отменят санкциите, те ще загубят. Ако те запазят санкциите, тогава Путин ще има жертвено агне, което ще може да бъде обвинявано за всички негови неуспехи“.
Анализ на Шели Карабел за сп. "Форбс", преводът е на БГНЕС.
