Часове преди срещата на управителния борд на Европейската централна банка, някои от главните банкери в Европа се обявиха против допълнителното редуциране на лихвения процент. От изказванията им става ясно, че те се притесняват за печалбите си, както и за удара, който ще им бъде нанесен от политиките на отрицателни лихвени проценти на централната банка, която вече обяви, че не само ще намали лихвите по депозитите на търговските банки при себе си, но ще редуцира и други лихви и ще увеличи програмата за количествени улеснения с 20 милиарда до общо 80 милиарда евро всеки месец. Тук ще разгледаме дали притесненията им са основателни и какво може да означава поведението им в макромащаб.

Банковата система в Европа днес

За да разберем защо банките са против още по-силната интервенция от страна на ЕЦБ на банковите пазари трябва да обърнем внимание на основната характеристика на банковата система днес – тя се основава на банкиране с частични резерви, при което депозит от 100 евро може да се използва за увеличаването на паричното предлагане няколко пъти (ако приемем, че 100-те евро са цялото парично предлагане), но и при която финансовите институции съхраняват само част от получените депозити по свои сметки в централната банка. В еврозоната този процент е 1%, а в България 10%. Това означава, че в икономиките от валутния блок банките ще оставят 1 евро по сметката си в централната банка и ще отпуснат останалите 99 евро като кредит към някой друг. Де факто така те първо създават конфликт, тъй като два субекта едновременно имат претенции към едни и същи пари (това са депозантът и кредитополучателят), второ, че банките нямат висока разполагаема ликвидност.

Трябва да отбележим, че в исторически аспект банките винаги свиват кредита преди началото на кризата, което обикновено води до масови фалити на погршено започнати бизнеси. Точно това свиване на кредита и ликвидацията на активите и пасивите на банките, както и на създадените от тях депозити и кредити от нищото, води обикновено до рязък спад на цените, който е една от причините централните банки да следват идеята, че за да има растеж е необходимо цените да се покачват.

Това не би се случило при система на стабилно банкиране, при която депозитното и кредитното банкиране не са обединени в рамките на една институция, а се извършват отделно и при различни принципи – докато клиентите правят срочни депозити в кредитните банки, отказвайки се от собствеността върху тях до изтичането на срока, след който се надяват да получат лихва, то депозитните банки биха оперирали с пълни резерви, получавайки печалба от таксите за съхранение на средствата. Това не би поставило финансовата система в ситуацията на страх от решенията на централната банка, каквато виждаме днес, а и дори може би ще елиминира нуждата от подобна институция.

Защо банките са против още от същите политики на ЕЦБ?

Именно банкирането с частичен резерв е изключително важен момент и обяснява защо ръководителите на някои търговски банки на Стария континент се тревожат за допълнителното понижение на лихвения процент по депозитите. Първо, банките са наясно, че ликвидността им вече е твърде ниска. Ако тя не беше ниска и финансовата сфера в еврозоната чувстваше, че икономиката се намира в добро състояние и има изобилни средства под формата на спестявания, финансовите институции щяха да кредитират и без Европейската централна банка да се намесва чрез централизирано определяне на лихвените проценти. Второ, банковият сектор в еврозоната, а и в Европейския съюз, е наясно, че няма как да бъде спасен в ситуация на банкова паника, обхващаща повече от една банка, предвид размера на депозитите, които според ЕЦБ възлизат на 17,112 трилиона евро към януари тази година.

В бизнес цикъла предлагането на кредити се свива именно когато банките вече знаят, че ликвидността им е силно застрашена – години наред те са кредитирали множество нерентабилни начинания и обемът на кредитите е нараствал. Това са годините на икономическия бум, по време на който номинално данните са отчитали растеж, а някои индустрии или дори целите икономики изживяват бумове. Самите бизнеси са започнати, тъй като лихвата през този период е била относително по-ниска, отколкото е трябвало предвид размера на депозитите, тъй като търговските банки са се конкурирали да отпускат заеми, а е ясно, че за да бъдат изтеглени кредити от тях, те трябва да предложат по-изгодни условия от останалите – именно процедурата, която редуцира ликвидността им. Рано или късно този процес спира, защото банките започват да се тревожат от банкови паники, при които няма да са способни да върнат депозитите на вложителите си, ако те започнат да ги изтеглят.

В момента очевидно банковият сектор е точно в такава ситуация. Финансовите институции не са толкова склонни да увеличават кредита, а ЕЦБ иска да ги принуди да го направят, за да стимулират икономиката. Това означава няколко неща. Първо, банките се страхуват за ликвидността си (повече, отколкото за печалбата, въпреки че много от тях имаха проблеми и с нея през последната година и в контекста на масовата разпродажба на банкови ценни книжа от началото на тази). Второ, те вече са увеличили кредита максимално, което означава, че покрай стабилните инвестиции са стимулирали активността може би дори цели отрасли, в които изобщо не е трябвало да бъде стимулирана. Трето, политиките на ЕЦБ само ще задълбочат проблема. Четвърто, неизбежно рано или късно ще настъпи пазарна корекция, която се проявява под формата на пазарна криза. Предвид тона на търговските банки и политиките на централната банка този момент наближава все повече.

Заключение

Опасенията на банкерите трудно могат да се нарекат неоснователни – отрицателните лихви, създадени, за да стимулират кредитирането, наистина са заплаха за платежоспособността на финансовите институции, опериращи с частични резерви, които по презумпция не разполагат в наличност с огромна част от депозираните в тях средства. Натискът им в посока преустановяване на редуцирането на основния лихвен процент по депозитите обаче идва твърде късно. От една страна, икономиката вече със сигурност е твърде изкривена, в резултат на липсата на връзка между цените и действителността (най-вече заради относително изобилния кредит, който действа като постоянна зелена светлина пред инвестициите), а обръщането на политиката на ЕЦБ, дори и да е възможно, няма как само по себе си да подейства като корекция на погрешните решения от страна на инвеститорите и предприемачите.

В този ред на мисли искането на някои търговски банки в Европа идва твърде късно и може би предвещава неизбежно връхлитащата нова рецесия на Стария континент. Добрата новина от подобна криза е, че ще настъпят необходими пазарни корекции; лошата е, че икономиката, индивидите и фирмите ще пострадат, най-вероятно по-тежко, отколкото при кризата от 2008 г.