Снимка: Corbis.com
Броят на здравнонеосигурените в България в последните години остава непроменен - около един милион души. Това са предимно млади хора с ниско или средно образование, от домакинства с ниски доходи, преимуществено - представители на ромската етническа група.
Това се посочва в доклад на експертна група към Институт "Отворено общество"- София, представен на кръгла маса на 14 май в хотел Radisson SAS. Той е подготвен на базата на данни от изследване, което за първи път в България дава информация за профила на здравнонеосигурените и причините за липса на осигуряване. В доклада се казва, че около половината от здравнонеосигурените - приблизително 60% от здравнонеосигурените турци, над 80% от здравнонеосигурените роми и само 21.5% от здравнонеосигурените българи - се намират в тежка форма на бедност, от която отделният човек няма възможност да се измъкне сам.
Като цяло, здравнонеосигурените лица не разбират характера на солидарната система. Те не са съгласни да плащат нещо, което не ползват, констатира изследването.
Липсата на официални данни до момента е сериозен проблем при формирането на мерки за събиране на просрочените задължения, привличане на отпадналите към системата и за подкрепа на лицата, които реално нямат шанс да възстановят здравноосигурителните си права поради ниски доходи.
Същевременно системата за защита на лица в неравностойно социално положение е неефективна. Поради регламентираните високи критерии за достъп до ползване на здравна социална помощ, спешната медицинска помощ се превръща в единствената достъпна здравна помощ за немалка част от тези уязвими групи граждани. Необходимо е цялостно преразглеждане на системата за здравно осигуряване при тези лица.
В ситуация на икономическа криза, свиване на сивата икономика и на очаквано намаляване на трансферите от чужбина, идентифицирането на основните групи здравнонеосигурени и предприемането на конкретни мерки спрямо тези лица се превръща в приоритет.
Изследването на здравнонеосигурените лица сред градското население в страната е проведено в средата на 2007 г., от екип на Института по социология на БАН по поръчка на Институт "Отворено общество" - София, Програма Управление и публични политики.