Евентуална невъзможност за съставяне на правителство не би следвало да се отрази върху фискалната стабилност на страната. Това коментираха пред Econ.bg анализаторите от Драгомир Белчев и Николай Нешев от Института за икономическа политика (ИИП) относно съставянето на кабинет, след като станаха ясни последните резултати от вота, според дкоито ГЕРБ са първи, следвани от "Коалиция за България".

Служебният кабинет изпълнява своите задължения по изпълнението на бюджета, като това бе обявено за основен приоритет при влизането му в длъжност. Кабинетът е с десен профил и ясно демонстрира, че няма намерение да прави излишни харчове, които биха могли да доведат до натрупване на по-сериозен дефицит, обясняват експертите. В този смисъл до голяма степен служебното правителство продължава консервативната политика на предишния кабинет.

Според анализаторите обаче евентуално несъставяне на правителство би имало неблагоприятно въздействие най-вече върху предвидимостта на средата и инвестиционните решения, както от страна на чуждестранни компании, така и на българските.

Освен това липсата на парламент би забавила значително необходимите законодателни реформи по отношение на подобряване на бизнес средата, смятат от ИИП.

Същевременно по думите на социолога Юли Павлов, дал коментар за Econ.bg, новото правителство може да бъде нестабилно.

Доходност по държавните облигации

Покачване на доходността на държавните облигации би имало само при евентуален риск за държавния бюджет и при спешна нужда от нов дълг. От началото на 2013 г. бюджетът отчита дефицит, който се очаква да се свие с течение на годината. Ако има колебания в тази посока в следващите месеци и при липсата на по-сериозен приток на капитали и чуждестранни инвестиции в резултат на неяснотите по отношение на икономическите политики на евентуален бъдещ кабинет, не може да се изключи възможността към края на годината да се наложи изтеглянето на нов външен дълг, отчитат от Института за икономическа политика.

Все пак в средносрочен план не се очакват сериозни турбуленции по отношение на икономическата стабилност, коментират експертите. Няма да има и покачване на доходността по държавните облигации, смятат те. Липсата на ефективно и легитимно правителство с ясна и стабилна подкрепа от Народното събрание обаче ще съдейства за запазване на стагнацията в икономиката.

Прилика с Италия?

Според анализаторите няма особена прилика със ситуацията в Италия, макар на пръв поглед да изглежда така.

Борисов и Берлускони подадоха оставки след обществено недоволство, породено от невъзможността да се справят с кризата и/или цялостната икономическа обстановка в Европа. Оттам нататък обаче разликите са много повече от приликите, смятат от ИИП.

В икономически план Италия има сериозен проблем с външния си дълг като процент от БВП, докато при България този показател е на второ място в Европа след Естония – в този смисъл, кризите са от различно икономическо естествено.

От политическа гледна точка разликите са очевидни - Италия имаше назначен друг министър-председател, но с подкрепата на Берлускони в парламента, докато в България имахме служебен кабинет без действащ парламент и то за доста по-кратко време. В Италия спечели левицата, макар и с минимална преднина, докато в България изборите бяха спечелени от предишните управляващи, въпреки че има вероятност това да не доведе до участието им във властта.

В Италия левицата и десницата на практика сформираха коалиция, макар и с министър-председател, който е компромисен вариант, докато в България не съществува възможност ГЕРБ и БСП да застанат зад едно правителство. В България ПП АТАКА успя да покачи доверието в себе си и по този начин да се превърне в четвърта политическа сила в страната и то с относителна комфортна парламентарна група. Въпреки това, популизмът не се възприе като алтернатива от по-голямата част от българското население, докато в Италия партията на комика Бепе Грило стана трета политическа сила с 25% от вота, а левицата и десницата имаха по 30%.

Протести

Нови масови протести са напълно възможни, но вероятността те да се случат още през лятото е по-скоро малка, смятат от Института. По традиция, общественото недоволство ескалира през есенните и най-вече зимните месеци.

Според социолога Юли Павлов протестите срещу изборите са несериозни. Относно това дали се очакват нови протести. Павлов беше категоричен, че тези акции са несериозни. “На фона на милионите души, които са се произнесли (на изборите чрез гласа си - бел. ред.) и да има хиляна недоволни, то това си е за тяхна сметка”, допълни още той.