Независимо от това кои са управляващите и дали има икономически растеж или криза, държавният бюджет в България е "на ръчно управление" на правителството и голяма част от разходите се извършват без одобрение от Народното събрание и без обществено обсъждане за това дали са необходими, целесъобразни и ефективни. Това е един от изводите в доклад на Института за пазарна икономика, които изследва извънредните правителствени разходи през 2016 и 2017 г.

Данните за последните две години показват, че над 7% от годишните разходи по консолидираната фискална програма се отпускат с постановление на Министерския съвет, а от месечните данни се вижда, че през ноември делът им се увеличава до 6.5-9,5%, а през декември скача дори до 23-26%.

Близо три четвърти от допълнително отпуснатите средства са за министерства, а около 13-17% са за общини.

Практиката на ударни публични разходи в края на годината е силно изразена до 2008 г., макар че и през следващите години е налице, но в по-малки размери, се казва в доклада. Възстановяването ѝ през последните години е негативен сигнал за надеждността и предвидимостта на провежданата фискална политика, тъй като ясно илюстрира, че тя се управлява ръчно, т.е. дискреционно, вместо да почива на закона за бюджета и добрите практики, е изводът на анализаторите.

Според авторите на доклада в продължение на десетилетия във фискалната политика се проявяват едни и същи слабости - нереалистични макроикономически прогнози и неравномерно изпълнение на бюджета по месеци. Така изпълнителната власт получава възможност да забавя разплащания и да увеличава изкуствено бюджетните разходи в края на годината, да прехвърля средства от капиталови разходи към други пера, да изпълнява дейности, за които първоначално не е било осигурено финансиране.

Тази практика е свързана както със съмнения за неефективност, популизъм или лобизъм при тези разходи, така и със затрудняване работата на частния сектор, работещ с държавни ведомства, който е принуден да поддържа по-високи нива на оборотен капитал, предупреждават анализаторите.

От таблица към доклада се вижда, че през 2016 г. бюджетът на министерствата е бил надут с 27.9%, а през 2017 г. - с 26.5%, общините са получили съответно с 11.1 и 13.7% повече, годишният бюджет на осигурителния институт се увеличава с по 2 на сто през последните две години.

По данни на ИПИ фонд "Земеделие" през 2016 г. е получил 18.8% повече от първоначалния план, докато на следващата година - едва 0.6%.

Увеличението в бюджета на Комисията за финансов надзор е с 15.6% през 2016 г., а на следващата - когато ръководството й е сменено, няма корекция. Обратното - Висшият съдебен съвет през 2016 г. е получил допълнително възможност да похарчи 2.3% от първоначалния си бюджет, а на следващата година, когато съставът му беше обновен - 18%.