ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА МОЖЕ ДА СЕ ОСВОБОДИ ОТ ПРЕЧКИТЕ ПРЕД ИНВЕСТИЦИИТЕ
По-нататъшното развитие и реформи на основните пазарни институции в осемте държави от Югоизточна Европа (ЮИЕ) са от съществена важност за увеличаване на инвестициите, като бъде ускорен по този начин икономическия растеж и бъде намалена бедността, смятат авторите на изследването, публикувано днес от Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
Докладът "Изграждане на пазарни институции в Югоизточна Европа" проучва пречките пред инвестициите и развитието на частния сектор в Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, бившата югославска република Македония, Молдова, Румъния и Сърбия и Черна гора.
"Югоизточна Европа се възстанови след рецесията от 90-те години на миналия век и като цяло през 2003 г. реалния ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) в региона нарасна с 3,5 процента, с по-бързи темпове от 2,6-процентния ръст, отбелязан от световната икономика. Този напредък се дължи най-вече на частния сектор, но растежът няма да продължи с такива високи темпове ако не се подобри значително институционалната среда за инвестициите," отбелязва Хари Броудмън, водещият автор на изследването и главен икономист в Световната банка.
Докладът разглежда бизнес конкуренцията и пречките за навлизане и излизане от пазара, достъпа до регулирани комунални услуги, корпоративната собственост, прозрачността на счетоводната информация и достъпа до финансови услуги и механизмите за разрешаване на търговските спорове. Докладът използва интегриран подход за проучване на всички страни от региона и разглежда систематично взаимодействията на основните институции, които влияят върху стимулите за развитието на предприятията. Констатациите в изследването се основават на 40 проучвания на реални случаи от стопанската практика, проведени в осемте страни, като например резултатите от двете проучвания на бизнес средата и икономическите показатели на 1 600 фирми от ЮИЕ (BEEPS1 и BEEPS2), проведени съвместно от ЕБВР и Световната банка, както и на официални данни за страните.
Европейската интеграция открива нови възможности
Основният фактор, който пречи на ускорения и устойчив растеж на производството в ЮИЕ, е бавният темп на преструктурирането на икономиката и на създаването на нови предприятия. Това до голяма степен е резултат от липсата на ефективни пазарно-ориентирани институции, които да намалят пазарната мощ на фирмите, да защитават правата на собственост и да гарантират финансовата отговорност и дисциплина.
Според доклада, разходите на фирмите в ЮИЕ през последните пет години са били извънредно високи и са обезкуражавали частните инвестиции. Като отчитат този факт, страните от ЮИЕ и техните партньори в развитието предприеха действия за подобряване на инвестиционната рамка в региона.
Действията в тази насока са спешно необходими. Европейският съюз (ЕС) разшири в голяма степен достъпа на тези страни до единния европейски пазар. В същото време, либерализацията на търговията в рамките на региона беше ускорена с подписването на Меморандума за разбирателство за либерализация и улесняване на търговията в ЮИЕ.
"Възможностите, създадени с тези промени, ще бъдат реализирани само ако инвестициите нараснат значително и спомогнат за преодоляване на хроничната безработица и бедността в региона," обяснява Броудмън. "Още повече, че след като реформите в институциите привлекат повече местни инвестиции вероятността за сериозни чуждестранни инвестиции се увеличава."
Подобряването на инвестиционната среда също е от ключова важност за интеграцията на страните от Югоизточна Европа в европейските структури. Интегрирането с Европа, заедно с ускоряващия се растеж и намаляването на бедността, е от голямо значение за постигането на траен мир и по-добър стандарт на живота във всички страни от региона, се отбелязва в изследването.
Бизнес средата е по-добра, но пречките остават
Направената в книгата моментна снимка на бизнес средата в ЮИЕ показва, че днес инвестиционният климат в региона се е подобрил в сравнение с 90-те години на миналия век. Въпреки това съществува голяма разлика в напредъка на отделните страни при прилагането на различните институционални реформи.
По принцип икономическите бариери пред навлизането на пазара са основна пречка за развитието на бизнеса в региона поради антиконкурентното поведение и съществуващите пазарни структури. България е една от малкото страни, които постигнаха значителен напредък в реформата за създаване на конкурентна среда от 1999 г. насам. Докато просрочените плащания на заплати и данъци като цяло са намалели от края на 90-те години насам, по-здравата финансова дисциплина и по-доброто прилагане на законодателството в случай на фалит, увеличават натиска върху губещите предприятия да излизат от пазара и да създават "икономическо пространство" за навлизането на нови фирми.
Като цяло в повечето страни се е подобрил достъпът до регулирани комунални услуги. Въпреки това остатъците от старата система като неефективното ценообразуване, кръстосаното субсидиране и липсата на конкуренция между фирмите-доставчици на такива услуги, обезкуражават така нужните инвестиции за модернизирането на тези инфраструкурни услуги. Това доведе до пречки за развитието на частния сектор.
В областта на корпоративното управление прилагането на международните счетоводни стандарти и независими одити е било слабо място на голяма част от страните от региона. Изключение правят големите фирми, които желаят да получат достъп до международните капиталови пазари. Предприятията в ЮИЕ срещат значителни пречки при получаване на достъп до кредитиране като източник на финансиране.
Механизмите за разрешаване на търговските спорове са се подобрили малко в сравнение с 1999 г. поради слабия институционален капацитет на страните от региона за ефективно прилагане на законодателството. Изследването разглежда продължителните скъпи и тромави юридически процедури като пречка, която подкопава неприкосновеността на правото на собственост и прилагането на законодателството. В същото време, ограниченият брой на квалифицирани и независими съдии подкопава ефективността на механизмите за прилагане на законодателството.
Препоръки по отношение на политиката
Със сигурност България и останалите седем страни от ЮИЕ са постигнали значителен напредък в институционалните реформи. Въпреки това пред тях остават значителни предизвикателства. За преодоляването им докладът разглежда подробно няколко препоръки по отношение на политиката.
Предлагат се доводи в полза на двустранния подход за подпомагане на навлизането на нови фирми и насърчаването на преструктурирането на вече действащите антиконкурентни и губещи фирми. В доклада се препоръчва да се насочат вниманието и ресурсите към предотвратяване на по-голямата допълнителна концентрация чрез сливания и придобивания на пазарите, в които вече е налице прекалено структурно доминиране, както и към насърчаването на действия, улесняващи конкуренцията. Изследването призовава също с течение на времето да бъдат прекратени субсидиите за губещите предприятия, да бъде насърчен пазарът чрез развитието на малки и средни предприятия, да бъде повишена трансграничната конкуренция за улесняване на международната търговия със стоки и услуги и да бъдат подобрени мерките за привличане на преки чуждестранни инвестиции в съответствие с най-добрите международни практики.
Разрешаването на проблемите в далекосъобщенията, транспорта, електроснабдяването, водоснабдяването и другите комунални услуги ще изисква демонополизацията и евентуалната приватизация на съществуващите инфраструктури мрежи. Но в изследването се подчертава, че здравите институционални механизми за защита на обществените интереси трябва да бъдат установени юридически преди да се пристъпи към приватизация на монополите. Пред вид на малкия размер на отделните национални пазари се препоръчва възможността за хармонизиран икономически регулативен режим за целия регион.
Страните от ЮИЕ приключват програмите си за приватизация на държавните предприятия. Но за да се трансформират успешните промени в собствеността на фирмите в ефективни промени в техните икономически показатели, трябва систематично да се въведат международните счетоводни стандарти и независимия одит, допълнени с правилно тълкуване и използване на финансова информация с повишено качество. Изследването препоръчва по-сериозно прилагане на законодателството за защита на миноритарните акционери, така че да се облекчат проблемите, свързани с контрола на "злоупотребата с вътрешна информация".
Необходими са реформи за подобряване работата на съдилищата и за създаване на стимули за бързо и предсказуемо приключване на съдебните спорове. Същевременно са нужни допълнителни усилия за създаване на специализирани съдилища за разглеждане на по-малки искове, както и на механизми за извънсъдебно разрешаване на спорове. Това може да облекчи натоварването на съдебната система и да предостави по-лесни и евтини възможности за решаване на споровете.
Резюмето и първата глава на доклада може да прочетете в Интернет на адрес: https://www.worldbank.org/eca/prem
За да закупите доклада онлайн, посетете: https://publications.worldbank.org/ecommerce/catalog
