Растежът на българската икономика през 2015 г. е достигнал 3%. Това показват предварителните данни на Националния статистическия институт, които бяха публикувани тази седмица. Темпът на нарастване на съвкупното производство през миналата година изпревари значително както средния растеж в ЕС (и еврозоната в частност), така и преобладаващите прогнози за страната – особено тези от началото на годината, които предвиждаха около 2 пъти по-нисък растеж.
За разлика от 2014 г., моделът на икономическия растеж през 2015 г. е доминиран от износа, т.е. продажбите извън страната са тези, които в основна степен стоят зад растежа миналата година. Това донякъде беше и изненадата на 2015 г., защото предварителните данни за износа на стоки на НСИ показваха замръзване на износа през втората половина на годината. Все пак, растежът на износа през първата половина на годината успя да компенсира стагнацията през втората половина, като данните за БВП показват реален ръст на износа (на стоки и услуги) със 7,6% за цялата миналата година. При това този ръст беше отбелязан въпреки срива в стойността на износа на нефтени продукти (-20%) заради спада на международните цени на петрола и производните му продукти, както и рязко намалелия износ на такива продукти за Гибралтар (бил той фиктивен или не).
Детайлните данни на БНБ за износа на стоки за първите 11 месеца показват, че най-голям принос за нарастването на износа през миналата година имат инвестиционните стоки (машини, транспортни средства, резервни части и др.), макар и потребителските стоки и суровините също да бележат ръст в продажбите си извън страната. Най-големият принос за ръста на износа на потребителски стоки се дължи на храните и мебелите, а при суровините – на цветните метали, химическите продукти, пластмасите, текстилните суровини и торовете.
Износът на промишлена продукция стои и зад ръста на брутната добавена стойност на промишлеността през миналата година. Статистиката за БВП по производствения метод показва ясно, че основният двигател на икономическия растеж миналата година е била именно промишлеността с ръст от 3,1%. Секторите на услугите бележат далеч по-бавен ръст, с изключение на операциите с недвижимите имоти (с дял в икономиката от около 10%), чиято брутна добавена стойност нараства с 3,5%. Тук трябва да се отбележи огромният ръст на т.нар. корективи – с 12,7%, който всъщност отразява високата събираемост (далеч над планираната) на косвени данъци миналата година.
Другото, което се вижда ясно в данните за годината, е че въпреки ударното приключаване и разплащане по европейски проекти през 2015 г. (особено през последното тримесечие), бруто капиталообразуването за годината бележи относително скромен ръст от 2,5%. За сравнение, през 2014 г., макар и този фактор да не беше налице, ръстът на инвестициите беше по-висок: 3,4%. Тези данни за пореден път илюстрират надценяването на значимостта на европейските фондове. Видно е, че дори и при рекордно високите разплащания в края на миналата година, инвестициите в икономиката растат с относително скромни темпове заради ниските частни инвестиции. Т.е. сами по себе си, европейските фондове допринасят за инвестиициите в икономиката, но частните инвестиции са тези, които могат наистина да направят разлика и да доведат до двуцифрен растеж на бруто капиталообразуването - както това се случваше в периода на висока частна инвестиционна активност между 2003 и 2008 г.
Последните данни от статистиката за БВП, които заслужават внимание, са тези за крайното потребление. Въпреки възстановяването на потреблението на домакинствата и ръстът му през втората половина на годината, за цялата година крайното потребление на домакинствата бележи ръст от едва 0,8%, което пък от своя страна предопределя и относително ниския ръст на крайното потребление в икономиката като цяло (+0,7%). Този скромен ръст е донякъде разочароващ, ако се съпостави със значителното създаване на нови работни места през 2015 г.
Все пак може да се очаква потреблението на домакинствата да продължи да набира скорост през 2016 г., ако се съди по много силните данни за пазара на труда през третото и четвъртото тримесечие на 2015 г. Ефектите от новосъздадената заетост и увеличените трудови доходи тепърва ще се усещат върху потребителското търсене. В същото време, перспективите пред износа на България през 2016 г. не са особено розови, ако се отчита очакваното (по-нататъшно) забавяне на китайската икономиката и неговите ефекти върху износа на България.
Тези ефекти се проявяват в две направления – пряко и непряко. Прякото е по линия на директния износ на България за Китай, който през 2015 г. отбеляза ръст от едва 3%, но въпреки това отреди на Китай второто място като най-значим износен пазар за България извън ЕС. Непреките канали на влияние, от своя страна, са два. Единият минава през другите страни-членки на ЕС и особено тези като Германия, които имат сериозна износна експозиция към китайския пазар. Ако износът на тези страни за Китай пострада и забави икономиките им, това ще има своите негативни ефекти върху техните вътрешни пазари и вноса им, включително и този от България. А 64% от българския износ на стоки е насочен именно към останалите страни членки на ЕС, по данни за 2015 година. Другият непряк канал идва по линия на ефектите, които китайската икономика има върху световното търсене на основни суровини и съответно – техните международните цени. Около 41% от износа на България се състои именно от суровини и материали, т.е. това е основно износно перо в българския износ и стойността на този износ зависи от световните цени.
Като цяло, икономическият растеж през 2016 г. най-вероятно ще разчита на вътрешното потребление и инвестициите за сметка на, в най-добрия случай, по-бавен ръст на износа спрямо 2015 година. Въпросът е доколко вътрешното търсене и частните инвестиции (предвид очакваното намаление на публичните инвестиции) ще бъдат достатъчно силни, за да „изтеглят” икономиката на страната. Към момента изглежда много вероятно да станем свидетели на леко забавяне на икономическия растеж до около 2,5% тази година, най-вече заради рисковете пред външните пазари.
Автор: Десислава Николова, ИПИ
