На 16 ноември 2010 г. в зала „Изток” на Народното събрание Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД) със съдействието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, проведе кръгла маса на тема „Корупция без граници: връзката между корупцията и организираната престъпност в Европейския съюз”. Пред участниците в кръглата маса бяха представени резултатите и изводите от първото системно изследване на връзките и взаимодействието между организираната престъпност и корупцията като инструмент за действие в 27-те страни-членки на ЕС, както и препоръки към Европейската комисия и отделните държави-членки за практически мерки и политики в тази област.

Кръглата маса беше открита от д-р Огнян Шентов, председател на Центъра за изследване на демокрацията и от Анастас Анастасов, заместник-председател на Народното събрание и председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Във встъпителните си думи д-р Шентов отбеляза, че корупцията и организираната престъпност са проблеми, с които се сблъскват всички модерни общества, включително и страните-членки на Европейския съюз. Това са сравнително познати и обстойно анализирани проблеми, но връзката между тях е едно от „белите полета” в социалните науки.От практическа гледна точка именно тази връзка има изключително инструментално значение за формулирането и прилагането на политики за противодействие на корупцията и организираната престъпност. Аналитичният доклад на тази тема е първият и единствен засега анализ на тези проблеми в Европейския съюз.

Анастас Анастасов изтъкна важността на борбата с корупцията и съществуващия консенсус между държавните власти и неправителствения сектор в съвместната работа по разрешаванто на този важен за България проблем. Един от приоритетите на 41-то НС е именно реализирането на реформа в българските институции.

Филип Гунев, научен сътрудник от Центъра за изследване на демокрацията, представи основните резултати на изследването. Анализът на събраната информация дава възможност страните-членки условно да се разделят на седем групи, в които връзката между организираната престъпност и корупцията варира от много слаба до силно изразена. В първата група влизат Дания, Норвегия и Финландия, а в последната – Полша, Румъния и България. Най-мощен инструмент за въздействие е политическата корупция, а най-силен е корупционният натиск върху полицията и местната власт. Съществена разлика между проявленията на връзката корупция – организирана престъпност между различните региони на континента е, че в Западна Европа извършването на сериозни престъпления не се свързва с традиционните форми на организираната престъпност за разлика от страните–членки от Източна Европа, включително България.

Тихомир Безлов, старши анализатор от Центъра, се спря на резултатите на изследването в областта на корупцията в полицията, съдебната власт и местните органи за управление. Събраните и анализирани резултати показват изключително широк спектър на проява и на специфични форми на противодействие на тези явления. В част от страните е прието тези въпроси да не се дискутират публично, което създава впечатление за тяхното отсъствие. Г-н Безлов посочи и примери на целесъобразни практики във Великобритания и Италия за противодействие на корупцията в полицията и сред местната власт, чието прилагане би имало ефект и у нас.

Цветлин Йовчев, председател на Държавна агенция „Национална сигурност”, очерта наличието на обективни и субективни причини за връзките между корупцията и организираната престъпност. Натрупването на финансов ресурс от противозаконна дейност води до създаване на среда за други дейности. Поради тази причина е важно да се прекъсне връзката между поръчители и изпълнители, а като се ограничи финансовия ресурс няма да бъде възможно безпрепятствено упражняване на въздействия върху група, избрана от организираната престъпност. Мерките, свързани с пресичане на финансовата мощ, както и влошаване на средата за действие на организираната престъпност и налагане на наказателна отговорност за извършителите, са насочени към ограничаване на престъпните дейности. Г-н Йовчев изтъкна важността на сътрудничеството между различните институции, провеждането на анализ на риска и доброто информационно обезпечаване на наказателното производство.

Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на Центъра, запозна присъстващите с препоръките в изследването, адресирани към Европейската комисия и към страните членки. Той изтъкна, че развитието на политики за противодействие на корупцията и организираната престъпност в духа на Стокхолмската стратегия, има пряко отношение както към националната сигурност на страните-членки, така и към сигурността на функциониране на вътрешния пазар, енергийната и финансова сигурност на ЕС. Препоръките към Европейската комисия са разделени в две части – дългосрочни и краткосрочни. В дългосрочен план се предлага създаването на независим европейски механизъм за диагностика на корупцията на европейско равнище. Предлага се този орган да събира данни от множество различни източници и като ги съпоставя с такива от правоохранителните органи да предлага една обективна картина на заплахата от корупция в ЕС. По този начин ще се допълни неработещият в момента механизъм на самооценка на правоохранителните органи за дейността им по предотвратяване на корупцията в ЕС в рамките на Оценката на риска от организирана престъпност на Европол и ще се подпомогнат усилията за създаване на единна методология за оценка на риска от организирана престъпност. В краткосрочен период докладът препоръчва на ЕК да работи за въвеждането на обща дефиниция за корупция, за хармонизиране на статистическите данни за институционалната корупция, и за провеждане на оценка на нивото и въздействието на корупцията върху бизнеса. Препоръките към страните-членки са насочени основно към подобряване на обмена на добри практики в рамките на ЕС и по-ефективно използване на съществуващи инструменти за противодействие на корупцията и организираната престъпност. Важно е страните-членки да правят редовна оценка на предприеманите мерки за противодействие на корупцията, като например по отношение прилагането на Конвенцията и препоръката на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки и др. Препоръчва се повишаване на вътрешния капацитет на правоохранителните органи за откриване на корупция и по-активна работа с частния сектор.

Цветан Цветанов, заместник-министър председател и министър на вътрешните работи, отбеляза, че за съжаление в България може да се говори за симбиоза между организираната престъпност и корупцията. Той посочи, че проблемите на страната ни в тази област са били отразени в последния доклад на Европейската комисия. До това състояние се е стигнало главно поради затваряне на очите пред явните закононарушения и поради липсата на политическа воля за последователна борба с корупцията и организираната престъпност. Г-н Цветанов подчерта, че ръководството на министерството има амбицията да реализира проекта „Боркор”, който ще се превърне в сериозен инструмент за борба с корупцията и организираната престъпност. Друга стъпка в това отношение, която ще запълни една съществена празнина е оценката на риска от организирана престъпност. В това отношение беше подчертано сътрудничеството със SOCA, Европол, МВР и координиращата роля на Центъра за изследване на демокрацията за изработване на единна оценка на риска от организирана престъпност. Много важно в това отношение е по-тясното сътрудничество с европейските ни партньори и особено с неправителствения сектор. Завършвайки изказването си министър Цветанов препоръча по-активното използване на експертизата на неправителствения сектор и по-тясното взаимодействие между представителите на всички власти, като гаранция за постигане на поставените цели за намаляване влиянието на организираната престъпност и корупцията върху живота на страната.

В заключение д-р Шентов подчерта колко е важно да се възстанови доверието на евро-атлантическите партньори в МВР и ДАНС, като се използват новите инструменти и формати за оценка на риска от организирана престъпност и на диалога между правоохранителните органи и частния сектор за хармонизирането в извършването на тази анализ и оценка.

Пълния текст на доклада "Изследване на връзките между организираната престъпност и корупцията" (Examining the links between organised crime and corruption) ще откриете в прикачения файл.