След забавянето на растежа си през втората половина на миналата година, в началото на 2006 година българ-ската икономика пречупи негативния тренд и се задържа малко над най-ниското си миналогодишно равнище. Има индикации за леко подобряване на стопанската конюнктура - индексът ЕСТАТ на бизнес климата отбеляза висока януарска стойност. В сравнение с предходните две години обаче, през първото тримесечие на 2006 година бизнес климатът в страната остава значително по-неблагоприятен. Това ни дава основание да предполагаме, че за този период общият икономически растеж ще е по-нисък в сравнение с предходната година и вероятно ще е около растежа за първото тримесечие на 2004 година. Индикация за забавяне на сегашния растеж е и влошаването на показателя на НСИ "доверие на потребителите", който през януари тази година е с 6.2 пунктапод равнището си от януари предходната година.

Растежът на производителността отново изостана от растежа на заетите и вероятно подобно изоставане ще наблюдаваме през цялата 2006.

По-високите темпове на потребление в сравнение с темповете на растеж на брутния вътрешен продукт са красноречиво доказателство за необходимостта от по-бърз растеж на икономиката, който да е в състояние да финансира склонността към потребление.

Данните по платежния баланс за 2004 и 2005 година са ревизирани чрез нови методологии и новопостъпила информация. При сравняване на данните преди и след ревизията се забелязва, че след ревизията и за двете години размерът на дефицита по текущата сметка, както и съотношението му към БВП, е вече значително по-нисък в сравнение с данните преди ревизията, докато размерът на влошаването на дефицита между двете години намалява по-несъществено. За 2005 година преди промяната съотношението на дефицита по текущата сметка на платежния баланс към БВП е било 14.9 на сто, а след промяната то е 11.9 на сто. С подобряването на методологията се оказва, че задлъжнялостта на страната по текущите външни плащания всъщност е по-ниска.

Очакваното присъединяване на страната към ЕС, постепенното изместване на сивия сектор от легалния бизнес (особено в областта на леката промишленост), обновяването на предприятията и повишаването на технологичното им равнище са в основата на бързото нарастване на износа в началото на 2006 година. Това увеличение безспорно се дължи и на високите цени на суровините (черни и цветни метали) и нефтопродуктите на международните пазари, но другата част представлява реално увеличение (например на износа на инвестиционни стоки: машини и апарати, транспортни средства, главно плавателни съдове и вагони, и резервни части). Нарастването на дефицита в търговията се дължи на силно увеличения стойностен обем на вноса на енергийни ресурси в резултат на високите цени на суровия петрол и петролните продукти.

Сравнително по-ниските производствени разходи в България и очакваното членство в ЕС продължават да привличат чуждестранни инвеститори. По предварителни данни за първите два месеца на годината чуждите инвестиции в страната възлизат на 271.2 млн. евро, което представлява увеличение с над 50 на сто спрямо същия период на 2005 година. Очаква се през 2006 година да продължи тенденцията на привличане на инвестиции "на зелено". Очакванията са за запазване обема на ПЧИ в рамките на миналогодишните (2.2 – 2.3 млрд. евро).

В началото на 2006 година увеличението на потребителските цени с 0.8 на сто през януари, с 3 на сто през февруари и с 0.3 на сто през март доведе до 4.1 на сто натрупана инфлация (март спрямо декември м.г.) и 8.0 на сто по-високи потребителски цени на годишна база (март спрямо март м.г.). Най-значителен принос за поскъпването продължава да има подгрупата на хранителните стоки. През февруари в поскъпването на храните най-сериозно натежа резкият скок на цената на захарта (с 46.24 на сто), чиято международна цена расте от ноември м.г. насам. При административно регулираните цени промяната в акциза върху алкохола се прояви още в януарските данни, като поскъпването беше с 8.34 на сто, а поскъпването на тютюневите изделия с 63.3 на сто се прояви в данните за февруарската инфлация. В бизнес анкетите на НСИ от първите три месеца на годината прави впечатление, че докато през януари и февруари не бяха регистрирани повишени инфлационни очаквания, с изключение на засилване на инфлационните очаквания в строителството през януари, то през март само в промишлеността се очаква запазване на продажните цени. По-високи продажни цени очакват в търговията на дребно и в услугите, а инфлационните очаквания в строителството вече са определени като значителни.

През последното тримесечие растежът на кредитния портфейл на банките показа забавяне. Овладяването на кредитната експанзия бе резултат от ноемврийските промени в Наредба № 21 и Наредба № 9 на БНБ. Положителният ефект на тези регулации се изразява и в стабилизирането на всички парични показатели. Очакваме ефектът от тази регулация да бъде временен и кредитната експанзия след кратък период на затишие отново да възобнови своя темп.

За поредно тримесечие на капиталовия пазар не са регистрирани съществени промени. От една страна, това е обусловено от липсата на особен инвеститорски интерес, а от друга, от все още малкото атрактивни нови емисии ценни книжа. Въпреки появата на нови институционални инвеститори, особено в лицето на договорните фондове и увеличените възможности за инвестиции на пенсионните фондове, акумулираните от тях средства не могат да бъдат успешно инвестирани поради ограничено предлагане на подходящи ценни книжа.

Продължиха промените в нормативната уредба в областта на задължителното застраховане, започнати в края на 2005 година с приемането на Кодекса на застраховането. Тези промени вече дават резултати. Застрахователните дружества започнаха да обявяват финансовите си резултати за изминалата година, които дават индикация за ръст между 35 и 40 на сто в премийните приходи на застраховането. През първото тримесечие на 2006 година КФН издаде разрешения на международни банкови институции за създаване на нови застрахователни дружества у нас.

Развитието на публичните финанси в началото на годината се характеризира със запазване на основните тенденции, заложени в предходни периоди. Сред тях се открояват нарастването на реалната квота на преразпределение през бюджета, раздуването на хроничните бюджетни излишъци и засилването ролята на държавата в българската икономика.

Икономически растеж
Забавянето на икономическия растеж през миналата година до 5.5 на сто, след като за 2004 година растежът бе 5.7 на сто, се явява пряко следствие от влошаването на бизнес климата от средата на миналата година насам. Слабото му подобряване в началото на тази година е по-скоро задържане малко над най-ниското ниво от края на миналата. В сравнение с предходните две години през първото тримесечие на 2006 година бизнес климатът в страната остава значително по-неблагоприятен. Това ни дава основание да предполагаме, че за този период общият икономически растеж ще е по-нисък в сравнение с растежа за първото тримесечие на предходната година, когато икономиката се е увеличила с 5.9 на сто, и вероятно ще е около растежа за първо тримесечие на 2004 година, който е 4.6 на сто. Индикация за забавяне на сегашния растеж е и влошаването на показателя на НСИ "доверие на потребителите" (на годишна база), който през януари тази година е с 6.2 пункта под равнището си от януари предходната година.

От страна на предлагането забавянето на общия икономически растеж през 2005 година се дължи на значителния спад на добавената стойност в аграрния сектор (с 8.6 на сто), тъй като добавената стойност в индустрията и услугите расте по-бързо в сравнение с 2004 година.

Добавена стойност по икономически сектори, реален растеж спрямо съответното тримесечие на предходната година, %

Източник: НСИ Схема

Прави впечатление, че по-бързата динамика на добавената стойност в сектор "Индустрия" през 2005 година в сравнение с предходната се съпътства от забавяне на растежа на промишленото производство, а забавянето на растежа при промишлените продажби е още по-изразено. По-ниският ръст на продажбите в сравнение с ръста на производството е знак за проблеми с реализацията в промишлеността и отчасти обяснява рязкото нарастване дела на запасите в БВП. По-бързата динамика на добавената стойност на индустрията се дължи на изпреварващия растеж в строителството, а вероятно и на по-бързия растеж на добавената стойност в сравнение с растежа на междинното потребление в промишлеността. С по-съществен принос за растежа в промишлеността през 2005 година са били промишлените отрасли с традиционно по-висок дял на добавената стойност в продукцията.

Забавянето на растежа на добавената стойност на частния сектор през 2005 година се дължи изцяло на значителния спад в аграрния сектор. Въпреки това производителността на заетите в частния сектор е по-висока отколкото на заетите в обществения и се подобрява. Забавянето на общия икономически растеж от страна на търсенето се дължи изцяло на забавянето на растежа в износа на стоки и услуги на 7.2 на сто след 13 на сто ръст за 2004 година. Всички останали компоненти на търсенето ускориха значително растежа си през 2005 година. Впечатлява бързото ускоряване на растежа на индивидуалното потребление (от 4.9 на 7.4 на сто) и увеличаването на дела на запасите в БВП (от 2.6 на 4.2 на сто).

По-високите темпове на потребление в сравнение с темповете на растеж на брутния вътрешен продукт са красноречиво доказателство за необходимостта от по-бърз растеж на икономиката, който да е в състояние по-балансирано да финансира склонността към потребление. Най-неблагоприятните характеристики на общия икономически растеж през 2005 година са спадът на добавената стойност на аграрния сектор и забавянето на растежа на износа на стоки и услуги. Възстановяването на аграрния сектор и ускоряването на износа са основните пътища за постигане на устойчив и по-добре балансиран между производството и потреблението растеж през 2006 година.

Инфлация
Нарастването на потребителските цени през 2005 година е по-високо от очакваното, поради по-бързото нарастване на международните цени на горивата, по-високия ефект от административната промяна на цените на топлоенергията, летните наводнения и кредитната експанзия. Растежът и преструктурирането на потребителското търсене, съпроводени без съмнение с растеж и на реалните доходи, според нас все още не оказват значим проинфлационен натиск. В началото на 2006 година увеличението на потребителските цени с 0.8 на сто през януари, с 3 на сто през февруари и с 0.3 на сто през март доведе до 4.1 на сто натрупана инфлация (март спрямо декември м.г.) и 8.0 на сто по-високи потребителски цени на годишна база (март спрямо март м.г.). Динамиката на пазарната инфлация беше в рамките на обичайните изменения. Най-значителен принос за поскъпването в тази група продължава да има подгрупата на хранителните стоки. През февруари в поскъпването на храните най-сериозно натежа резкият скок на цената на захарта (с 46.24 на сто), чиято международна цена расте от ноември. При административнорегулираните цени промяната в акциза върху алкохола се прояви още в януарските данни като поскъпването беше с 8.34 на сто, а поскъпването на тютюневите изделия с 63.3 на сто се прояви в данните за февруарската инфлация.

Принос на изменението на цените на групите стоки и услуги в пазарната инфлация, процентни пункта

Източник: НСИ, АИАП

За 2005 година нарастването на цените на производител в промишлеността за вътрешния пазар е 9.62 на сто декември спрямо декември. До септември м.г. в месечните изменения на цените на производител най-съществен принос имаха измененията на цените на групата на енергийните продукти, а от октомври се наблюдава рязко покачване на цените на продуктите за междинно потребление и на приноса на тази група в общия индекс, което продължава да се проявява.

В бизнес анкетите на НСИ от първите три месеца на годината прави впечатление, че докато през януари и февруари не бяха регистрирани повишени инфлационни очаквания, с изключение на засилване на инфлационните очаквания в строителството през януари, то през март само в промишлеността се очаква запазване на продажните цени. По-високи продажни цени очакват в търговията на дребно и в услугите, а инфлационните очаквания в строителството вече са определени като значителни.

Платежен баланс
В началото на 2006 година данните по платежния баланс за 2004 и 2005 година бяха ревизирани чрез нови методологии и новопостъпила информация (вж. Приложение 1). Най-съществените промени и за двете години са, че търговският дефицит (FOB/FOB) се увеличи, а статията "Доход, нето" се обърна от отрицателна в положителна, като на второто се дължи намаляването на дефицита по текущата сметка.

При сравняване на данните преди и след ревизията се забелязва, че след ревизията и за двете години размерът на дефицита по текущата сметка, както и съотношението му към БВП, е вече значително по-ниско в сравнение с данните преди ревизията, докато размерът на влошаването на дефицита между двете години намалява по-несъществено. С подобряването на методологията се оказва, че задлъжнялостта на страната по текущите външни плащания всъщност е по-ниска. За 2005 година преди промяната съотношението на дефицита по текущата сметка на платежния баланс към БВП е било 14.9 на сто, а след промяната то е 11.9 на сто. За първите два месеца на 2006 година дефицитът по текущата сметка се увеличава на 661.1 млн. евро или 2.8 на сто от БВП1 при дефицит от 1.7 на сто от БВП за същия период на 2005 година.

1 Източник: БНБ, платежен баланс към 12 април 2006 г.; съотношенията са изчислени при брутенвътрешен продукт за 2005 година (предварителни данни на НСИ) в размер на 21 447.7 млн. еврои оценка за 2006 година – 23 990 млн. евро.

Текуща сметка

Източник: БНБ

Влошаването на дефицита по текущата сметка с 290.9 млн. евро в сравнение с дефицита за първите два месеца на 2005 година се дължи на влошаване на търговския дефицит със 177.6 млн. евро, на салдото по услугите – със 74.9 млн. евро, и на салдото по дохода – с 38.9 млн. евро. Единствено трансферите не влошават текущата сметка.

Нарастването на преките чуждестранни инвестиции в страната на 271.2 млн. евро (1.1 на сто от БВП) за първите два месеца на 2006 година при 180.2 млн. евро (0.8 на сто от БВП) за същия период на 2005 година не води до подобряване на съотношението спрямо дефицита на текущата сметка. Това съотношение, поради по-голямото влошаване на дефицита, също се влошава на 41 на сто за първите двамесеца на 2006 година при 48.7 на сто покритие за януари– февруари 2005 година.

Очакваното присъединяване на страната към ЕС, постепенното изместване на сивия сектор от легалния бизнес (особено в областта на леката промишленост), обновяването на предприятията и повишаването на технологичното им равнище са в основата на бързото нарастване на износа от края на 2005 и началото на 2006 година. Това увеличение безспорно се дължи и на високите цени на суровините (черни и цветни метали) и нефтопродуктите на международните пазари, но другата част представлява реално увеличение (например на износа на инвестиционни стоки: машини и апарати, транспортни средства, главно плавателни съдове и вагони, и резервни части). Нарастването на дефицита в търговията до 20.6 на сто от БВП след ревизията на данните се дължи почти изцяло на силно увеличения (над два пъти в сравнение със същия период на 2005 година) стойностен обем на вноса на енергийни ресурси в резултат на високите цени на суровия петрол и петролните продукти. Така и делът им в общия внос скача от 17.2 на сто на 27.6 на сто, докато при всички останали стокови групи се наблюдава свиване на относителните имдялове. Това се отнася най-вече до групата на инвестиционните стоки, чието нарастване само с 10.7 на сто води до спад на относителния й дял във вноса от 27.7 на сто през януари-февруари 2005 година до 22.9 на сто през същия период на тази година. Тъй като става дума за стойностен обем, а цените на инвестиционните стоки не следват тенденцията на бурно нарастване, проявяваща се на пазара на суровини и горива, не смятаме, че има реално намаляване на дела на инвестиционните стоки в общия внос. Сред потребителските стоки най-голямо нарастване се наблюдава при вноса на мебели и домакинско обзавеждане, което е впряка връзка с развитието на кредитирането и експанзията в строителството. В групата на суровините вносът на руди и на цветни метали се увеличава почти двойно, най-вече поради нарастването на цените на международните пазари.

Очакваното подобрение на икономическия растеж в страните от ЕС и поддържаните високи темпове на нарастване на износа в резултат на големия обем преки инвестиции дават основание да смятаме, че сегашният търговски дефицит (макар и да не се намали в близко бъдеще) не представлява сериозен риск за българската икономика. С навлизането във финалния етап от подготовката на българската икономика за присъединяване към ЕС и инвестирането на все повече капитали (местни и чуждестранни) в конкурентни производства, осигуряващи стоки за износ, експортният потенциал на страната ще се разшири, но реалният резултат от тези инвестиции ще се усети след 1 – 2 години.

Сравнително по-ниските производствени разходи в България и очакваното членство в ЕС продължават да привличат чуждестранни инвеститори. По предварителни данни за първите два месеца на годината преките чуждестранни инвестиции в страната възлизат на 271.2 млн. евро, което представлява увеличение с над 50 на сто спрямо същия период на 2005 година. Очаква се през 2006 година да продължи тенденцията на привличане на инвестиции "на зелено", като наред с навлизането на нови инвеститори част от големите предприятия с чуждестранно участие, установили се вече в страната, ще се насочат към изграждане на нови преработвателни мощности. С тяхна помощ ще се разширява и допълва гамата от произвеждани продукти, а с това ще се постигне двоен ефект: първо, ще се увеличи износът и второ, ще се захрани вътрешният пазар и ще се намали вносът. Очакванията са за запазване обема на ПЧИ в рамките на миналогодишния (2.2.-2.3 млрд. евро).

Заетост
През 2005 година броят на икономически активните лица (заети и безработни) намаля със 7.8 хиляди поради нарастване броя на заетите през 2005 година с 57.8 хиляди. За съжаление, наблюдението на работната сила не може да даде отговор на въпроса какво е станало с тези 65.6 хил. лица, които са били безработни, но вече не са – колко от тях са станали заети и колко вече не се числят към работната сила и по какви причини. Също така, наблюдението не може да даде отговор и на въпроса за предишния статус на тези нови 57.8 хил. заети лица – колко от тях са били безработни, колко от тях са били извън работната сила на страната и по какви причини.

Добавена стойност, заети и производителност, общо за икономиката – растеж спрямо съответния период на предходната година (%)

Източник: НСИ, данни по националните сметки и по наблюдение на работната сила, и собствени изчисления

Забавянето на растежа на добавената стойност общо за икономиката (от 5.4 на сто за 2004 г. на 5.1 на сто за 2005 г.) бе съпроводено и със забавяне на растежа на броя на заетите лица (от 3.1 на сто на 2 на сто на годишна база). По-бързото намаляване броя на заетите доведе до ускоряване на растежа на производителността в икономиката на 3.1 на сто за 2005 година след 2.3 на сто за 2004 година. През втората половина на 2005 година обаче растежът на производителността отново изостана от растежа на заетите и вероятно подобно изоставане ще наблюдаваме и през 2006 година.

Средногодишният брой на самоопределилите се като безработни лица по методологията на наблюдението на работната сила намаля през 2005 спрямо 2004 година с 65.6 хил. и възлиза на 334.2 хил., а коефициентът на безработица спадна с 1.9 пункта на 10.1 на сто. Въз основа на месечните данни за регистрираните безработни в Агенцията по заетостта средногодишният брой на регистрираните безработни е намалял с 44.8 хил. и възлиза на 424.4 хиляди. Това може да означава, че средно около 90 хил. лица през миналата година са имали регистрация като безработни, но същевременно са имали и някаква форма на временна заетост, докато през 2004 година това предположение се отнася за 69 хил. лица.

Динамика на коефициента на безработица по НРС,%

Източник: НСИ, Наблюдение на работната сила

Публични финанси и фискална политика
Законът за държавния бюджет 2006 предвижда квота на преразпределение 40 на сто от БВП при балансирани приходи и разходи. Въпреки това фискалната програма, договорена с МВФ, предвижда бюджетен излишък от 3 на сто от БВП. Тоест, реалното изземване чрез бюджета през 2006 година най-вероятно ще надхвърли 43 на сто от БВП и България ще се нареди по този показател на едно от челните места в Европа.

Бюджетните излишъци официално се обосновават със заплашително растящия дефицит по текущата сметка на платежния баланс, който беше достигнал 15 на сто от БВП по време на споразумението. С прецизиране на статистическата методология на платежния баланс дефицитът по текущата сметка спадна на 11.9 на сто, което обаче до момента не е съпроводено с преразглеждане размера на планирания бюджетен излишък и коригирането му надолу.

Не бива да се пропуска, че формирането на бюджетни излишъци е силно желана практика от страна на всяко едно правителство, защото представлява отлична възможност за несанкционирано харчене на много държавни пари от партийни политици и чиновници. Практиката показва, че в българската постсоциалистическа среда този вариант работи отлично, въпреки някои ограничения (в последно време) от страна на Международния валутен фонд. Политиката на фонда, между другото, се явява и удобен параван, зад чието прикритие правителството претоварва фирмите и гражданите с налози. Друг източник за желаното безконтролно харчене е фискалният резерв и това обяснява в някаква степен липсата на концепция и законова рамка за използването му. Дори бюджетният излишък да не може към момента да се харчи и да се насочва във фискалния резерв, в началото на едно управление това не е проблем, защото към края му може и да се намери механизъм да бъде "отключен" резервът. Все пак положителен аспект в управлението на публичните финанси през последното тримесечие е, че Министерството на финансите използва фискалния резерв за погасяване на държавния външен дълг.

Данъчната политика, с която трябва да бъдат постигнати целите на Бюджет 2006, се заключава в редукция на осигурителното бреме с около 6 на сто, увеличаване на косвените данъци, повдигане прага на необлагаемия минимум на личния подоходен данък и увеличаване на данъчните оценки на недвижимите имоти. Очевидно е, че първата данъчна реформа на правителството не води до опростяване на данъчната система, нещо, зад което иначе екипът в Министерството на финансите твърдо застана. Опростена и логически издържана данъчна система може да бъде постигната само ако е базирана на ясни икономически принципи, а не на принципа "на всеки по нещо".

Социална политика
Субсидираната заетост в различните й форми продължава да бъде основен инструмент за насърчаване на заетостта. Една от най-трудните задачи за правителството е постигането на устойчив ръст на икономическата активност и заетостта и доближаването до параметрите на Лисабонската стратегия. Регулирането на доходите през първото тримесечие бе обект на активни нормативни промени. Те обаче не доведоха до съществено повишаване на разполагаемия доход. Съществен напредък беше постигнат в методиката за определяне границата на бедност. В областта на социалното осигуряване мерките са ориентирани към стабилизация на приходната част на бюджета на социалното осигуряване и компенсиране на дефицита, създаден от намалената пенсионноосигурителна вноска. Либерализира се инвестиционният режим на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. В здравната реформа няма напредък по отношение на най-критичните проблеми – структурната реформа и недостатъчното финансиране на болничните заведения.

Бизнес климат
В началото на 2006 година индексът ЕСТАТ. на бизнес климата в България отбелязва най-високата си януарска стойност от 2002 година до момента. Друга положителна новина от януарското проучване е рекордно ниският дял на фирмите, които изпитват затруднения поради недостиг на оборотни средства. Негативизмът към институциите остава и се допълва от голям скептицизъм по отношение ефективността на съда. Никога досега не е измерван толкова нисък процент на смятащите, че когато един бизнес спор стигне до правораздаването, вероятността за справедливото му решаване е голяма. До безпрецедентна стойност намалява и делът на ръководителите на фирми, които намират за ефективна защитата на интелектуалната собственост. Освен това, индексът ЕСТАТ продължава да регистрира симптоми на засилващ се евроскептицизъм. Според бизнес анкетите на НСИ, от януари стопанската конюнктура в страната започва леко да се подобрява, след като в последните месеци на 2005 година бе достигнато дъното на наблюдаваното през второто полугодие ежемесечно влошаване.

В началото на 2006 година бяха продължени някои мерки за подобряване на бизнес средата. Те са насочени към насърчаване на иновациите и създаването на клъстери, законодателни промени в областта на търговската регистрация и обществените поръчки.

Изостава преструктурирането в икономиката – забавената структурна реформа може да има негативно отражение и върху процеса на привличане на чуждестранни инвестиции. Български и чуждестранни анализатори посочват съществуващия риск от забавяне на икономическия растеж и излишното натоварване на държавния бюджет със загубите на държавните предприятия.

Политика към предприятията
В началото на 2006 година бяха продължени някои мерки за подобряване на бизнес средата на предприятията. Те са насочени към насърчаване на иновациите и създаването на клъстери, законодателни промени в областта на търговската регистрация и обществените поръчки. Съществено активизиране се наблюдава по отношение на инициативите за противодействие на корупцията и за промени в съдебната система. Причините за подобно активизиране до голяма степен са свързани с критиките, които страната получава от ЕК, и необходимостта от решителни мерки в тези сфери. Все още резултатите от предприетите действия обаче не са достатъчно значими.

В началото на 2006 година министърът на икономиката и енергетиката публично обяви намерението да се създаде държавна инвестиционна компания, в която да се включат  миноритарни дялове на вече приватизирани дружества от икономиката и енергетиката. Целта на тази компания ще бъде с привлечения капитал да се инвестира в инфраструктура.

Идеята е несъстоятелна по няколко причини. На първо място, изразходването на публични средства извън бюджета оставя съмнение за непрозрачност и липса на контрол. Критиките, които отправи Международният валутен фонд към създадената от предишното правителство Публична инвестиционна компания, бяха за заобикаляне на бюджета и неправомерно разпореждане с държавни средства.

На второ място, концепцията за публично-частното партньорство ще бъде изкривена – мястото на държавата и участието й чрез бюджета или европейските фондове ще бъде заето от неконтролирана държавна компания.

Не на последно място, идеята е спорна от гледна точка на възможността да бъдат привлечени повече средства от продажбата на миноритарни дялове с извънборсови механизми.

Екологична политика
Въздействието на екологичната политика върху икономи ката се състои в промените на законодателната уредба, свързани с процедурите по оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения. Измененията в нормативните актове, регламентиращи използването на два основни инструмента за осъществяване на екологичен контрол върху органите на изпълнителната власт и представителите на частния бизнес (ОВОС и екологична оценка на планове и програми), са в посока облекчаване на административните процедури при прилагането им и установяване на ясни критерии и срокове за действие на прилагащите органи.

Вторият проблем е конфликтът между органите на изпълнителна власт в лицето на МОСВ и представителите на бизнеса по повод управлението и оползотворяването на отпадъците, в това число и отпадъците от опаковки. Спорът на този етап придоби административно-правен характер. Наред с това възникналата ситуация е показателна и за капацитета на държавната администрация да изпълни ангажиментите към ЕС в областта на околната среда, като приложи на национално ниво най-успешните европейски политики и практики.

Проблемите, свързани с управлението на отпадъците, пред които са изправени не само представителите на бизнеса, но и общинските власти, имат своето дълбоко основание в неясната и противоречива законова регулация в сектора, допълнена от прилагането на неубедителни икономически инструменти с нисък капацитет на обществено доверие в тяхната ефективност.

Финансов сектор
Банковата система продължава да доминира финансовия сектор и финансовото посредничество у нас. През последното тримесечие растежът на кредитния портфейл на банките отново показа забавяне. Овладяването на бурната кредитна експанзия бе резултат от ноемврийските промени в Наредба № 21 и Наредба № 9 на БНБ. Положителният ефект на тези регулации се изразява и в стабилизирането на всички парични показатели. Очакваме ефектът от тази регулация да бъде временен и кредитната експанзия след кратък период на затишие отново да възобнови своя темп. През последното тримесечие е налице и усилена работа по въвеждането на европейските банкови стандарти с оглед на влизането на България в Европейския съюз.

За поредно тримесечие на капиталовия пазар не са регистрирани съществени промени. От една страна, това е обусловено от липсата на особен инвеститорски интерес, а от друга, от все още малкото атрактивни нови емисии ценни книжа. Въпреки появата на нови институционални инвеститори, особено в лицето на договорните фондове и увеличените възможности за инвестиции на пенсионните фондове, акумулираните от тях средства не могат да бъдат успешно инвестирани поради ограничено предлагане на подходящи ценни книжа. Тази ситуация е анализирана от ръководството на Българската фондова борса и от инвестиционната общност и е стартирана програма за развитие на капиталовия пазар в България през 2006 година. Акцент е поставен върху привличането на нови и атрактивни емитенти, които да запълнят недостига от качествено предлагане на акции.

Комисията за финансов надзор и другите регулаторни органи продължиха промените в нормативната уредба в областта на задължителното застраховане, започнати в края на 2005 година с приемането на Кодекса на застраховането. Тези промени вече дават желаните резултати. Застрахователните дружества започнаха да обявяват финансовите си резултати за 2005 година, които дават индикация за ръст между 35 и 40 на сто в премийните приходи на застраховането през 2005 година. През първото тримесечие на 2006 година КФН издаде разрешения на международни банкови институции за създаване на нови застрахователни дружества у нас.

Eнергетика
Отминалият зимен сезон показа за пореден път зависимостта на европейската икономика от сигурността на енергийните доставки и ефективното използване на енергийните ресурси. В тази връзка Европейската комисия представи "Зелена книга" – дългосрочен стратегически документ за развитие на енергетиката, който се очаква да бъде приет през 2007 година. България от своя страна ще ревизира действащата енергийна стратегия с оглед развитието на сектора в страната и мерките, залегнали в "Зелената книга". Заявените от Министерството на икономиката и енергетиката приоритети включват проектите за тръбопроводи Набуко, АМБО (Бургас – Вльора), Бургас – Александруполис и изграждането на нови енергийни мощности в Белене и "Марица - изток 1". Приватизацията на ТЕЦ "Варна" достигна крайната си фаза с решението за продажба на 100 на сто от централата на чешката компания CEZ. Приватизацията на ТЕЦ "Бобовдол" продължава да бъде в застой, след като жалбата на гръцката компания кандидат РРС бе подкрепена от Върховния административен съд. Дълго забавилата се модернизация и рехабилитация на мощности от комплекса "Марица - изток" набира скорост. Работещите мощности в комплекса ще имат важно значение за стабилността на енергийния баланс на страната след извеждането от експлоатация на Трети и Четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй". През изминалото тримесечие бяха представени модели за преструктурирането на НЕК и "Булгаргаз", макар че реалната либерализация на пазарите на газ и електроенергия все още е далече. За поредно тримесечие Държавната комисия за енергийно и водно регулиране повиши цените на газта (с 2.11 на сто). От енергийния регулаторен орган обявиха още, че електроенергията в размер на 75кВтч на преференциалната по-ниска цена (0.098  лв./кВтч, с включен ДДС), която досега ползваха битовите абонати, ще отпадне до края на 2006 година.

Транспорт
Преглед на състоянието на пътната инфраструктура показва, че след края на зимния сезон 70 на сто от пътищата в страната се нуждаят от ремонт или рехабилитация. Европейският съюз предоставя общо 900 млн. евро през следващите пет години, които обаче не са достатъчни за привеждане на пътната мрежа към европейските стандарти. Необходимото съфинансиране на проекти ще се търси чрез заеми от международни финансови институции или чрез средства от държавния бюджет. Министерството на транспорта (МТ) е готово с дългосрочната си програма за развитие на транспортната инфраструктура. Програмата е за период от десет години и предвижда отдаването на концесия на магистралите "Тракия", "Марица", "Струма" и "Черно море". С най-големи шансове да бъде завършена първа е "Тракия", макар че решението на миналото правителство за избор на концесионер отново се обжалва, а МТ поиска преоценка на финансовите параметри. В сферата на железопътния транспорт се предвижда отдаване на концесия на отсечки от железопътната инфраструктура, които не са част от европейските транспортни коридори. Реалната либерализация на пазара обаче ще започне едва след допускането на лицензирани железопътни превозвачи от страни в ЕС да осъществяват транспортни услуги в България. Държавните компании БДЖ ЕАД и НК "Железопътна инфраструктура" продължават да работят на ръба на своето оцеляване. Анализът на оздравителните програми и на двете дружества показва, че те не биха могли да се справят без подкрепата на държавата. В сектора на въздушния транспорт приоритетни проблеми пред правителството са разрешаването на съдебните спорове около концесиите на морските летища във Варна и Бургас, както и стартирането на процедурата по приватизация на "България Ер". През 2005 година националният авиопревозвач отбеляза спад в печалбата си. Влошаващият се финансов резултат, необходимостта от обновяване на авиопарка и слабата конкурентоспособност на компанията я правят все по-непривлекателна на прага на присъединяването на България към свободния европейски пазар.

Строителство
Според данните за 2005 година пазарът на недвижими имоти дава индикации за уравновесяване и се характеризира със забавен темп на растеж. След рекордната 2004 година, когато ръстът в издадените разрешителни на нови сгради беше 34.6 на сто на годишна база, през 2005 година той е 9.4 на сто. Тази тенденция се свързва с намаляващия марж на печалба в строителството, дължащ се на по-голямата конкуренция и растящите разходи на строителните фирми. Привлекателен за инвестиции остава сегментът на бизнес и промишленото строителство. Развитието на строителния пазар в България, по-високата сравнителна доходност на инвестициите в сектора, както и възможността да се инвестира в него чрез капиталовия пазар са причина за увеличен чуждестранен интерес към този бранш. Бързо развитие претърпяха т.нар. дружества със специална инвестиционна цел за инвестиране в недвижими имоти (REIT). На БФБ вече се търгуват акциите на 18 такива дружества, като общият им капитал е около 95 млн. лева.

През последното тримесечие бяха подготвени няколко нормативни промени, най-важната и обсъждана от които бе проектозаконът за централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство, с който се въвежда регистрационен режим на строителните фирми. Законът цели внасяне на ред и гарантиране на качеството на строителните услуги чрез предоставяне на контрола им на браншовите организации в строителството.

Високи технологии и комуникации
В началото на 2006 година в сектора на високите технологии и комуникациите се случиха няколко събития, от които се очаква да има положително влияние както върху самия сектор, така и върху българската икономика като цяло. Създадено бе ново обединение, наречено "ИКТ Клъстер Общност", потвърдени бяха плановете за създаване на глобален център на Hewlett-Packard в България и не на последно място бе даден старт на инициатива за е-образование, от която се очаква да подпомогне навлизането и разширяването на потреблението на ИКТ в българските образователни институции.

Туризъм
През 2005 година приходите от туризъм достигат 1.8 млрд. евро, което представлява увеличение с 8.7 на сто в сравнение 2004 година. Нетните приходи са 1.061 млрд. евро и в сравнение с предходната година те са нараснали с 11.9 на сто. Условната бариера от 1 млрд. евро беше премината през септември 2005 г.

Обобщената картина на българския туризъм в края на 2005 и началото на 2006 година дава основание да се направи извод, че през последната година той показва по-скромен ръст в сравнение с предходните години. Налице са някои важни промени, които могат да се окажат симптоматични за българския туризъм – забелязва се спад и забавяне в ръста на туристите от основни за България туристически пазари, каквито са немският и гръцкият. Според нас туризмът в България достигна своя апогей през изминалите две-три години и за съжаление започва да върви надолу. Тези неблагоприятни констатации се подкрепят и от прогнозите на Световната организация по туризъм, която предвижда за България ръст от 6.3 на сто през 2006 година и средногодишен прираст за периода 2007-2016 година от 4.3 на сто. Прогнозите крият значителна доза песимизъм, тъй като са твърде ниски на фона на 18 на сто ръст през 2003 и 13.6 на сто през 2004 година.

Подобни изводи бяха направени и по време на едно от най-значимите събития в областта на туризма – провеждащата се в началото на всяка година конференция "България – страна на мечтите". Беше подчертано, че държавата трябва да се ангажира сериозно с проблемите в туризма в няколко посоки – подобряване на пътната инфраструктура, образованието и квалификацията на кадрите и рекламата, регулиране на строителството в големите комплекси, както и провеждането на цялостна и последователна политика по отношение на туризма. За съжаление в момента такава политика като че ли липсва – няма национална стратегия за развитие на туризма, което се отразява неблагоприятно върху сектора.

Селско стопанство
Неблагоприятните климатични условия през 2005 и началото на 2006 година ще забавят развитието на аграрния сектор и ще свият още повече дела му в българската икономика. За първото тримесечие на 2006 година се очаква този дял в БВП и БДС да не надхвърли съответно 4 и 5 на сто. В същото време 2006 година ще бъде посветена на спешното реформиране на сектора, за да отговори на европейските изисквания. Продължава приемането и изменението на закони, работи сe по съставянето на необ ходимите подзаконови актове, но липсата на отработени механизми за прилагането на нормативната уредба възпира практическото им изпълнение. Още по-трудно е за земеделските стопани да се приспособят към една толкова динамично променяща се нормативна рамка.

Земеделието се очертава като една от най-проблемните области от гледна точка на готовността на страната да се присъедини към ЕС от началото на 2007 година. За изпълнението на оставащите три мерки: система за идентификация на земеделските парцели, изграждане на граничните ветеринарни пунктове и покриване на новите хигиенни норми при преработка на животинска продукция, се изисква продължително технологично време, значителни финансови ресурси и наличие на административен и експертен потенциал. В оставащото време до края на годината усилията ще бъдат насочени не само за довършване на необходимата нормативна уредба, но и за напасване на механизмите за нейното прилагане. Тестването на някои от мерките на Общата селскостопанска политика ще има за цел да подготви земеделските стопани за условията, при които ще трябва да работят след няколко месеца, и да създаде капацитет за усвояване на средствата, предвидени за подпомагане на земеделието.

Регионална политика в контекста на присъединяването към ЕС
 В началото на 2006 година станаха известни констатациите на ЕК относно готовността на България за пълно правно членство в ЕС. В процеса на подготовка на последния мониторингов доклад бяха направени изводи за хода на реформите в България, които не са оптимистични и будят съмнения и безпокойство за навременното присъединяване на страната към ЕС.

Докладът има решаващо значение, тъй като ще определи условията, при които ще станем членове на ЕС – дали това ще се случи на 1 януари 2007 г., или ще има отлагане, дали България ще бъде приета със задействане на евентуална предпазна клауза в някоя от проблемните области, или не. През последните месеци страната беше посетена от представители на ЕК и техните оценки очертават изоставане на България в сравнение с Румъния в някои сфери, в които северната ни съседка положи сериозни усилия и показа конкретни резултати. Това се отнася най-вече до областите правосъдие и вътрешен ред, а така също и до разпространението на корупцията.

Отчита се напредъкът на България в постигането на икономически растеж и привличането на преки чуждестранни инвестиции. Същевременно се посочват проблеми в областта на земеделието и вътрешния пазар, управлението на границите и защитата на интелектуалната собственост. Според евроекспертите още усилия трябва да се направят по отношение на съдебната реформа и е необходимо да се постигнат реални резултати в борбата срещу корупцията. България работи активно за ускоряване на реформите в тези области, така че да бъде приета в ЕС на 1 януари 2007 г., при това без да се прилагат предпазни клаузи.

След като в основни линии в края на миналата година бяха разработени НПР 2007 – 2013 година и оперативните програми към него, продължава процесът на тяхното обсъждане, подобряване и съгласуване. Пред финализиране е друг важен документ – Националната стратегическа референтна рамка. На основата на анализ на силните и слабите страни в икономическото развитие на страната, тя очертава избраната стратегия за изпълнение на целите, формулирани от ЕК през юли 2005 г. в областта на конвергенцията, конкурентоспособността и заетостта, и регионалното сътрудничество. Рамката трябва да докаже, че България ще използва фондовете съобразно новите стратегически направления на Общността и националните приоритети за реформа и в унисон с Лисабонската стратегия. Основата за подготовка на рамката са НПР и оперативните програми към него.

В началото на 2006 година продължиха дебатите за насочването на средствата от европейските фондове – дали те да се разпределят равномерно между отделните региони, или да се подкрепят приоритетно по-развитите, които да изиграят ролята на "локомотиви" и да изтеглят останалите по-слабо развити. Представителите на общините в по-голямата си част считат, че в момента регионалната политика на държавата не е достатъчно адекватна. Доказателство за това е концентрацията на много хора в няколко големи града на страната и обезлюдяването на значителни територии с хилядолетна история, с минало, икономика и стратегическо положение. Според много кметове е необходимо равномерно развитие на всички региони, за да не се допускат демографски сривове в отделни региони.

Законодателство
Във връзка с приключване процеса на хармонизация на националното законодателство с това на ЕС, както и със стремежа за успешен завършек на съдебната реформа като условие за пълноправното ни членство в ЕС от 1 януари 2007г., през първото тримесечие на 2006 година бяха приети няколко изменения в законодателството (вж. Приложение 2). Най-същественото от тях е третата поправка в демократичната Конституция на България от 1991 година. С тази поправка се определят конституционните параметри на съдебната реформа и се усъвършенстват механизмите за взаимен контрол и баланс между трите власти. Заслужават внимание и нормативните актове, които засягат дейността на новосъздадената Национална агенция по приходите, банките и кредитирането, фискалните устройства в търговските обекти, защитата на потребителите и въвеждането на звена за вътрешен одит в административните структури.