Р Е З Ю М Е

• Продължава относително високият общ икономически растеж, който ЦИР очаква да е над 6 на сто за цялата 2006 година.
• Индексът ЕСТАТ на бизнес климата отбелязва лек сезонен спад, но като цяло бизнесът оценява положително промените в бизнес средата.
• Дефицитът по текущата сметка продължава да се влошава, но покритието му с преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) е по-високо от това за същия период на миналата година, като експертите от ЦИР очакват рекордно ниво на ПЧИ от над 3 млрд. евро за 2006 година.
• Затвърждава се тенденцията на по-бързо нарастване на износа спрямо ръста на вноса, като най-бързо расте износът за балканските страни – с над 50 на сто от началото на годината до август спрямо същия период на миналата година.
• Скокът в цените на енергоизточниците извежда Русия на първо място като вносител за България, което отново поставя стратегическия въпрос за диверсификацията на енергийните доставки.
• Очерталата се дефлация при цените на хранителните стоки компенсира увеличението при административно-регулираните цени, което позволява да се прогнозира годишна инфлация спрямо декември м.г. от под 5 на сто.
• Очакваното намаление на ставката на корпоративния данък до 10 на сто от следващата година заслужава висока оценка, но нивото на преразпределение през бюджета остава твърде високо.
• Смущава липсата в държавната администрация и бизнеса на знания и умения за усвояване на структурните фондове на ЕС.
• В отраслов аспект обезпокоителни са влошаването на състоянието на жп транспорта и по-ниските темпове на растеж в туризма спрямо същия период на м.г.
• Готовността на селскостопанския сектор за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС остава под съмнение.

Макроикономическа динамика

Очакваме икономическият растеж за 2006 година да надхвърли 6 на сто. Данните за растежа на брутния вътрешен продукт за първото полугодие (6.1 на сто), както и месечните индикатори до септември, потвърждават очакванията за ускоряване на макроикономическата динамика. Растежът за третото тримесечие ще е по-висок от растежа за същия период на м.г. и най-вероятно ще се ускори и в сравнение с предходните тримесечия на тази година. Ще продължи тенденцията на нарастване на потребителското търсене. Наред с това очакваме, че приносът на растежа на инвестициите в общия икономически растеж също ще расте и ще създаде предпоставки за устойчиво нарастване на износа на стоки и услуги, съобщиха експертите от ЦИР.

Бизнес климатът в страната се подобрява от началото на годината. Най-обнадеждаващо е бързото покачване на показателя за бизнес климата в промишлеността. Расте и натоварването на мощностите в  промишлеността – с 8 пункта, като такова изменение се наблюдава за първи път – само за три месеца от април до юли натоварването е нараснало от 64 на 72 на сто.

Необходима е обаче предпазливост при оценката на качеството на общия икономически растеж, който по размер до средата на 2006 година е близък до растежа за същия период на миналата година (съответно 6.1 и 6.2 на сто). Предпазливост от страна на предлагането се налага поради забавянето на растежа на добавената стойност общо за икономиката (от 6.8 за полугодието на м.г. на 6 на сто сега), което е свързано със забавянето на темповете на растеж в индустрията (от 10.1 на 8.9 на сто) и услугите (от 6.5 на 5.3 на сто). В забавянето на растежа на частния сектор като цяло (от 10 на 7.9 на сто) се отразява и продължаващото свиване на аграрния сектор. Въпреки това конюнктурните индикатори дават надежда, че през третото тримесечие частният сектор ще ускори динамиката си в сравнение с година назад.

Графика 1. Компоненти на произведения БВП, реален растеж, %

Източник: НСИ

Най-динамичният компонент на общия икономически растеж от страна на търсенето продължават да бъдат инвестициите. Тяхната динамика благоприятства не само формирането на общия икономически растеж за първото полугодие на 2006 година, но и в голяма степен е залог за бъдещ растеж. Темпът на инвестициите е значително по-висок в сравнение със същия период на м.г. и устойчиво се задържа на нива над 20 на сто вече четири поредни тримесечия. Въпреки че приносът на индивидуалното потребление има най-съществена числова стойност (5.2 процентни пункта), при формирането на общия икономически растеж през първото полугодие по-голяма значимост в дългосрочен план има приносът на инвестициите (4.6 процентни пункта). Освен това, докато приносът на потреблението намалява, приносът на инвестициите в общия икономически растеж расте и за полугодието също е по-висок в сравнение с предходните години.

След като през първото тримесечие нетният принос на износа на стоки и услуги във формирането на общия икономически растеж се влоши значително – до минус 7.3 процентни пункта, забавянето на темповете на реален растеж на вноса през второто тримесечие (от 20 на сто за първото на 11 на сто за второто тримесечие) доведе до подобряване на отрицателното салдо по стоките и услугите за тримесечието и до леко свиване на отрицателния принос на външната търговия в растежа за полугодието (от 5.8 за миналата година на 5 процентни пункта за първото полугодие на 2006 година). Позитивно може да бъде оценено по-бързото нарастване на приноса на износа (от 4.2 за м.г. на 7 процентни пункта за полугодието) в сравнение с нарастването на отрицателния принос на вноса (от 10 за м.г. на 12 процентни пункта за полугодието).

Графика 2. Компоненти на използвания БВП, реален растеж,  %

Източник: НСИ

За осемте месеца от началото на годината дефицитът по текущата сметка е нараснал на 7.9 на сто от БВП при 5.1 на сто за същия период година назад. Трябва да се отбележи, че приносът на търговското салдо в структурата на това относително влошаване с 2.8 процентни пункта е по-малък (0.9 процентни пункта) от сумарното относително влошаване на положителните салда по услугите, дохода и трансферите (1.9 процентни пункта).

Позитивните промени в динамиката на външнотърговските потоци (FOB) са свързани със значително ускоряване на номиналния растеж на износа (на 30 на сто при 18.9 на сто за осемте месеца на м.г.) и с по-слабо ускоряване на вноса (от 26.0 на сто на 27.1 на сто). Така растежът на износа вече изпреварва този на вноса с почти 3 процентни пункта. Влошаването на положителното салдо по услугите се дължи на неблагоприятна промяна на салдото по транспортните услуги (от положително то става отрицателно). Пренебрежимо малко се подобрява положителното салдо по пътуванията. Неблагоприятна констатация за баланса в туризма е обстоятелството, че приходите от пътувания на чужденци в страната растат по-бавно (с 5.5 на сто) от растежа на плащанията за пътувания на българи в чужбина (10.7 на сто). Продължава да намалява нетният приток на средства в страната по статиите "Доход" и "Текущи трансфери".

Покритието на дефицита по текущата сметка с ПЧИ се подобрява леко (от 89 на сто за осемте месеца на м.г. на 92 на сто сега) поради нарастването на преките чуждестранни инвестиции с 80 на сто.

Тенденцията за нарастване на търговския дефицит ще се запази и след присъединяването към ЕС. Нарасналото вътрешно потребление, активността на бизнеса и продължаващият приток на чуждестранни инвестиции правят външнотърговския дефицит по-малко рисков. Въпреки че той остава висок (3.8 млрд. евро за осемте месеца), номиналното му нарастване на годишна база се забавя и е вече два пъти по-ниско (21.7 на сто) отколкото за първото тримесечие на годината (43.7 на сто). Добрата новина е, че нарастването на износа изпреварва това на вноса (съответно 30 и 27 на сто), макар и все още с малка разлика.

Различната динамика в цените на международния пазар е в основата на различното нарастване на износа на отделните стокови групи (от 7.8 на сто при потребителските стоки до 87.3 на сто при енергийните ресурси) и води до промяна в стоковата му структура. Нарасналият обем на износа на суровини и енергийни ресурси се дължи главно на по-високи цени, докато износът на инвестиционни и потребителски стоки расте преди всичко като количество. Сред инвестиционните стоки най-бързо расте износът на транспортни средства и на резервни части. Дрехите и обувките продължават да заемат над 50 на сто от износа на потребителски стоки и въпреки изключително силната конкуренция от страна на азиатските производители този износ нараства макар и с ограничени темпове (4.7 на сто за осемте месеца). Географската структура на износа се променя в резултат на мащабно навлизане на пазарите на съседните страни и докато износът за ЕС расте умерено (с 23 на сто), този за балканските страни се увеличава с близо 50 на сто. Близо половината от износа за балканските страни отива в Турция и тя вече е на първо място сред потребителите на българска експортна продукция с дял от над 11 на сто от общия износ.

Растящите цени на енергийните ресурси и суровините доведоха до увеличаване на дела им в общия внос до около 60 на сто, докато този на инвестиционните и потребителските стоки спада, въпреки реалното увеличаване на обема на вноса. Промяната в географската структура на вноса се дължи на силно нарасналия внос от Русия (с 63 на сто), което води до увеличаване дела на Русия на 18.9 на сто и тя излиза на първо място сред страните вносители, следвана от Германия, Италия, Турция и Гърция. Въпреки всички опасения за нахлуване на евтин внос от Азия, темпът на нарастване на този внос съответства на общия, което запазва делa му на 10 на сто.

С предстоящото либерализиране на търговията в стокообмена с ЕС най-застрашена е продукцията на хранително-вкусовата индустрия, докато промишленият сектор едва ли ще пострада.

За осемте месеца на годината в страната са влезли преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) за над 1 755 млн. евро (7.3 на сто от прогнозирания БВП), което представлява нарастване с 82 на сто в сравнение със същия период на 2005 година. Оценките на Българската агенция за инвестиции са за 3 млрд. евро за цялата 2006 година при 2.4 млрд. за 2005 година. Всички данни сочат, че страната все още се възприема като атрактивна дестинация от международните инвеститори. Положителна тенденция е ежемесечното превишаване на средствата, влагани за участие в капитал, в сравнение с тези в графата "друг капитал" (вътрешнофирмени кредити). Все още притокът на ПЧИ се насочва главно към сектора на услугите (в това число и търговията). Очакваме в бъдеще инвеститорският интерес да се пренасочи от сектора на услугите към индустрията, където към момента се инвестират около ¼ от всички инвестиции. Създаването на устойчиви и благоприятни условия за привличане на чужди инвестиции зависи от бързото провеждане на реформата в държавната администрация и облекчаването на регулаторните режими, тъй като основната бариера пред по-масовото навлизане на ПЧИ са тромавите, дълги и сложни процедури, големият обем изисквана документация, анализи, разрешителни и т.н., които отнемат много време и средства. Потенциалът на страната за привличане на преки чуждестранни инвестиции съвсем не е изчерпан – предстоящото членство в ЕС, политическата и финансовата стабилност, хармонизираното законодателство и намаляващите данъци ще продължат да стимулират инвестиционната активност.

Натрупаното за деветте месеца от началото на годината увеличение на потребителските цени е 2.5 на сто при спад в цените на хранителните стоки (3.2 на сто) и по-съществено увеличение на цените на нехранителните стоки (10.3 на сто). Още по-благоприятна за потребителите е динамиката на цените от т.нар. малка потребителска кошница[1], за които е налице дефлация от 1.1 на сто спрямо декември миналата година, като и тук най-съществено влияе намаляването на цените на хранителните стоки (3.6 на сто). Липсата на предварителни официално оповестени разчети за времето на въвеждане и ефекта от въвеждането на очакваните промени в административно регулираните цени прави трудно прогнозирането на конкретни стойности на общата инфлация, но най-вероятно натрупаното до края на годината увеличение ще се окаже по-ниско и едва ли ще надхвърли 5 на сто, главно поради по-слабата от очакваната динамика на пазарната инфлация.

Натрупаното до август увеличение на общите цени на производител (износни и за вътрешния пазар) е 10.2 на сто спрямо декември 2005 г. Малко по-бавно нарастват цените за вътрешния пазар. Следвайки динамиката на международните цени, най-бърза е динамиката на цените в добива на метални руди и в производство и леене на метали.

В бизнес анкетите на НСИ няма еднозначни конюнктурни индикации за очакван значителен пазарен натиск върху потребителските цени през последните три месеца на годината. Цените на производител в промишлеността вероятно ще останат без промяна – такова е предвиждането на 85 на сто от анкетираните през септември промишлени предприятия.

Високият икономически растеж през първото полугодие на 2006 година е съпътстван с подобряване на съотношението между броя на заетите и безработните (от 8.4 за същия период на м.г. на 9.7 на сто сега) и забавяне на растежа на производителността (съответно от 4.5 на сто на 2 на сто).

Продължава тенденцията на устойчиво намаляване на безработицата. След като май бе първият месец от 2001 година насам, в който месечното равнище на регистрираната безработица от Агенция по заетостта (АЗ) падна под 10 на сто, юли стана първият месец, в който коефициентът на АЗ слезе под 9 на сто, като бързото му понижаване продължава и през септември той е вече 8.44 на сто.

Положително оценяваме промените в Кодекса на труда, които имат за цел да повишат гъвкавостта на пазара на труда. Поправките засягат равното третиране на наетите на непълно работно време, намаляването на работното време в случай на икономически проблеми на фирмата, плаващото работно време за някои професии и др. Максималната продължителност на седмичното работно време бе повишена на 48 часа, като при писмено съгласие на работниците и служителите те могат да работят и повече.

На 26 септември правителството, представителите на работодателските организации и синдикатите подписаха Пакт за икономическо и социално развитие на България до 2009 година. Приоритетите в социалната сфера през следващата година са повишаване равнището на заетост до 58 на сто и ограничаване на безработицата до 10 на сто от икономически активното население. Тези цели са ориентирани към постепенно достигане на параметрите на Лисабонската стратегия по заетостта до 2010 година, когато равнището на заетост трябва да бъде над 60 на сто, а коефициентът на безработица – под 9 на сто. Предвижда се разкриване на 240 хиляди нови работни места и включване на 7–8 на сто от работната сила в професионално обучение (в момента се обучава едва 1 на сто от икономически активното население).

Индекс ЕСТАТ на бизнес климата

Общ индекс. След новата рекордна стойност на индекса ЕСТАТ на бизнес климата[2], регистрирана през юли, в края на третото тримесечие показателят отбелязва обичайния, този път слабо изразен сезонен спад до 5.21. Понижението е незначително, а стойността не е изключение от регистрираната през цялата година тенденция към покачване. За отбелязване е, че три от регистрираните през 2006 година нива, включително и последното, са над границата от 5 пункта.

Графика 3. Динамика в състоянието на бизнес климата (април 2002 г. – октомври 2006 г.)

Компонентът "Фирма" на индекса заема стойности от над 10 пункта през цялата 2006 година. Като цяло състоянието на компаниите се определя от липсата на значими промени. Рекордно висок е делът на мениджърите, които не констатират и не очакват динамика в рамките на оценявания от ЕСТАТ период от 9 месеца. Подобна ситуация следва да се интерпретира като индикатор за устойчиво състояние на предприятията.

Графика 4. Динамика в състоянието на фирмите (октомври 2004 г. – октомври 2006 г.)

Компонент "Инвестиционни нагласи". Изследването установи задълбочаване на започналия още през юли спад в инвестиционните нагласи. Без този извод да е повод за особено безпокойство, трябва да отбележим и факта, че измерената в началото на есента стойност на компонента "Инвестиционни нагласи" е най-ниската от началото на 2005 година до момента.

Графика 5. Динамика на компонента "Инвестиционни нагласи" (април 2002 г. –октомври 2006 г.)

Още през април тази година ЕСТАТ констатира, че ръстът на склонността към инвестиране е плавен и нетраен, още повече като се има предвид, че по това време на годината той би трябвало да получава характерния сезонен "бонус".

Компонент "Оценка на средата". През октомври стойността на този компонент е рекордно висока, при това разликата между сегашното и предишното най-високо равнище е значителна – около 2.5 пункта. Немислимото доскоро ниво от около 15 пункта е индикатор за "стопяване на ледовете" между бизнеса и държавата, факт, показателен на фона на традиционния за последните 15 години антагонизъм.

Това е и показателят, който представлява най-сериозен ресурс за подобряване на условията за бизнес в България и за предстоящо сериозно повишаване на стойността на индекса ЕСТАТ. На тази база, при запазване на състоянието на компаниите и на инвестиционните нагласи в обичайните им граници, няма да е чудно, ако компонентът "Държава" се повиши до около -10 на сто, а интегрираната стойност на индекса до 7–8 пункта над нулата.

Октомврийското изследване установява положителни промени в сферата на законодателството, доколкото продължават да намаляват дяловете на предприемачите, според които законите се променят твърде често и които критикуват законодателната инициатива на правителството.

Графика 6. Дял на фирмите, съгласни с твърдението "Законите се променят прекалено често" (октомври 2004 г. – октомври 2006 г.)

Икономическа политика

Политика към предприятията. Бъдещото пълноправно членство на България в ЕС е предпоставка за активизиране на усилията за насърчаване на предприемачеството, за подобряване на регулативната среда, опростяване на процедурите по възлагане и изпълнение на обществени поръчки, за предприемане на по-действени мерки за противодействие на корупционните практики.

Бизнес средата в България се нуждае от реформиране за постигане на по-голяма прозрачност и оперативност при осъществяване на стопанска дейност. Готовността на предприятията за работа в условията на единния европейски пазар, както и подготовката им за усвояване на средства от структурните фондове не са на необходимото ниво. Това е една от областите, в които трябва да се предприемат активни действия, които да доведат до успешно разработване на проекти и ефективно използване на финансови ресурси от европейските фондове.

Необходимо е да се извършат бързи реформи в секторите енергетика и газ. Усилията на правителството за преструктуриране на държавните монополи и за по-нататъшна либерализация на пазарите в тези сектори се подкрепят от бизнеса и от парламентарно представените политически сили. Последният доклад на ЕК потвърди наличието на воля за напредък в приватизацията, концесионирането и отварянето на пазарите, препоръчвайки запазване на темповете за изпълнение на договорените ангажименти от българска страна.

Публични финанси. Развитието на публичните финанси към края на третото тримесечие на 2006 година се характеризира със запазване на основните тенденции, заложени в предходни периоди. Сред тях се открояват нарастването на реалната квота на преразпределение през бюджета, поддържането на хронични бюджетни излишъци и засилване ролята на държавата в българската икономика. Фискалната политика трябва да излезе от колебливостта и изкушенията, свързани с формирането на бюджетни излишъци, като разтовари от данъци и осигуровки българското стопанство. За съжаление при проекта за нов данък върху добавената стойност, който ще влезе в сила от 1 януари 2007 г., парламентът и правителството отново се огънаха пред туристическото лоби. Отново не е ясна и основната идея на промените в ЗОДФЛ. Те общо могат да бъдат окачествени като промени "на парче" въпреки някои добри елементи в тях. Най-положителната промяна е снижаването през следващата година на корпоративния данък от 15 на 10 на сто. Ще бъде въведена дългоочакваната информационна система на НАП. Ръководството на данъчната администрация се готви за преодоляване на рисковете за бюджета, свързани с присъединяването на страната към ЕС.

Социална и здравна политика. Голяма част от мерките в сферата на социалната политика имат декларативен характер и са отразени в подписания от социалните партньори "Пакт за икономическо и социално развитие на България до 2009 година". Най-важната задача от гледна точка на пазара на труда – включването на добавките за трудов стаж към основното възнаграждение, все още е в проектна фаза. Разработен е проект за Наредба за организацията на работната заплата, която предвижда допълнително възнаграждение да се отпуска само при запазване на професионалния опит, т.е. стаж, при който не се сменя характерът на работата. Все още не е приета официалната граница на бедност, която трябва да бъде определящ параметър при договарянето на минималната работна заплата и социалните плащания през следващата година. От 1 юли 2006 г. влязоха в сила някои облекчения при регулирането на работното време, в т.ч. удължаване на максималната седмична продължителност на 48 часа, увеличаване на периода за сумарно изчисление на 6 месеца и определяне на работното време на работници със специфични професии в подзаконов акт. Според оценката на Европейската комисия обаче те са несъществени и недостатъчни за повишаване гъвкавостта на пазара на труда. Разликите в позициите  налагат да се направи анализ на влиянието на Кодекса на труда върху гъвкавостта на пазара на труда.

В хода на подготовката на бюджета за 2007 година се проявиха противоречия между целта да се облекчи  фискално-осигурителната тежест на бизнеса и стремежа да се проведат заложените в програмата на правителството социални мерки с  преразпределителен ефект върху доходите. Въпреки намалената ставка на вноската за пенсии, приходите от осигурителни вноски за първото полугодие на 2006 година нарастват с над 10 на сто спрямо същия период на миналата година. Регистрираната висока еластичност на приходите от осигурителни вноски спрямо пенсионноосигурителната ставка е основание за допълнително намаляване на осигурителната тежест през 2007 година. Балансирането на приходите и разходите в социалното осигуряване през следващата година ще бъде по-трудно поради предстоящото увеличаване на обезщетенията за майчинство и приоритетното индексиране на пенсиите.

Екологична политика. Очакваната оценка от ЕК за готовността за членство в Евросъюза и усилията на държавната администрация да докаже капацитет за прилагане на европейското законодателство в различни сфери определиха основните акценти  в областта на политиката по околна среда. Многобройните промени на законодателството в сектора, извършени през последните месеци, имат характера на технически мерки, приети с цел по-пълно и ефективно прилагане на европейските директиви в различните сектори на околната среда. Разбирането за спецификата на екологичните фактори като важна част от средата за развитие на бизнеса се прояви в търсене от страна на институциите на нов подход за подпомагане, консултиране и диалог с бизнеса при  изпълнение на екологичните изисквания. В същото време липсата на адекватна инфраструктура за изпълнение на голяма част от дейностите, предвидени в законодателството се превръща във все по-реална заплаха за постигане на целите, договорени с ЕС. С най-голяма сила този проблем се отнася за сектор управление на отпадъците.

Финансов сектор

Банков сектор. Банковата система доминира финансовия сектор и финансовото посредничество у нас. По принцип високите темпове на кредитна експанзия представляват опасност за средносрочната и дългосрочната финансова стабилност. В това направление може да се оцени положително обстоятелството, че ръстът на широките пари се стабилизира на ниво около 20 на сто, което е по-ниско от това за предишни периоди. През юни БНБ започна преустановяване на административните мерки за овладяване на кредитната експанзия, които оценяваме положително. През последното тримесечие продължава усилената работа на БНБ по въвеждането на европейските банкови стандарти с оглед влизането на България в Европейския съюз.

Застрахователен сектор. Ръстът на застрахователния пазар за шестмесечието на 2006 година е 11.5 на сто, като второто тримесечие бе особено слабо за общото застраховане – с ръст от едва 3 на сто на годишна база, което се дължи основно на застой в продажбите на автомобилни застраховки. Затова пък сравнително добре се развива пазарът на имуществени и финансови застраховки. Животозастраховането запазва стабилен висок ръст, като застраховка "Живот" има най-голям принос за това.

Предстои нова партньорска проверка, която ще установи готовността на България за присъединяване към споразумението "Зелена карта". Обект на проверката ще са наличието на автомобили със стари регистрационни номера в движение и стабилността на Гаранционния фонд. Привеждането на нормативната уредба в областта на застраховането в съответствие с Кодекса на застраховането продължава. Приети бяха две наредби, едната от които касае отчетността на застрахователите и взаимоотношенията им с надзора, а от втората ще имат пряка полза потребителите, тъй като тя налага приемането на вътрешни правила от застрахователните компании за дейността по уреждане на претенции по застраховки, което ще направи уреждането на щетите по-лесно, а пазара по-прозрачен.

Капиталов пазар. Третото тримесечие на 2006 година премина при относително стабилни показатели за активност на борсовата търговия и на фона на покачващи се индекси. Въпреки това дългосрочните перспективи за значително раздвижване на ликвидността са неясни. В краткосрочен аспект може да се очаква активизиране на пазарите за акции, доколкото се подготвят няколко първични публични предлагания. Очаква се те да върнат интереса на инвеститорите, извършили масирани разпродажби в началото на септември.

За да бъдат реализирани ускорени темпове на растеж, необходимо е да бъдат положени комплексни усилия както по отношение на подетата инициатива за привличане на качествени емитенти, така и по отношение на общата популяризация на борсата измежду всички потенциални инвеститори. От значение е подготовката за евентуална интеграция с европейска борсова структура в контекста на присъединяването на страната към Европейския съюз и въвеждането на принципа на единния европейски паспорт в областта на ценните книжа от януари 2007 г.

Структуроопределящи икономически отрасли

Енергетика. При последните промени в Закона за енергетиката Народното събрание отхвърли предложението за директен достъп на НЕК до собствени електрически мрежи на големите индустриални предприятия. Така НЕК няма да може да заобиколи електроразпределителните дружества при доставката на електроенергия за най-големите стопански потребители. За сметка на това Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР)  утвърди нови цени за продажба и пренос на електроенергия от НЕК към електроразпределителните дружества, но остави непроменени цените за крайни потребители. Така, намалявайки маржа на електроразпределителните дружества, държавата намери друг лост, чрез който да осигури по-високи приходи за НЕК. В края на изминалото тримесечие Министерството на икономиката и енергетиката обяви намеренията си за консолидиране на държавните енергийни компании в една холдингова структура. Ако подобна мегаструктура, включваща НЕК и държавните електроцентрали, бъде реализирана, по-малките частни производители на електроенергия ще бъдат неконкурентоспособни, а това ще затрудни развитието на свободния пазар на електроенергия. Основно събитие през изминалото тримесечие на международно ниво, засягащо държавната енергийна политика, бяха преговорите за петролопровода "Бургас – Александруполис". Руската страна успя да договори за себе си мажоритарен дял в проекта и това отслаби позициите на България и Гърция. Очакванията за бързо реализиране на проекта може да се оценят като по-скоро негативни особено след като руската страна разпредели своя дял между три от големите държавни компании – "Транснефт", "Роснефт" и "Газпром". В страната завърши подаването на оферти за приватизацията на топлофикационните дружества в Пловдив, Варна и Русе. Очаква се в рамките на следващото тримесечие да бъдат определени техните нови собственици. За четвъртото тримесечие ДКЕВР утвърди нови цени на електроенергията и природния газ. Не се очаква новите цени на газта да доведат до поскъпване на парното.

Транспорт. Министерският съвет официално представи Националната стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата на България и Плана за действие към нея за периода 2006–2015 година. Основният акцент в нея е поставен върху развитието на транспортната инфраструктура. Приемането на такъв дългосрочен план за развитие безспорно е необходимо, но неговият успех е пряко обвързан с възможностите на администрацията да реализира успешно проекти. През изминалото тримесечие няколко от големите инфраструктурни проекти отбелязаха развитие. По проекта за автомагистрала "Люлин" бе избран строител, на автомагистрала "Тракия" бе открита нова отсечка – между Карнобат и Бургас (35.2 км), а проектът по изграждането на "Дунав мост 2" достигна етапа на избор на компания, която ще извърши проектирането и строежа на съоръжението. Проблемите в сектора на железопътния транспорт се задълбочават. БДЖ ЕАД и НК "Железопътна инфраструктура" получиха  допълнителна държавна субсидия в размер на 20 млн. лева. Остарелите и амортизирани релсов път и подвижен състав се нуждаят от значителни инвестиции. Около 100 млн. евро инвестиции се очакват в следващите три години за морските летища във Варна и Бургас, след като бе подписан 35-годишен договор за концесионирането им. По проекта за разширение и модернизация на летище София бе въведена в експлоатация новата писта, но краен срок за отварянето на новия пътнически терминал все още не е определен. Процедурата по приватизация на "България Ер" е във финалната си фаза. Само две компании подадоха оферти, което до голяма степен се дължи на либерализацията на авиопазара от 2007 година. За липсата на инвеститорски интерес допринасят и слабите пазарни позиции на превозвача, който натрупа загуби от началото на годината насам.

Строителство и недвижими имоти. Преките чуждестранни инвестиции в строителството и недвижимите имоти за шестмесечието вече надхвърлиха тези за цялата 2005 година. Засилен инвеститорски интерес към пазара на недвижими имоти се регистрира и при фондовете със специална инвестиционна цел, макар и да е налице известно насищане на пазара.

Най-голямо е то при жилищните имоти, които поскъпнаха минимално - с 1.6 на сто, по данни на НСИ за второто тримесечие. Успокояването на цените се дължи основно на високото предлагане, което ще продължи да расте, както сочат данните за издадените нови разрешителни за строеж. Според анкетата на НСИ бизнесът не очаква повече покачване на цените на имотите, въпреки че е налице поскъпване в цените на строителните материали и значително нарастване на инвестициите в ДМА, вложени от строителните фирми. Спад при цените на жилищата има в областите Кърджали, Русе, Благоевград, Бургас и Пловдив.

През изминалото тримесечие бе приет Законът за изменение и допълнение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, като минималните цени на проектантските услуги, определяни като процент от стойността на обекта, се заменят с праг на себестойността на услугата, но отпада забраната за съвместяване на проектантска и строителна дейност. На първо четене бе приет и новият устройствен план на София.

Високи технологии. Третото тримесечие на 2006 година протече сравнително спокойно, като в края на периода станаха известни няколко интересни документа, касаещи състоянието и развитието на високите технологии и комуникациите в страната. Излезе поредният четвърти доклад "е-България 2006". ИКТ клъстерът организира трета кръгла маса за проблемите и предизвикателствата пред сектора, а "войната" на пазара на мобилни услуги се засили с включването на пакетни оферти за Интернет и мобилна комуникация.

Туризъм. Туризмът продължава да се развива с високи темпове, но в сравнение с предходните години динамиката е по-умерена. През периода януари-август 2006 г. броят на чуждестранните туристи нараства с 5.8 на сто в сравнение със същия период на миналата година. Увеличението е с 1 пункт по-малко в сравнение с нарастването, регистрирано за периода януари-август 2005 г. Най-съществено е увеличението в броя на туристите от Русия, Румъния, Великобритания и Скандинавските страни. Намаляват обаче гостите от основния пазар за българските туристически услуги – германския.

Приходите от международен туризъм са се увеличили с 4.62 на сто и достигат 1.2 млрд. евро, като тези приходи могат да надхвърлят 2 млрд. евро до края на годината при 1.8 млрд. през миналата.

През изминалия период бяха направени промени в законодателството, засягащо ДДС върху туристическите услуги. Народното събрание прие единна ставка на данък добавена стойност в размер на 20 на сто за всички стоки и услуги, с изключение на нощувките в туристическите пакети – за тях ставката е 7 на сто. Вероятно отново ще бъдат насърчени масовите форми на туризъм и ще продължи тенденцията за привличане на нископлатежоспособни туристи в страната.

През летния сезон активно се коментираха възможностите и позитивните ефекти от евентуалното създаване на Министерство на туризма. По мнение на предприемачите такова решение би допринесло за по-доброто управление на туристическия отрасъл. Създаването на специализирано министерство ще доведе до повишаване авторитета на работещите в туризма и ще му придаде по-голяма тежест.

Селско стопанство. В периода между май и септември всички усилия в отрасъл селско стопанство бяха насочени към изпълнение изискванията на ЕС, за да се получи положителна оценка от ЕК и да се избегне въвеждането на защитна клауза. В крайна сметка програмата минимум бе изпълнена и земеделието бе извадено от "червената" зона, но остава на вниманието на европейските наблюдатели. Предстои още много работа по изграждането на необходимите структури за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС в страната и по осигуряването на ефективното им функциониране, за да не бъдат орязани земеделските субсидии. В последния Мониторингов доклад на ЕК се акцентира върху необходимостта от спешни действия в три направления за предотвратяване заплахата от въвеждане на санкции: (1) изграждане и ефективно функциониране на Интегрираната система за администриране и контрол; (2) прилагане на уеднаквените стандарти за производство на мляко и доказване на способността за справяне с класическата чума по свинете и (3) изграждане на нови екарисажи и прилагане на строг контрол върху производството и използването на странични животински продукти. Очаква се в процеса на изпълнение на всички тези изисквания българското земеделие да стане по-организирано и по-ефективно, както и да се доближи до европейския формат на аграрно производство.

Структурни фондове на ЕС и регионална политика

Продължава усилената работа по подготовка на България за ефективно използване на финансови ресурси от кохезионния и от структурните фондове на ЕС. Бе изготвен втори основно преработен вариант на Националната стратегическа референтна рамка. В него социално-икономическият анализ и определянето на приоритетите в развитието на страната са разработени по-прецизно и аргументирано. През изминалия период се обсъждаха няколко варианта за промени в районите за планиране. Министерският съвет избра вариант, при който се запазват 6 района, но с променени граници. Предстоят промени и в Закона за регионалното развитие.

Правителството търси решение на проблемите с финансирането на общините за изпълнение на европейски проекти. Предвижда се да бъде създаден специален фонд, който от следващата година ще подпомага местната власт.

Проведените през последните месеци социологически проучвания показват, че представителите на българските общини и на бизнеса не са добре подготвени за работа с европейските фондове. Това обстоятелство още веднъж поставя на дневен ред въпроса за целенасочени мерки за обучение и подготовка на общинските администрации и на предприемачите за работа с фондовете.

Законодателни промени в икономиката

Третото тримесечие на 2006 година отново бе белязано с усилена законодателна активност на Народното събрание с оглед предстоящото членство в Европейския съюз и произтичащата от него необходимост от пълна хармонизация на нашето законодателство с правото на Общността (acquis communautaire). Основните тенденции в законотворческата активност на Министерския съвет и на Народното събрание за третото тримесечие на тази година се изразяват, от една страна, в приемане на нови закони, които за първи път и в съответствие с изискванията на ЕС регулират определен кръг обществени отношения, а от друга – в предприемане на по-нататъшни стъпки за въвеждане на електронно правителство. Най-съществените нови закони, които се приеха през посочения период, са от областта на банковото право и защитата на потребителите, а именно: Закон за договорите за финансово обезпечение, Закон за кредитните институции и Закон за потребителския кредит. По отношение по-нататъшното въвеждане на електронно правителство бяха обнародвани Наредба за административния регистър, Наредба за условията и реда за деклариране пред митническите органи по електронен път и Наредба за реда за изграждане, внедряване, използване и развитие на автоматизираните информационни системи в съдебната власт. Приеха се и редица значими изменения и допълнения в уредбата на малките и средните предприятия, трудовите и осигурителните отношения, както и в областта на интелектуалната собственост и енергетиката.