Центърът за икономическо развитие
представя икономиката на България през четвъртото тримесечие и през 2003 година:
| Четвъртото тримесечиена 2003 година | Българската икономика през 2003 година |
| В новия доклад, част от поредицата редовни тримесечни доклади за българската икономика, Центърът за икономическо развитие дава обща положителна оценка за икономическото развитие на страната през последното тримесечие на 2003 година. Основание за това дават ръстът на БВП и доброто развитие на отделни сектори в икономиката. Тримесечните резултати затвърдиха положителните тенденции на годишна основа при макропоказатели като инфлация и равнище на безработица. И през това тримесечие се подобряват данните за туризма, капиталовия пазар и банковата система. Секторната политика в енергетиката, екологията и селското стопанство може да бъде оценена общо положително, докато в секторите на транспорта, високите технологии и комуникациите тримесечието не донесе сериозно развитие. Въпреки стъпките за подобрение на политиката към предприятията и на предприемаческата среда, индексът Estat на бизнес климата в България отбеляза незначителен тримесечен спад | В рубриката "На фокус" в новия доклад е представен и преглед на икономиката на България за цялата 2003 година. Икономиката на България през 2003 година продължи цялостното положително развитие, характерно за последните години. На фона на запазената макроикономическа стабилност се реализира относително висок ръст на брутния вътрешен продукт и подобрение на показателите в редица стопански сектори. Заявките за по-добра държавна икономическа политика и положителните резултати в някои нейни направления са сред факторите за известно подобрение на бизнес климата в страната и на показателите за безработицата, инфлацията и държавния дълг. В определени направления на икономическата политика като инвестиционна политика, транспорт и здравеопазване обаче беше налице забавяне или липса на развитие и на реформи. Икономическият растеж още не е достатъчен за категорична промяна в доходите и заетостта. Конкурентоспособността на отраслово и фирмено ниво се подобрява, но България остава недостатъчно подготвена за икономическите последици от евентуално членство в Европейския съюз. |
Очакваме икономическият растеж за четвъртото тримесечие на 2003 година да бъде около 4.3 на сто на годишна база. По този начин растежът ще надхвърли този през четвъртото тримесечие на 2002 година (3.4 на сто). Ако се потвърдят тези прогнози, оценката ни за общия икономически растеж за цялата 2003 година е около 4.2 на сто.
Съществен принос за този растеж има индустриалният сектор. Налице са по-високи темпове на растеж на промишленото производство на годишна база в съчетание с изпреварващи темпове на промишлените продажби. Продажбите за износ растат с над 30 на сто на годишна база.
Въпреки че номиналният темп на растеж на вноса на стоки и услуги продължава да изпреварва износа на стоки и услуги, негативният ефект за общия икономически растеж е смекчен през четвъртото тримесечие в сравнение с предходните две тримесечия. Отбелязва се нарастване с близо 36 на сто на вноса на инвестиционни стоки. Освен това цените на вноса намаляват, а цените на износа растат.
За стабилизирането и растежа на икономиката голямо влияние оказват и чуждестранните инвестиции. Притокът на преки чуждестранни инвестиции продължава да нараства, достигайки 1.361 млрд. долара за цялата 2003 година. Като се прибавят допълнително средства от реинвестираната печалба, реалните инвестиции за годината е възможно да доближат 2 млрд. долара.
Балансът по текущата сметка за четвъртото тримесечие е отрицателен в размер на -828.9 млн. долара и това е най-голямата абсолютна стойност сред всички тримесечни отрицателни салда по текущата сметка от 1991 година насам. Салдото по финансовата сметка е положително и се подобрява на годишна база (от 626.2 млн. долара за четвъртото тримесечие на 2002 година на 829.1 млн. долара за четвъртото тримесечие на 2003 година). Общият платежен баланс за тримесечието е положителен в размер на 364.1 млн. долара. Той, заедно с намалението на нетния размер на задълженията към МВФ с 26.6 млн. долара, води до нарастване на валутните резерви на БНБ с 337.5 млн долара.
Оживлението в индустрията оказва положително влияние и върху равнището на безработица.Тенденцията на намаляване на безработицата може да се определи като устойчива. За отбелязване е, че както и през третото тримесечие месечните нива на броя на безработните през четвъртото тримесечие са най-ниски в сравнение със съответните тримесечия през последните 5 години.
Заслужава да се отбележи обаче и негативната тенденция на забавяне на темповете на растеж на доходите на домакинствата.
В сферата на публичните финанси данните за четвъртото тримесечие показват добро изпълнение на консолидираната фискална програма за 2003 година. По данни на Министерство на финансите към 31 декември 2003 г. за първи път от 1999 година насам е реализиран излишък по консолидираната фискална програма. Това позволи да бъдат спазени договореностите с МВФ от есента на 2003 година за постигане на балансиран бюджет. Заедно с това е тревожно, че в Бюджет 2004 продължава тенденцията към увеличаването на дела от БВП на преразпределяните средства чрез приходната и разходната част на бюджета и нарастват разходите за издръжка и работни заплати на администрацията.
През четвъртото тримесечие предприемаческата среда отбеляза подобрение. Достъпът до финансиране за предприятията се разшири. Договорени бяха нови по-високи суми по предприсъединителните фондове на ЕС. Кредитите на банковата система към бизнеса се увеличиха значително, което създава предпоставки за ускорен икономически растеж през периода 2004 – 2005 година. В същото време кредитната експанзия не наруши стабилността на банковата система.
С четвъртото тримесечие завърши една успешна за развитието на капиталовия пазар в България година. На годишна основа пазарната капитализация общо нарасна с 98 на сто, борсовият индекс SOFIX – със 148 на сто, обемите на търговия – със 121 на сто, а оборотът – с 90 на сто. Броят на сделките надхвърли този от 2002 година със 176 на сто. Въпреки положителното развитие обаче към края на 2003 година общата пазарна капитализация на фондовата борса е едва 7.89 на сто от актуалната прогноза за БВП за 2003 година.
Секторната политика в туризма, енергетиката, екологията и селското стопанство също може да бъде оценена положително. В секторите на транспорта, високите технологии и комуникациите тримесечието не донесе сериозно развитие.
Въпреки стъпките за подобрение на политиката към предприятията и на предприемаческата среда, индексът Estat на бизнес климата в България отбеляза незначителен тримесечен спад. Интегрираната стойност на индекса Estat на бизнес климата през януари 2004 година се понижи до +1.67 от +3.33 през октомври 2003 година. Основната причина за това е спадът в компонента "Инвестиционни нагласи" и по-ниските спрямо предходния период оценки на мениджърите за качеството на ресурсите на ръководените от тях фирми.
Оценките за законодателната инициатива на правителството се подобряват през последните три месеца. Според представителите на бизнеса основните трудности произтичат от липсата на ефективно прилагане на нормативната база.
Пълния текст на новия доклад е достъпен на адрес: https://www.ced.bg/uploads/publication/All_Q4_2003_Final_BG.pdf
