Икономиката на България продължава да се развива положително и през 2004 година, макар и без да демонстрира капацитет за допълнително ускоряване на растежа
В определени сектори и отрасли определено е налице възходяща динамика (например в туризма, високите технологии и комуникации, банковата система, капиталовия пазар). Провежданата политика в редица области също може да бъде оценена общо положително (например политиката по заетостта и безработицата, както и екологичната политика). Повишената привлекателност и потенциалът на икономиката се доказват както от рекордните преки чуждестранни инвестиции, така и от затвърдената тенденция на подобрение в бизнес климата (съгласно динамиката на индекса Estat на бизнес климата в България).
Постигнатото по много направления на социално-икономическата политика обаче предизвиква противоречиви оценки. Това се отнася най-вече за политиката към предприятията, публичните финанси, повишаването на доходите, намаляването на осигурителната тежест и реформата в здравеопазването. Големият дефицит по търговското салдо остава сред предизвикващите загриженост водещи макроикономически показатели.
Икономиката на България продължава да се развива с високи темпове, макар и с леко забавяне. Икономическият растеж за деветте месеца (5.7 на сто) дава основания да се очаква над 5.5 на сто растеж за цялата изминала година. От друга страна, динамиката на краткосрочните показатели за реалния сектор подсказва, че може да се очаква по-бавен растеж през 2005 година.
Забавянето на общия икономически растеж през третото тримесечие на 2004 година от страна на предлагането се дължи на забавяне на растежа в индустриалния сектор. Нов момент в характеристиката на общия икономически растеж е, че през третото тримесечие на 2004 година секторът на услугите расте с по-висок и ускорен темп в сравнение с растежа на индустрията. Въпреки определящата роля на инвестициите за характеристика на растежа на БВП от страна на използването, инвестиционната динамика все още не води до трайно покачване на дела им над 20 на сто от БВП. Тенденцията e за забавяне на растежа на крайното потребление на домакинствата, поради намаляване на темпа на нарастване на крайните потребителски разходи за индивидуално потребление. Това става при едновременно продължаване на нарастване на кредитите за домакинствата и може да се свърже с пренасочването на домакинствата от потребителски към инвестиционни разходи.
Високата икономическа динамика през деветте месеца на годината се отразява в свиване на отрицателното салдо по текущата сметка на платежния баланс. Този резултат се получава въпреки увеличението на дефицита по търговското салдо и идва от неутрализиращия ефект от позитивното изменение на салдата по останалите позиции – услуги, текущи трансфери и доход, сред които се откроява нарастващата значимост на трансферите от чужбина, и по-специално притокът на частни трансфери.
Динамиката на стокообмена през 2004 година показва, че националната икономика успява да се справи с неблагоприятното въздействие на високите цени на нефта и ниския курс на долара. От една страна, тяхното въздействие взаимно се неутрализира, а от друга – благоприятната конюнктура на международните пазари на суровини (и най-вече – на метали) позволява да се реализира потенциалът на българската промишленост. В този смисъл сериозна заплаха за икономиката би представлявало само евентуалното забавяне на растежа в Еврозоната. Продължаващото нарастване на обема на отрицателното търговско салдо е предизвикателство за състоянието на текущата сметка и възможностите за финансиране на дефицита. По наше мнение, не съществува сериозен риск, тъй като нарастването на вноса за момента е здравословно. То се обуславя от високата инвестиционна активност и засиленото вътрешно търсене в резултат на увеличените нетни доходи, намалената безработица и банковото кредитиране.
Преките чуждестранни инвестиции остават важен източник на ресурси за финансиране на дефицита по текущата сметка и за увеличаване възможностите на икономиката да произвежда повече продукция, да създава повече доход и да осигурява експортен ресурс. Заявените инвестиционни проекти и реализираните в края на годината приватизационни сделки дават основание да се смята, че обемът на преките чуждестранни инвестиции за цялата 2004 година ще бъде два пъти по-голям от този през 2003 година.
Утвърдената вече специализация и нарастващата конкурентоспособност на предприятията от леката промишленост, както и увеличените инвестиции в промишлеността и земеделието, представляват стабилна основа за осигуряване растящ обем експортна продукция. Ще продължава да се увеличава търсенето на импортни стоки, защото износът зависи от вносни материали и компоненти, а и продължаващата модернизация на производствените мощности и засиленият приток на чуждестранни инвестиции стимулират търсенето на импортна продукция. Всичко това ни дава основания да предполагаме, че досегашните темпове на нарастване на стокообмена ще се задържат и през новата 2005 година.
Динамиката на потребителските цени в хода на 2004 година е значително по-плавна в сравнение с предходните две години и особено в сравнение с 2003 година. Два основни фактора влияят на инфлацията през 2004 година – с чисто пазарен ефект влияе динамиката на международните цени на петрола, значително по-съществен принос за общата динамика на потребителските цени имат обаче промените в административно определяните цени (горива, тютюневи изделия, електро- и топлоенергия, телефонни услуги и жп транспорт).
Средната стойност на индекса Estat на бизнес климата в България през 2004 година е по-висока в сравнение с 2002 и 2003 година. Макар че през първите три години от създаването си индексът остава в неутралната част на скалата за оценка, тенденцията към подобряване на условията вече е отчетлива. Данните показват, че някои показатели имат ясно изразен сезонен характер. Тези особености не бива да се абсолютизират, но трябва да се имат предвид особено когато се анализират данните за януари (когато винаги има "дъно") и юли (когато винаги има "пик"). Краят на 2004 и началото на 2005 година настъпват, белязани от противоречиви тенденции в съставните компоненти на индекса Estat, като последната агрегирана стойност на индекса (от изследването през октомври 2004 г.) е +2.66. Това представлява сезонен спад в стойността на индекса Estat, дължащ се на намаляване на склонността към инвестиции. Запазва се обаче благоприятното съотношение между проспериращи и затъващи фирми – 15 на сто : 5 на сто. Рекордно нисък е делът на фирмите, които не ползват Интернет (31 на сто). Увеличават се оценките за качеството на информационните ресурси. Продължава задълбочаването на проблемите в сферата на човешките ресурси, нараства и евроскептицизмът. Намалява доверието в банковата система и склонността към вземане на кредити. Доверието към процедурите по Закона за обществени поръчки е критично ниско (6 на сто). Компонентът "Държава" се връща към умерено неблагоприятните стойности.
Оценката за политиката към предприятията в България през 2004 година не е еднозначна. Главният субект на политиката – Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия – беше структуриран по-адекватно на нуждите на предприемачите, но остана с недостатъчна ресурсна осигуреност. Все пак нормативното залагане на механизмите за публично-частно партньорство в областта на прилагането на политиката към предприятията представлява една от сериозните положителни стъпки през годината. В допълнение към това склонността към риск у потенциалните предприемачи се повишава, което би повишило и успеваемостта на конкретните мерки за повишаване на конкурентоспособността на българските предприятия и би създало допълнителни стимули за възникване на нови такива.
Допълнителни положителни събития се случиха по линия на насърчаване на инвестициите, ускорената приватизация на миноритарни държавни дялове, повишаването на икономическата свобода и оценките за конкурентните позиции на страната, повишаване на качеството на механизмите за защита на конкуренцията и подобряване на институционалната рамка за възлагане на обществени поръчки. Ставката на корпоративния подоходен данък бе намалена за 2005 година до 15 на сто.
Въпреки това много необходими стъпки в политиката към предприятията не се предприемат изобщо или вървят със значително забавяне. Например прекалено дълго Законът за насърчаване на инвестициите в МСП не е приет на второ четене от парламента и вероятно няма да бъде приет до края на мандата на сегашното правителство. Във все по-сериозен проблем започва да се превръща и взаимната задлъжнялост на предприятията, което изисква ускорено използване на институционални механизми за насочване на ликвиден ресурс към предприятията. Един от тези механизми е и проектът за установяване на извънсъдебни пътища за събиране на вземанията.
Въпреки че при приватизацията на редица големи държавни дружества има конкретни и реално измерими успехи, при повечето предвидени за приватизация дружества процесът се забавя. Закъснялата приватизация на "Булгартабак холдинг" АД доведе до повишаване на задлъжнялостта на цигарените и преработвателните фабрики, до натрупване на големи количества непреработен тютюн, до липса на инвестиции в техника и технологии, до загуба на пазари и силна обща декапитализация на дружествата. С отрицателен знак за бъдещето на холдинга е конюнктурата на международните пазари и близкото членство на страната ни в Европейския съюз. Единствената международна компания, подала оферта за покупка на дружества от "Булгартабак холдинг" АД, БАТ, се оттегли от процедурата поради усложнената политическа обстановка в страната.
Използването на непрозрачни практики за концесионирането на автомагистрала "Тракия", макар и в рамките на закона, буди недоверие към по-нататъшния безпристрастен процес на концесиониране на автомагистралите в рамките на настоящото правителство.
В сферата на публичните финанси, през 2004 година продължава тенденцията за добро изпълнение на консолидираната фискална програма, като към края на годината излишъкът по нея достигна 1 300.0 млн. лв., или 3.3 на сто от БВП. Почти целият излишък се очаква да бъде похарчен от правителството, както следва – 263 млн. лв. за болници, училища и пътища; 315 млн. лв. за малки инфраструктурни проекти; 340 млн. лв. като основен капитал на новосъздадена държавна компания "Публични инвестиционни проекти"; изплащане на допълнителни заплати и пенсии. По този начин излишъкът ще намалее до около 100 млн. лв., като с тази сума ще се увеличи фискалният резерв. Като основна причина за отчетения излишък може да се посочи добрата събираемост на данъчни приходи, най-вече в частта на ДДС и акцизи и мита. Допълнителни благоприятни фактори се явяват увеличеният внос и поскъпването на горивата. Такъв голям излишък, обаче, показва или слабо планиране на приходите, или умишлено занижаване на очакванията с цел правителството да използува допълнителните средства по свое усмотрение в годината на изборите. И при двата варианта фискалната политика на правителството подлежи на сериозна критика. В края на годината бе взето решение за изплащане на 940 млн. долара от външния държавен дълг.
Високите темпове на икономически растеж през 2004 година се съпровождат с принципно благоприятно развитие в динамиката на ключовите показатели за пазара на труда – заетост и безработица. За третото тримесечие на 2004 година равнището на безработица по наблюдението на работната сила намалява на 11 на сто, с 1.7 пункта по-ниско в сравнение със същия период на 2003 година. Очаква се тази тенденция да продължи и през 2005 година. Приоритет на политиката на пазара на труда остават продължително безработните и безработните младежи, като диференцираният подход към конкретните целеви групи запазва значението си. Растежът на заетостта обаче изпреварва растежа на производителността, което е индикация, че за съжаление новата заетост не е високопроизводителна. Ускоряването на общия икономически растеж би се благоприятствало от преструктуриране на заетостта към по-високопроизводителни дейности.
В сравнение с пазара на труда, постигането на по-високи показатели при доходите и жизненото равнище на населението изглежда значително по-трудно постижимо. През 2004 година, за разлика от 2003 година, се наблюдава забавяне на растежа на частното потребление като резултат от по-бавното нарастване на доходите и по-специално на тези от труд. През първите две тримесечия ръстът на реалната средна месечна заплата на наетите спрямо същия период на 2003 година е отрицателен, а през третото - минимален (0.2 на сто). Тези тенденции не дават основания да прогнозираме сериозни положителни промени, макар че предвид темповете на икономически растеж и изоставането на доходите от динамиката на производителността на труда, потенциал за това съществува.
С навлизането на приватизацията в България в своя заключителен етап индустриалните отношения еволюират в посока към повече отговорност и конструктивизъм от всички участници. Договарянето и регулирането на отношенията между наемния труд и собствениците обаче далеч не протичат гладко и безпроблемно.
Темата за това дали да бъдат или да не бъдат запазени надбавките за вредни условия на труд и за прослужено време беше особено актуална в публичното пространство през 2004 година и ще остане такава през 2005 година. В средата на декември синдикатите изразиха готовност за преговори по отношение въвеждането на почасово отчитане на труда в страната, за което бизнесът настоява от много дълго време. Ако се въведе почасово отчитане на труда в България, то на тази база ще се изчислява и трудовият стаж, и осигурителните вноски, което е правилна стъпка напред към либерализирането на трудовия пазар в страната и повишаване на неговата гъвкавост и ефективност.
Финансовата тежест върху бизнеса за покриване на европейските стандарти в областта на безопасните и здравословните условия на труд е значителна (над 10 млрд. евро по данни на БСК), но предприятията имаха 6 години преходен период за изпълнение на ангажиментите си в анализираната област, който те не успяха да оползотворят адекватно. Българският бизнес трябва активно да използва всички потенциални финансови възможности за въвеждане на европейските стандарти и изисквания в областта на екологията и безопасните и здравословни условия на труд, за да може да повиши конкурентоспособността си и успешно да се интегрира в Единния вътрешен пазар на ЕС.
Високата осигурителна тежест в страната е значителна пречка както пред конкурентоспособността на българския бизнес и икономика като цяло, така и за повишаване доходите и жизнения стандарт на гражданите. Необходимо е дискусиите относно бъдещо намаляване на осигурителната тежест да продължат активно на експертно и политическо ниво.
Възходящото развитие на допълнителното пенсионно осигуряване в България дава основание да прогнозираме, че пенсионните фондове ще се превърнат в средносрочен и дългосрочен план в едни от основните институционални инвеститори в страната. Към края на септември 2004 г. нетните активи на пенсионните фондове възлизат на 682 млн. лв., което е ръст от 34 на сто в сравнение с края на 2003 г.
Повишеният интерес към обсъждане на проблемите в здравния сектор през последните месеци на 2004 година е показател за наличието на сериозно политическо и обществено недоволство към резултатите от провежданата здравна реформа в България. Необходимо е да се предприемат спешни адекватни мерки от страна на държавата с цел подобряване ефективността на здравния сектор и повишаване общественото доверие в провежданата здравна реформа. Мненията в публичното пространство за развитието на българския здравен модел варират в широки граници. Това е ясен сигнал, че в България все още не е постигнат политически и обществен консенсус за основните насоки за развитие на здравната реформа, конкретните стъпки, механизми и времеви диапазон за тяхното реализиране, както и за разпределението на правата и отговорностите на всички заинтересувани лица и институции с цел гарантиране на дългосрочна устойчивост на българския здравен сектор.
Според Центъра за икономическо развитие, здравният модел в България не трябва да се променя радикално, а да се развива в следните няколко посоки: намиране на оптимален баланс между държавен и частен сектор в здравеопазването; въвеждане на интегрирана информационна система за контрол и мониторинг в сектора; стимулиране развитието на доброволното здравно осигуряване; създаване на механизми за ефективна конкуренция в здравния сектор и ефективна защита на правата на пациентите; премахване на монопола на НЗОК; продължаване на реформата в болничния сектор; усъвършенстване на механизма на водене на преговорите по НРД и изграждане на адекватен административен капацитет за посрещане на предизвикателствата в сектора в резултат на присъединяването към ЕС.
Изминалата 2004 година може да бъде оценена като положителна за развитието на екологичната политика в България, тъй като бяха формулирани и започна прилагането на механизми, които приближават практиката в страната с тази на страните членки на ЕС. След приемането на нова Национална стратегия по околна среда и модернизирането на екологичното законодателство в бъдеще може да се очаква развитие по отношение на разработването на адекватни икономически стимули и нови финансови механизми за насърчаване на националния бизнес при прилагането на европейските екологични стандарти.
Нарасна интересът на бизнеса към международните договорености на България в областта на устойчивото развитие и вече има успешно стартирали проекти по механизмите на Протокола от Киото. Увеличената зависимост между икономическата дейност и политиката по опазване на околната среда на този етап е шанс за утвърждаването на българските компании като равноправни участници на международните пазари. В същото време, и в много по-голяма степен, тя предполага висока мениджърска зрелост и екологично отговорно поведение на бизнеса в сътрудничество с изпълнителната власт.
През 2004 година кредитната експанзия в банковата система продължи без забавяне на темповете. Състоянието на банковата система като цяло остава стабилно, с отлични показатели за капиталова адекватност и ликвидност и с добре функциониращ банков надзор. Мерките за ограничаване на кредитния ръст, предприемани или анонсирани вече втора година от страна на надзора и на правителството, не постигнаха търсения ефект и затова бяха последвани от нови. Към края на 2004 година банковата система има активи на стойност 24 917 359 хил. лева, а депозитите са общо за 22 185 115 хил. лева. Към декември нетната печалба на банковата система е 434 112 хил. лева. През 2004 година новодоговорените кредити достигат 10122.4 млн. лева (при съответно 7160.0 и 5189.7 млн. лева новодоговорени кредити за 2003 и 2002 година). Състоянието на кредитния портфейл на ниво банкова система остава добро – към края на септември 2004 г. редовни са 92.97 на сто от кредитите.
Купуването на банка "Хеброс" от "Банк Аустрия Кредитанщалт" е голямото събитие в преструктурирането на банковия сектор през годината. С тази сделка по мнение на експерти се поставя началото на нов процес на консолидация на все още фрагментирания сектор. През декември 2004 г. Управителният съвет на БНБ прие три важни решения. На първо място, беше променена методиката за определяне на ОЛП. На второ място, БНБ прие на първо четене нова Наредба № 8 за капиталовата адекватност на банките (с вече включени капиталови изисквания за пазарен риск) и изменения и допълнения на Наредба № 7 за големите експозиции на банките. Управителният съвет на БНБ прие промяна и допълнение на тарифата за таксите за касово обслужване, касаеща обработка и броене на банкноти и монети. В средата на януари 2005 г. Народното събрание прие изменения и допълнения в Закона за БНБ. Те са в няколко основни направления – промяна във формулировката на основната цел на БНБ, допълнителни гаранции за независимостта на централната банка и забрана за пряко финансиране на публичния сектор.
През 2004 година продължи доброто развитие на капиталовия пазар в България въпреки все още ограничения му принос в общото финансово посредничество. Търговията на "Българска фондова борса" АД е активна, като имаше годишен ръст в оборота, обема, пазарната капитализация и в борсовия индекс. Търговията с компенсаторни инструменти и инвестиционни бонове привлече допълнителен интерес, като положителното развитие на продажбата на остатъчния държавен дял от БТК доведе до рекорден ръст при цените на компенсаторните инструменти. Към края на декември 2004 година общата пазарна капитализация на "Българска фондова борса – София" АД беше 10.60 на сто от актуалната прогноза за БВП за 2004 година. Към края на 2004 година пазарната капитализация по данни от борсата е общо 4 033 204 800 лева (от тях 1 374 876 944 лева на Официалния пазар). Оборотът през 2004 година е 660 747 036 лева при 176 457 031 изтъргувани ценни книжа (лота). Това означава увеличение на оборота с акции с 265 на сто годишно. Обемът на търговия, отново на годишна основа, расте с 348 на сто. Индексът SOFIX се покачи с 38 на сто на годишна основа (от 454.34 в края на 2003 година до 625.31 в края на 2004 година). През 2004 година КФН продължи работата по развитие на нормативната уредба, като освен приетите няколко нови наредби разработи и проект за сериозни изменения и допълнения на ЗППЦК.
Основните тенденции на развитие в енергийния сектор се запазиха и през 2004 година. Приватизацията на електроразпределителните дружества премина в спокойна и предвидима среда, което спомогна за постигане на добри крайни резултати. Процесите на приватизация на предприятия от последната фаза на енергийния цикъл бяха съчетани с приватизация на производствени предприятия и либерализация. Значимо събитие за създаването на силно конкурентна среда в международен план бе възстановяването на прекъснатите по време на войната в бивша Югославия енергийни връзки. Така възможността за пренос на електроенергия между държавите в цяла Европа остава само въпрос на постепенно премахване на административни ограничения. Друг въпрос, който предизвикваше сериозно вълнение в страната, бе бъдещето на ядрената енергетика. В рамките на годината котировките на енергийните ресурси заплашително се покачваха, като за следващата година се предвижда стабилизиране на цените на петрола.
Противоречиви бяха сигналите, идващи от транспортния сектор. От една страна, правната рамка бе обогатена и бяха изготвени и приети някои стратегически за бъдещото развитие на отрасъла документи. Положителен бе сигналът, идващ от държавните компании в железопътния отрасъл. БДЖ и "Железопътна инфраструктура" изплатиха просрочените задължения за заплати и храна на своите служители. Не бива да забравяме обаче, че БДЖ и през 2004 година получи държавна субсидия. Наличието на сериозен инвеститорски интерес към концесионирането на черноморските летища също може да бъде отнесено към положителната страна на годишния баланс на събитията в сектора. Опитите за привличане на частен капитал в транспортните подотрасли и развитието на проектите на основата на публично-частното партньорство бяха съпроводени със сериозни недоразумения. Засега неизяснена остава обстановката около раздържавяването на водните превозвачи БМФ и БРП.
Като цяло 2004 година е положителна за сектор "Високи технологии и комуникации". Извършена бе все повече реална дейност от страна на държавата в посока постигане на е-правителство. Има все по-активен пазар с нарастващо търсене на ИКТ и по-силна конкуренция в сектора. Въпреки че има много задачи, които предстоят да бъдат решени, през годината се случиха няколко изключително полезни за развитието на сектора събития – появата на нови участници на пазара на фиксирана телефония, даването на лиценз за трети GSM оператор и стартът на няколко големи проекта, насърчаващи навлизането на ИКТ в образованието и ежедневието.
Изминалата година е най-добрата досега за българския туризъм както по отношение на броя на чуждестранните туристи, така и по отношение на реализираните приходи. България е посетена от над 4 млн. чуждестранни туристи, което представлява увеличение с над 13 на сто в сравнение с предходната година. С изпреварващи темпове нараства броят на гостите от държави от ЕС; отбелязва се постепенно възстановяване на позициите на пазарите на страните от Централна Европа. Приходите от международен туризъм за периода януари–октомври 2004 г. възлизат на 1.601 млрд. евро, което представлява увеличение с 20.77 на сто спрямо същия период на 2003 година. Нетните приходи от международен туризъм за първите 10 месеца на годината достигат 944.8 млн. евро, или с 22.9 на сто повече от същия период на 2003 година.
През 2004 година бяха осъществени значителни инвестиции в специализираната инфраструктура както по Черноморското крайбрежие, така и в планинските курорти. Същевременно продължава да се задълбочава един от най-сериозните проблеми в туризма – хаотичното, безразборно строителство в големите курорти. Възниква опасност от свръхпредлагане на леглова база, както и от сериозно, трайно увреждане на екологичното равновесие. Приети бяха важни стратегически документи, най-значимият от които е проект на стратегия "Устойчиво развитие на българския туризъм 2005–2010 година". Документът е разработен с активното участие на големите сдружения в туристическия отрасъл. Извършени бяха законодателни и институционални промени, чиято цел е повишаване на капацитета и конкурентоспособността на туристическия сектор. Бяха направени промени в Закона за туризма, които предвиждат режимът за туроператори и туристически агенти да бъде облекчен от лицензионен на регистрационен. Изпълнителната агенция за национална туристическа реклама и информация беше преобразувана в Агенция по туризъм към министъра на икономиката, с което се очаква функциите по регистриране, категоризиране и контрол, маркетинг, реклама и информация, както и цялостното развитие на туристическия продукт да се подобрят.
От гледна точка на подготовката за провеждане на ефективна регионална политика и успешно усвояване на средства от предприсъединителните и структурните фондове на ЕС, 2004 година беше много важна за България. Определянето на финансовата рамка за страната от ЕК, затварянето на глава "Регионална политика" от преговорите за присъединяване към ЕС и приемането на нов Закон за регионалното развитие са събития, които имат определящо значение за бъдещите действия в тази област. Предвидената финансова рамка за България за преходния тригодишен период 2007–2009 година е 4.245 млрд. евро (2.3 млрд. евро ще бъдат изразходвани за структурни политики). Според експертите това е една от най-добрите финансови рамки, съпоставени с територията и населението, които страни въобще са получавали. В приетия нов Закон за регионалното развитие са посочени механизмите за регионално планиране. Разпределението на средствата от европейските фондове ще става на основата на това планиране, както и на показателите на населените места и най-острите им проблеми. Шестте центъра на административните райони за планиране в страната са Бургас, Варна, Видин, Русе, Пловдив и София. Публикувани бяха няколко важни документа в подкрепа на областите и общините при разработването на техните стратегически и планови документи. Това са Методически указания за разработване на областните стратегии за развитие и Методически указания за разработване на общински планове за развитие. Те ще помогнат на областните и общинските администрации в процеса на подготовка на необходимите документи за усвояване на средства от структурните фондове на ЕС.
Необходимо е обаче да се предприемат по-активни мерки за повишаване капацитета на структурите както на централно, така и на регионално и на местно ниво, които са включени в различните етапи на
жизнения цикъл на политиката по Структурните фондове.
Пълния текст на доклада можете да прочетете тук
