Икономиката на България през 2006 година

(Резюме на доклада на Центъра за икономическо развитие)

• Продължава относително високият общ икономически растеж, който експертите от ЦИР очакват да бъде около 6.5 на сто за цялата 2006 година.
• След възходяща тенденция през цялата 2006 година индекс ЕСТАТ на бизнес климата отбелязва рекорден ръст до 8.05 пункта през първия месец на 2007 година.
• Растежът на производителността през 2006 година е по-нисък от растежа на заетостта, която се увеличава два пъти по-бързо в сравнение с 2005 година.
• През 2006 година в страната са влезли над 3.5 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции, които надхвърлят дефицита по текущата сметка в съотношение 106.2 на сто.
• Пречупена е тенденцията за по-бърз растеж на вноса спрямо износа.
• За 2006 година общото нарастване на потребителските цени е 6.5 на сто (декември 2006 г. спрямо декември 2005 г.), като най-значително е поскъпването в групата на нехранителните стоки. За 2007 година ЦИР очаква нова натрупана инфлация от около 6 на сто.
• Намалението на ставката на корпоративния данък до 10 на сто от 1 януари 2007 г. заслужава висока оценка, но нивото на преразпределение през бюджета остава твърде високо с тенденция за нарастване.
• Задълбочават се проблемите с квалификацията на работната сила и образованието като цяло.
• Успешно се развива финансовата система, като капиталовият пазар отбелязва сериозен ръст на индексите и повишен брой първични публични предлагания.
• Няма напредък в реформата и повишаване качеството и ефективността на здравната система.  
• Смущава липсата в държавната администрация и бизнеса на знания и умения за усвояване на структурните фондове на ЕС.
• В отраслов аспект положителен е ускореният растеж на промишлеността, а обезпокоителни са влошаването на състоянието на жп транспорта и по-ниските темпове на растеж в туризма спрямо същия период на м.г.
• В селското стопанство има признаци на съживяване, но на фона на общия растеж в икономиката те са недостатъчни.

Макроикономическа динамика

През 2006 година българската икономика нарастваше с относително висок и ускорен темп. Общият икономически растеж за деветте месеца на м.г. е 6.3 на сто и надхвърля с 0.7 процентни пункта растежа за периода година назад. Конюнктурните данни за последните месеци на 2006 година продължават да са оптимистични. Очакваме икономическият растеж за четвъртото тримесечие да се движи около 6.5–6.8 на сто и около 6.5 на сто да е растежът за цялата 2006 година. 

Бързото подобряване на бизнес климата, наблюдавано от началото на 2006 година, се забави в последните месеци, но въпреки това показателят остава на нива, които са с повече от 25 процентни пункта по-високи в сравнение с началото на годината. През 2006 година основен отраслов принос за подобряването на общия показател за бизнес климата в икономиката имат промишлеността и търговията. Както и в предходните години, динамиката на бизнес климата в промишлеността задава тренда на общия показател на бизнес климата в икономиката. Сред отрасловите промени на бизнес климата през 2006 година прави впечатление  динамиката на показателя за бизнес климата в търговията, който в средата на годината не само че надхвърли, и то за пръв път от 2001 година насам, дългосрочната си стойност, която е малко под 30 на сто, но се задържа през втората половина на годината на нива с повече от  20 процентни пункта над нея. Оптимистичните ни очаквания за високи темпове на общия икономически растеж за края на 2006 и началото на 2007 година се подкрепят и от факта, че за разлика от предходни години и в четирите наблюдавани с бизнес анкетите на НСИ отраслови сектори нивата на бизнес климата в края на 2006 година са по-високи, и то значително в сравнение с нивата от края на 2005 година. Устойчиво възходящите краткосрочни индикатори за динамиката в промишлеността също подкрепят тези очаквания. Продължава да нараства натоварването на мощностите в промишлеността, въпреки че подобряването през октомври е по-плавно в сравнение с рекорда от юли 2006 г. 

Както производството, така и продажбите на промишлена продукция растат през 2006 година по-бързо в сравнение с растежа от предходната година.  Продажбите за износ растат значително по-бързо отколкото продажбите за вътрешния пазар и имат устойчиво преобладаващ принос за растежа на промишлеността през 2006 година. Трябва да се отбележи обаче, че в хода на годината се забелязва тенденция на намаляване растежа на продажбите за износ и нарастване на растежа на продажбите за вътрешния пазар.

Добри индикации за потенциала на българската промишленост да расте ускорено и през 2007 година дават данните от ноемврийската анкета на НСИ за очакваната инвестиционна активност в промишлеността. В последната за годината анкета, проведена сред промишлените предприятия през ноември, се очаква 16.4 на сто номинално нарастване на инвестициите за предстоящата 2007 година, което надхвърля с 5 процентни пункта оценения на 11.0 на сто номинален растеж на инвестициите за 2006 година.

От гледна точка на предлагането с най-висока и нарастваща скорост през 2006 година работи сектор индустрия, чиято добавена стойност, създадена за деветте месеца на 2006 година, е с 9.8 на сто повече в сравнение със същия период година назад, когато растежът й е бил 7.7 на сто. Основен принос за ускорения растеж на сектор индустрия има промишлеността, която расте с по-бърз темп (12.2 на сто) в сравнение с темпа на сектора като цяло, докато растежът в строителството падна под двуцифрените си стойности, наблюдавани от 2004 година насам, и е вече 7.9 на сто. В промишлеността могат да се откроят два акцента. Добивната промишленост продължава да расте с двуцифрен, но забавящ се темп (от 34.9 на сто за второто тримесечие на 24.8 на сто за третото). Макар и с по-нисък темп в сравнение с този на добивната промишленост, преработващата промишленост обаче е ускорила двойно растежа си за третото тримесечие на 2006 година на 13.7 на сто, в сравнение с 6.1 на сто за второто и 5 на сто за трето тримесечие на 2005 година.

Въпреки че с най-висок принос за растежа на БВП от страна на производството продължава да бъде секторът на услугите (2.8 процентни пункта за деветмесечието), наблюдаваното от второто тримесечие забавяне на растежа в услугите продължава – добавената стойност за третото тримесечие на 2006 година е нараснала реално с 5.8 на сто при 6.2 на сто за същия период на 2005 година.

През третото тримесечие на 2006 година бе регистрирано и дългоочакваното нарастване на добавената стойност в аграрния сектор, която е с 0.9 на сто повече в сравнение със същия период на 2005 година.

До средата на 2006 година частният сектор се развиваше с около два процентни пункта по-бавно в сравнение със същия период на 2005 година. През третото тримесечие обаче растежът на добавената му стойност се ускори на 8.5 на сто при 5.8 на сто за същия период на 2005 година и 7.3 на сто за второто тримесечие на 2006 година.

Най-характерното за формирането на общия реален икономически растеж през 2006 година от страна на търсенето бе високият растеж на инвестициите. За деветте месеца на изминалата 2006 година инвестициите в основен капитал са нараснали реално с 18.9 на сто при 17.8 на сто нарастване на годишна база за същия период на 2005 година. През трето тримесечие обаче темпът на растеж на инвестициите се забавя с около 5 процентни пункта (от около 20 на сто за всяко от предходните четири тримесечия) и вероятно е индикация за известно успокояване на скоростта на инвестиране в икономиката като цяло. Общият икономически растеж от 6.3 на сто за деветте месеца на 2006 година е формиран от 11 процентни пункта принос на вътрешното търсене и 4.6 процентни пункта отрицателен принос на външната търговия със стоки и услуги. Потреблението продължава да има най-висок принос в общия икономически растеж от страна на търсенето. Макар и с по-бавен растеж за деветте месеца на 2006 година в сравнение с година назад (6.1 на сто при 7.3 на сто за деветте месеца на 2005 година), потреблението осигурява 5.3 процентни пункта от растежа на икономиката. Приносът на брутокапиталообразуването е 5.7 процентни пункта (съответно 4.2 процентни пункта се дължат на инвестициите и с 1.5 – на изменението на запасите). Отрицателният принос на нетния износ се формира от плюс 6.6 пункта принос на износа и с минус 11.2 процентни пункта отрицателен принос на вноса на стоки и услуги. Важно е да се отбележи, че за деветте месеца на 2006 година  отрицателният принос на нетния износ е по-малък в сравнение с този за 2005 година и дори в сравнение с този за 2003 година, когато възлизаше съответно на 5.8 и 4.9 процентни пункта, и най-вероятно годишните данни ще затвърдят тази тенденция на смекчаване на негативния ефект на външната търговия върху растежа на икономиката.

В течение на 2006 година делът на отрицателното външнотърговско салдо със стоки и услуги в БВП намалява с 10 процентни пункта – от една четвърт за първото тримесечие до 15 на сто за деветмесечието, но остава по-висок  в сравнение с периода година назад, когато е бил 13.5 на сто. Свиването на отрицателния дял на външнотърговското салдо със стоки и услуги се дължи на ускореното нарастване на износа и забавянето на растежа на вноса на стоки и услуги в сравнение с растежа за същия период на м.г. За деветте месеца на 2006 година износът расте с 10.5 на сто при 6.7 на сто за същия период на 2005 година, а вносът – с 14.7 на сто при 15.2 на сто за деветмесечието  на 2005 година. Така отрицателният принос на нетния износ за формирането на общия икономически растеж се смекчи от минус 7.3 процентни пункта за първото тримесечие до 4.6 процентни пункта за деветмесечието на 2006 година и е под този за цялата 2005 година (5.8 процентни пункта).

Дефицитът по текущата сметка за единайсетте месеца на 2006 година[1] възлиза на 3 115 млн. евро и е с 55 на сто повече от дефицита за същия период на 2005 година. В съотношение към годишния размер на БВП дефицитът по текущата сметка е нараснал на 12.9 на сто и се е влошил с 3.5 процентни пункта спрямо съотношението  за същия период година назад (9.4 на сто). Влошаването на дефицита по текущата сметка, както обикновено, се дължи в най-голяма степен (60 на сто) на влошаване на отрицателния търговски баланс (с 665 млн. евро), а останалата част се дължи на продължаващата тенденция на влошаване на положителните салда по другите статии – "Доход" (със 169 млн. евро), "Текущи трансфери" (със 140 млн. евро) и "Услуги" (със 129 млн. евро). Характерно за 2006 година обаче (за разлика от 2005 година) е, че относителното влошаване на търговското салдо има значително по-малък неблагоприятен ефект върху относителното влошаване на текущата сметка в сравнение с година назад. Този ефект в хода на 2006 година дори намалява, а същевременно бързо нараства негативният ефект на влошаването на положителните салда по услугите, дохода и трансферите.

Свиването на негативния принос на външнотърговското салдо върху дефицита по текущата сметка се дължи на ускоряване на растежа на износа и забавяне  от средата на годината на растежа на вноса. За единайсетте месеца на 2006 година растежът на износа достига 27.9 на сто на годишна база при 18.4 на сто за същия период на 2005 година, а растежът на вноса се забавя на 24.6 на сто при 27 на сто за единайсетте месеца на 2005 година. Влошаването на положителното салдо по услугите за единайсетте месеца на 2006 година в сравнение със същия период на 2005 година (от 3.4 на сто на 2.5 на сто от БВП) се дължи най-вече на влошаване на положителното салдо по статията "Пътувания", което намалява от 4.2 на 3.6 на сто от БВП. Динамиката на външния туризъм през 2006 година е неблагоприятна за платежния баланс на страната, тъй като приходите от пътувания на чужденци в страната растат значително по-бавно (с 4.4 на сто)  в сравнение с плащанията за пътувания на българи в чужбина, които за осемте месеца са се увеличили с 13 на сто.

За единайсетте месеца на 2006 година в страната са влезли над 3.3 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции, които не само покриват, но и вече надхвърлят дефицита по текущата сметка – в съотношение 106.2 на сто.

Със своя отворен характер българската икономика се развива под прякото въздействие на международната конюнктура, осъществявано чрез външната търговия и притока на ПЧИ. Сравнително доброто развитие на световната икономика (и най-вече – на европейската) през 2006 година обуславя нарастването на външнотърговския стокообмен с 26 на сто и значителния приток на ПЧИ в страната (очаквани над 3.5 млрд. евро за цялата 2006 година). Високото вътрешно потребление и ускореното нарастване на производството в промишлеността, възможността за навлизане на европейските фондове и сравнително благоприятната международна конюнктура създават условия за поддържане на ускорен растеж на стоковия износ (дори над сегашните близо 28 на сто) и забавяне нарастването на дефицита по търговския баланс (под 20 на сто годишно). Очакваният стабилен икономически растеж в страната след присъединяването й към ЕС и увереността на инвеститорите в поддържането на фискалната дисциплина ще задържат високата норма на възвръщаемост на инвестициите и притокът на ПЧИ ще се запази поне на сегашното равнище. Това означава увеличаване на доставките на инвестиционни стоки за нови и разширяващи се производствени мощности, както и на необходимите суровини. На тази основа ще продължи да расте и вносът, но тенденцията на изпреварващо нарастване на износа ще се затвърди. Причината за това е, че част от производствата, в които са вложени чуждестранни капитали, са експортно ориентирани и са пряко свързани с нарастването на износа. Инвестициите в нови технологии и оборудване неминуемо ще доведат до подобряване конкурентоспособността на производството и разширяване на възможностите за износ.

България вече се утвърди на картата на капиталовите потоци и продължава да привлича вниманието на чуждестранните инвеститори. Очаква се и през 2007 година обемът на ПЧИ да се задържи около 12–15 на сто от БВП. Като се изхожда от заложените вече инвестиционни проекти и от обявените планове на инвеститорите, може да се очаква, че инвестиционният интерес към страната ще се запази и през следващите две години. Значителна част от проектите в бъдеще ще бъдат свързани с разширяване на производствените мощности и изграждане на липсващите звена от производствения процес, в т.ч. складови бази и логистични центрове, транспортни терминали и други помощни съоръжения. Все още не е достигнат пълният потенциал за инвестиране и доказателство за това е нестихващият интерес на инвеститорите.

За изминалата 2006 година общото нарастване на потребителските цени е 6.5 на сто (декември 2006 г. спрямо декември 2005 г.). Най-значително е поскъпването в групата на нехранителните стоки (с 11.3 на сто) и на него се дължи повече от половината от общата натрупана инфлация (3.4 процентни пункта). Храните имат следващ по размер принос (2 процентни пункта) в натрупаната инфлация при увеличение на цените с 5.4 на сто.  

Увеличението на цените на хранителните стоки има обаче определящ размер и принос в натрупаното за изминалата година общо увеличение на цените на специално наблюдаваните социално полезни и жизнено необходими стоки и услуги[2]. Освен това поскъпването със 7.9 на сто на включените тук хранителни стоки надхвърля доста (с 2.5 процентни пункта) поскъпването на цените на храните, включени в голямата кошница. То допринася с 4.6 процентни пункта за общото увеличение на цените на малката потребителска кошница от декември 2005 г. до декември 2006 г., което е 5.4 на сто и е по-ниско от инфлацията на цените в голямата потребителска кошница.

Натрупаното до ноември 2006 г. увеличение на общите цени на производител (износни и за вътрешния пазар) е 9.3 на сто спрямо декември 2005 г. Малко по-бавно нарастват цените за вътрешния пазар. Натрупаното увеличение от началото на 2006 година до ноември е 7.4 на сто. Спрямо година назад (ноември 2006 г. спрямо ноември 2005 г.) равнището на общите цени на производител се е увеличило с 10.5 на сто, а на цените за вътрешния пазар – с 8.1 на сто. Следвайки динамиката на международните цени, най-бърза е динамиката на цените в добива на метални руди (където общото увеличение е 80 на сто, а нарастването на цените за вътрешния пазар е 87 на сто) и в производство и леене на метали. Цените на тютюневите изделия леко спадат както на годишна база, така и от началото на годината. В повечето от останалите промишлени отрасли покачването на цените не надхвърля 10 на сто.

Конюнктурните сигнали от декемврийската бизнес анкета на НСИ  за очакваното изменение на  потребителските цени в първите месеци на 2007 година са нееднозначни. От една страна, продължава  тенденцията на нарастване на инфлационните очаквания в търговията на дребно, от друга страна, повечето от предприятията в сектора на услугите (74 на сто) не предвиждат промяна на цените на предлаганите от тях услуги. При цените на производител в промишлеността според анкетата не се предвижда увеличение. Най-чувствителен към очаквано нарастване на цените е строителният сектор, където инфлационните очаквания са високи и продължават да растат.

Динамиката на цените през 2007 година ще отрази продължаващите промени в административно регулираните цени, както и адаптацията на цените на българските производители към ЕС. Проинфлационно ще действат предвидените от правителството корекции на акцизите върху горивата и ДДС върху учебниците и адвокатските и нотариалните такси. Подобен ефект ще има прилагането на Общата селскостопанска политика, като се предполага той да се изчерпи за една година. Очаква се прилагането на Единната митническа политика да въздейства антиинфлационно. Ще бъдем свидетели и на трудно прогнозируеми  краткотрайни опити за спекулативно поскъпване. Тези опити ще могат да се разпрострат обаче само в рамките на платежоспособното търсене (предимно по отношение на пазарните услуги), чийто растеж в по-дългосрочен план ще продължи да се ускорява. Динамиката на цените в голямата и малката потребителска кошница ще даде ориентация за абсорбирането на ценовите промени в живота на българските домакинства. Очакванията ни за динамиката на инфлацията, която ще се натрупа до края на 2007 година, са по-скоро консервативни и размерът й  вероятно ще се колебае около стойността за 2006 година (6.5 на сто).

През 2006 година заетостта се увеличава два пъти по-бързо в сравнение с предходната година. Увеличението на работната сила в българската икономика със 100 хил. души за период от една година (от третото тримесечие на  2005 година до третото тримесечие на 2006 година) е резултат от нарастване на броя на заетите с над 100 хил. и съвсем леко намаляване на броя на безработните (2.5 хил.). Това означава, че икономиката е успяла да създаде работа и за лица, които за известен период са били извън пазара на труда. За това свидетелства намаляването със 79 хил. на броя на обезкуражените лица (лица, които желаят да работят, но не търсят активно работа, и като такива не се числят към работната сила). Продължават процесите на преминаване на работна ръка от обществения към частния сектор. Нарастването на броя на заетите в частния сектор (125.7 хил.), което надхвърля общото нарастване на броя на заетите в икономиката (102.7 хил.), е съпроводено с намаляване с близо 16 хил. на броя на заетите в обществения сектор на икономиката.

Растежът на производителността през 2006 година е по-нисък от растежа на заетостта и се забавя. Растежът на икономиката  за деветмесечието на 2006 година с 6.3 на сто се дължи в по-голяма степен на растежа на заетостта (3.8 на сто), отколкото на производителността (БВП на 1 зает) (2.5 на сто), за разлика от ситуацията за деветте месеца на 2005 година, когато икономическият растеж (5.6 на сто) бе постигнат при по-бавен растеж на заетостта (1.9 на сто) в сравнение с растежа на производителността (3.6 на сто).

По-бавното намаляване на броя на безработните на годишна база (със 7.3 на сто за деветте месеца на м.г. при 16.6 на сто намаление за деветмесечието на 2005 година) е индикация за известно изчерпване на потенциала за намиране на съответствие между труда, който могат да предложат безработните, и търсенето на труд в икономиката.  Поради продължаващото по-бързо нарастване на заетостта обаче съотношението между броя на заетите и безработните продължава устойчиво да се подобрява. За деветте месеца на 2006 година на един безработен се падат средно 9.9 заети лица при 8.9 за същия период на 2005 година. Коефициентите на безработица  продължават да намаляват. Общата безработица намалява от 9.2 на 8.8 на сто, а безработицата с продължителност повече от една година намалява от 5.7 на 5 на сто от икономически активните лица на възраст 15 и повече години. Безработицата сред младежите на възраст 15–24 години също намалява – от 20.5 на 19.4 на сто.

Индекс ЕСТАТ на бизнес климата

Мненията на предприемачите са в траен унисон с обективните показатели за състоянието на икономиката. Получените през януари 2007 г. резултати са основание да смятаме, че условията за бизнес продължават да се подобряват. След като почти през цялата 2006 година индекс ЕСТАТ на бизнес климата поддържаше високи стойности и даваше индикации за нарастване, през първия месец на 2007 година показателят отбелязва рекорден ръст до 8.05 пункта. Ако тази зависимост се запази и през 2007 година, можем да очакваме, че индекс ЕСТАТ ще премине границата от 10 пункта.

Стойността на компонент "Фирма" на индекс ЕСТАТ през януари е 15.45 – най-високата измерена в петгодишната история на показателя. За разлика от него стойността на компонент "Инвестиционни нагласи" не само че не е рекордна, а дори е по-ниска от средната за периода 2002–2004 година (малко над 30). Третият компонент на индекса "Оценка на средата" остава на нивото от есента.

Преценката за последствията от включването в ЕС е пряко следствие от състоянието на фирмите и оценката за перспективите. 52 на сто от ръководителите на компании в особено тежко състояние са крайни евроскептици и вероятно дори противници на членството. Противоположно е виждането на мениджърите на проспериращи предприятия, 80 на сто от които изглеждат въодушевени от възможностите, откриващи се от началото на 2007 година.

Налице са и разлики в зависимост от сферите на дейност. Делът на оптимистите сред индустриалните компании е с 10 на сто по-висок в сравнение с този сред фирмите, работещи в областта на земеделието и услугите.

Според резултатите "ножицата" между "проспериращи" и "затъващи" компании се разтваря. Фирмите в добро и подобряващо се състояние нарастват от 15.9 на 20.4 на сто, а на тези в лошо – от 3.7 на 5.7 на сто. Най-неблагоприятно – приблизително поравно – е съотношението сред стопанските субекти от агросектора. Противоположна е ситуацията при индустриалните предприятия, 25 на сто от които можем да причислим към проспериращите, срещу едва 3 на сто – към затъващите.

Ако в това изследване има лоша новина, тя без съмнение се отнася до състоянието на човешките ресурси. Докато през миналото и в началото на сегашното десетилетие кадрите бяха едно от малкото основания за гордост на предприемачите, сега нагласата на работодателите вече клони към противоположния полюс. В настоящото изследване делът на ръководителите, които лесно могат да намерят необходимите работници и служители, едва надхвърля една трета. За сравнение през юли 2002 г. той е бил 60 на сто.

Най-вероятно скептицизмът на бизнеса по въпроса за качеството на работната сила е форсиран от европейския мащаб на конкуренцията и от все по-притеснителните сравнения между квалификацията и уменията на българите и на персонала в по-старите страни членки. Можем да бъдем сигурни, че регистрираната в изследването негативна тенденция описва реален и задълбочаващ се, а не мним проблем. Много е вероятно, ако не настъпят радикални промени в държавната образователна политика, в манталитета на младежите и във фирмените стратегии, през следващите години човешките ресурси да се превърнат в ахилесова пета на българската конкурентоспособност.

Икономическа политика

Политика към предприятията. През 2006 година продължиха усилията за подобряване на средата за бизнес и предприемачество. Бе приет нов Закон за търговския регистър, който ще влезе в сила от юли 2007 г. Според него регистрацията на фирмите се прехвърля от съдилищата към Агенцията по вписванията, т.е. процедурата става административна. От началото на 2006 година Националната агенция по приходите започна да осъществява интегрирано събиране на данъци и социалноосигурителни вноски, което облекчава предприемачите и гражданите.

През ноември 2006 г. бяха приети от правителството промени в Закона за насърчаване на инвестициите. Те предвиждат в бъдеще стимулите да бъдат насочвани към насърчаване на инвестиции в преработващата промишленост, по-широко използване на възобновяеми енергийни източници и високотехнологични производства. Специално внимание се обръща на  образованието и квалификацията на работната сила. Бяха направени промени и в Закона за обществените поръчки, които водят до по-голяма прозрачност на процедурите по обжалване.

Независимо от известното подобряване е необходимо да се предприемат по-активни мерки по отношение на регулациите в икономиката. 

През последните години в тази сфера се случват малко положителни промени. Непрекъснато се правят проучвания и анализи на състоянието на режимите, без от това да следват конкретни действия за тяхното опростяване. Приетият Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност продължава да не работи, не се прилага принципът на мълчаливото съгласие и т.н. Общинските администрации продължават да въвеждат лицензионни режими и да събират неправомерно такси, процедурите все още са бавни и скъпоструващи. Дейността по наблюдение и контрол над режимите е "разпиляна" между различни министерства и ведомства. Всичко това продължава да създава затруднения за предприемачите.

В областта на структурната реформа през 2006 година също не бяха предприети бързи мерки за преструктуриране на държавните монополи и по-нататъшна либерализация на пазарите в секторите енергетика и газ. Няма напредък в концепциите за приватизация и концесиониране в областта на транспорта, както и за преструктуриране или ликвидация на губещите държавни дружества.

Публични финанси. Публичните финанси през изминалата година се характеризират със стабилност и запазване на основните тенденции, заложени в предходни периоди. Сред тях се открояват нарастването на реалната квота на преразпределение през бюджета, поддържането на хронични бюджетни излишъци и засилване ролята на държавата в българската икономика. Нещо повече, тези тенденции характеризират не само Бюджет 2006, но и ще се задълбочат с Бюджет 2007. Планираният коефициент на преразпределение през Бюджет 2007 е  41 на сто, което е с един процентен пункт повече от планирания в Бюджет 2006, а реалният вероятно ще надхвърли 43 на сто. Субсидиите за Министерството на икономиката и енергетиката са се увеличили 13 пъти, а тези за Министерството на държавната политика при бедствия и аварии – 12 пъти.   

От 2003 година насам правителството неотклонно следва политика на бюджетни излишъци с цел ограничаване на дефицита в търговския баланс и този по текущата сметка на платежния баланс. Досега, въпреки че бе прилагана твърде дълго, тази политика не доведе до искания резултат – дефицитите неотклонно растат, а икономиката носи данъчноосигурително свръхбреме, което несъмнено ограничава и експортния й потенциал. Няма сигнали от страна на управляващите докога тази политика ще бъде прилагана. Очевидно е, че рано или късно тя трябва да бъде преустановена, но няма яснота кога ще стане това, както няма и задълбочена публично достъпна аргументация от страна на коалицията относно проблемите на финансовата стабилност у нас. В този смисъл фискалната политика е на практика "движение по течението". 

Фискалните излишъци се насочват във фискалния резерв, който към края на ноември 2006 г. възлиза на безпрецедентните 6.7 млрд. лв. Трите основни макроикономически проблема, свързани с растящия фискален резерв, са: (1) че няма данни дали той ефективно противодейства на растящата парична маса, (2) че той е "мъртъв" капитал, който, останал в частни ръце, би довел до по-интензивен растеж на българската икономика, и (3) че той създава апетити от страна на управляващите за изразходване, което не е непременно икономически ефективно. Положителен момент в тази насока е използването на фискалния резерв за изкупуване на външен дълг, макар че тази политика би могла да е по-решителна. Особено е притеснителна перспективата той да бъде използван в авантюрата около АЕЦ "Белене".

Най-положителната промяна във фискалната политика през 2006 година е снижаването от 1 януари 2007 г. на корпоративния данък от 15 на 10 на сто.  

Социална и здравна политика. През 2006 година се ускориха основните положителни тенденции в заетостта –   намаля безработицата, покачиха се доходите, с което се създадоха по-добри перспективи за затваряне на ножицата между България и останалите страни членки на ЕС.

Премахването на преносимостта на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа, което бе една от основните препоръки на последните мониторингови доклади на ЕС по отношение гъвкавостта на българския пазар на труда, остана в проектен вид до края на годината. Макар и съгласуван със социалните партньори, предвиденият механизъм за заплащане на допълнителния стаж и професионален опит крие потенциални конфликти. В хода на предстоящите преговори между работодателите и синдикатите за размера на добавките към заплатите е възможно да възникнат противоречия, които да отложат  практическото му приложение.

Намаляването на осигурителната тежест с 6 процентни пункта запази трайния си положителен ефект върху събираемостта на осигурителните вноски до края на годината. Въпреки че представителите на бизнеса активно подкрепиха идеята за ново намаляване на осигурителната вноска за пенсия с още три процентни пункта през 2007 година, тази мярка бе отложена с половин година. Намаляването на осигурителната тежест не е единственият фактор за нарастване на дефицита в социалното осигуряване, който достигна 37 на сто от разходите. Въведени бяха и редица мерки, които ще увеличат разходната част на бюджета, най-важните от които са удължаване на периода за получаване на обезщетението за бременност и раждане и обезщетенията за възрастните безработни лица.

Многократно отлаганата структурна реформа в болничните заведения, която бе определена в четиригодишната програма на правителството като "оптимизиране, преструктуриране и приватизация на болничната мрежа", не се състоя и през изтеклата година. Поради това те продължиха да натрупват задължения, макар и с по-бавни темпове в сравнение с 2005 година. През последното тримесечие на 2006 година просрочените задължения достигнаха 160 млн. лв. Националният рамков договор за 2007 година се превърна в поле за конфронтация на преговарящите партньори, тъй като Законът за бюджета на НЗОК съществено разшири регулативните функции на касата. Същевременно консолидираните публични разходи за здравеопазване останаха на изключително ниско равнище като номинална стойност  – 150 евро на глава от населението, което е  многократно по-ниско от  средното равнище в  ЕС.

Екологична политика. През 2006 година екологичният фактор зае съществено място в бизнес плановете и стратегиите на българските фирми. Навлизането на нови финансови инструменти и засиленият административен контрол по изпълнение на екологичните норми изиграха съществена роля за това компаниите да потърсят самостоятелни стратегически решения, необвързани с грантови очаквания  от международни организации и европейски фондове. На основата на двустранните споразумения по Протокола от Киото български компании реализираха успешни проекти със значим екологичен ефект. Утвърдиха се успешни форми на диалог между бизнеса и държавните институции (например във връзка с оползотворяване на отпадъците). Българските компании получиха възможност да участват в европейските схеми за търговия с вредни емисии. Наред с успешните практики остават някои проблемни области за представителите на бизнеса и държавните институции. Централизираният характер на финансиране на екологичните дейности и засиленият формално- административен подход породиха сериозни конфликти между държавата и компании от различни сектори на икономиката, които в рамките на изминалата година не намериха решение, удовлетворяващо в еднаква степен всички заинтересовани страни.

Държавните институции все още не показват нужната ефективност при прилагането на екологичното законодателство на местно ниво. Икономическите инструменти, чиято задача през 2006 година бе да осигурят изпълнението на ангажиментите  по европейските екологични директиви, не успяха да изиграят съществена роля за повишаване на качеството на публичните услуги, свързани с опазване на околната среда и съхранение на природните ресурси. При липса на реална конкуренция и стимули за потребители и доставчици на услуги цената на дейностите, свързани с опазване на водите, чистотата на населените места и енергийната ефективност, остава неоправдано висока при много нисък социален ефект.

Финансов сектор

Банков сектор. Кредитната експанзия на търговските банки продължи през цялата 2006 година, въпреки че темповете на нарастване на макроикономическите агрегати (на годишна база) спадат. През последното тримесечие прирастът на широките пари от 0.6 на сто е под средния (2 на сто) за последните дванадесет месеца. Стойността на вътрешния кредит, основен компонент на нетните вътрешни активи, за ноември е най-високата, отчетена от началото на 2006 година насам. Стойността на паричния мултипликатор продължава да варира и през последното тримесечие нарастването му е умерено. След като през декември ЕЦБ (Европейската централна банка) повиши лихвата си с четвърт процентен пункт от 3.25 на сто до 3.5 на сто, се очаква и лихвеният процент по кредитите в България за голяма част от сключените кредити в евро да се увеличи. Значителната конкуренция на банковия пазар ще задържи лихвите по новите кредити на същите нива, като дори е възможно и тяхното снижаване.

Тенденцията за консолидация на търговските банки от 2006 година ще продължи и през 2007 година със сливането на Булбанк, Хеброс Банк и HVB Банк Биохим, като така образувалата се банкова група ще носи името UniCredit Булбанк и ще измести ДСК като най-голямата българска банка.

Към края на 2006 година БНБ въведе промяна в Наредба № 9, засягаща оценката и класификацията на рисковите експозиции на банките и формирането на провизии за загуби от обезценка. Двете направени промени връщат Наредба № 9 във вида й от 2005 година. Измененията в Наредба № 9 са в съответствие с провежданата от БНБ политика за постепенно премахване на административните ограничения пред растежа на кредитите и по-точно измерване на кредитния риск.

Продължава усилената работа на БНБ по въвеждането на европейските банкови стандарти, като проектът за Наредба № 8, отнасяща се до капиталовата адекватност на банките, бе окончателно приет. След въвеждането на новата наредба банките ще бъдат задължени освен досега регулираните кредитен и пазарен риск, да отчитат и операционния риск в дейността си. Предвижда се и специфично третиране спрямо схемите за секюритизация, колективните инвестиционни схеми и кредитните деривати. Новата Наредба № 8 позволява на пазарните участници и потребителите на банкови услуги да получат по-голяма прозрачност по отношение на капиталовата адекватност на банките.

Застрахователен сектор. 2006 година бе маркирана от интензивна промяна на регулаторната рамка в застраховането, свързана с хармонизацията на българското с европейското законодателство. Конкретно в края на 2005 година бе приет Кодексът на застраховането и подзаконовите нормативни актове към него. Партньорската проверка с представители на Съвета на бюрата "Зелена карта", която целеше да удостовери напредъка на България в покриването на изискванията на ЕС, проведена през октомври миналата година, отчете положителния резултат. С това се потвърди подписването на споразумението "Зелена карта" за България, но още не е ясно кога ще може да се осъществи поради продължителния процес на парафиране от страна на всички страни членки. Преходният период, характеризиращ се с отпадане на минималните тарифни нива, разширяването обхвата на застраховката "Гражданска отговорност" и засилената конкуренция, е голямо предизвикателство за компаниите в застрахователния сектор. Проблемите са свързани с адекватното тарифиране при задължителните застраховки и допълнителното оскъпяване, което произтича от вноските в Гаранционния фонд.

Бяха приети допълнителни данъчни облекчения за спестяванията под формата на допълнително пенсионно осигуряване и застраховка "Живот". Това стана с приемането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2007 година. Новите изменения целят стимулиране на дългосрочното спестяване.

През изминалата година бе създадена Асоциация на българските застрахователни и риск мениджъри (БРИМА). В центъра на дейността на асоциацията е утвърждаването на принципите на професионалния риск мениджмънт сред българските предприятия и корпоративни клиенти на застрахователни продукти. Асоциацията бе приета за член на Федерацията на европейските асоциации за риск мениджмънт (FERMA).

Макар че животозастраховането продължава да бъде по-бързо развиващият се подсектор на застраховането, при него се наблюдава устойчива тенденция за забавяне на ръста. От друга страна, през третото тримесечие на 2006 година общозастрахователните застраховки бележат ускорен ръст. Положително се развива имущественото и автомобилното застраховане, докато приходите от финансовите застраховки намаляват.

Капиталов пазар. 2006 година приключи със сериозни успехи в развитието на българския капиталов пазар. SOFIX не само премина считаната за психологическа граница от 1000 пункта, но достигна 1200 пункта. По-новият и по-широкообхватен индекс – BG-40, удвои стойността си за по-малко от две години, като на последната търговска сесия за годината той достигна 199.88 пункта.

Оборотите също отбелязаха стабилен ръст, а пазарната капитализация достигна 15 млрд. лева, или 31 на сто от БВП. За цялата година този показател бележи нарастване от впечатляващите 82 на сто. Оптимизъм предизвиква и фактът, че дори и при забавяне темповете на растеж през следващите години стандартните за страните с развити пазари 60–70 на сто от БВП са пак достижими.

2006 година бе наречена от експертната общност "годината на първичните публични предлагания". През последното тримесечие също бе успешно осъществено първично публично предлагане. Стартира и търговията с акциите на две други компании, осъществили IPO по-рано през годината. Такива публични предлагания се явяват от критично значение за борсата, тъй като успешното им осъществяване и активната вторична търговия на акциите биха доказали на инвеститорите и на големите непублични дружества, че капиталовият пазар представлява сериозна алтернатива за набиране на капитал и за реализиране на печалби. Както е известно, борсата в България страда от липсата на тези две категории субекти. От една страна, липсата на инвеститори отблъсква големите непублични дружества, а от друга, възможностите за инвестиции водят до нежелание за навлизане на нови участници на пазара. Поради тази причина постепенното навлизане на единия тип субекти ще доведе и до увеличаване на броя на субектите от другия тип и обратно, което би довело до стабилен и продължителен ръст на ликвидността, респективно на ефективността.

Следва да се обърне сериозно внимание на по-нататъшното изграждане на инфраструктурата на пазара, тъй като това е пряко свързано с поддържането на възможностите за растеж. Тук от особено значение е стартирането на проект по въвеждане на клирингова институция и централна насрещна страна на пазара, тъй като в голяма степен тя би облекчила участниците по отношение на приключването на сделките и би създала сигурност на пазара. Това от своя страна би гарантирало, че капиталовият пазар няма да стане по-рисков заради повишената ликвидност и сериозно би подпомогнало развитието му. Въвеждането на подобна институция значително би облекчило и стартирането на деривативен пазар в страната, естествено в бъдещ момент и при подобрена ликвидност.

Тези проекти следва да се разглеждат и в контекста на стартиралия процес по интеграцията на "БФБ – София" АД с европейска борсова структура, но със сигурност моментът на явна необходимост от въвеждането на клиринг на сделките е съвсем близък.

Структуроопределящи икономически отрасли

Енергетика. Към края на 2006 година бе обявен победителят в конкурса за главен изпълнител на проекта за изграждане на АЕЦ "Белене". Това е руската компания "Атомстройекспорт", която предложи цена от 3.997 млрд. евро. Без отговор остават редица важни въпроси около проекта. Защо провеждането на конкурс за изпълнител предхожда намирането на стратегически партньор и финансиращи банки? Защо бе избран вариант за изграждане наново на двата енергоблока вместо дострояване на база съществуващото, след като това бе водещият аргумент при изготвянето на техническата спецификация? Защо само месец преди влизането си в ЕС България избърза да обвърже всичките си стратегически енергийни доставки с Русия? Истинският тест за проекта тепърва предстои при търсенето на стратегически партньор и източници на финансиране. Негласната връзка между избора на изпълнител на проекта АЕЦ "Белене" и предсрочното подписване на нови договори с "Газпром" не носи ползи за крайните потребители в България, което прави нелогични отстъпките, които Министерството на икономиката и енергетиката направи и по двата проекта. От 1 януари 2007 г. трети и четвърти блок на АЕЦ  "Козлодуй" са изведени от експлоатация. Енергийният баланс на страната е подсигурен със студени резерви. При нормална експлоатация на съществуващите мощности няма предпоставки за въвеждане на режим на тока. С последните измененията на Закона за енергетиката бяха увеличени преференциите и икономическите стимули за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници. Държавната политика в сектора е насочена и към стимулиране развитието на технологиите за производство на вятърна енергия. Предоставя се допълнителен финансов стимул за инвестиции във вятърни електроцентрали, използващи нови съоръжения. Друг важен стимул са дългосрочните договори на НЕК за гарантирано изкупуване на електроенергията, произведена от ВЕИ.

Транспорт. През 2006 година основните събития в сектора на транспорта бяха свързани с подобряване състоянието на пътната инфраструктура, подготовката на транспортните фирми за влизането на страната в Европейския съюз, приватизацията на "България Ер", приключването на оспорваните концесии на летищата в Бургас и Варна, както и завършването на проточилия се проект за разширение и модернизация на Летище София. Преструктурирането на БДЖ и НК "Железопътна инфраструктура" и тяхното финансово оздравяване не бяха постигнати. Двете дружества продължиха да работят на загуба и през 2006 година и разчитаха единствено на помощ от държавата. Финансовото стабилизиране на железниците е приоритет в програмата на правителството, но засега остава нерешим проблем за администрацията. От влошеното състояние на БДЖ страда и бизнесът. Поради липса на товарни вагони превозвачът не може да изпълни всички поръчки. При преструктурирането на инфраструктурната компания най-голям интерес предизвиква възможността за отдаване на концесия на жп гари в големите градове. В края на изминалото тримесечие бе приватизиран националният авиопревозвач "България Ер". Победител в конкурсната процедура е дружеството "Балкан Хемус груп". Управлението на "България Ер" в последните няколко години, както и голямото закъснение на продажбата й определят процеса по приватизацията й като неуспешен. Пускането в експлоатация на новата писта и пътническия терминал на Летище София са съпътствани от неуредици и проблеми. Липсата на достатъчно време за тестове и сертифициране на навигационната система за кацане на новата писта я направи неизползваема при лоша видимост. Изпълнението на проекта за модернизация на пътническия терминал се забави с повече от 16 месеца и може да служи за пример на лошо управление на проект. Дни преди влизането на страната в ЕС бе наложена предпазна клауза и на българската авиация.

Строителство и недвижими имоти. За разлика от последните няколко години, когато строителството растеше с два и три пъти по-бързо от икономиката като цяло, през 2006 година секторът постепенно забавя ръста си до едва 7.9 на сто за третото тримесечие. Забавянето на ръста през втората половина на 2006 година е съпроводено и с умерено песимистични оценки на бизнеса за състоянието на отрасъла и краткосрочните перспективи в него.

През 2006 година строителството продължи да привлича все по-голяма част от преките чуждестранни инвестиции в страната. За деветте месеца в строителство и недвижими имоти са вложени над 1.2 млрд. евро. Засилен чуждестранен интерес е насочен към промишленото производство на строителни материали, продиктувано от високото търсене на строителната индустрия. 

Секторът на Акционерните дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) продължава да се развива. Броят на новите дружества към 30 септември е вече 29, от които търгуваните на БФБ са 21. Активите на тези дружества са нараснали над 2.5 пъти за деветте месеца на 2006 година.

Подготвят се промени в Закона за насърчаване на инвестициите. Държавата ще стимулира приоритетно индустриалните зони, високите технологии, преработващата промишленост, образованието и здравеопазването. Ще се разшири достъпът до финансова подкрепа на държавата чрез понижаване на праговете за минимална стойност на инвестицията. 

В края на 2006 година най-накрая бе приет градоустройственият план на Столична община. Предстои приемането на подзаконовите актове към него. Не бе постигнат компромис по друг спорен проектозакон – този за устройство на Черноморското крайбрежие, който се очаква да бъде приет през 2007 година.

Високи технологии. През 2006 година информационните и комуникационните технологии (ИКТ) навлязоха по-дълбоко в дейността на българските компании и в ежедневието на хората. Според годишното изследване на НСИ близо 89 на сто от предприятията в България са използвали компютри през 2006 година, а над 84 на сто от тях имат и достъп до Интернет. Същото важи и за гражданите – почти ¼ от домакинствата имат компютри, а около 17 на сто имат постоянен достъп до Интернет.

В същото време 2006 година бе динамична и за пазара на доставка на Интернет. Освен редица сравнително малки сливания на компании през годината бяха осъществени няколко мащабни проекта, които ще повлияят сериозно на сектора в близко бъдеще. В средата на 2006 година "Алфа финанс холдинг" закупи 50 на сто от акциите на "Спектър Нет" за близо 10 млн. лева, а половин година по-късно европейският инвестиционен фонд "CEE Growth Luxemburg Sicar S.C.A" инвестира близо 3 млн. лева в Интернет доставчика "BOL.bg". Навлизането на свежи инвестиции на Интернет пазара предполага по-агресивното навлизане на нови услуги и повишаване на качеството на настоящите, от което българските потребители биха могли само да спечелят.

Туризъм. През 2006 година туризмът продължава да се развива с добри темпове, но в сравнение с предходните години динамиката е по-умерена. През периода януари–ноември броят на чуждестранните туристи нараства с 5.32 на сто в сравнение с периода януари–ноември 2005 г. Основният пазар за българските туристически услуги продължава да бъде Европейският съюз. Туристите от страните от ЕС надхвърлят 52 на сто от всички чуждестранни гости. Ръстът на туристите от ЕС през 2006 година в сравнение с предходните години обаче е почти символичен – едва 0.48 на сто.

Приходите от международен туризъм за периода януари–октомври 2006 г. достигат 1.8 млрд. евро, което представлява растеж от 4.2 на сто в сравнение със същия период на предходната година. Трябва да се отбележи обаче, че през първите 10 месеца на 2005 година ръстът на приходите спрямо същия период на 2004 година е бил 9 на сто, което потвърждава констатацията за намаляване на темповете на растеж в туризма.

Оценките на работещите в българския туристически отрасъл за изминалата 2006 година са позитивни, а очакванията – оптимистични. Туристите се увеличават, нарастват и приходите от туризъм. Трябва да се отбележи обаче, че нарастването е далеч от темповете, с които се развиваше туризмът допреди няколко години. Това обстоятелство потвърждава мнението, че апогеят на българския туризъм отминава.

В този отрасъл, носещ сериозни приходи на българската икономика, продължава да се чувства отсъствието на адекватна държавна политика – все още няма утвърдена национална стратегия; съществуват проблеми, свързани с Държавната агенция по туризъм (промените в ръководството на агенцията се отразяват неблагоприятно върху развитието на сектора); трудности и неуспехи съпътстват организирането на националната реклама; отсъства политика за подготовка на квалифицирани кадри и т.н.

Оптимизмът за развитие на туризма през следващите години се свърза с възможностите, които предлагат европейските фондове; с приоритетното развитие на специализираните форми на туризъм (спа- и балнеоложки, селски, културен, голф, ловен, конгресен), които да изведат на преден план автентичността, специфичния бит и занаяти, култура и традиции на страната.

Селско стопанство. Въпреки отбелязаното нарастване на произведената продукция в отрасъл селско стопанство относителният му дял в националната икономика продължава да намалява. Подготовката за присъединяването на българското земеделие към общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС и предприеманите в тази връзка регулаторни мерки лежат в основата на развитието на отрасъла. Изграждането на Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) и на Разплащателна агенция към Държавен фонд "Земеделие", на граничните ветеринарни и фитосанитарни пунктове, подготовката на стопанствата за прилагане на европейските стандарти и усвояване на предвидените субсидии са основните сфери, в които се работи. Постигнатите резултати все още не дават ясна представа дали секторът ще се справи с големите промени, които ще претърпи с влизането на България в ЕС. Известно е, че общата селскостопанска политика е най-мащабната и по нея се отпускат най-големи финансови ресурси. Въпреки наложените ограничения (през първата година България ще получава само 25 на сто от полагащите се на другите страни членки средства за подпомагане на земеделието) през 2007 година в сектора ще се влеят около 1 млрд. лв. в три основни направления: директни плащания, пазарна подкрепа и развитие на селските райони. Предвидените субсидии са само една възможност, чието реализиране зависи от информираността на земеделските производители и от създадената организация на централно и местно ниво. Не трябва да се забравя и това, че Европейската комисия осъществява много строг контрол върху изразходването на предоставените фондове. Самата ОСП е в процес на реформиране и въпреки силната съпротива селското стопанство в ЕС ще трябва да започне да функционира на пазарен принцип. Tова означава отмяна и постепенно ограничаване на различните изкупни квоти и субсидии, промяна в принципа на кандидатстване за средства и т.н. Тази тенденция би трябвало да бъде отразена в Националния план за развитие на селските райони и в оперативната програма за приложение на предвидените по плана 23 мерки.

Структурни фондове на ЕС и регионална политика

2006 година бе решаваща за България в процеса на подготовка на правителството, бизнеса и гражданите за работа със структурните фондове на Европейския съюз. Беше подготвена и приета от Министерския съвет Националната стратегическа референтна рамка - основният документ, който очертава приоритетите за използване на средства от еврофондовете. Бяха разработени 7-те оперативни програми към Националната стратегическа референтна рамка. Програмите са в няколко приоритетни области - транспорт, околна среда, развитие на човешките ресурси, конкурентоспособност на българската икономика, регионално развитие, подобряване на административния капацитет, техническа помощ. Бяха предложени промени в границите на районите за планиране в страната, съобразени със стандартите на Евростат за териториалните единици в ЕС.

Продължава и подготовката на бизнеса и гражданите за пълноправно членство в ЕС. Проведените през последната година социологически проучвания обаче показват, че представителите на българските общини и на бизнеса не са добре подготвени за работа с европейските фондове. Основните проблеми произтичат от липса на опит по предприсъединителните програми на ЕС, слаба информираност за структурните фондове, липса на средства за съфинансиране на проекти, отсъствие на експерти с добра квалификация.

Продължават да се търсят решения на проблемите с финансирането на общините при участие в европейски проекти. Ефективен подход е създаването на националния фонд ФЛАГ – финансов инструмент за изпълнение на проекти по еврофондовете на местно равнище. Предстои фондът да бъде окончателно структуриран и да започне да работи активно. Необходимо е да се предприемат по-активни мерки за подобряване на информираността и повишаване капацитета на общините, предприемачите и НПО за усвояване на средства от структурните фондове на ЕС.