Икономиката регистрира рекорден растеж през първото тримесечие и очакваме все така силно второ тримесечие благодарение на допълнителните предизборни разходи, стимулиращи потреблението. Особено положителен е ръстът в индустрията, който е два пъти по-висок спрямо първото тримесечие на миналата година. Темповете на нарастване на износа изпреварват с малко тези на вноса, което, ако се запази като тенденция, би могло да реши един от основните рискови фактори за развитието на икономиката – високия дефицит по външнотърговското салдо. Важно положително развитие в икономиката е регистрираният растеж на производителността на труда след спада през миналата година в резултат на стимулираната нископроизводителна заетост. Индексът Естат се повиши след сезонния януарски спад и очертава продължаване на положителната средносрочна тенденция. Направени бяха важни стъпки в политиката към предприятията, които трябва да бъдат довършени от новото правителство. В приватизацията и концесионирането усилията не доведоха до очакваните резултати вследствие на лошо организираните и недостатъчно прозрачни процедури. Важно развитие е временното прекратяване на кредитната експанзия с оглед стабилността на банковия сектор. Капиталовите пазари очертаха най-продължителната през последните три години тенденция на спад в цените на търгуваните ценни книжа. Най-осъдителното развитие продължава да бъде свързано с фискалната политика – (1) с безконтролното харчене на пари и (2) с раздуващите се бюджетни излишъци. Критична продължава да бъде ситуацията в здравния сектор, като предизборните дебати не очертаха ясни пътища за неговата реформа.
Реалният икономически растеж през първото тримесечие на 2005 година е оценен на 6 на сто спрямо съответното тримесечие на 2004 година и това е най-бързият растеж на БВП за първо тримесечие в сравнение с растежа през едноименните тримесечия в последните седем години. Основен фактор за този растеж е краткотрайно стимулираният ръст в кредитната експанзия, чийто ресурс е бил насочен преобладаващо към крайно потребление на домакинствата, което от своя страна е стимулирало вътрешното предлагане.
От страна на производството, растежът на добавената стойност общо за икономиката надхвърля растежа на брутния вътрешен продукт. Растежът и в индустрията, и в услугите се ускорява, като растежът в индустрията изпревари растежа в услугите, а спадът в аграрния сектор се задълбочава. Секторът на услугите продължава да има преобладаващ принос от 52 на сто в произведения брутен вътрешен продукт. Най-открояващ се за първото тримесечие обаче е растежът в индустрията, който почти се удвои в сравнение с растежа за първото тримесечие на миналата година.
За разлика от тенденцията в предходните три тримесечия, сега ускоряването на общия икономически растеж от страна на използването на БВП се дължи на ускоряване на темпа на крайното вътрешно потребление и на забавяне на темпа на инвестициите и на износа на стоки и услуги, изоставане на темпа на износа в сравнение с вноса. От друга страна, в сравнение с динамиката за първо тримесечие на миналата година, сега износът на стоки и услуги леко се ускорява, а вносът забавя темпа си. Вероятен ресурс за ускоряване на общия икономически растеж е не толкова нарастването на физическия обем на инвестициите, а нарастването на качеството и производителността на капитала. Рекордният растеж на БВП за първо тримесечие е съпроводен и с рекордно висок дял в БВП на отрицателното външнотърговско салдо със стоки и услуги.
Кредитно стимулираното крайно потребление на домакинствата доведе до рязка промяна в структурата на източниците на финансиране на инвестициите. Нарастването на дела на инвестициите в БВП се дължи на нарастване на външното спестяване и намаляване на националното спестяване.
В противовес на понижената електорална активност, през второто тримесечие на 2005 година месечните бизнес анкети на НСИ улавят повишаваща се икономическа активност в България. След рекордно високия общ икономически растеж, отбелязан през първото тримесечие, рекордно високите нива на бизнес климата през второто тримесечие дават основание да очакваме запазване и дори ускоряване на растежа над 6 на сто за второто тримесечие. За това ще допринесат и проведените през второто тримесечие избори. С най-бърз растеж на годишна база очакваме да продължи да се развива строителството, следвано от промишлеността, търговията и услугите.
За първите четири месеца на 2005 година дефицитът по текущата сметка на платежния баланс се влошава, най-голям принос за което има влошаването на дефицита по търговското салдо, наред с нарастването на дефицитите по компонентите "Услуги", "Доход" и "Текущи трансфери". Дефицитът по търговското салдо (FOB) нараства на 4.4 на сто от прогнозния годишен размер на БВП. Нарастването на дефицита по услугите се дължи на влошаване по съставните позиции "Транспорт" и "Други услуги", въпреки положителната динамика по позицията "Пътувания". Статията "Други услуги (нето)" за отчетния период вече е отрицателна, докато за същия период на 2004 година тя е била положителна. Нарастването на отрицателното салдо по статията "Доход" е в резултат на по-бърз ръст на платения в сравнение с получения доход. Платеният доход расте основно поради високия ръст на плащанията по преки инвестиции (най-вече дивиденти и реинвестирана печалба). Намалява нетният приток от текущи трансфери. Въпреки че постъпленията по парични преводи от българите в чужбина продължават да нарастват, намаляват постъпленията по предприсъединителните фондове на ЕС и се увеличават плащанията от страната по текущи трансфери. Влошаващото се покритие на дефицита по текущата сметка с преки чуждестранни инвестиции е резултат както от влошаването на дефицита по текущата сметка, така и от намаляването в началото на годината на притока на преки чуждестранни инвестиции в страната.
От началото на 2005 година външната търговия продължава да расте със сравнително високи номинални темпове. Темповете на нарастване на износа изпреварват с малко тези на вноса, но дефицитът на външнотърговското салдо остава висок – над 1.2 млрд. евро за четирите месеца от началото на годината. Този дефицит продължава да се изтъква като най-големия риск за националната икономика, но адекватната бюджетна политика позволява да се тушира негативният ефект и да не се стигне до увеличаване на задлъжнялостта. Устойчивото търсене на голяма част от предлаганите от българските производители суровини и материали и доброто представяне на част от българските фирми на външните пазари, както и набиращото скорост експортно ориентирано производство на новосъздадените с чуждестранни инвестиции предприятия ни дават основание да смятаме, че българската икономика има капацитет да поддържа високо ниво на износа въпреки стагнацията на международния пазар на някои изделия и слабото търсене в страните от Еврозоната. Динамиката на външнотърговския стокообмен ще продължи да се определя от следните фактори: (1) сравнително бавен и неравномерен растеж на глобалната икономика, (2) забавяне на темповете на растеж на световната търговия от 9 на сто през 2004 година на 6.5 на сто през 2005 година, и (3) растящи цени на нефта. Към тези фактори може да се добави и все по-ясно очертаващата се потребност от реформи в икономическата политика на основни за страната ни региони, което създава допълнителна несигурност на пазара.
Първоначалните данни за притока на преки чуждестранни инвестиции за първите четири месеца на годината сочат известен спад спрямо предходната година, но постъпващите информации за нагласите на инвеститорите ни дават основание да прогнозираме запазване на сравнително високи нива на чуждестранните инвестиции, без да очакваме промяна в тенденцията. Факторите, които ще съдействат за това развитие са свързани със сравнително високите темпове на икономически растеж в страната, все по-високата степен на хармонизиране на законодателството с европейското, подобряването на бизнес климата, демонстрираната подкрепа от страна на държавата и др. Очакваме делът на ПЧИ в БВП да се запази над 10 на сто, а с това и значението им за цялостното икономическо развитие на страната.
Натрупаното за петте месеца от началото на годината общо покачване на потребителските цени е 2.55 на сто, а за последните 12 месеца е 4.57 на сто. Месечната динамика на потребителските цени от януари до май 2005 г. се определя основно от динамиката на пазарните цени на потребителските стоки и услуги. Динамиката на цените на хранителните стоки определя общата динамика на пазарните потребителски цени. В динамиката на цените на производител в промишлеността на вътрешния пазар най-съществено се променят цените на енергийните продукти. Освен като групата промишлени продукти с най-високи изменения на цените, това е и групата с най-висок принос за общото изменение на цените на производител. За цените на производител е характерна по-широка амплитуда на месечно изменение в сравнение с динамиката на потребителските цени, типично за икономика в условията на стабилен икономически растеж.
Значително по-бързият икономически растеж за първото тримесечие на 2005 година, в сравнение с растежа за съответния период на миналата година, се съпровожда с по-бавно нарастване на годишна база на броя на заетите и по-бързо намаляване на броя на безработните. Броят на икономически активните лица през първото тримесечие е намалял с 12 хиляди в сравнение с Q1’2004, тъй като увеличението на заетите (с 54 хиляди) е по-малко от намалението на безработните (с 67 хиляди). Броят на заетите в частния сектор се е увеличил с почти 90 хиляди, а заетите в обществения сектор са с около 40 хиляди по-малко в сравнение с първо тримесечие на миналата година.
Много добър знак за качеството на общия икономически растеж през първото тримесечие на 2005 година е фактът, че растежът на производителността на труда, измерена като брутна добавена стойност на един зает, изпревари растежа на заетостта. През миналата година изпреварваща беше динамиката на заетостта.
Първото тримесечие на 2005 година е трето поред, в което броят на безработните по данните на наблюдението на работната сила е под 400 хиляди. Коефициентът на безработица (по методология на наблюдението на работната сила) падна на 11.3 на сто, или с два процентни пункта по-малко в сравнение с първото тримесечие на миналата година. За първите тримесечия през предходните две години се забелязва сезонно най-висока стойност на коефициента на безработица. Възможните високи нива на растеж през годината вероятно ще допринесат за по-нататъшно свиване на броя на безработните и на коефициента на безработицата. Низходяща продължава да бъде и месечната динамика на регистрираната безработица по данни на Агенцията по заетостта.
През април стойността на Естат индекс на бизнес климата в България се повиши до 3.55 спрямо януарската стойност от 1.74. Това е предпоставка за отбелязване на нов връх в изследването през юли. Предвид сезонните колебания – по-ниски стойности през зимните периоди и по-високи през пролетта и лятото, имаме основание да смятаме, че възходящият тренд още е налице. Неизвестно е как изборните резултати ще повлияят на преценките на предприемачите, но все пак налице е положителна средносрочна тенденция (от началото на 2003 година), която не е изчерпала възможностите си за развитие. Предизборната несигурност поражда известни колебания сред мениджърите, изразена в засилване на отрицателните оценки за средата и предпазливи оптимистични очаквания. Положителни са оценките за състоянието на предприятията.
Към средата на 2005 година политиката към предприятията се развива положително в области като насърчаване на предприемачеството и на инвестициите, достъп до финансиране, въвеждане на европейските стандарти и подобряване на бизнес средата. Незадоволителни оценки могат да се дадат на развитието на приватизационния процес и на концесионирането.
Намаляването на регулациите и опростяването на бизнес средата продължава да бъде приоритет за правителството. Няколко важни събития трява да бъдат отбелязани. През април беше приета Стратегия за създаване на Централен регистър на юридическите лица, която предвижда до 2006 година този регистър да бъде факт. В стратегията са очертани приоритетите и етапите за въвеждане на модерна централизирана електронна регистърна система.
Сериозна крачка в опростяването на бизнес средата е модернизирането на системата на обществените поръчки посредством стартирането на електронната страница на Държавен вестник, както и на новия регистър на обществените поръчки. От 1 май 2005 г. влязоха в сила промените в Закона за Държавен вестник, според които обявленията за възлагане на обществени поръчки по ЗОП се обнародват в електронната страница на Държавен вестник. Това ще доведе до съществено ускоряване и по-голяма прозрачност в процедурите на обществените поръчки в страната.
В условията на силно ограничен ресурс от държавни дружества, дейността на Агенцията за приватизация от началото на 2005 година е съсредоточена към завършване на големите сделки в областта на енергетиката. Политически разногласия отложиха приемането на стратегиите и последваща приватизация на фирми от отбранителната промишленост, речния и морския флот. Процесът на концесиониране като основен източник за финансиране на поддръжката и модернизирането на инфраструктурата не получи очакваното развитие. Процедурите по избор на концесионери за големите летища във Варна и Бургас бяха оспорени в съда, а отдаването на магистрала "Тракия" на концесия без търг или конкурс доведе до образуване на няколко съдебни производства и негативен отзвук сред международните финансови и инвестиционни среди.
В бъдеще усилията в политиката към предприятията и подобряването на бизнес средата трябва да бъдат насочени в няколко ключови области:
- Опростяване и ускоряване на търговската регистрация;
- въвеждане на пълния набор от услуги на е-правителството и динамизиране на конкуренцията при предлагане на е-подписи;
- улесняване на процедурите по фалити;
- създаване на възможности за събиране на междуфирмените задължения извън съда;
- приемане на отлагания в продължение на близо две години Закон за насърчаване на инвестициите в МСП.
Развитието на публичните финанси през второто тримесечие на 2005 година се характеризира с относителна стабилност и запазване на основните тенденции от предходните периоди. Две от тези тенденции – растежът на бюджетните излишъци и хроничната липса на обоснована концепция за използване на фискалния резерв, стават все по-обезпокоителни, тъй като комбинацията от тях възпира темпа на икономически растеж в България. Бюджетният излишък достигна 994.8 млн. лв. в края на май, което се дължи на прекомерно високите косвени и подоходни данъци. Ако тази тенденция продължи, към края на годината бюджетният излишък ще е около 2 000 млн. лв. Фискалният резерв от февруари насам отново расте и към 31 май е достигнал 5 198.5 млн. лв.
Централното събитие през второто тримесечие бяха парламентарните избори. От една страна, те ознаменуваха края на един стил за управление на публичните финанси, свързан с несъобразена приходна и безконтролна разходна политика. От друга страна, на изборите се сблъскаха алтернативите за управление на публичните финанси в България. Предизборните дискусии бяха центрирани около вижданията на политическите сили за степента на преразпределение на финансови средства чрез бюджета, както и около структурата и размера на данъците.
Последните данни за заетостта, безработицата и доходите показват положителна динамика в резултат на икономическия растеж и активността на бизнеса за разширяване на дейността и преструктуриране. Данните за безработицата за май 2005 г. сочат най-ниското равнище през последните пет и половина години.
През последните няколко години все по-често фирмите се затрудняват при търсенето на подходящи кадри. Тази тенденция е валидна както за позициите с изискване за висше образование, така и за професиите със средно, средно специално или професионално образование. По всичко личи, че свръх предлагане има само при кадрите с ниска степен на образование или без образование. Причините за този недостиг (особено в строителството, туризма и някои региони) се коренят в недостатъците на образователната система, емиграцията, липсата на кратко- и дългосрочни прогнози за потребностите на пазара на труда, недостатъчно развитата система за преквалификация и продължаващо обучение. Влияние оказват и значителните различия в икономическото и социалното развитие на регионите. При тази ситуация засега все още сезонно, но вероятно след това и за по-продължително време ще се налага наемането на работа на чужди граждани. Това явление е все още ново за българския пазар на труда, но в близките години най-вероятно ще се разраства и ще изисква съответната политика.
При запазване на темповете на икономически растеж и приемственост в политиката на новото българско правителство следва да се очаква положително развитие и до края на годината. Очакванията са в следващите месеци да продължат положителните тенденции на намаляване на безработицата и създаването на трайни и перспективни работни места предвид започването на няколко значителни проекта за безвъзмездна помощ в районите с висока безработица по линия на програма ФАР и Световната банка.
Продължава развитието на реформирания български пенсионен модел с промени в законодателството с цел защита правата на осигурените лица и развитие на пазара на допълнителното пенсионно осигуряване. Пазарът на допълнително пенсионно осигуряване продължава да се развива с възходящ темп. Доказателства за тази положителна тенденция са както непрекъснатото нарастване на осигурените лица и нетните активи на пенсионните фондове, така и постигнатата сравнително добра доходност от инвестициите на пенсионните фондове. Очакванията на ЦИР са към края на 2005 година активите на пенсионните фондове да достигнат 1 млрд. лв., а към 2010 година – 3–4 млрд. лв.
Идеите за усъвършенстване на българския пенсионен модел на основните политически партии и коалиции, които взеха участие в парламентарните избори, станаха обект на конструктивно обсъждане от експертната общност. Общите виждания на българските политици в тази област са свързани най-вече с необходимостта от намаляване на осигурителната тежест, за което бизнесът настоява основателно от дълго време, и с необходимостта от предприемане на ефективни мерки за развитие на системата за допълнително пенсионно осигуряване. От друга страна, разликата в политическите идеи за промени в пенсионната система се състои както в мащаба на предлаганите реформи, така и в начина за тяхното осъществяване. Според ЦИР пенсионният модел в България следва да се усъвършенства в посока предприемане на иновативни мерки за дългосрочна финансова стабилност на държавното обществено осигуряване и създаване на ефективна инвестиционна и данъчна среда за развитие на втория и третия пенсионен стълб.
Неефективният здравен модел в България от дълго време е подложен на сериозна критика както от българското общество, така и от представителите на ЕС, но политическата воля за реформи в тази област е сравнително слаба. В своите предизборни платформи основните политически партии и коалиции в България обещаваха да предприемат редица мерки за реформиране на здравната система и осигуряване на достъпна и качествена медицинска помощ, в случай че спечелят доверието на българските граждани. Засега обаче няма ясно виждане по какъв начин ще се финансират тези реформи. Част от общите идеи на българските политици за реформиране на здравния модел са свързани с необходимостта от насърчаване на доброволните здравни фондове, въвеждане на условия за конкуренция между болничните заведения с цел повишаване качеството на медицинското обслужване и по-ефективно функциониране на сектора, осигуряване на гаранции за запазване предмета на дейност и преференциални условия за медицинския персонал при приватизацията на лечебните заведения, както и необходимостта от въвеждане на лични електронни здравни карти на пациентите за заплащане на медицинските услуги.
В областта на екологичната политика се откроиха въпросите, свързани с транспонирането на европейското законодателство и формулиране на приоритетите в областта на опазването на околната среда за периода 2007–2017 година в оперативна програма "Околна среда", като част от Националния план за развитие. Европейската комисия изрази предварителна критична оценка на постигнатите от България резултати относно транспониране на екологичното законодателство и прилагането на механизмите за екологичен контрол за въздействието върху околната среда на инвестиционните програми. Въпреки че в голяма степен такава оценка е резултат на преосмисляне на механизмите за въздействие в изпълнение на целите от Лисабон и Процеса от Кардиф, във вътрешен план тя е сигнал за реални проблеми в управлението на дейностите по опазване на околната среда.
Във връзка с прилагането на Директива 2003/87/ЕС за участие в Европейската схема за търговия с квоти на емисии от парникови газове (ЕПГ), България започна разработването на Национални планове за разпределение на квотите, които ще обхващат два периода: 2007–2008 и 2008–2012 година. Според Националния план по изменение на климата, за участие в европейската схема са заложени 250 млн. тона емисии. 240 български предприятия са идентифицирани от МОСВ като потенциални кандидати за разпределение на квотите. Участието на България в Европейската схема за търговия с емисии, особено в началния етап от прилагането на механизма, се оценява като шанс за индустрията, който ще стимулира инвестициите на бизнеса в екологосъобразни технологии.
Банковата система все още доминира финансовия сектор и финансовото посредничество у нас. Последното тримесечие бе най-после ознаменувано с овладяването на стихийната кредитна експанзия, която застрашаваше стабилността на банковата ни система. Благодарение на априлската регулация на БНБ кредитната експанзия бе преустановена, макар и по всяка вероятност временно. На фона на свиващия се банков кредит и стабилизирането на широките пари през последните три месеца, опасност за банковата система в краткосрочен и средносрочен период няма. Остава зорко да следим дали ефектът от априлската регулация ще отслабне и дали кредитната експанзия ще се възобнови стремително нагоре.
Капиталовите пазари през второто тримесечие на 2005 година се характеризират с две основни групи събития. Първата е свързана с настъпилите промени в регулацията на капиталовия пазар, а втората – с най-продължителната през последните 3 години тенденция към спад в цените на търгуваните на борсата компании. Може би в очакване на парламентарните избори и резултатите от тях, участниците в пазарите на ценни книжа търгуваха предпазливо, което доведе до известен спад в общия оборот на БФБ – София, в сравнение с предходното тримесечие. Тенденцията на леко понижаване на цените от първите три месеца на годината се запази. Това доведе до рекордно дълъг период на спад в пазарната капитализация на борсата след почти тригодишен продължителен ръст в цените на почти всички емисии от акции. Независимо от слабо активната търговия, изминалото тримесечие се характеризира с доста голяма активност от корпоративни събития. От една страна, това се дължи на факта, че традиционно в този период се провеждат масово годишните отчетни акционерни събрания, а от друга страна, трябва да се отбележи, че започва да се очертава тенденция на засилен интерес от страна на затворени компании към възможностите за финансиране, които предлага капиталовият пазар.
Енергийната политика на правителството на НДСВ зае твърдата позиция "за" изграждане на втора атомна електроцентрала. Политическият риск за бъдещето на атомната централа в "Белене" е много малък, ако се съди по заявките, дадени от парламентарно представените политически партии. Решението за новата централа бе взето в условията на силно колебливи цени на петрола и петролните продукти на международните пазари. Изключително отговорна ще бъде задачата на следващото правителство за разпределянето на отговорностите, риска и доходността между държавата и частния бизнес при изграждането и експлоатацията на новата централа. Развитието на ефективно функциониращ пазар на електроенергия остава бавно. Тепърва предстои изграждане на инфраструктура, която да позволи възникване на пазар на природен газ.
Усилията за привличане на частни компании в сектор транспорт започнаха да дават реални резултати. Оформилата се неблагоприятна тенденция по обжалване на резултатите от търговете и конкурсите за концесиониране и продажба на държавни активи се запазва. Изходът от подобен род ситуации е в по-бързите и ефективни съдебни решения. От програмите за управление на страната в рамките на следващия мандат на водещите политически партии става ясно, че желание за изграждането на магистралите "Хемус" и "Тракия" има. Такова желание е обяснимо преди избори, неяснотата около конкретните източници на финансиране на подобен род проекти обаче поставя под въпрос осъществяването им.
През юни излезе информация за обема на пазара за информационни и комуникационни технологии (ИКТ) през 2004 година – генерираните приходи през изминалата година надвишават 1.7 милиарда евро, като около 430 млн. от тях са приходи от ИТ компаниите. Ръстът спрямо 2003 година за телеком сектора е над 12 на сто, докато за ИТ компаниите е наполовина – 6.13 на сто. По-големият ръст при телекомите може да се обясни с бързото навлизане на алтернативните оператори, както и новите модерни услуги на БТК.
Сериозен напредък по отношение използването на ИКТ в образованието се очаква и със стартирането на мащабната програма по осигуряване на Интернет в българските училища, изпълнителите на която бяха определени през юни. Предполага се, че още през първата година ще бъде осигурена свързаност на 1000 училища.
Летният туристически сезон започна с основателен оптимизъм за успешно развитие на туризма и добри приходи в сектора. Модернизирането на специализираната инфраструктура, надеждите за добро взаимодействие между туризма и културата, водещо до разнообразяване на туристическия продукт, стремежът за подобряване на маркетинга и рекламата са в основата на очакванията за успешен летен сезон. Същевременно прекомерното строителство в черноморските курорти, недостатъчната квалификация на кадрите в туризма и лошото състояние на пътната инфраструктура ще продължат и през настоящата година да "дърпат" назад този сектор със сериозен потенциал за българската икономика.
В отрасъл селско стопанство се запазва тенденцията на постепенно подобряване на организацията и управлението на производството и в същото време – намаляване на дела на отрасъла в националната икономика. Реалният спад на физическия обем на селскостопанското производство е 1.7 на сто в сравнение с 1 на сто преди една година. Така делът на този отрасъл в БДС спада до 5.5 на сто, а в БВП – до 4.7 на сто. Това е резултат както на по-бързото развитие на индустрията и сектора на услугите, така и на липсата на достатъчно инвестиции за модернизиране на отрасъла и поставянето му на съвременна технологична основа. В момента основният приоритет в земеделието е прилагането на европейското законодателство, подготовката на отрасъла за присъединяването на страната към ЕС и справянето с поетите вече ангажименти и отговорности за отваряне на пазара. За сериозността на този проблем говори фактът, че по-голямата част от забележките, които отправи Европейската комисия наскоро, се отнасят до изпълнението на ангажиментите в областта на земеделието. Новото ръководство на МЗГ ще трябва да се ангажира сериозно с лобирането за бързо приемане на оставащата част от нормативната уредба и изграждането на липсващите административни структури, както и с подготовката на необходимия кадрови потенциал, за да отговори на всички европейски изисквания.
Настоящата година има решаващо значение за успешната подготовка на страната за усвояване на средства от Кохезионния и структурните фондове на ЕС. Това е една от причините за активизиране на работата в областта на регионалната политика. Едно събитие от изключителна важност, което стимулира процесите и в тази сфера, е официалното подписване на Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС на 25 април 2005 г.
Активните действия се свързват преди всичко с приемането на Национална стратегия за регионално развитие и работата по подготовка на Националния план за развитие и оперативните програми към него. Тези документи ще формират рамката за усвояване на средства от европейските фондове. Националната стратегия е един от основните стратегически документи на страната за провеждане на ефективна и в унисон с европейските изисквания регионална политика. Основните инструменти за това са Кохезионният и структурните фондове на ЕС и активното публично-частно партньорство в усвояването им. Продължи работата по подготовката на Националния план за развитие. През юни се проведе вторият форум в рамките на широкото обсъждане на плана и оперативните програми към него. След като през март бяха обсъдени силните и слабите страни на отделните оперативни програми, на настоящия форум бяха предложени и коментирани целите и приоритетите на програмите. Тези програми са в съответствие с определените през август миналата година основни стратегически приоритети в развитието на страната – повишаване на конкурентоспособността на икономиката, подобряване качеството на човешките ресурси, развитие на земеделието и селските райони, провеждане на ефективна регионална политика, подобряване на транспортната инфраструктура и опазване на околната среда.
След ратифициране на Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз и във връзка с приключване на мандата на 39-ото Народно събрание се приеха редица нови закони, както и изменения и допълнения в действащото законодателство с оглед по-нататъшната му хармонизация с правото на Общността. Основните области, в които българското законодателство беше приведено в съответствие с правото на ЕС през последните месеци, са: регистърните производства, банковото право, публичното предлагане на ценни книжа, съдебното изпълнително производство и международното частно право. Най-значимите промени и нововъведения се отнасят до започването на регистърната реформа с оглед въвеждане на единни и централизирани бази данни, които предоставят информация, достъпна и по Интернет. В областта на банковото право беше приет Закон за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи и беше увеличен размерът на гарантираните влогове в банките. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа бяха направени промени относно условията за лицензиране и размера на минималния капитал на инвестиционните посредници, уредбата на договорния фонд като вид колективна инвестиционна схема и изискванията към управляващите дружества. В областта на съдебното изпълнение се въведе институтът на частните съдебни изпълнители, които извършват принудително изпълнение на частни притезания (изискуеми вземания) и са обединени в професионална общност. Важно постижение на законодателя е дългоочакваната кодификация на материята на международното частно право с приемането на Кодекс на международното частно право. Наред с кодекса ще запазят действие някои закони, които уреждат специфични частни отношения. Изменения и допълнения бяха направени и в някои други области като обществените поръчки, интелектуалната собственост, митническия режим и др.
Пълния текст на доклада можете да намерите тук.
