България се нареди на 68-мо място в Икономическата свобода по света, Годишен доклад 2008, изготвен от канадския институт "Фрейзър" и разпространен за България от Института за пазарна икономика.

Според настоящия доклад, взимайки под внимание методологическите промени и след преизчисления на данните от предходните години, България се изкачва с 6 места от миналогодишната 74-та позиция. Непосредствено пред страната ни се нареждат държави като Армения, Гана, Албания. Резултатът на България се покачва от 6.58 до 6.82, при максимален резултат от 10 точки.

Докладът класира Хонконг на първо място, следван от Сингапур и Нова Зеландия. За пореден път Зимбабве е с най-ниско ниво на икономическа свобода сред 141 държави, включени в изследването, а в дъното на класацията са още Ангола и Мианмар.

Икономическата свобода по света 2008 използва 42 различни показателя за да създаде единен индекс, който класира страните според степента на икономическа свобода. Основни стълбове на икономическата свобода са личния избор, доброволната размяна, свободата на конкуренцията и защитата на правото на частна собственост. Икономическата свобода се измерва в пет различни области: (1) размер на правителството; (2) правна структура и защита на правата на собственост; (3) достъп до стабилни пари; (4) свобода на международната търговия и (5) регулиране на кредита, труда и бизнеса.

Изследването показва, че хората, живеещи в страни с високи нива на икономическа свобода се радват и на по-високи нива на просперитет, по-голяма индивидуална свобода и по-дълга продължителност на живота. Докладът от тази година включва и ново изследване, показващо влиянието на икономическата свобода върху намаляването на бедността.

"Важността на високата икономическа свобода не се разбира от всички. Тя обаче е от изключително значение най-вече за отделния човек, защото означава възможност за индивидуален избор, свобода да се са правят доброволни транзакции, да се конкурираш с останалите, да си сигурен за собствеността си. Икономическата свобода дава възможност на хората да са отговорни за собствения си живот и бъдеще. Колкото по-висока е свободата, толкова хората и бизнесът са по-малко зависими от правителството", заяви Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика.

Източник: Икономическата свобода по света 2008, Институт "Фрейзър", Канада

Източник: Икономическата свобода по света 2008, Институт "Фрейзър", Канада

Резултатите на България (от 1 до 10, като по-висока стойност означава по-високо ниво на икономическа свобода) по ключовите компоненти на икономическата свобода (данни за 2006 г.):

• Размер на правителството: резултатът е 4,95, което е най-високото ни постижение в тази категория досега. Проблемите в тази категория са основно по отношение на високата осигурителна тежест и все още сравнително големият брой държавни предприятия. На практика, все още има сектори, които са напълно в ръцете на държавата.
• Правна структура и защита на правата на собственост: резултатът е 5,61, което е леко отстъпление спрямо предходните години. Изключително нисък резултат получаваме по отношение на независимостта на съдебната система и безпристрастността на съдилищата, което е и един от най-сериозните проблеми пред страната ни. Защитата на правата на собственост и сигурността на договорните отношения също са оценени ниско.
• Достъп до сигурни пари: резултатът е 8,76, което представлява най-добрия ни резултат за отделна категория. Сигурността, гарантирана от валутният борд играе съществена роля тук и предопределя този висок резултат.
• Свобода на международната търговия: резултатът е 7,64, което е най-добрия ни резултат в тази категория досега. Тук основна роля играе членството ни в ЕС, което ни носи много позитиви по отношение на свободната търговия, но и някои негативи. Така наречените регулаторни бариери пред търговията продължават да бъдат в тежест на страната ни.
• Регулиране на кредита, труда и бизнеса: резултатът е 7,11, което отново е най-висок резултат в категорията спрямо предходните години. Високите административни разходи, трудностите при наемане и освобождаване на работници, наличието на ценови контрол в много сектори, както и често срещаните корупционни практики продължават да пречат на икономическата свобода и съответно да спъват растежа на страната.

Източник: Икономическата свобода по света 2008, Институт "Фрейзър", Канада

„Икономическата свобода в България продължава да се разпространява, но с бавни темпове. Проблемите продължават да бъдат по отношение на прекомерната намеса на държавата в икономиката и липсата на адекватна защита на правото на собственост. Възможността да се придобива собственост е основната мотивираща сила в една пазарна икономика. За да бъде гарантирана обаче тази възможност трябва да е налице върховенство на закона, независимост на съдебната система и безпристрастност на съдилищата. Защитата на правото на собственост дава увереност на гражданите да предприемат стопанска дейност и да правят дългосрочни планове, защото знаят, че доходът им не може да бъде отнет. В противен случай би се обезсмислила и свободата на размяната, тъй като индивидите няма да са сигурни, че ще могат да се възползват от плодовете на извършваната от тях дейност", каза Петър Ганев, икономист в ИПИ.

Международна класация

В тазгодишния индекс Хонг Конг отново отбелязва най-високия резултат за икономическа свобода - 8,94 от 10. Другите първенци са: Сингапур (8.57), Нова Зеландия (8.28), Швейцария (8.2), Обединеното Кралство (8.07), Чили (8.06), Канада (8.05), Австралия (8.04), САЩ (8.04) и Ирландия (7.92).

Рейтингът и резултатите на някои други големи икономики са Германия - 7.64 (17-то място); Тайван - 7.63 (18-то място), Япония - 7.48 (27); Южна Корея - 7.42 (29); Швеция - 7.35(33); Франция - 7.19 (45); Италия - 7.15 (49); Мексико - 6.98 (58); Индия - 6.59 (77); Китай, - 6.29 ( 93); Бразилия - 6.16 (96) и Русия - 6.12 (101).

Няколко държави значително увеличават рейтинга си и стават относително свободни през последното десетилетие. Естония повишава рейтинга си с 2,27 точки от 1995 г. и сега е една от най-свободните икономики в света. Литва и Латвия повишават рейтинга си с поне две точки след 1995 г. и рейтингите им след 2006 г. са над 7,0. Рейтингите на Кипър, Унгария, Кувейт и Южна Корея също се подобряват значително до 7,3 и повече. Две африкански икономики, Замбия и Гана, стават доста по-свободни с рейтинги съответно 7,13 и 7,04.

Все пак африканските страни продължават да преобладават на дъното на класацията на индекса с най-ниски нива на икономическа свобода, заедно с Венецуела и Мианмар. 10-те държави с най-ниски нива на икономическа свобода са: Зимбабве (2.67), Ангола (4.10), Мианмар (4.19), Република Конго (4.64), Нигер (4.67), Венецуела (4.67), Гвинея Бисау (5.01), Централна Африканска република (5.01), Чад (5.12), Руанда (5.23) и Бурунди (5.23).

„Слабостта на върховенството на закона и правата на собственост е особено подчертана в Суб-сахарска Африка, сред ислямските страни и много държави, които са били част от бившия Съветски блок", казва Джеймс Гуортни, водещ автор на доклада и професор по икономика в държавния университет във Флорида.

„Много Латиноамерикански и Югоизточно азиатски страни също се представят зле относно върховенството на закана и правата на собственост. Държавите, които се оценяват слабо в тези категории, имат лоши оценки и в областта на търговията и регулирането, въпреки че някои от тях имат приемливи нива за размер на правителството и стабилни пари", допълва Гуортни.

Икономическа свобода и световна бедност

Докладът за Икономическата свобода по света 2008 г. включва ново изследване на Гуортни и Сет Нортън, професор по бизнес в колежа Уийтън, посветено на ролята на икономическата свобода в елиминирането на бедността със основен фокус върху Суб-сахарска Африка.

Те изтъкват, че множество изследвания показват, че държави с повече икономическа свобода растат по-бързо и достигат по-високи нива на БВП на глава от населението, отколкото тези, които са по-малко свободни. Точно този растеж е нужен за рязкото намаляване на бедността.

Гуортни и Нортън отбелязват, че тъй като икономическият растеж е движеща сила за свиването на бедността, държави като Чили, Перу, Тайланд, Малайзия, Южна Корея, Китай и Индия намаляват нивата си на бедност през последните десетилетия, защото постигат бърз икономически растеж.

„Ако дадена държава приеме реформи, подкрепящи икономическия растеж, ще се подобри ли благосъстоянието на бедните? Теорията показва, че отговорът на този въпрос е „да", но значителните намаления на бедността отнемат време", казва Нортън.

„Ще е нужно време за новите направления на политиката да достигнат надеждност, за инвеститорите и другите взимащи решения да отговорят на по-благоприятната среда и темпът на растеж да се повиши. Докато високото ниво на икономическа свобода се поддържа и бързият растеж е устойчив, равнището на бедността ще намалява и ще намалява в по-голяма степен с течение на времето", допълва Нортън.

Авторите стигат до извода, че институциите и политиките в повечето суб-сахарски държави са силно несъвместими с икономическия растеж. Провалът на правната система в защитата на правата на собственост, ограниченията, поставени пред търговията и тежкото регулиране и високите административни разходи върху бизнеса подкопават икономическия растеж, защото задушават ползите от търговия, предприемачество и инвестиции. Имайки предвид, че суб-сахарските държави са по-скоро малки, големите търговски бариери са просто разрушителни.

За да се насърчи икономическият растеж в Африка, Нортън и Гуортни предлагат африканските държави да намалят търговските бариери и облекчат бизнес регулациите, да подобрят правната си система и да развият магистрална система през Африка.


За индекса на икономическа свобода

Икономическата свобода по света измерва степента, в която политиките и институциите в различните държави подкрепят икономическата свобода.

Публикацията тази година обхваща 141 държави, представляващи 95% от световното население през 2006 г., най-скорошната година, за която има налични данни. Докладът подновява и данните от предишните доклади в случаите, когато данните са преработени.

Докладът за Икономическата свобода по света се изготвя от канадския институт "Фрейзър" със сътрудничеството на независими институти от 75 държави и територии.


Пълният текст на изследването (на български език, в pdf-формат) е достъпен тук.