През първото тримесечие на 2012 г. икономическият растеж в страната се ускори до 0.9% на годишна база (при 0.3% растеж през последните три месеца на 2011 г.). Въпреки че нарастването не е голямо, то значително надхвърли очакванията на "Райфайзен рисърч" за влошаване на икономическата активност през първите месеци на годината, сочи месечният икономически обзор на финансовата институция за май.

В основата на разликата с очакванията е нарастването на корективите (нетни данъци, акцизи и мита), благодарение на които динамиката на БВП премина на положителна територия. Изключвайки корективите, брутната добавена стойност (БДС) в икономиката се сви с 1% спрямо година по-рано. През първото тримесечие с най-голям негативен принос за изменението на БДС бяха услугите, които спаднаха с 2% спрямо същия период на миналата година. БДС се сви в почти всички подотрасли на услугите, като с най-голямо значение за икономическата активност бе спадът в отраслите търговия, създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения, държавно управление, образование, здравеопазване и социална работа.

Индустрията отбеляза растеж спрямо първото тримесечие на 2011 г., поради нарастване на БДС в строителството (1.7% на годишна база). Строителството обаче остава без значително подобрение от началото на рецесията в страната. Въпреки нарастването на БДС, продукцията в отрасъла се сви с 8.5% спрямо първото тримесечие на 2011 г. Данни за издадените разрешителни за строеж също не дават индикации за раздвижване в отрасъла, след като в началото на 2012 г. новите разрешителни бяха за по-малък брой сгради и обща по-малка разгърната застроена площ спрямо същия период на 2011 г. БДС в промишлеността се запази в същия обем спрямо същия период на миналата година. Динамиката в отрасъла очаквано се забави, спрямо отчетеното нарастване през цялата 2011 г., основно поради влошаване на външната среда в края на 2011 г. и началото на 2012 г. и свързаното с него намаляване на поръчките за износ в сектора.

Що се отнася до селското стопанство, през първото тримесечие то бе с най- голям растеж на БДС – 16.9% реален растеж спрямо година по-рано. Следва да се има предвид, че делът на сектора в структурата на БВП е традиционно малък в началото на годината поради сезонни фактори и съответно е с малък принос за икономическата активност.

В резултат на описаните изменения на брутната добавена стойност по сектори, общо за икономиката тя отбеляза спад от 0.9% спрямо първо тримесечие на 2011 г. Съответно, положителното изменение на БВП се дължи на динамичното нарастване на корективите (данъци минус субсидии върху продуктите) от 13.7% в реално изражение, отчасти и поради спада на износа. От страна на търсенето с най-голям принос за нарастването на БВП през първото тримесечие бяха запасите. Изменението на запасите отразяваше положително изменение на вътрешното търсене, но не дава ясна индикация за динамиката на компонентите на вътрешното търсене, предвид начина на изчисляване на индикатора.

Що се отнася до останалите компоненти на вътрешното търсене, потреблението отбеляза растеж от 2% на годишна база, подобрявайки се спрямо отчетния спад през 2011 г. Публичното потребление бе с малък отрицателен принос за динамиката на БВП. Инвестициите в основен капитал също отбелязаха нарастване от 1.3%, което е първото нарастване на показателя от края на 2008 г. Въпреки че отчетената динамиката е все още слаба, тя дава индикации за постепенно преминаване към дългоочаквания процес на възстановяване на инвестиционната активност в страната. В подкрепа на това бе положителната стойност на нетните ПЧИ в България през първото тримесечие на 2012 г. – за разлика от същия период на 2011 г., когато по линия на ПЧИ бе отчетен нетен изходящ финансов поток, тъй като фирмите предпочетоха да погасят вътрешнофирмени заеми към преки инвеститори вместо да увеличат инвестиционната си дейност.

Противоположно на вътрешното търсене, което нарасна с 5.1% през първо тримесечие, външното търсене отбеляза спад и бе с основен отрицателен принос за динамиката на БВП през тримесечието, съвпадайки с очакванията ни. Поради влошаване на външната конюнктура в края на 2011 г. и началото на 2012 г., през първите три месеца на 2012 г. обемът на износа на стоки и услуги на страната се сви с 4.4% спрямо същия период на 2011 г., след като през 2010 и 2011 г. бе основен двигател на възстановяването от рецесията в страната. Поради стабилизирането на икономическата активност в ЕС, може да се очаква влошаването на външното търсене да е краткотрайно и за цялата година износът да отбележи растеж.

Инфлацията остава ниска

През април 2012 г. инфлацията остана ниска – 0.2% на месечна база, като съвпадна с прогнозата ни. Цените на хранителните стоки спадат с 0.1% спрямо март, като това е единствената група стоки, в която е отчетен спад в ценовото равнище. Инфлацията по хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) също възлезе на 0.2% на месечна база. С това натрупаната инфлация от началото на годината по този индекс достигна 1.3%. Инфлацията на годишна база възлезе на 2.0%, а средногодишната инфлация – 2.6%. По националния индекс на потребителските цени през май месец очакваме 0.3% месечна инфлация. Съответно за инфлацията на годишна база и за средногодишната инфлация прогнозните ни стойности са 2.1% и 3.0%.

Безработицата с рекорд за последните осем години

Според публикуваните от НСИ данни от Наблюдението на работната сила, през първото тримесечие на 2012 г. работната сила в страната е намаляла с 61.6 хил. души (1.8%) спрямо четвъртото тримесечие на 2011 г. Спадът е концентриран основно при жените – с 52.3 хил. души (3.3%), докато при мъжете той е значително по-малък – с 9.3 хил. души (0.5%). По възрастови групи най-значително намаление на броя на икономически активните лица е регистрирано за групата 35-44 г. – със 128.9 хил. души (12.6%). То е частично компенсирано от нарастването на работната сила в групата 25-34 г. – със 102.4 хил. души (15%). На годишна база работната сила се е свила с 11.7 хил. души (0.4%), което показва относителна стабилизация на броя на икономически активното население през последните дванадесет отчетни месеца, основно поради известното възстановяване на икономиката през миналата година. Коефициентът на икономическа активност достига 51.8%. В сравнение с последното тримесечие на изминалата година той се е повишил с 0.3%, но следва да се имат предвид и чисто статистическите ефекти, свързани с намаляването на населението, които са най-силни в началото на всяка година. На годишна база коефициентът се е увеличил с 1 пр. п. (през първото тримесечие на 2011 г. той е бил 50.8%).

Отново фактор за това е била негативната демографска динамика. През първото тримесечие на настоящата година броят на заетите лица е намалял на тримесечна база със 102 хил. души (3.5%). Силният спад се дължи основно на влошаването на външната среда, съответно спадовете в поръчките и износа на българските предприятия, и в по-малка степен на традиционно присъстващите сезонни фактори през зимните месеци. Спадът на заетостта при жените е по-силно изразен – с 64.8 хил. души (4.5%), докато при мъжете той е почти два пъти по-малък – с 37.3 хил. души (2.4%). Най-силно е засегната възрастовата група 35-44 г., където заетите са намалели със 124.1 хил. души (13.3%). Тримесечно нарастване на заетостта има в групите 25-34 г. (със 76.6 хил. души или 13.0%) и 55-64 г. (с 40.6 хил. души или 9.6%). В останалите възрастови групи има спадове. На годишна база заетостта е намаляла с 37.5 хил. души (1.3%), а коефициентът на заетост през първото тримесечие на 2012 г. възлиза на 45.1% (т.е. от лицата в трудоспособна възраст само 45.1% са били наети на трудов договор или са били самонаети).

Ниската стойност на показателя отразява до голяма степен неблагоприятната демографска структура на населението, свързана с голям дял на хората в пенсионна възраст. Броят на безработните лица достига 421.4 хил. души, като по-висока стойност на показателя не е регистрирана от първото тримесечие на 2004 г. Спрямо четвъртото тримесечие на 2011 г. той се е увеличил с 40.5 хил. души (10.6%). Увеличението на безработицата при мъжете е с 27.9 хил. души (12.4%), а при жените – с 12.5 хил. души (8.0%). По възрастови групи най-голямо е нарастването на броя на безработните при групата 25-34 г. – с 25.8 хил. 3души (28.8%). Спад на безработицата има единствено при групата 35-44 г. – с 4.8 хил. души (5.1%). На годишна база броят на безработните се е увеличил с 25.9 хил. души (6.5%) Коефициентът на безработица достига 12.9%, при 11.4% през четвъртото тримесечие на 2011 г. Сравнението показва също, че през същия период на миналата година коефициентът на безработица е бил 12.0%. Лицата в трудоспособна възраст, но извън работната сила , са намалели на тримесечна база с 89.7 хил. души (2.9%). Тъй като спадът е концентриран основно в групата 65 и повече години (130.6 хил. души, или 8.9%), интерпретацията на динамиката е свързана с естествените демографски процеси на смъртност, протичащи в тази група.

През първото тримесечие на 2012 г. производителността на труда нарасна с 5 2.6% на годишна база. Процентът остана същият като този, отчетен и през последното тримесечие на 2011 г. Като цяло е налице значително забавяне на динамиката на показателя спрямо отчетените високи стойности през периода второ тримесечие на 2010 – трето тримесечие на 2011 г. Основната причина за това забавяне са относително ниските темпове на икономически растеж през последното тримесечие на миналата и първото тримесечие на настоящата година, както и забавянето в спада на броя на заетите.

Дефицитът с натрупване спада до 0.3% от БВП

След трите поредни месеца на бюджетни дефицити от началото на 2012 г., през април Министерството на финансите регистрира значителен излишък по консолидираната фискална програма от 470.1 млн. лв. Излишъкът бе основно в резултат на повишената събираемост след предприетите мерки за свързване на касовите апарати на фирмите с информационните системи на НАП, като значителен принос имаше и внасянето в бюджета на превишението на приходите над разходите на БНБ, което за 2011 г. е 180.5 млн. лв. Положителното месечно салдо беше формирано от излишък по националния бюджет в размер на 594.5 млн. лв. и от дефицит по европейските средства в размер на 124.5 млн. лв. Отчетеният излишък през април доведе до значително свиване на натрупания от началото на годината дефицит до 217.1 млн. лв., което представлява едва 0.3% от прогнозния БВП. На годишна база натрупаният за първите четири месеца на годината дефицит се е свил с 334.9 млн. лв. (60.7%).

Увеличените приходи дават основание за увеличаване и на бюджетните разходи, за което вече има известни сигнали от страна на правителството (например увеличаване на пенсиите от 1 юни), поради което за момента поддържаме очакванията си за бюджетен дефицит за 2012 г., сравним с този от изминалата година. Бюджетните приходи и помощи през април възлизат на 2.6 млрд. лв. На месечна база те са с 306.7 млн. лв. (13.5%) повече. Данъчните приходи са 2 млрд. лв., а месечното им увеличение е с 208.1 млн. лв. (11.4%). Увеличение спрямо март има и при неданъчните приходи – със 159.1 млн. лв. (51.9%), а събраната през месеца сума е 306.6 млн. лв. При помощите динамиката е в обратната посока – сумата им за април е 80.2 млн. лв., с 60.5 млн. лв. (43%) по-малко спрямо предходния месец. С натрупване за първите четири месеца на 2012 г. приходите и помощите на държавния бюджет възлизат на 8.5 млрд. лв., като на годишна база те са нараснали с 587.3 млн. лв. (7.4%). Нарастването се дължи почти изцяло на данъчните приходи, които за същия период са се увеличили с 492.6 млн. лв. (7.6%) и достигат 7 млрд. лв. Сравнително малко е увеличението при неданъчните приходи – с 16.3 млн. лв. (1.3%) до 1.3 млрд. лв., а по-голямо е то при помощите – със 78.5 млн. лв. (45%) до 252.9 млн. лв.

Извършените през април бюджетни разходи (без вноската към бюджета на ЕС) възлизат на 2 млрд. лв. Спрямо март те са свити с 285.2 млн. лв. (12.2%). Голяма част от този месечен спад се обяснява с по-малкото извършени социални разходи – 981.6 млн. лв. (със 173.3 млн. лв. или 15% по-малко спрямо предходния месец). Капиталовите разходи също спадат значително на месечна база – с 88.5 млн. лв. (38%) до 144.4 млн. лв., при субсидиите намалението е с 41.1 млн. лв. (32.1%) до 86.8 млн. лв. Лихвените разходи отбелязват спад с 11.4 млн. лв. (35.8%), а сумата им за април е 20.4 млн. лв. Заплатите и социалните и здравноосигурителни вноски остават почти непроменени на месечна база, а единственият разходен компонент, който отбелязва по-съществено нарастване, са разходите за издръжка – с 28.2 млн. лв. (7.5%).

През месеца по вноската на България към европейския бюджет са изплатени 64.9 млн. лв., като сумата е приблизително същата като през март. С натрупване разходите за януари-април са 8.4 млрд. лв. На годишна база те нарастват значително по-малко от приходите – със 167.1 млн. лв. (2%), което допълнително обяснява по-доброто фискално представяне спрямо миналата година. Най-съществени в абсолютно изражение са годишните увеличения при социалните разходи – със 104.5 млн. лв. (2.7%) до 3.9 млрд. лв., вследствие най-вече на повишената безработица, както и на капиталовите разходи – с 81.7 млн. лв. (13.1%) до 703.3 млн. лв.

Въпреки повишението на размера на държавния дълг, разходите за лихви са се увеличили само с 10.9 млн. лв. (3.6%) до 309.4 млн. лв., като продължават да са много далеч от нива, рискови за изпълнението на бюджета. С 15.3 млн. лв. (1.2%) до 1.3 млрд. лв. са нараснали разходите за заплати и възнаграждения на персонала. Тъй като процентът на нарастване е малко по-нисък от инфлационния темп за същия период, нарастването на този тип разходи не следва да се разглежда като негативен сигнал от публичния сектор. Спад на годишна база се наблюдава при субсидиите – с 45.3 млн. лв. (9.1%), въпреки значителните суми, изплатени в началото на 2012 г. Останалите компоненти на разходите имат относително малки изменения.

Вноската в общия бюджет на ЕС е нараснала на годишна база с 85.4 млн. лв. (29.8%), като изплатената за първите четири месеца на годината сума достига 371.7 млн. лв. Към края на април 2012 г. фискалният резерв на правителството възлиза на 4.9 млрд. лв. На годишна база той се е увеличил с 238.1 млн. лв. (5.1%), вследствие на по-добрите бюджетни резултати на годишна база. Месечното увеличение е с 390.4 млн. лв. (8.6%). Нивото на фискалния резерв е с 421.2 млн. лв. по-високо от минимално изискуемото за края на 2012 г. равнище съгласно Закона за държавния бюджет. Предварителните индикации са, че и през месец май фискалният резерв продължава да нараства.

Покритието на паричната база с валутни резерви нараства

Годишният темп на нарастване на най-широкия паричен агрегат М3 се ускори до 11.6% (при 10.7% през март). Ускоряването най-вероятно се дължи на сезонното оживление на икономиката от началото на април. Както и през предходния месец, най-голям принос за този растеж имаха овърнайт депозитите (5.1 пр. п.), които се увеличиха на годишна база с 23.1%. Приносът на депозитите с договорен матуритет до 2 години възлезе на 4 пр. п., след като сумата им се увеличи за последните 12 месеца със 7.2%. Приносите на парите извън банките и на депозитите, договорени за ползване с предизвестие до 3 месеца, бяха равни – по 1.3 пр. п., а двата показателя отбелязаха годишни нараствания съответно с 9.5% и 14.3%. Нарастването на М3 спрямо предходния месец беше в размер на 791.7 млн. лв. (1.4%, при едва 0.2% през март). В най-голяма степен това ускоряване бе в резултат от абсолютното нарастване на депозитите с договорен матуритет до 2 години – с 433.3 млн. лв. (1.4%).

Месечното нарастване на овърнайт депозитите възлезе на 268.9 млн. лв. (1.9%), а нарастванията на парите извън банките и на депозитите, договорени за ползване с предизвестие до 3 месеца бяха значително по-малки – съответно с 62 млн. лв. (0.8%) и 26.6 млн. лв. (0.5%). В края на месец април 2012 г. активите на Управление „Емисионно” достигнаха 13.4 млрд. евро. На годишна база те са се увеличили с 1.4 млрд. евро (11.9%). Месечното им увеличение възлиза на 196.5 млн. евро (1.5%), като основният фактор е нарастването на депозита на правителството с 217.4 млн. евро (10.6%).

Към 30 април 2012 г. коефициентът на покритие на паричната база с валутни резерви възлиза на 178.8%. Спрямо края на месец март коефициентът се е повишил с 2.5 пр. п. Ако от изчисленията бъде изключен депозитът на правителството, коефициентът на покритие в края на април възлиза на 148.4% (148.8% през предходния месец). И двете съотношения са значително над изискуемите 100% за стабилност на валутния борд. Към края на април нетните чуждестранни активи на банките са се подобрили на годишна база с 3.1 млрд. лв. (61.2%) до -1.9 млрд. лв. За същия период чуждестранните активи са нараснали с 1.8 млрд. лв. (21%), а чуждестранните пасиви са намалели с 1.3 млрд. лв. (9.3%). След временното влошаване на нетните чуждестранни активи през март, през април отново бе отчетено подобряване на показателя на месечна база – с 621.8 млн. лв. (24.2%). Чуждестранните активи са нараснали с 346.1 млн. лв. (3.4%), поради направени депозити в чужбина за сумата от 361 млн. лв., докато чуждестранните пасиви са намалели с 275.7 млн. лв. (2.2%) – поради изтеглени депозити от чужди резиденти.

Данните потвърждават основната тенденция на намаляване на задлъжнялостта на банките, опериращи в България, към чужди кредитори (основно банките-майки на местните подразделения с чуждестранна собственост), както и липсата на достатъчно възможности за реализация на ликвидните активи на местния пазар, водеща до пренасочването на средствата към чуждестранни лихвоносни инструменти. Нарастването на кредитите на годишна база, отчетено за април, е 1.5 млрд. лв. (3%). За нефинансовите предприятия увеличението в обема на кредита е 1.7 млрд. лв. (5.3%), но за домакинствата и НТООД е отчетен спад в размер на 155.9 млн. лв. (0.8%).

Спрямо март 2012 г. общата сума на кредитите нараства със 156.7 млн. лв. (0.3%), като има нарастване и при нефинансовите предприятия, и при домакинствата и НТООД – съответно със 136.7 млн. лв. (0.4%) и 20 млн. лв. (0.1%). Лошите и преструктурираните кредити се увеличават през април със 74.2 млн. лв. (0.8%), като сумата им достига 9.7 млрд. лв. Делът им в общата сума на кредита (без овърдрафта) остава на нивото, отчетено и през предходния месец – 23.4%. Годишното нарастване на депозитната маса, отчетено през април, е с 4.6 млрд. лв. (11.6%). Депозитите на нефинансовите предприятия са се увеличили с 1 млрд. лв. (8.4%), а тези на домакинствата и НТООД – с 3.6 млрд. лв. (13.1%). На месечна база нарастването на депозитите възлиза на 137.8 млн. лв. (0.3%), но докато тези на домакинствата и НТООД са се увеличили със 181.9 млн. лв. (0.6%), тези на нефинансовите предприятия са се свили с 44.1 млн. лв. (0.3%). Въпреки че депозитната динамика изглежда като цяло неравномерна по месеци, общата тенденция на развитие е изключително благоприятна за банковата система, като нарастването на депозитите осигурява стабилно развиващ се източник на вътрешно финансиране.

Положителна текуща и финансова сметка през март

След като през първите два месеца на годината текущата сметка реализира дефицити, през март тя отбеляза положителен баланс от 118.9 млн. евро. За първото тримесечие стойността и остана отрицателна в размер на 345.6 млн. евро (0.9% от БВП), влошавайки се с близо 260 млн. евро на годишна база. За разлика от предходната година, когато нарастването на текущата сметка бе основно поради стопяване на търговския дефицит и салдото на услугите, през март с голям положителен принос за текущата сметка бяха текущите трансфери. Нетната им стойност през месеца достигна 500.9 млн. евро, основно поради отчетения нетипично висок входящ текущ трансфер от страна на ЕС (413.1 млн. евро). С натрупване за първите три месеца на годината, получените текущи трансфери от сектор държавно управление възлязоха на 600 млн. евро, удвоявайки се спрямо същия период на предходната година.

Що се отнася до търговския баланс, развитието бе сходно до това от началото на годината. Вносът на стоки нарасна динамично - с 11.4% спрямо март 2012 г. За първото тримесечие стойността на вноса отбеляза растеж на годишна база от 444 млн. евро (близо 9%). Тъй като външното търсене бе относително слабо в края на 2011 и началото на 2012 г., това развитие вероятно се дължи на известно възстановяване на вътрешното търсене, което дълго време изоставаше. Динамиката на износа на стоки остана колеблива в синхрон с външната среда, въпреки че беше отчетен растеж през март (1.6% на год. база).

Като цяло, за първите три месеца износът на стоки се сви с 3.3% спрямо същия период на 2011 г. Разнопосочното развитие на износа и вноса на стоки от началото на 2012 г. доведе до влошаване на търговския баланс с около 600 млн. евро спрямо първото тримесечие на 2011 г. Типично за първите месеци на годината, през март салдото на услугите беше в малък размер и съответно с малък принос за текущата сметка (19.3 млн.евро). Също традиционно, доходната сметка бе с отрицателна стойност (-74.5 млн. евро), но се подобри с 54 млн. евро спрямо март 2011 г., поради спад на изплатения доход от чуждестранни инвестиции.

Подобно на предходните два месеца, през март капиталовата сметка бе с минимално положително салдо (6.7 млн. евро), докато излишъкът по финансовата сметка достигна 96.5 млн. евро. Финансовата сметка се подобри както на месечна, така и на годишна база. За положителното салдо на финансовата сметка през март най-голям принос имаха инвестициите, различни от преки и портфейлни. При тези инвестиции от началото на рецесията се наблюдава тенденция на изтичане на финансови средства от страната (близо 2 млрд. само за 2011 г.), основно поради високата ликвидност в банковата система и последвалия процес на деливъридж. През първите два месеца на 2012 г. беше отчетен изходящ поток по тези инвестиции от близо 840 млн. евро, основно под формата на валута и депозити. През март обикновено е налице връщане на част от средствата поради сезонни фактори, вероятно свързани с финансово-счетоводното отчита не на фирмите. През този месец беше реализиран входящ поток на валута и депозити по линия на пасиви и активи на банките от 314 млн.евро.

Кумулативно за първото тримесечие на годината нетният финансов поток по статията други инвестиции остана отрицателен и непроменен спрямо същия период на 2011 г. (-445 млн. евро). Това е индикатор, че поведението на банките също продължава да следва тенденцията, наблюдавана през 2011 г. и за цялата 2012 г. отново може да се очаква голям изходящ поток на валута и депозити от страната, без чувствително съживяване на кредитната активност, а оттам и на вътрешното търсене. През март нетните преките чуждестранни инвестиции бяха в относително малък размер - 58.3 млн. евро, но на годишна база бе отчетено значително подобрение от 443.8 млн. евро. Това се дължи вероятно на спад на погасените заеми към преки инвеститори спрямо предходната година, когато те бяха в основата на отрицателната стойност на нетните ПЧИ. През март балансът по текущата, капиталовата и финансовата сметка бе положителен на стойност 222.1 млн. евро. Отчитайки грешки и пропуски общият платежен баланс достигна 509.8 млн. евро, което доведе до увеличение в същия размер на резервните активи на БНБ. През март 2012 г. брутният външен дълг (БВД) отбеляза нарастване от 142.5 млн. евро.

От началото на годината, въпреки месечните изменения, стойността му остана близка до тази от края на 2011 г. (спад от едва 10.5 млн. евро). За сравнение, през първото тримесечие на миналата година бе отчетен значително по-голям спад на БВД в размер на 587.7 млн. евро. През март валутните резерви на БНБ отбелязаха значително нарастване от 402 млн. евро. Краткосрочният БВД също се увеличи през месеца, но в по- малък размер – 173.2 млн. евро. Тези развития доведоха до покачване на покритието на краткосрочните задължения с валутни резерви до 132.7%, което е най-високата стойност от началото на 2008 г.