Една от големите промени, която настъпи в българската икономика след Световната икономическа криза през 2008 година е, че икономическият растеж в страната започна да се движи от експортно ориентирани производства. Голяма част от вложените у нас инвестиции са именно в подобни предприятия, за сметка на тези, предназначени за вътрешно потребление.

"Известно е, че сме държава с намаляващо, застаряващо население и малък пазар. Затова инвестициите са малко и липсата на правова държава, допълнително влошава имиджа ни – посочи в интервю за Радио България икономистът Евгений Кънев. – За да има инвестиции, които разчитат на възвръщаемост на вътрешния пазар, трябва да има правова държава. В противен случай ще ги загубиш, както се случи с много инвеститори, които разчитаха на българския съд, но не успяха да решат своите спорове със контрагентите си в България. Лошият инвестиционен климат, който се установи заради липсата на правова държава, на стимули, които държавата дава на чуждите инвеститори и други, намали тези инвеститори до минимум. Сега обаче тази тенденция се обръща, защото се промени геополитическата среда."

Доказателство за позитивната промяна са и данните, с които разполагат от Българската агенция за инвестиции. Нейният изпълнителен директор Мила Ненова посочи, че за периода от януари до септември 2023 те възлизат на 3 млрд. и 100 млн. евро, което е с 50% повече от същия период на предходната, а се очаква сумата да се покачи още, когато бъде отчетена цялата година.

"Инвестициите са в различни сектори, но основно в производство, преработка, аутомотив, сериозни инвестиции в сектор енергетика. Но най-големият растеж вероятно е в аутомотив, който в момента представлява близо 10% от общия брутен вътрешен продукт на страната."

Близо 80% от произвежданите в Европа електромобили използват части, произведени у нас. Въпреки множеството компоненти за автомобилната промишленост, които произвеждаме в България, привличането на компания, която да сглобява автомобили у нас, все още е проект, по който страната ни работи.

Геополитическото ни положение, ниската задлъжнялост и растящият брутен вътрешен продукт, стабилността и иновациите, които предлагаме, привличат чуждестранните инвеститори.

"България не е вече онази държава с евтината работна ръка. Тя е много конкурентна на фона на другите европейски държави. Вече имаме и много подготвени кадри, а нашата визия е да привличаме високотехнологични предприятия, които са експортно ориентирани, защото можем да им предложим конкурентни условия."

Изпълнителният директор на Агенцията за инвестиции обърна внимание и на един, на пръв поглед, второстепенен детайл от предпоставките за инвестиции у нас, но оказва се, високо ценен от чужденците:

"За тях е важно и че България е спокойна и сигурна държава. Често те пристигат със своите семейства и за тях е важно, че у нас има добро образование за децата им, достатъчно добро здравеопазване и услуги."

Наложилото се в обществото схващане, че чуждият инвеститор изнася голяма част от печалбата си зад граница е погрешно, смята Мила Ненова и допълва:

"Много от фирмите, дори и да са с чужд капитал, няма как да си позволят да изнесат цялата печалба зад граница. Съвременните технологии изискват постоянна инвестиция в обновяването на мощностите, така че огромна част от фирмите инвестират сериозно и продължително в страната ни и това дава една сигурност и развитие за регионите."

Проблемът с набирането на работна ръка и демографската криза, в която се намира страната, са фактори, с които от Агенцията са наясно, но признават, че съществуват добри примери, които имат потенциал да задържат младите хора у нас:

"За да може един млад човек да остане в страната, той трябва да базира решението си на достоверна информация. Ако не познава достатъчно добре алтернативите, които му се предлагат тук, няма как да вземе правилното решение. В България има изключителни производства, предприятия, които приличат на лаборатории, а заплащането в тях е сериозно. България вече не е само нарицателно за място, където се произвежда на ишлеме, с цялото ми уважение към тази индустрия. Много успешни са високотехнологичните и с висока добавена стойност предприятия. У нас се произвеждат наносателити, търговски дронове, автожири и какво ли още не, а младите хора не знаят, че човек може да намери интересна кариера и в производството."

Проучване на Българската стопанска камара за бизнес климата през 2023 година сочи, че от прекомерни държавни регулации се оплакват 62% от мениджърите, 61% от предприятията са недоволни от чести промени в нормативната уредба, а 59% посочват, че корупцията е основна пречка пред инвестициите и развитието на бизнеса. Според Мила Ненова тези данни вероятно се базират на субективно усещане от страна на бизнеса:

"Частният бизнес винаги има високи очаквания за ефективност на администрацията и са прави да изискват, но държавата работи по своите правила и това трябва да е така, за да се гарантира, че публичните средства се използват по най-правилния начин – коментира изпълнителният директор на БАИ. – Понякога е факт, че някои процедури отнемат повече време, като, разбира се, това дава поле и за подобряване на работата на администрацията. Много зависи от дейността и от екипите, които работят, защото администрацията е изградена от хора и зависи от това как всеки един от тях върши своята работа."