В момента в Иран сме свидетели на опит на Запада да реши по диалогичен път конфликт, който в годините назад винаги е решаван с оръжие. Различното при сегашната ситуация идва от там, че в САЩ предстоят президентски избори и те се оказват основен мотив в твърдостта на настоящия държавен глава Барак Обама към политиката на израелския премиер Бенямин Нетаняху и към персийците.

На фона на дипломацията с Иран, санкциите, които й налагат Европейският съюз и САЩ, цената на петрола се превърна в лакмус за посоката на взетите решения. Откъде тръгва голямата драма с ядрената програма на Иранската държава?

Историята с урана

Ядрената програма на Иран съществува от 50-те години на ХХ в., но скоро след създаването си е спряна заради ислямската революция от 16 януари 1979 г. Още по време на войната с Ирак се работи по възстановяването на програмата, а за размерите на тези действия стана ясно още през 2002 година.

За мащабите на възстановената ядрена програма говорят най-ясно последните разкрития от 2011 и 2012 г. Според данните, които Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) събира, става ясно, че са прикривани опити за разработване на устройството на ядрения взрив и поместването му в глава на ракета.

Заради опитите на иранското правителство да обясни, че уранът, който произвежда, му трябва за атомните централи, трябва да се има предвид, че атомната централа в югозападния град на ислямската република Бушер е заредена с договорен от Русия уран, а изследователският реактор в столицата Техеран - с вече произведен в Иран уран, т.е. и двата реактора са осигурени. Към момента обогатяването на уран продължава в заводите в Натанз и Фордо, намиращи се в централната част на страната.

Независимо от натиска на Запада и САЩ, няма изгледи близкоизточната страна да работи по спирането или ограничаването на дейността си по програмата. Иран дава съгласие за съдействие на МААЕ, но не се наема с конкретни ангажименти. Действията им са по-скоро опит за маневриране и печелене на време. Санкциите на Америка и Европа се очаква да влязат в сила през юли 2012 г.

Иран и другите страни в региона

Иран и основният й противник Израел

Според много анализатори Израел от десетилетие се подготвя за евентуално нападение на Иран. Различни представители на израелската отбрана признават за подготовката за тези действия, а ученията, които израелската страна прави в Гърция и Турция, потвърждават тези намерения. Според експертите основната част, чрез която може да се атакува Иран, са военновъздушните сили (ВВС). Израел изпраща военновъздушните си сили на тренировъчни мисии с полети на дълги разстояния, снабдява се с американски бомби за разрушаване на бункери и укрепва противоракетната си отбрана.

Това обаче поставя редица допълнителни предизвикателства, свързани с въздушните пространства, през които израелските сили трябва да минат. Тъй като страната е в многогодишни конфликти със съседите си, задачата се усложнява допълнително. Най-вероятният въздушен път към Иран би бил през Турция, но отношенията между двете страни се влошиха драматично през последните месеци и това като вариант също е подложено на съмнение.

Подобна въздушна атака няма да е прецедент за Израел, чиито бойни самолети унищожиха незавършен иракски ядрен реактор през 1981 г., както и новострояща се ядрена мощност в Сирия през 2007 г. Проблемът с “лесната и бърза” атака върху Иран се увеличава и заради по-силната противовъздушна отбрана на страната, както и заради стратегията на държавата да разпръсне ядрените си съоръжения на различни места под земята.

Освен това дълбочината, на която се намират лабораториите и укреплението им, ги прави не само трудни за намиране от разузнавачите, но и изключително трудни за разрушаване.
Основният ирански завод за обогатяване на уран в Натанз се предполага, че е на около шест метра под земята и е предпазван от две бетонни стени.

Според бившия шеф на израелската разузнавателна служба "Мосад" Дани Ятом, ако Израел не може да унищожи иранската програма изцяло, то поне сериозното й разстройване би било достатъчно.

Именно намерението на Тел Авив да атакува Техеран по въздуха провокира персийската страна да увеличи противовъздушната си отбрана, като я съобрази с въздушната мощ на враговете си. Това става ясно от думите на високопоставен ирански военен командир. В същото време не бива да се подценява и опитът на страната от войната с Ирак от 1980 година.

Хизбула и Хамас

Съществува и още една много интересна теза, че войната между двете страни вече е започнала и се води на резлични места по света. Това е война по-скоро на тайните служби. Доказателство в полза на тази теза са атентатите срещу ирански атомни специалисти, тайнствената експлозия в един ракетен арсенал, компютърният вирус Stuxnet - всичко това носи почерка на “Мосад”.

Нападението в Делхи показва, че Техеран отвръща на удара, както изглежда в сътрудничество с ливанската групировка Хизбула. Следите водят и до Грузия, където по същото време бе осуетен друг подобен атентат.

Ислямската република също така може да насърчи регионалните си наместници в лицето на Хизбула в Ливан и Хамас в Ивицата Газа да вкарат в действие арсенала си от десетки хиляди ракети. От Хизбула все още не са заявили какво ще направят, докато движението Хамас даде сигнал, че не иска да бъде въвличано в израелско-иранска война.

САЩ

В политиката на САЩ и Израел обаче се наблюдава разминаване по отношение на действията срещу Иран. От една страната САЩ натиска страната да спре обогатяването на уран, от друга обаче се противопоставя на намеренията на Израел за военни действия.

Причината за това поведение е емпиричният опит от войната с Ирак - война, заради която страната беше обвинявана многократно. Обама няма намерение да влезе във война с Иран, ако не е абсолютно сигурен, че Техеран не разработва атомна бомба, а към момента такива конкретни доказателства няма. Освен това САЩ не са сигурни и за последиците от една нова военна офанзива в региона, особено на фона на категоричната подкрепа, която Русия оказва както на Иран, така и на Сирия.

Според израелския военен портал Debka file е имало среща и договорки между САЩ и Иран, които са довели до разговорите в Истанбул от 14 април. Според информацията на военния сайт президентът Барак Обама е отстъпил от настояването си Иран да "оправи" ядрените си дейности и да позволи извършването на международни инспекции.

За иранците може и да си струва да приемат направените предложения, въпреки че до Израел не е достигнала нито дума. Освободени от санкции и международен надзор, иранците може да изградят ядрено оръжие необезпокоявани, пише Debka.

Русия

Русия има отдавнашни добри отношения с Иран, но е член на групата Р5+1 (петте постоянни члена на Съвета за сигурност на ООН плюс Германия), а и застъпничеството й е повече за Сирия.

Под влиянието на конфронтиращите се и усложняващи се отношения между САЩ и Иран, страната се намира в позиция, която предполага партньорство с Китай и Русия. Русия и Иран също така споделят общ интерес в намаляване влиянието на САЩ в Централна Азия.

Точно този общ интерес води до официалното присъединяване на Иран към Шанхайската организация за сътрудничество през 2006 г. Отношенията на страната към организацията, която се ръководи най-вече от Русия и Китай, представя най-важните дипломатически връзки, които Иран споделя след революцията от 1979 г. Иран и Русия са и основатели на Форума за страните-износителки на газ, заедно с Катар.

Същевременно Русия става все по-зависима от икономическите си връзки със Запада и става уязвима спрямо натиска му да ограничи връзките си с Иран. Иран също изрази своето недоволство относно забавянето на проекта за реактора Бушер, както и спрямо позицията на Русия в района на Каспийско море. Разширяващите се връзки на Русия с Израел и увеличаващата се роля в арабско-израелския мирен процес са още някои точки от напрежението между двете страни.

За разлика от предишни години, през които иранския въздушен флот е изцяло производство на западните страни, сега вече той е или местно производство, или произведен в Русия. Отказът на Иран през 2010 г. да спре обогатяването на уран, доведе до създаването на нова резолюция на ООН, която да предвижда нови санкции срещу Иран, които забраняват продажбата на всякакво тежко въоръжение, включително ракети.

Саудитска Арабия

Това е страната с най-силно влияние в региона. Политиката на Саудитска Арабия е също толкова консервативна, колкото и тази на Иран, разликата идва от мащабите в силата между двете страни. Саудитска Арабия е по-влиятелна и цели да запази порядъка в региона такъв, какъвто е. От тази гледна точка Иран е дразнител, който с действията си може да разруши установения мир.

Страните в Близкия и Средния изток имат сериозно преплетени взаимни интереси и сложни междудържавни отношения, чиито корени идват още от древността. През ХХ в. Саудитска Арабия запази монархията си и се превърна в много силен играч, с чиито интереси са се съобразявали лидери от ранга на държавния секретар на САЩ в периода 1973-1977 г. Хенри Кисинджър.

При евентуален конфликт трябва да се има предвид фактът, че саудитците нямат никакви отношения с Израел. Освен това, дори да се чувстват застрашени от въоръжен с ядрени оръжия Иран, всякакви признаци на сътрудничество с еврейската държава биха породили вълна от критики из целия арабски свят. Не бива да се пренебрегва и фактът, че саудитците биха станали лесна мишена на ирански ответен удар.

Въоръжените сили в региона

Според американски анализатори, една евентуална атака на Израел срещу Иран може да се очаква в следващите няколко месеца, тъй като по това време на годината има най-голяма видимост в района, чийто терен е насечен и трудно дъстъпен.

Според различни източници военните приготовления наистина са вече в ход. Иранската армия оповести големи маневри в южната част на страната близо до Ормузкия проток, а американците започнаха най-големите си десантни учения от поне десет години насам. Междувременно DEBKA file съобщи, че "хиляди американски войници" са пристигнали на два острова близо до протока.

Според запознати на арабските страни в Персийския залив, които са противници на Иран, са доставени ракети и бомби за милиарди. В същото време в залива се съсредоточват самолетоносачи. Има твърдения, че в Грузия САЩ строят лазарети и бази за складиране на военна техника и амуниции.

Как се отразява конфликтът с Иран върху цената на петрола?

Растящите цени на петрола изместиха Гърция като източник на безпокойство за инвеститорите, се посочва в нов доклад на британската банка HSBC, цитиран от CNBC. От финансовата институция предупреждават, че ако трендът за увеличаване на цените на петрола продължи, крехкото възстановяване на страните с развити икономики може бързо да рухне, а инфлацията да се завърне на развиващите се пазари.

Цените на петрола се увеличиха до рекордни стойности през последните седмици и бяха близо до историческия максимум от 147 долара за барел, постигнат в началото на 2008 г. Основната причина за скока е нарасналото напрежение около Иран.

В средата на февруари стана ясно, че Иран спира износа на петрол до редица страни от Европейския съюз в отговор на подготвяните санкции срещу ислямската република. Цените скочиха и след доклада на МААЕ, от който стана ясно, че Иран е увеличил значително производството си на обогатен уран.

Политическите разногласия между западните страни не са решаващи за намирането на мирен или друг подход спрямо Иран. Тези спорове се основават по-скоро на опасения доколко реалистични са твърденията дали Иран се е насочил към бомбата. Повече се споделят от разузнаванията или атомната агенция, не от правителствата.

Дали ще има трета голяма война в залива ще стане ясно съвсем скоро. В средата на месеца министърът на отбраната на Израел Ехуд Барак заяви по време на среща на израелския Кнесет по въпросите за външна политика и комитета по защитата, че е по-добре да не се предприема удар срещу Иран без участието на САЩ и поиска да се прояви “съобразителност спрямо предизборната кампания в САЩ”.

Основните опасения според анализаторите, са че след Иран и другите страни ще поискат да изравнят силите си, а един ядрен Близък изток би бил сериозна опасност не само за региона, но и далеч извън неговите предели.