Докато българската икономика се свива през 2009 г., а през 2010 г. вече започва да се възстановява, секторът на индустрията, с изключение на строителството, продължава своя спад и през 2010 г., когато брутната добавена стойност достига най-ниската си точка след пика през 2008 г. В рамките на двете години, 2009 и 2010 г., БДС в индустрията се свива реално с 9,4%. В същото време потреблението на електроенергия в сектора намалява с 25%, достигайки най-ниското си ниво през 2010 г., а заетите се свиват с 15,5%. С други думи свиването на номинални фактори като заети лица и потребление на електроенергия е в пъти по-високо в сравнение със свиването на реалната продукция в сектора, което показва, че освен намаляване на икономическа активност, става въпрос и за повишаване на ефективността.

Брутната добавена стойност в сектора започва да се възстановява от 2011 г. и през 2013 г. надминава предкризисните си нива. В периода 2011-2014 г. БДС в сектора реално се увеличава с 13,7%. В същото време потреблението на електроенергия расте с 12%, а заетите се свиват с 5,3%. Т.е. отново става въпрос за сериозно оптимизиране на работата на дружествата в сектора. По същия начин, по който китайската дума за „криза” е съставена от два йероглифа – „опасност” и „възможност”, секторът изглежда е използвал възможността, за да ограничи неефективните дейности и да оптимизира работата си, както по време на кризата, така и по време на възстановяването.

Това не е изненадващо по няколко причини:

1) Индустрията има задължения, вменени със Закона за енергийната ефективност, за повишаване на ефективността и постигане на енергийни спестявания. Иначе казано – криза или не, потреблението на електроенергия трябва да намалее.

2) Освен директното задължение за постигане на спестявания, държавата създава и косвен стимул за постигането им – регулираните цени на електроенергията. Отдавна е ясно, че съществува кръстосано субсидиране между регулираните цени на електроенергията на битовите и стопанските клиенти, но такова съществува и между регулирания и свободния пазар. Така например цената на АЕЦ „Козлодуй” на свободния пазар варира от 52,10 лв./МВтч до 65 лв./МВтч, докато централата продава на регулирания пазар на цена от 30 лв./МВтч.

3) Намаляването на потреблението на електроенергия, особено в сектори с висока електроенергийна интензивност, създава конкурентни предимства, което е именно онази „възможност” от китайския йероглиф за запазване или увеличаване на пазарния дял на компаниите.

Предвид гореизложеното, не е сериозно да се твърди, че индустрията в България е по-зле сега в сравнение с 2008 г. Това ясно се вижда от създадената реална брутна добавена стойност от сектора, която през 2014 г. е с 3% по-висока в сравнение с 2008 г., докато потреблението на електроенергия се свива с 16%, а заетите – с 20%. Реалният годишен ръст на БДС за сектора през 2015 г. е 3%, а заетите се увеличават с почти 2%. Все още няма данни за потреблението на електроенергия в индустрията за 2015 г.

100-те най-големи компании в индустрията са в пъти по-големи през 2015 г. в сравнение с 2005 г. Нещо повече – индустрията представлява 20,5% от цялата брутна добавена стойност на страната през 2008 г., докато през 2015 г. вече е близо 23%. Всичко това показва, че реиндустриализацията се случва въпреки по-малкото потребление на електроенергия, по-малкото заети в сектора и без помощта на загрижените политици, експерти и общественици.

Секторът очевидно се е възстановил от кризата и в момента е по-ефективен в резултат както от нея и от различните видове регулации, така и от конкуренцията на местния и международните пазари. Да се твърди, че в България няма индустрия или че тя умира, защото потреблението на електроенергия е по-ниско, е все едно да се твърди, че човек, който яде повече, извършва по-голяма работа и създава по-голяма продукция.