Инфлацията в България в края на тази година ще достигне 2.9%, а средно за цялата година ще бъде 2.2%. Това става ясно от последния тримесечен анализ за икономиката на страните от Централна и Източна Европа, подготвен от УниКредит. За 2013 г. прогнозата е средно-годишната инфлация да достигне 2.5%.

Още през март и април инфлационните очаквания за годината са били повишени заради заявените намерения от страна на държавния регулатор да повиши цените на електроенергията. Според доклада бъдещата инфлация ще бъде движена основно от вътрешни фактори, като най-голямо влияние ще оказва пазарът на труда.

Ценовият натиск обаче ще остане под контрол през следващата година, смятат икономистите. Причината е, че реалните доходи при всички случаи ще нарастват с малки стъпки. Освен това безработицата се очаква да остане на нива от над 12% през следващите две години.

БВП на България през тази година ще възлиза на 39.4 млрд. евро, а през 2013 г. ще достигне 40.8 млрд. евро. През първото тримесечие на 2012 г. растежът на БВП се забави близо до нулата, след като износът загуби позиции. След сигналите за забавяне на растежа в еврозоната и световната икономика като цяло, България изглежда ще остане относително изоставаща в региона на Централна и Източна Европа.

Причините за това са задържащият се ефект върху вътрешното търсене от намаляването на задлъжнялостта и незавършилата корекция на пазара на недвижими имоти. Пречка пред възстановяването на България е и голямата експозиция на страната към Гърция.

„Има известно поле за разхлабване на целите за ограничаване на дефицита, което правителството би могло да използва за увеличаване на капиталовите разходи и повишаване на вътрешното търсене като цяло“, коментира Кристофор Павлов, главен икономист в банката. Според него обаче ефектът от това ще бъде твърде скромен, за да се предотврати стагнацията във вътрешното търсене и да се стигне до някакъв забележим ръст в заетостта.

От началото на годината финансите на публичния сектор показаха значително подобрение. Бюджетният дефицит с натрупване за първите четири месеца на годината намаля до едва 0.3% от БВП в сравнение с вече много ниската стойност от 0.7% преди година. Въпреки стагниращото вътрешно търсене, фискалните приходи отчетоха впечатляващ ръст от 7.4% спрямо първите четири месеца на миналата година.

Увеличението се дължи най-вече на повишението от 22% в приходите от ДДС.
„Докато комбинацията от по-силен внос и по-слаб износ изигра известна роля за увеличаването на приходите от ДДС, то подобрената събираемост на данъците има основен принос за този положителен резултат“, обясни Павлов. Той допълни още, че въвеждането на отдалечена връзка между касовите апарати на практически всички търговски обекти в страната и системите за контрол на Националната агенция по приходите в края на март са спомогнали за повишаване на приходите от ДДС с 35% през месец април.

В доклада нсе посочва също, че правителството ограничава разходите за текуща издръжка не само за да поддържа бюджетния дефицит под нивата, определени от пакта за стабилност, но и за да може да осигури допълнителна възможност за капиталови разходи в страната. Фокусът на държавата все повече се насочва към увеличаване на инфраструктурното строителство.

Разходите за заплати и текуща издръжка, включително и осигурителните вноски, изплащани от хазната, нараснаха с едва 0.7% на годишна база. Това позволи капиталовите разходи да бъдат увеличени с 13.1% през първите четири месеца на 2012 г.  спрямо същия период на миналата година след спад от 13.4% за цялата 2011 г.
Въпреки че капиталовите разходи се очаква да продължат да растат през втората половина на годината, не се очаква да има рискове за изпълнение на бюджета. Така прогнозите на икономистите на УниКредит са за бюджетен дефицит от 2% от БВП в края на годината.

Очакванията са през втората половина на 2012 г. или в началото на следващата година кредитният рейтинг на България да бъде повишен. Ако това се случи, приоритетът на правителството най-вероятно ще се измести от редуциране на цената на финансиране към осигуряване на по-голяма част от нужните обеми нов дълг на външните пазари, за да се увеличи вътрешната ликвидност и по този начин да се подобрят условията за емитиране на нов дълг в реалната икономика.

На правителството предстои да посрещне плащане по външен дълг през януари 2013 г. в размер на 818 млн. евро (или 2% от БВП за 2012 г. ). С оглед на повишената несигурност на световните пазари, Министерство на финансите е оставило всички варианти за посрещане на плащането по това задължение широко отворени – Бюджет 2012 предвижда емисия еврооблигации в размер на 1 млрд. евро, емисиите на ДЦК трябва да достигнат сумата от 625 млн. евро, а използването на средства от фискалния резерв остава като последна възможност.

Все още не е ясно каква комбинация от тези три инструмента ще бъде използвана, но според икономическия екип на УниКредит Министерството на финансите ще излезе на пазара на еврооблигации при първа възможност, като по този начин запази вътрешната ликвидност без промяна.