1. Какви проекти ще финансира Европейският съюз

2. Как се разработва проект по Структурните фондове на ЕС

3. Програмите, по които тръгват 7-те милиарда евро от ЕС

4. Как се оценяват проекти за финансиране от европейските Структурни фондове

5. Информационна система осигурява прозрачен процес на финансирането от ЕС

6. Как се извършват тръжни процедури по проекти, финансирани от ЕС

7. Средствата от европейските Структурни фондове се получават на три етапа

8. Какви разходи по проекти ще възстановява Европейският съюз

9. Шансове за субсидия

Какви проекти ще финансира Европейският съюз

Членството на България в Европейския съюз отваря възможност страната ни да усвои до 7 млрд. евро от Европейските Структурни фондове за развитието и модернизацията на различни сфери от икономиката и социалната дейност. Те са описани в седемте оперативни програми (ОП). Със средствата от Структурните фондове могат да се финансират основно

Два типа проекти

Единият вид е по схемата за безвъзмездна помощ, вторият е инвестиционен тип проекти. Образци на формулярите за кандидатстване (т.нар. апликационни форми) на двата вида проекти ще бъдат публикувани на интернет-страницата www.eufunds.bg, както и на интернет-страниците на ресорните министерства. Заедно с тях ще бъдат приложени и насоки за кандидатстване. Поканата за набиране на предложения ще се публикува на интернет-страницата на ресорните министерства и в поне един национален ежедневник.

Схема за безвъзмездна помощ

Програмите, по които ще се финансират проекти по схемата за безвъзмездна помощ, са ОП "Развитие на човешките ресурси", ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" и ОП "Административен капацитет".

Формулярът за кандидатстване по схемата за безвъзмездна помощ ще съдържа следните основни полета:

1. Резюме на проекта (концепция) – не повече от 4 страници

1.1. Oбобщение на проекта – кратко описание на проектното предложение

1.2. Съответствие – по какъв начин проектът съответства на описаната цел и приоритети на поканата за набиране на предложения, кои са потребностите, които следва да бъдат удовлетворени

1.3. Методология и устойчивост – кои са основните цели на проекта, дейности и очаквани резултати, как проектът би постигнал устойчивост на постигнатите резултати

1.4. Компетентност и оперативен капацитет – какъв опит притежава кандидатът при работата с проекти в последните 3 години

2. Проектно задание

2.1. Заглавие на проекта

2.2. Име и адрес на кандидатстващата организация (посочват се партньори, ако има такива)

2.3. Размер на исканата безвъзмездна помощ – като сума и процент от общата стойност на проекта

2.4. Цели

2.5. Описание на дейностите

2.6. Методология

2.7. Продължителност и план за действие

2.8. Очаквани резултати

3. Бюджет на проекта

4. Информация за кандидата

- Пълно наименование

- Правен статут

- Официален адрес

- Лице за контакт

- Капацитет за управление и изпълнение на проекти, натрупан опит с подобни проекти

Инвестиционни проекти

Инвестиционни проекти ще бъдат финансирани основно по ОП "Транспорт", ОП "Околна среда" и ОП "Регионално развитие".

Апликационната форма за инвестиционен проект ще съдържа следните основни полета:

1. Заглавие на проекта

2. Име и местонахождение на кандидатстващата организация

3. Цели

4. Описание на проекта, в което се включват предвидените дейности и очакваните резултати

5. Продължителност и план за действие

6. Бюджет на проекта

6.1. Финансов план

6.2. Финансов анализ, който включва и описание на методологията, капиталови разходи, разходи за въвеждане в експлоатация и поддръжка на продукта

7. Анализ на разходи срещу ползи. Тук се вписват методологията, разгледаните алтернативни възможности, оценка на риска и предпоставките за изпълнението на проекта.

8. Анализ на риска. Важен компонент е описанието на външните и вътрешните фактори, пораждащи риска.

9. Съвместимост с хоризонталната политика на Общността – оценка на въздействието върху околната среда, осигуряване на равни възможности и мерки за публичност.

10. Механизми за управление, наблюдение, контрол и оценка на проекта

Разработване на проект

Усвояването на 7-те млрд. евро за периода 2007-2013 г., които Европейският съюз ще отпусне на България, започва с одобрението на първия проект. Изискванията към проектите по 7-те оперативни програми са сходни въпреки различните приоритетни сфери за финансиране.

Как се създава успешен проект?

При разработването на проект за структурните фондове е необходимо да се спазват някои основни общовалидни стъпки.

Формулиране на проектна идея

Всеки проект трябва да отговаря на някой от приоритетите на 7-те оперативни програми. Концепцията на бенефициента трябва да е обоснована финансово, икономически и в социален аспект. Това означава да е заявена ясно определена потребност или проблем в приоритетен сектор, за които да се търси разрешение в практиката. Бенефициентът следва да докаже в проекта си, че разполага с паричен ресурс за съфинансирането на предвидената дейност.

Описанието на проектната идея трябва да включва: обща цел, специфична цел, доказване на необходимостта от проекта, описание на дейностите по проекта, план за действие, очаквани резултати след изпълнение на проекта, бюджет за изпълнение, очаквани източници на финансиране.

Проектни идеи могат да се подават и преди одобряването на оперативните програми. Тази възможност е постигната от правителството и тя позволява на бенефициентите да спечелят време при изпълнението на проектите си. При подготовката на документацията по проекти е важно да се съобрази тавана на допустимите разходи за изпълнението на концепцията.

Разработване и подаване на проекта

След като ЕК одобри 7-те оперативни програми, представени от българското правителство, съответният управляващ орган или междинно звено (виж таблицата) периодично ще публикуват на сайтовете си и в националните всекидневници покани за представяне на проектни предложения по конкретна оперативна програма.

Веднъж разработен, проектът се описва във формуляр за кандидатстване (апликационна форма) и се подава в междинното звено. Ако по дадена програма не съществува междинно звено, проектът се подава в управляващия орган. Апликационните форми се представят на хартиен и електронен носител, с цел регистриране  в информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти. По този начин  ще се избегне дублирането на процесите.

Оценка на подадения проект

Подаденият проект преминава през няколко нива на одобрение. Първото е административна проверка, която следи дали документацията е попълнена коректно. Следват оценка за правото на кандидатстване, проверка дали проектната идея отговаря на приоритетите на съответната оперативна програма и проверка на допустимостта на разходите. Последната включва проверка на разходите, които подлежат на финансиране. Ако в проекта са предвидени разходи, които не подлежат на финансиране по изискванията на ЕС, те няма да бъдат включени в субсидията на кандидата. Разходите, които не подлежат на финансиране, трябва да се осигурят от бенефициента или трето лице.

За проектите по различните оперативни програми ще бъдат разработени специфични критерии за оценка. Всички проекти обаче ще подлежат на оценка по следните критерии:

- съответствие на целите на НСРР

- формулиране на ясни и постижими цели

- принос към поне една от социално-икономическите цели на конкретната ОП

- наличие на измерими крайни резултати от проекта

- яснота за финансирането на проекта – собствени средства на бенефициента

- наличие на добавена стойност за отпуснатите средства по проекта

- спазване на принципа за допълняемост

- наличие на икономическа стабилност на проекта

- аспекти, свързани със защита на околната среда и осигуряване на равни възможности

- спазване на правилата на ЕС за отпускане на държавна помощ

- наличие на дублиране с други проекти, финансирани по фондове от ЕС или с национални средства. Ако се открие такова, проектът няма да бъде одобрен

- съответствие на общинските и регионалните планове за развитие

- гаранция, че развитието на проекта няма да бъде възпрепятствано от предвидими външни условия

- уточняване на размера на очакваните разходи и периодът, в който се очаква да бъдат направени, ползи от проекта, като се посочат разходите и резултатите от проекта

След като приключи оценяването на проекта, се изготвя доклад до Договарящия орган (междинно звено или управляващ орган). Списъкът с всички подадени проекти се представя на Управляващия орган. Той е последната инстанция за одобряване на проекта.

Срокът, в който бенефициентът ще бъде уведомен за одобряването или отхвърлянето на исканата финансова подкрепа, е 15 дни след като договарящият орган е взел решение. За неодобрените проекти се представя подробна обосновка на причините за отхвърлянето. Средната продължителност на подбор и оценка на проект е 60-100 дни.

Изпълнението на проекта започва с подписването на договор между бенефициента и Управляващия орган. Когато се налагат тръжни процедури за изпълнение на части от проекта, те ще се извършват съгласно българското законодателство. Това е предвидено в Закона за обществени поръчки, Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, Наредбата за условията и реда за възлагане на специални обществени поръчки. В случаите, в които бенефициентът не е възложител на обществената поръчка, тя ще се извършва по реда на Постановление № 55 за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на договорена безвъзмездна финансова помощ от Структурните фондове на Европейския съюз и от Програма ФАР на Европейския съюз

Докато тече процесът на изпълнение на проекта, възстановяването на изразходваните средства ще се извършва след представяне на разходно-оправдателни документи (фактури) и доклади, съгласно условията на сключения договор за отпускане на безвъзмездната помощ.

Степента на изпълнение на одобрен проект ще се наблюдава периодично. Това създава яснота дали се спазват зададените първоначално срокове и дейности. Доклади за напредъка по изпълнението на проекта ще се представят периодично.

Приключването на проекта се осъществява с представянето на доклад, който описва постигнатите резултати и въздействието, което е оказал за подобряването на съответния сектор. След одобряване на доклада бенефициентът получава окончателно разплащане.

Програми

С членството си в Европейския съюз България стана част от глобалната Европейска Регионална Политика. Тя цели засилване на икономическото и социално сътрудничество в Общността и намаляването на неравнопоставеността между нивото на развитие на различните региони. Тези действия са подкрепени със средства от Структурните и Кохезионния фондове на ЕС. Финансовата помощ ще се използва за реализиране целите и приоритетите, заложени в Националната стратегическа референтна рамка.

Получаването на средства е организирано според 7 Оперативни програми (ОП)

Оперативната програма е одобрен от ЕК стратегически документ за развитие чрез изпълнението на определени операции и дейности. Те се групират около приоритетни оси.

Седемте оперативни програми, по които България има възможност да получава безвъзмездно финансиране от ЕС, са  "Транспорт", "Околна среда", "Развитие на човешките ресурси", "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика", "Административен капацитет", "Регионално развитие" и "Техническа помощ".

ОП «Транспорт» е програмата, за която са предвидени най-много средства от европейските Структурни фондове. Тя подкрепя инвестициите в строителство, модернизация и рехабилитация на националната транспортна пътна и железопътната инфраструктура, подобряването на транспортните връзки със съседни страни, на корабоплаването и безопасността по морските и вътрешноводни пътища на България, развитието на комбиниран транспорт и на устойчив градски транспорт.

ОП "Околна среда" е втората програма по обем средства. Те ще бъдат разпределяни за проекти, които са свързани с изграждане на необходимата инфраструктура за питейни и отпадъчни води, третиране на отпадъци, опазване и възстановяване на биологичното разнообразие. Тя, както и ОП "Транспорт", ще получава финансиране от Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР).

ОП "Регионално развитие" ще подкрепя мерки за възстановяване и обновление на градовете, развитието на туризма, разработване на местни и регионални транспортни схеми и подпомагане на интегрирани инициативи за регионално и местно развитие. Средствата по тази програма са от ЕФРР.

В рамките на ОП "Развитие на човешките ресурси" ще се инвестира в проекти, които защитават идея за придобиване на нови знания и умения. Целта е да се утвърди практиката човек да се учи с професионална цел през целия си живот, да се осигури по-високо качество на работната сила, и достъп до качествено образование и обучение за всички. По ОП "Развитие на човешките ресурси" ще се финансират проекти, които осигуряват равенство на възможностите и насърчават развитието на социалната икономика. Средствата по тази програма са от ЕСФ.

ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" е създадена, за да подкрепя действия, които повишават ефективността на предприятията и помагат за развитие на бизнес средата, подобряват достъпа до финансиране, развиват на икономика, основана на знанието и иновационните дейности. Бенефициентите на програмата могат да разчитат на финансиране от нея за укрепване на международните пазарни позиции на български икономически субекти. Средствата по програмата са от ЕФРР.

ОП "Административен капацитет" ще подкрепя мерки за укрепване на  административния капацитет на всички нива – централно, регионално и местно. Целта е да се подпомогне ефективното функциониране на администрацията, което ще доведе до подобряване на качеството на предлаганите услуги на гражданите и бизнеса. Средставата по програвата са от ЕСФ.

ОП "Техническа помощ" ще подкрепя проекти, които помагат за изпълнение на вътрешноинституционалните дейности, финансирани по СКФ, координация на програми, усъвършенстване на Информационната система за наблюдение и управление на средствата от ЕС. Програмата ще работи за повишаване на публичната информираност за структурните инструменти на ЕС и ще се финансира от ЕФРР.

Оценяване

Процесът по подаване на проекти започва след публикуването на покана за изпращане на предложения. Това е задължение на всеки Управляващ орган на 7-те оперативни програми (ОП). Поканите се публикуват в националните ежедневници и в интернет страницитe на ресорните министерства. Критериите, на които трябва да отговаря подаденият проект, се публикуват в насоките за кандидатстване.

За извършването на всяка оценка се сформира комисия, в която членуват представители на междинното звено, управляващият орган и експерти с опит в сектора, до който се отнася проектът на бенефициента.

Оценяването на проекта включва:

·         Оценка на административното съответствие

·         Оценка за допустимостта

·         Техническа и финансова оценка

Оценка на административното съответствие и допустимост

При двата вида оценки се взема предвид финансовата стабилност на кандидата.

В тази връзка се изисква представянето на годишни счетоводни отчети най-малко за последната финансова година. В случаите, когато кандидатът има гаранция от банка или голяма корпоративна организация, това също ще се отчита при отпускането на субсидията.  

За да премине успешно оценяването на икономическата стабилност, кандидатът трябва да докаже, че разполага с достатъчно средства, за да покрие разходите в рамките на предложения от него период.

Ключът към финансиране по европейските Структурни фондове е в аргументацията, че проектът е в съответствие с приоритетите на оперативните програми, като по този начин способства за постигането на цел, съставляваща част от политиката на Европейския съюз. Потенциалният бенефициент трябва да разполага и с друг източник на финансиране. Това е принципът на допълняемост в европейското финансиране.

Вероятността за отпускане на субсидия намалява, ако проектът е стартирал преди даване на одобрение. Тук не се включват подготвителните, координационни и партньорски дейности, които са от основно значение за осъществяването на всеки проект. Приключили проекти нямат право на финансиране.

Техническа оценка – най-значимият елемент

Това е най-значимият елемент при преглеждането на подадените документи. За да получи кандидатът зелена светлина за получаване на субсидия от ЕС, проектът му трябва да:

·         отговаря на целта, заложена в поканата за изпращане на предложения;

·         представя измерими подробно формулирани крайни резултати и цели;

·         притежава уникални характеристики, да бъде новаторски;

·         доказва стратегическа необходимост – за самия кандидат, сектора или географския; регион, в който ще се приложи проектът;

·         обяснява дали за изпълнението ще се привлекат партньори.

Оценителната комисия извършва и финансова проверка на проектните предложения с цел оптимизиране на бюджета или отстраняване на недопустими разходи. 

Междинното звено ще информира бенефициента за крайния резултат от процеса по оценяване. Кандидатите, чиито проекто-предложения не са одобрени, ще получават подробно обяснение за причините за отхвърлянето им.

Проекти на стойност над 25 млн. евро изискват специална процедура по оценка

Европейската комисия изисква специална процедура по оценка на проекти за околната среда, които надхвърлят 25 млн. евро и проекти над 50 млн. евро за останалите приоритети на ОП. Едно от условията на ЕК е да бъде уведомена и включена в процеса на оценка на големите проекти. Засилените мерки от ЕК са насочени повече към управляващите органи, които трябва да предоставят допълнителна информация за начина, по който ще следят и контролират оценката на големи проекти. Потенциалният бенефициент трябва да представи допълнителни документи, с които да представя програма за изпълнение, ако се очаква срокът по изпълнение да бъде по-дълъг от заложения в ОП и програма за фазите на финансиране, за които кандидатства. При големите проекти ще се взема предвид въздействието върху цялостното социално-икономическо състояние на страната и ползите, които проектът би донесъл на други региони от ЕС.

Информационна система осигурява прозрачен процес на финансирането от ЕС

България вече е част от европейското семейство и това й дава възможност да усвои до 7 млрд. евро от Структурните и Кохезионния фондове на Европейския Съюз. Одобрението на проекти и отпускането на средствата е сложен процес, който изисква постоянен контрол. За ясното проследяване на пътя на проекта ще спомага Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Структурните инструменти в България. Документите се въвеждат в информационната система от Управляващите органи на Оперативните програми или Междинните звена.

Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Структурните инструменти на ЕС (ИСУН) обхваща всички оперативни програми с изключение на ОП "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика", за която е разработена самостоятелна информационна система. С оглед обмен на информация между двете системи ще бъде изграден интерфейс между тях.

Целта на информационната система е да подпомога изпълнението на административни задачи и да следи за спазването на бизнес процедурите и изискванията на ЕК за наблюдение и отчитане.

Системата осигурява възможност за:

• проследяване изпълнението на проектите;
• регистрация на всички типове документи и цялата кореспонденция;
• контрол на всички финансови процедури;
• осигуряване на актуална информация, текущи доклади и статистически данни;
• подготовка и отпечатване на необходимите бизнес документи, доклади и кореспонденция.

Информационната система ще поддържа разширено управление на документи, а именно:

• разпределение на документи и писма по съответните проекти;
• проследяване на движението на кореспонденцията и документите по проекта;
• отпечатване на документи и писма, използвайки шаблони;
• електронно прилагане на документи към всяко заявление или проект във всички модули;
• наличност на средства за докладване на управлението от гледна точка на различните процедури на грантовите схеми;
• други.

Първоначално информационната система ще бъде достъпна само за административния персонал, който е ангажиран с управлението и наблюдението на Структурните инструменти на ЕС в България. До края на седемгодишния период за усвояване на средствата от ЕС, системата ще бъде развита и разширена и ще може да предоставя електронни услуги за крайните бенефициенти.

Вероятните етапи на развитие и разширяване на Информационната система ще бъдат:

• Предоставяне на информация за усвояването на средствата от Структурните инструменти на ЕС на широката общественост; автоматизирано публикуване на актуална информация от ИСУН на www.eufunds.bg
• Разработване на услуги за бенефициентите и широката общественост. Например, разработване на интерфейс за динамични справки, възможност за бенефициентите за проследяват състоянието на процедурата за подаден от тях проект или документи и др.
• Разработване и внедряване на електронни услуги за бенефициентите, които ще им предоставят възможност да подават проекти и документи онлайн. Внедряването на електронните услуги ще бъде съпроводено с информационна кампания и разработването на подробни ръководства за ползването на ИСУН от крайните бенефициенти.

Как се извършват тръжни процедури по проекти, финансирани от ЕС

Членството на България в Европейския съюз осигурява на страната ни възможността да усвои до 7 млрд.евро за периода 2007 – 2013 г. Икономическо-социалните сфери, които ще бъдат субсидирани са описани в седемте оперативни програми (ОП). Кандидатстването за европейските пари ще става след подаването на детайлно разработен проект. Изпълнението на проекта започва с подписване на договор между бенефициента и управляващия орган. В случаите, в които по конкретен проект се налага избор на изпълнител свързан с извършване на строителство, предоставяне на услуги или доставка на стоки, тръжните процедури ще се извършват съгласно българското законодателство.

Когато бенефициентите на средствата по конретните проеки се явяват "възложители" по смисъла на Закона за обществени поръчки (ЗОП) те ще разходват публичните финансови средства по реда на ЗОП и подзаконовите актове към него.

Процедури по възлагане на обществени поръчки

В България процедурите по възлагане на обществени поръчки се регламентират от Закона за обществени поръчки (ЗОП), Наредба за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП) и Наредба за условията и реда по възлагане на специални обществени поръчки (НУРВСОП).

Законът за обществени поръчки урежда общо 5 вида процедури:

открита процедура, при която всички заинтересовани лица могат да подадат оферти

• ограничена процедура, при която оферти могат да подадат само кандидати, които са получили покана от възложителя след предварителен подбор
• процедура на договаряне с обявление, при която възложителят провежда преговори за определяне на клаузите на договора с един или повече кандидати, избрани от него след предварителен подбор
• процедура за договаряне без обявление, при която възложителят провежда преговори за определяне на клаузите на договора с едно или повече точно определени лица
• конкурс за проект - процедура, при която възложителят придобива план или проект, избран от независимо жури въз основа на проведен конкурс със или без присъждане на награди

В случаите, при които бенефициентите не се явяват "възложители" по смисъла на ЗОП и подзаконовите нормативни актове към него, се прилагат разпоредбите на ПМС 55 от 12.03.2007 г. за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на договорена безвъзмездна финансова помощ от Структурните фондове на ЕС и от Програма ФАР на ЕС (Обн., ДВ, бр. 24 от 20.03.2007 г., в сила от 20.03.2007 г.). Постановлението включва общоприложими опростени процедури, регулиращи условията и реда на разходването на средствата от страна на този кръг бенефициенти на средства от Структурните фондове и Програма ФАР на ЕС.

Задълженията на бенефициентите по отношение на избора на изпълнител трябва ясно да бъдат разписани и в договорите за предоставяне на безвъзмездна помощ.

В докладите за изпълнение на проектите бенефициентите трябва да предоставят на Управляващия орган/Междинното звено информация за провеждане на процедурите за обществени поръчки (ако е необходимо). Към докладите трябва да се приложат допълнителни документи (само за първия доклад след провеждане на процедурата за обществени поръчки) и да се включат в досието на проекта. Правилата относно докладването и документацията са част от договора за безвъзмездна помощ.

Средствата от европейските Структурни фондове се получават на три етапа

С членството си в Европейския съюз България получава стабилна финансова подкрепа от европейските Структурни и Кохезионния фондове. За периода 2007 – 2013 г. българските бенефициенти имат възможността да усвоят над 7 млрд. евро по седем оперативни програми (ОП). Кандидатстващите с проекти ще имат подкрепа от държавата, която ще осигури съфинансиране от Национален фонд в размер на близо 1.3 млрд. евро за същия период.

За седемгодишния период България ще получава финансови средства не само по линия на Структурните фондове. Субсидиите, предвидени за изпълнение на Общата рибарска политика и Програмата за развитие на селските райони е над 3.3 млрд. евро. Управляващият орган на тези програми е Министерството на земеделието и горите.

Сравнен с размера на средствата от предприсъединителните програми ФАР, ИСПА и САПАРД, България ще получи достъп до три пъти по-голям финансов ресурс от фондовете след присъединяването към ЕС.

Държавата съфинансира проекти за европейските Структурни фондове

Ангажиментът на страната ни за получаване на средства от Структурните фондове на ЕС включва и задължително национално съфинансиране. То ще бъде осигурено от държавния бюджет и ще се извършва чрез Национален фонд, който е структура на Министерството на финансите. За седемгодишния период средствата от държавния бюджет ще са близо 1.3 млрд. евро.

Министерството на финансите управлява и координира Структурните фондове и Кохезионния фонд. Паричните траншове от Европейската комисия (ЕК) по фондовете ще се получават в три банкови сметки, различни за всеки фонд, от който идват ресурсите. Сметките ще бъдат открити в Българска национална банка.

Финансовият ангажимент на ЕК за определена година е валиден до края на втората година след годината, за която се отнася. Това условие е известно като правилото "N+2". За България и Румъния е направено изключение в Общия регламент за Структурните фондове и Кохезионния фонд. За да могат двете страни по-успешно да усвоят отпуснатите средства, правилото "N+2" се трансформира в "N+3". То обаче ще бъде валидно само за първите три години, т.е. от 2007 до 2009 г., след което страната ни ще трябва да спазва общоприетите европейски правила за усвояване.

Плащанията от ЕС към България са на 3 етапа

Финансовите потоци, които ще идват към България от ЕС включват авансови плащания, междинни плащания и окончателно плащане.

Авансови плащания ще бъдат получени през 2007, 2008 и 2009 г., и се определят като процент от бюджета на съответната Оперативна програма по фондове. Общият им размер е над 540 милиона евро. Тези средства ще бъдат постоянни оборотни средства за осъществяване на разплащанията от България.

Междинните плащания представляват възстановяване на декларирани от страната ни извършени допустими разходи, които са били проверени от Сертифициращия орган. Тези плащания се осъществяват от Европейската комисия в двумесечен срок от декларирането им от Сертифициращия орган.

Окончателното плащане от Европейската комисия се извършва, ако при нея са депозирани до 31.03.2017 г. следните документи: искане за средства от сертифициращия орган, окончателен доклад за изпълнението на оперативната програма от управляващия орган и окончателна декларация от одитиращия орган.

Основни участници в разпределението на финансовите средства

Основните участници в платежния процес са бенефициентът, управляващият орган (или междинното звено) и Националният фонд.

Бенефициентът извършва плащанията към изпълнителите на проекти, получава авансови, междинни и окончателни плащания от управляващия орган (междинното звено).

Управляващият орган извършва плащанията към бенефициента. Тази функция може да бъде делегирана на Междинно звено.

Национален фонд е органът, който е отговорен за получаване на средствата от Европейската комисия по Структурните фондове и Кохезионния фонд. Той осигурява средствата на Управляващия орган/Междинното звено за извършване на плащанията към бенефициентите.

Всеки проект минава през три етапа на плащане

На национално ниво за всеки проект се правят авансови, междинни и окончателни плащания към бенефициентите.

Авансовите плащания са в размер до 20% от стойността на проекта. Те представляват предварителен финансов ресурс, който цели улесняването на финансовото изпълнение на проекта.

Междинните плащания се извършват на база на декларирани от бенефициента извършени допустими разходи. Задължително условие за извършване на междинни плащания е разходите да са проверени и потвърдени от управляващия орган (или междинното звено).

Окончателното плащане по проекта се осъществява от управляващия орган (междинното звено) след приключване на проекта и след извършена проверка на всички допустими разходи. Окончателното плащане отчита всички осъществени до този момент плащания, включително авансовите плащания към бенефициента.

Плащанията към бенефициента ще се извършват в национална валута, чрез единната сметка, използвана от Държавното съкровище.

С акт на Министерския съвет е предоставена възможността за сключване на договори в размер до 50% от бюджета на съответната ОП преди тя да бъде официално одобрена от комисията. Целта е да се ускори процеса по усвояване на средствата от Структурните и Кохезионния фондове. Плащанията обаче ще се извършват след официалното одобрение на оперативната програма.

Създадената система на платежния процес при управлението на Структурните фондове и Кохезионния фонд, както и организацията на парични потоци и банкови сметки гарантират наличието на постоянен и ефективно управляван финансов ресурс, който да съдейства за успешното прилагане на Оперативната програма по Структурните фондове и Кохезионния фонд и реализиране на съответните финансови ангажименти на Европейския съюз.

Какви разходи по проекти ще възстановява Европейският съюз  

България има шанс да усвои близо 7 млрд. евро за периода 2007 – 2013 г. в качеството си на пълноправен член на Европейския съюз (ЕС). Страната ни получи възможност за финансиране на различни проекти по седем оперативни програми, в които са описани приоритетните области за развитие.

Направените разходи по изпълнение на проектите ще бъдат възстановявани на три етапа – авансов, междинен и окончателен. Средствата, които ще се изплащат на бенефициентите ще бъдат контролирани стриктно от няколко наблюдаващи органа.

Финансовото управление и разходване на средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд е един от основните въпроси за България, свързан с управлението на парите от фондовете. Всяка държава-членка на ЕС е длъжна да приеме правила за допустимост на разходите по проектите, които да са в съответствие с изискванията на регламентите по отделните фондове – Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд.

Министерският съвет на България прие правила за допустимост на разходите по оперативните програми на 7 март тази година. Те се отнасят за всички извършени разходи по оперативните програми „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, „Развитие на човешките ресурси”, „Административен капацитет”, „Техническа помощ”, „Регионално развитие”, „Транспорт”, „Околна среда” и оперативните програми по цел „Европейско териториално сътрудничество”.

Всяка от оперативните програми налага специфични дейности и съответно разходи. Затова съответният управляващ орган ще изготви свои конкретни правила за допустимост на разходите по оперативната програма. Тези правила ще включват конкретно описание на всички допустими разходи по отделните компоненти и дейности, финансирани по всяка от оперативните програми, включително разходи за заплати, собствени приходи и др. 

Приемливи разходи са всички, извършени между 1 януари 2007 г. и 31 декември 2015 г. Те трябва да са направени за дейности, определени и извършени под отговорността на управляващия орган, съгласно критериите за одобрение на проекти. Последните трябва да бъдат одобрени от комитета за наблюдение на съответната оперативна програма.

В постановлението са посочени основните изисквания за приемливост. В тях са взети предвид особеността на разходите извършени по оперативни програми, финансирани от Кохезионния фонд, Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие и по цел „Европейско териториално сътрудничество”.

В постановлението, което задава параметрите за допустимост на разходите в България,  допустими за финансиране са разходи са тези, направени за:

–         амортизация

–         «принос в натура». По същество това е апорт (непаричен принос)

–         разходите за организация и управление

–         плащания по отношение на инструментите за финансов инженеринг

–         разходи за юридически консултации и нотариални услуги

–         разходи за технически и финансови експерти, ако същите са директно свързани със съфинансираните дейности и са необходими за подготовката или осъществяването им

–         разходи за счетоводство и одит, за застраховки на придобитите в резултат на дейността дълготрайни материални активи. За допустим разход ще се считат само тези материални активи, които отговарят на изискванията на управляващия орган.

Като изключение, по Европейския социален фонд са допустими за финансиране разходи направени за:

–         трудови и други възнаграждения, стипендии и други доходи, изплатени от трети страни в полза на участниците в дадена дейност

–         при безвъзмездна помощ, непреки разходи, декларирани на базата на постоянна ставка, в размер до 20% от преките разходи за дейността

Аналогично, по Европейския фонд за регионално развитие могат да се финансират разходи за:

–         многофамилни жилищни сгради

–         сгради, собственост на публични органи или юридически лица с нестопанска цел, използвани като жилищни сгради за домакинства с ниски доходи или хора със специални нужди

Не са допустими за финансиране следните разходи:

–         По Европейския социален фонд

•          възстановим данък добавена стойност

•          лихви по дългове

•          закупуване на обзавеждане, оборудване, превозни средства, инфраструктура, недвижими имоти и земя

–         По Европейския фонд за регионално развитие

•          лихви по дългове

•          закупуване на земя, чиято стойност надвишава 10 % от общите допустими разходи за съответната дейност. По изключение и в надлежно обосновани случаи, управляващият орган може да разреши по-висок процент за дейности, отнасящи се до съхраняване на околната среда

•          закриване на ядрени централи

•          възстановим данък добавена стойност

•          принос в натура

–