Организация на политиката в областта на електричеството,

водите и транспорта

Инфраструктурите не са самоцел. Те са по-скоро средства за осигуряване на доставката на стоки и услуги, които стимулират благосъстоянието и растежа и допринасят за качеството на живота, включително за социалното благополучие, здравето и безопасността на гражданите и състоянието на обкръжаващата ги среда. Дългосрочните бъдещи постижения на икономиките от ОИСР и в глобален мащаб ще зависят в значителна степен от наличието на адекватна инфраструктура за устойчив растеж и социално развитие. През 2030 година необходимите инвестиции в областта на инфраструктурното производство на електроенергия, автомобилен и железопътен транспорт, телекомуникации и вода вероятно ще са средно около 3,5% от световния брутен вътрешен продукт (БВП).

Голяма част от инвестициите ще бъдат насочени към развиващия се свят, където страни като Китай, Индия и Бразилия ще похарчат милиарди долари от бюджета за инфраструктура, за да засилят растежа на своите икономики и за да отговорят на нарастващите очаквания на населението.

Въпреки това, независимо от значително по-ниските си икономически темпове на растеж през следващите десетилетия, страните от ОИСР също ще трябва да инвестират сериозно в поддръжка, подобрение или подмяна на съществуващите (и често остаряващи) инфраструктури, за да запазят конкурентоспособноста си в глобален мащаб. За страните от ОИСР като цяло очакванията се, че инвестициoнните нужди от пренос и разпределение на електроенергия ще се увеличат повече от два пъти до 2025/2030 г., в пътното строителство - почти двойно, а във водоснабдяването и пречиствателните дейности – ще нараснат с почти 50%.

Целта на бъдещия международен проект на ОИСР по програма "Глобални
инфраструктурни нужди: перспективи и последици за публичните и частите участници" е да направи равносметка на дългосрочните възможности и предизвикателства пред инфраструктурите в световен мащаб, и да предложи широк набор от препоръки за политики към правителствата от ОИСР, за да се засили значението на инфраструктурата за икономическото и социалното развитие през предстоящия период. Проектът обхваща приблизително периода 2020 - 2030 г. и включва инфраструктури в сферата на електричеството, сухопътния транспорт (автомобилен, железопътен и градски обществен транспорт), водоснабдяването и телекомуникациите.
 
Недостигът на  инвестиции в инфраструктурата

В страните от ОИСР традиционните източници на публични финанси не са достатъчни, за да посрещнат бъдещите нужди на инфраструктурата, които са огромни и се разрастват. Настоящата книга третира следните ключови въпроси:

• Откъде ще дойдат новите източници на финансиране и каква роля ще играе частният сектор?
•Дали финансовите, организационните, институционалните и регулаторните режими (на "бизнес моделите") към момента са в добро състояние, за да реагират адекватно на сложните предизвикателства, с които се сблъскват и дали са устойчиви в дългосрочен план?

Преодоляването на недостига на инвестициите в инфраструктурата ще изисква новаторски подходи, както за намиране на допълнително финансиране, така и за по-ефективно и интелигентно използване на инфраструктурата чрез нови технологии, стратегии за управление на търсенето, регулаторни промени и подобряване на планирането.

Дългосрочните предизвикателства

В конкретния случай на страните от ОИСР инвестициите в инфраструктурата ще се изправят пред предизвикателството на редица основни дългосрочни тенденции. Те включват:
• Демографското развитие - застаряването на населението, спадът или растежът на населението, тенденциите в урбанизацията и движението на населението от селските райони и крайбрежните райони.
• Увеличени рестрикции върху публичните финанси, поради застаряването на населението, грижата за сигурността и др.
• Екологичните фактори, като например промяната на климата и повишаването на стандартите за качество.
• Технологичният прогрес, особено, но не само в областта на информационните и комуникационните технологии.
• Тенденцията към децентрализация, както и нарастващото участие на местните хора.
• Нарастващата роля на частния сектор.
• Нарастващото значение на поддръжката, модернизацията и преустройството на съществуващи инфраструктури.

В момента правителствата не са подготвени да посрещнат тези нарастващи, все по-сложни предизвикателства. Традиционните източници на финансиране, т. е. държавните бюджети, ще бъдат подложени на значителен натиск през следващите десетилетия в повечето страни от ОИСР - поради застаряването на населението, нарастващите искания за социални разходи, сигурността и т.н. - а също така и осигуряването на финансиране на тези разходи чрез националното и местното данъчно облагане, тъй като избирателите с все по-голямо нежелание плащат високи данъци. Нещо повече, поглеждайки отвъд пълния спектър от икономически, социални и екологични сили, които се отнасят до инфраструктурните сектори обхванати от този проект, в нито една област нито настоящата публична политика, нито регулаторната или планова рамка се оказват адекватни, за да се справят с множеството предизвикателства пред развитието на инфраструктурата през следващите 25 години.

Неспособността за постигане на значителен напредък при преодоляване на несъразмерностите в инфраструктурата може да струва доста скъпо, ако бъде калкулирана в задръствания, ненадеждни захранващи мрежи, понижена конкурентоспособност и нарастващи проблеми на околната среда, с всички последици за жизнения стандарт и качеството на живот.

Инфраструктурите ще трябва да работят и по-ефективно. Различните начини за постигане на по-голяма ефективност на системата включват инвестиции в нови технологии, стратегии за управление на търсенето, за постигане на по-добър контрол върху трафик-потока в инфраструктурите на пътните, железопътните, електрическите и водните системи. Точно обратното, в страни като Бразилия, Русия, Индия, Китай /БРИК/ и в повечето развиващи се страни, лъвският дял на инвестициите най-вероятно ще бъде насочен към ново строителство, тъй като правителствата се стремят да разширирят мрежите, които сега са неадекватни.

Откъде ще дойде финансирането?

След един поглед в световен мащаб се вижда, че една незначителна част от инфраструктурата вече е в частни ръце. Това особено важи за телекомуникациите и в по-малка степен за производството на електроенергия и ж.п. линиите; и е нормално да се очаква да продължи движението на частни средства към тези дейности. По-проблематична е сферата на публично притежаваните и управлявани инфраструктури, тъй като точно тук вече започва да се усеща напрежение върху бюджетите и възможността да се повишават данъците.

Фактите показват, че в напредналите страни, публичните капиталови инвестиции са причина за постоянно намаляващ дял от общите държавни разходи. В зоната на ОИСР като цяло, държавните разходи за брутно образуване на основния капитал като дял от общите разходи на държавата са намалели от 9,5% през 1990 г., на 8% в средата на 90-те години, достигайки до около 7% през 2005 година.

Същевременно социалните разходи са увеличили значително своя дял. Между 1980 г. и 2003 г. те нарастват средно от около 16% до 21% от БВП. Двата ключови двигателя за увеличаване на социалните разходи са били разходите за здравеопазване и за населението в пенсионна възраст. Очакванията са и двата да разширят своя обхват значително през следващите десетилетия, като надвишат доста нивото на растеж на държавните бюджети и на БВП. Прогнозите сочат, че в зоната на ОИСР като цяло, разходите за здравеопазване и дългосрочни грижи биха могли да се увеличат от сегашното ниво от 6,7% от БВП до между 10,1% и 12,8% до 2050 г., а пенсиите може да достигнат средно увеличение от около три към четири процентни пункта от БВП за същия период.

Този нарастващ натиск вероятно ще бъде компенсиран само в малка част от по-ниски разходи за образование на младите и за детски или семейни добавки. Освен това
се очаква недостигът на работна ръка да упражнява натиск върху правителствата към увеличение на инвестициите във всички форми и нива на образованието, включително и в обучението през целия живот. Същевременно размерът на публичните инвестиции в инфраструктура в рамките на държавните бюджети ще става все по-ограничен.

Какви са възможностите пред публичния сектор за запълване на неравното развитие  в инфраструктура?

Въпреки нарастващия натиск върху публичните бюджети, общите и местните данъци ще продължат да бъдат единственият и най-важен източник на финансиране в много случаи. Въпреки това, в повечето страни от ОИСР и в някои страни от групата на Бразилия, Русия, Индия, Китай /БРИК/, застаряването на  населението вероятно ще доведе до намаляване на средствата за заплати, а оттам – и до намаляване на данъчните постъпления. До известна степен суровостта на последствието ще зависи от такива фактори като нивото на участие в пазара на труда, имиграцията, производителността, както и от баланса между данъчните постъпления от потребление или от доходи. Някоикомпенсации може би предстоят да се случат под формата на повишени данъчните постъпления от натрупаните пенсионни активи, но компенсационният ефект вероятно ще е ограничен най-много до един процентен пункт от БВП.

С други думи, публичните бюджети, захранвани от данъците няма да са достатъчни, за да се  преодолее неравното развитие на инфраструктурата. Необходим е по-голям ресурс на финансиране от частния сектор, както и по-диверсифицирани източници на публични приходи.

Финансирането от частния сектор, както бе отбелязано по-горе, традиционно има силно присъствие в някои сектори на инфраструктурата в определени страни. През последните години с намаленият дял на държавните инвестиции в инфраструктурата, делът на частните инвестиции е нараснал. Приватизацията (т.е. продажбата на държавни активи) е важен стимул в тази насока. От 1980 година в страните от ОИСР са били приватизирани активи на стойност над 1 трилион щатски долара. Инфраструктурите винаги са били в центъра на тази приватизация. Средно за периода 1990 - 2006 година почти две трети от всички приватизации в страните от ОИСР са в зоната на комуналните услуги, транспорта, телекомуникациите и петролните съоръжения.

И в другите държави също се наблюдава бурна  приватизационната дейност. През приблизително същия период около 400 милиарда държавни активи са били продадени в страни извън зоната на ОИСР, като около половината от тези активи са в областта на инфраструктурата.

Новите бизнес модели с участието на частния сектор, особено вариантите на модели за публично-частно партньорство (ПЧП), които се използват все по-широко в страните от ОИСР предлагат допълнителни възможности за разгръщане на капитала и експертизата на частния сектор. Същите възможности се откриват и пред някои обединени в общ фонд капитали на частния сектор, управлявани от пенсионните фондове и застрахователните компании. Инфраструктурите, със своя профил на ниско рискова, но стабилна възвращаемост, представляват значителен потенциален интерес за такива фондове. Само в зоната на ОИСР пенсионните фондове към настоящия момент възлизат на около18 трилиона долара, като са нараснали от 13 трилиона долара през 2001 година.
 

Диверсификацията на източниците за финансиране в публичния сектор включва:

• По-добро и по-широко използване на потребителските такси.
• Създаване на механизми за осигуряване на дългосрочно финансиране за инфраструктурни обекти (например дългосрочни инфраструктурни фондове).
• Използване на възможностите в случаи на подобрена пазарна стойност на земята благодарение на инфраструктурата.

 • Насърчаване на иновативни варианти при традиционните механизми на финансиране.

Разширеният достъп до допълнителните източници на финансиране в частния и в публичния сектор ще спомогне за преодоляване на различията в инфраструктурата. Въпреки това, този достъп до допълнителни източници няма да е достатъчен. Предизвикателствата пред правителствата са твърде разнообразни и сложни. През идните години политиците също така ще трябва:

• Да подобрят ефективността при строителството и управлението на инфраструктурата.
• Да увеличат нивото на ефективност при използването на инфраструктурата чрез по-добро управление на търсенето.
• Да създадат надеждни и издръжливи инфраструктури.
• Да подобрят конструкцията и капацитета на инфраструктурите, за да посрещнат бъдещите предизвикателства свързани с околната среда и сигурността.
• Да засилят управлението на жизнения цикъл на инфраструктурните активи като фокусът на инвестициите се обърне все повече към поддръжката, ремонта и модернизацията на съществуващите съоръжения и мрежи.
• Да повишат ефективността в развитието на инфраструктурата за постигането на  множеството цели - икономически, социални, екологични и т.н. - и за разпределяне на ресурсите, така че да се постигне максимална полза.

За да се справят адекватно с тези предизвикателства, правителствата ще трябва да

допълнят търсенето на свежи източници на капитал с широк спектър от други мерки. Те трябва да включват още: регулаторни промени за насърчаване на нови бизнес модели и развитие и интегрирането на нови технологии; насърчаване по-голяма конкуренция при обществените поръчки и управлението на инфраструктури; правни и
административни промени за скъсяване процедурите на планиране, обществени поръчки и реализацията; прилагането на нови технологии и нови схеми за подобряване ефективното използване на инфраструктурите и по-доброто управление на търсенето; по-тясно международно сътрудничество; постигане на по-голяма сигурност и стабилност на инфраструктурното проектиране и финансиране чрез дългосрочно стратегическо планиране.

В заключение планирането, финансирането и управлението на инфраструктурите трябва се подкрепи с по-добри базисни инструменти. Необходимо е да се засилят дейностите по събиране на информация и данни, изследванията и анализите. Счетоводството по-често да се използва за доброто управление на активите, както и строгите методи за оценка, основани на фактически критерии. Да се използват онлайн инструменти за комуникация и диалог. Големи възможности има и пред образователните и обучаващи институции, които могат да положат усилия и да развият интердисциплинарни умения и знания, необходими за справяне с предизвикателствата и възможните проблеми на инфраструктурите през идните години.