Може и да ви звучи невероятно, но в България все още гражданите и фирмите трябва да плащат за достъп до нормативни актове, ако искат, поне малко, да са сигурни, че наистина четат актуализирана версия. Това, според наши експертни и силно консервативни оценки, струва на частния сектор минимум 5 млн. лева годишно, но е вероятно цената да е много по-висока.

Нещо повече - големият клиент на частните правно-информационни системи, които предоставят достъп до актуалните пълни текстове на законите у нас, е държавата.

По-долу представяме леко фрапиращ случай от последните месеци, за да покажем абсурдността на ситуацията, ако все още се съмнявате в това.

През август 2015 г. Министерският съвет кани поотделно три фирми за осигуряване на абонаментен достъп до правно-информационните им системи. Обобщените данни са представени по-долу в таблицата.

Впечатление правят следните факти:

• МС ще плаща за три отделни системи;
• МС ще плаща за три отделни системи в следващите 2 години;
• МС ще плаща за три отделни системи в следващите 2 години, които имат припокриване на голяма част от услугите, които предоставят;
• МС ще плаща за някои справочни услуги, които представляват достъп до информация, произвеждана от обществения сектор – съдебната система, търговския регистър, агенцията за обществени поръчки, ведомствена практика - становища, указания и разяснения на институциите и др.

Най-вероятно, причините за това са:

• Осигуряване на гарантиран достъп до актуалното законодателство (диверсифирицане) – ако има само един достъп и той по някакви причини бъде прекъснат, това да не води до спиране на работата на МС;

Това нямаше да се налага, ако самата държава поддържаше достъп до актуалното законодателство и го предоставяше на всички онлайн и безплатно.

• Осигуряване на достъп до справки по данни, осигурявани от различни институции;

Това нямаше да се налага, ако държавните структури публикуват и организират информацията за дейността си по такъв начин, че всеки да може да си прави справки онлайн и безплатно.

Достъп до правно–информационни системи на Администрацията на МС

Източник: ИПИ на база данни от Администрацията на МС (https://customerprofile.government.bg/)

Очевидните препоръки за реформа са:

1. За държавен вестник:

• Редакция „Държавен вестник” на Народното събрание (или друга административна структура) да започне да публикува пълните текстове на нормативните актове;
• Достъпът да е безплатен за всички – администрация, граждани, компании;
• Достъпът да е онлайн;
• Електронните текстове да имат правна сила;

2. За информацията от държавните органи:

• Публикуване на всички данни и информация от дейността им в отворен и уеднаквен формат, така че да се ползват лесно от всички заинтересовани страни.

Справка за видовете информация, която трите компании ще предоставят на МС

Източник: ИПИ на база данни от Администрацията на МС (https://customerprofile.government.bg/)

Статията е публикувана от Института за пазарна икономика.