Всяко първо нещо – първата стъпка, първата дума, първият урок по математика, е трудно, докато не бъде овладяно, след което се превръща в рутина и става лесно. Това се отнася и за първото взаимодействие на една новосъздадена компания с администрацията. Както писахме, тези трудности започват още с регистрирането на компанията, но не свършват дотам, тъй като за голяма част от компаниите предстои и регистрация по ДДС. По данни на НСИ към 2013 г. в страната оперират над 377,3 хил. нефинансови предприятия, а регистрираните фирми по ДДС са били 241,7 хил., сочат данни на НАП. Броят на последните се увеличава през 2014 г., когато достигат близо 250 хил.

На пръв поглед регистрирането на компания по ДДС изглежда просто – на електронната страница на НАП са обяснени обстоятелствата за регистрация и процедурата: „Регистрацията се извършва като лицето, което е длъжно или има право да се регистрира, подаде в компетентната ТД на НАП заявление за регистрация по образец”. Към заявлението се прилагат:

• справка за облагаемия оборот по месеци за последните 12 месеца;
• справка за общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания (т.е. вноса от останалите страни членки на ЕС) за текущата година;
• декларация относно липсата на влязла в сила присъда или на образувано наказателно производство за престъпления против данъчната система.

Макар и декларация за последното да е практически излишна, тъй като НАП може да изиска информацията по служебен път, дотук всичко изглежда бързо и лесно. Това, което не се казва, е, че след като бъде представено заявлението с прилежащите документи, от НАП ще изискат допълнителен списък с документи и писмени обяснения, за да регистрират компанията по ДДС. Допълнителните изисквания могат да бъдат за документи като:

• такива, доказващи реалността на получените доставки (граждански и консултантски договори, договори за наем, нотариални актове за отдадените под наем имоти и други документи, доказващи извършените доставки);
• разплащателни документи за получени плащания;
• оборотна ведомост;
• месечни отчети и кратък отчет от електронен касов апарат с фискална памет.

Тези документи не изглеждат като някаква екзотика, нито са строго специфични за отделните компании и спокойно могат да бъдат изискани заедно с подаването на заявлението. Същото се отнася и до част от писмените обяснения, които могат да бъдат поискани допълнително, като:

• декларация за произхода на средствата с които фирмата осъществява дейността си – аванси, оборотни средства, средства на собственика и т.н.;
• информация относно счетоводното обслужване на фирмата – от кой и къде се извършва.

Подобни документи и писмени обяснения могат да се изискат заедно със заявлението, което не е свързано с допълнителни разходи и работа на администрацията, а единствено с административна промяна на текстовете в Правилника за приложение на Закона за данък върху добавената стойност. Заедно с това трябва да се приложи на практика изискването на документи по служебен път, като например декларацията относно липсата на влязла в сила присъда или на образувано наказателно производство за престъпления против данъчната система.

Друга стъпка, която също не е свързана с допълнителни усилия на администрацията и естествено следва от предходните две предложения, е намаляването на регламентираното време за извършването на услугата от администрацията. В момента НАП разполага със 7 дни за проверка на основанието за регистрация, т.е. на представените документи, след което има още 7 дни, за да издаде акт или мотивирано да откаже да регистрира компанията, т.е. общо 14 дни. На практика обаче всичко това става по-бързо, което позволява този срок да бъде намален. Ефектът от това ще бъде повече предвидимост за бизнеса, по-малко разходи и загубено време, а за НАП това означава освобождаване на административен ресурс и по-ефективни административни услуги.

Друга мярка в същата посока – намаляване на времето за регистрация, е подаването на документите по електронен път. НАП и в момента предлага такава услуга, но няма информация за нейната използваемост. От годишния отчет на агенцията става ясно, че 99,9% от подадените данъчни декларации по Закона за данък върху добавената стойност са обработени по електронен път. Същият резултат може да се постигне и при регистрацията, ако бъдат приложени следните стъпки:

• Ясни изисквания за необходимите документи;
• Служебно изискване на всички документи, за които това е възможно;
• Създаване на полезни и лесни за използване електронни услуги.

Тези стъпки ще доведат по естествен начин до допълнително свиване на времето за регистрация, което и сега на практика е по-кратко от законово определените 14 дни, и ще позволят за поетапното му свиване – на първо време до 8 дни, а после и повече. По този начин се спестяват време и пари както на частния сектор, така и на администрацията. С две думи – всички печелят.

Автор: Калоян Стайков, И.П.И