През 2017 г. тригодишната тенденция за намаляването на числеността на администрацията (дори и с малко) се прекъсва. Докладът за състоянието на администрацията за 2017 г. показва увеличение на щатната численост в администрацията с над 5%, като отчита повече държавни служители и в централната, и в териториалните администрации.

През 2017 г. в 580 изследвани административни структури, прилагащи Закона за администрацията, щатната численост е 139 665 щ. бр., от които 92,3% заети (докладът за 2016г. показва, че общата щатна численост към края на годината е 132 648 щ. бр. - бел. ред.). Увеличаването на чиновниците е в пълен разрез със стремежите на всяко правителство през последните 20 години да въвежда електронни услуги, да оптимизира и да намалява администрацията и разходите за нея. Интересен феномен е и увеличаването на администрацията при постоянно намаляващо население. Докато през 2010 г. на хиляда души от населението се падат по 18 държавни служители, през 2017 г. съотношението вече достига 20 държавни служители.

Докладът показва и редица други интересни констатации, голяма част от които сами подсказват къде са проблемите на българската администрация и през 2017 г.:

30 администрации са изнесли дейности към частния сектор, но това е довело до намаляване на щатната численост само в 3 от тях ... със 17 бройки (0,01% от администрацията).

В страната има 70 консултативни съвета, които по закон са задължени да публикуват регулярно информация за дейността си, но 22 от тях (31%) не го правят. Това според доклада "поставя въпроса доколко същите в ролята им на постоянно действащи органи на правителството изпълняват нормативно определените им функции, за които са създадени".

Обученията по превенция на корупция са относително малък брой. През 2017 г. те са 6,1% от проведените обучения (общо 8458).

Проблемът с увеличаването на бройката се вижда и от данните за прекратените отношения заради съкращаване на длъжността – през 2018 г. на това основание са напуснали 178 служители, което е 1,6% от прекратените правоотношения и 0,1% от щ. бр.

Все още е налице тенденцията компютрите от висок клас да са съсредоточени в централната администрация независимо от факта, че основният доставчик на административни услуги са общинските администрации.

Броят на предоставените електронни услуги расте, но голяма част от администрациите все още не си говорят помежду си. 80% от тях (463) все още не са свързани към единната държавна комуникационна инфраструктура, с която могат да обменят информация. Т.е. реално под 20% от администрациите на централно и местно ниво са реални участници в електронния обмен на документи. Не се вижда и особен напредък спрямо минали години. Докладът ясно посочва, че свързването на всички административни структури е от ключово значение за развитието на електронното управление и ще доведе до съкращаване на разходи, бърз трансфер на данни и намаляване на употребата на документи на хартиен носител. В допълнение наблюдава се и застой в броя на администрациите, неизползващи различни типове информационни системи. 14% от администрациите нямат система за документооборот, 43% нямат система за управление на база данни, а 56% нямат системи за управление на документи, потоци и съдържание през WEB.

Любопитно е, че администрацията ползва 355 хиляди телефонни номера, които са стрували общо 22 млн. лв. през 2017 година. От доклада се вижда, че разходите са толкова високи заради липсата на интегрирани услуги, широкото използване на по-скъпата стационарна телефония и незаинтересоваността на служителите да преминават към по-евтини тарифни планове.

Не всички администрации са предоставили данни за броя на административните си сгради, разходите за тях, броя на свободните и неизползвани сгради и помещения, управлението на имуществото. 230 структури работят в повече от една сграда. Централната администрация (49 структури) се разполага в общо 2648 сгради.

Въпреки че въвеждането на система за управление на качеството беше посочена като основен приоритет още преди 5 години (и залегна като акцент в Стратегията за развитие на държавната администрация 2014-2020 г.), през 2017 г. само 32% от администрациите са я въвели.

55% от администрациите не провеждат проучване и измерване на удовлетвореността на потребителите от административното обслужване.

Все още масово не се изпълнява предоставянето на възможност исканията, жалбите, сигналите и предложенията да могат да се подават и чрез териториалните звена, както предвижда Наредбата за административно обслужване.

Интересно е и какво не показва новият доклад за администрацията. Спрямо докладите отпреди 2016 г. той е двойно по-кратък и в него няма информация за регулаторната тежест и администрираните режими, за изготвянето на оценки на въздействието (посочено е само, че администрацията е разработила общо 423 проекта на нормативни актове, придружени от такива оценки), за антикорупционните мерки, за проектите за модернизиране. Всички те са изключително важни за реалното проследяване на работата на администрацията. Все пак данните в новия доклад показват голяма част от проблемите на раздутата и неефективна администрация и предизвикателствата пред реформирането на държавния сектор.

Econ.bg препечатва коментара на Института за пазарна икономика, публикуван на сайта на организацията