Производството на тънките найлонови торби с дръжки намаля с 50-70% в последните две години. Това заяви пред Econ.bg Цветанка Тодорова, председател на Асоциация "Полимери". България е сред първите страни в ЕС, които въведоха продуктова такса за употребата на найлонови торби чрез Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци. С влизането й в сила през октомври 2011 г. се въведе продуктова такса за торбичките под 25 микрона. Тя ще нараства поетапно, докато през октомври 2014 г. достигне 55 стотинки.

Някои производители затвориха, други изнесоха бизнеса си извън България или работят за експорт, заяви Цветанка Тодорова. Същевременно се е увеличило производството на по-големи торби. "Така в момента се ширят пликове без дръжки и по-плътни и по-тежки найлонови торби, с което екологичният проблем у нас не се реши", посочи тя.

На фона на решението на ЕК да намали драстично найлоновите торбички и заявката от последния месец, че употребата им под 50 микрона трябва да намалее с 80%, в България още няма дебати по темата. Наредбата не се изпълнява, а контролът е слаб, обясниха специалисти. В момента дори голяма фирма от печатарския бранш е сигнализирала в Брюксел за проблема. Производителите са категорични, че ситуацията е затишие пред буря, което ги устройва. В същото време пък

Министерството на околната среда и водите не дава никакви сигнали за нови промени в наредбата. Екомерките не доведоха до по-чиста околна среда, а до закриване на фирми, влизането на други в сивия сектор както и заобикаляне на наредбата с производство на по-големи торби, смятат производители. Първоначално идеята беше ограничението да обхване всички найлонови торбички, но след заплахата от протести от производителите на неразградимите опаковки, бе решено въведената такса да важи само за торбичките под 25 микрона.

"Доволни сме от факта, че наредбата се ограничи само върху торбичките под 25 микрона. Ако беше обхванала всички торби, трябваше да преустановим производство, ние сме най-малката фирма с 10 човека персонал”, коментира Николай Николов от „Екопол” .Той е категоричен, че няма алтернатива на найлоновите торбички, защото те са удобни и се преработват по-бързо и с по-малко разходи.

Контролът също не е достатъчно ефективен, коментира Тодорова. В момента за проверките отговарят инспекторите от регионалните структури на МОСВ-РИОСВ. Те обаче не проверяват пазарите, където се правят най-големите нарушения с торбичките. Отговорни органи би трябвало да са още НАП и Министерство на финансите. “След като подадохме сигнал за фирма нарушител, която не спазва наредбата и продължава да пуска торбички тип “потник” под 25 микрона, от МОСВ ни отговориха, че на посочения адрес такава фирма не съществува и проверките спряха дотук. От финансовото министерство и НАП не получихме никакъв отговор”, обясни още Тодорова.

Основната цел на таксата е да има ограничителен и възпиращ ефект, като по този начин се стимулира употребата на полимерни торбички за многократно използване, за които не се дължи продуктова такса, твърдят от МОСВ. Всеки клиент вече трябва да си плати за удоволствието да сложи продуктите в найлонова торбичка от щанда.

Наредбата като врата в полето

За периода 2012-2013 г. по данни на екоминистерството обаче са събрани 159 273 лв. от продуктовите такси, които отговарят на 446 468 броя торбички за еднократно използване. Според производители в бранша е много чудно как са събрани толкова пари след като сами си признават, че заобикалят наредбата като не произвеждат такива торбички или като не ги декларират. От друга страна пък са категорични, че няма на какво основание търговците да бъдат глобени, заради което са почти сигурни, че санкционирани по тази наредба досега няма.