Растежът на една икономика се ускорява не с харченето на фискални средства, а с провеждането на структурни промени. Това заяви в интервю пред БТА Калин Христов, министърът на финансите в служебното правителство. Именно реформите стимулират и развиват икономиката, допълни той. Разходът на средства води до временно раздуване на икономиката до един момент, в който вече пазарите спрат да финансират дефицитите и тогава настъпва тежко свиване на икономиката.

Според министъра именно това се случва в момента в Гърция, Испания и Кипър – три от най-тежко ударените от кризата европейски страни. Той допълни, че на световно ниво като цяло се наблюдава силна задлъжнялост както на публичния, така и на частния сектор. Наред с него съществуват структурни проблеми в САЩ и в Европа и това влияе изключително негативно на възможностите за икономически растеж в целия свят. По-бавното възстановяване от кризата не е единствено локален феномен, а е прогнозирано от редица институции като Европейската комисия (ЕК), Международният валутен фонд (МВФ) и други.

В актуализираните от правителството Национална програма за реформи и Конвергентна програма на България (2013-2016) Министерството на финансите (МФ) предвижда икономически растеж от 1% през тази година, ускоряване през следващата година до 1,8% и достигане през 2015 г. до 2,9%. Христов посочи, че отлагането във времето на възстановяването на икономиката води и до преоценка на прогнозата за заетостта - през тази година все още ще има спад на заетостта от 2,4%, а едва през следващата се очаква минимален растеж на заетостта от 0,4%.

"Прогнозата за инфлацията е за 1,8% средногодишна инфлация за тази година, а за 2014 г. очакваме тя да се увеличи до 2,7%, но все още ще остане на много ниски нива", каза той.

Промяната в очакването за растежа променя скоростта, с която се върви към балансиран бюджет. Страната ни остава с дефицит от 0,8% до 2016 г., а балансирането на бюджета се измества в 2017 г.

Според Христов България не може да си позволи висок дефицит. "Реализирането на бюджетен дефицит от 3% е допустимо, когато икономиката е в състояние на значителен спад, а такова в момента нямаме", подчерта финансовият министър. Според него, ако се допусне увеличаване на дефицита, срещу страната ни ще бъде заведена процедура за неспазване на Фискалния пакт, който сме подписали и който е приложен в Закона за публичните финансите. Според новите европейски регулации, несъобразяването с изискванията за финансова стабилност е основание за замразяване на европейските фондове.

Финансовият министър е категоричен, че няма заплаха за изпълнението на бюджета за тази година. По предварителни данни за първото тримесечие на 2013 г. приходите се реализират с незначителни отклонения от планираните. Христов не очаква да се наложи актуализация на бюджета след изборите. Фискалният резерв в момента е в размер на около 5 млрд. и 300 млн. лв. и дори и след плащането през август на шестмесечната облигация, пусната на вътрешния пазар, за да бъдат финансирани субсидиите на земеделските стопани, резервът в края на годината ще е над минимално изискуемото ниво по закон.

Припомняме, че в коментар за в. "Уолстрийт джърнъл" бившият министър на финансите Симеон Дянков изтъкна, че Европа се нуждае от строги икономии, като според него в противен случай липсата на ефективност в някои сектори ще продължава.