Капиталовият пазар в България все още се характеризира със слаба ликвидност и изключително малки обороти на търговията. Експертите в областта, както и ръководителите на Българската фондова борса (БФБ), са единодушни, че ако не настъпи промяна, то в скоро време няма да можем да се похвалим с активна борсова търговия.

Според публикувания годишен доклад за дейността на БФБ за 2011 г. причина за слабата търговска активност е продължаваща икономическа криза в страната. По мнението на изпълнителния директор на борсата Иван Такев, изразено в интервю специално за Econ.bg, ръстът на пазара отпреди шест-седем години рязко се е обърнал в негативна посока, като се стига до сегашната не особено благоприятна за борсата ситуация.

Общият реализиран оборот с акции на регулирания пазар отчита намаление от над 20%, като особено много се е понижил оборотът на Официален пазар на акции, сегмент А, в размер на 33%. Според данни на БФБ ръст е отчетен единствено на сегмент Б (28%). Това обаче не е достатъчно, за да компенсира общия спад по отношение на търговията с акции.

"Общият оборот на Българската фондова борса трудно надвишава половин милион лева и единствено блоковите сделки на институционалните инвеститори оказват подкрепа на изтъргуваните обеми. Никакви корпоративни новини не са в състояние да доведат до раздвижване, включително и финансови отчети", коментира ситуацията пред Econ.bg Тамара Бечева, анализатор от ЕЛАНА Трейдинг.

Борсовите индекси на БФБ са пет – SOFIX, BG40, BGREIT, BGTR30 и CGIX. Водещият индекс SOFIX обединява най-ликвидните дружества на пазара. В последната година той обаче отчита спад от близо 30%, а от началото на година досега се е понижил с почти 4%. На SOFIX единствените две добре представящи се компании са дружествата със специална инвестиционна цел Фонд за недвижими имоти България и Адванс Терафонд. Положителната тенденция през 2011 г. е нарастването в размер на 51% на изтъргуваните обеми акции на дружествата със специална инвестиционна цел.

"SOFIX е един от малкото индекси в Европа със спад от началото на годината. В момента основният индекс се задържа на ниво от около 310 пункта", каза Бечева. Според нея кризата не е пряк виновник за намалените обороти на търговия, а по-скоро се отразява с негативно влияние върху дружествата, чиито акции са публично достъпни на пазара.

„Спадът на пазара отблъсна много инвеститори, които през 2007 г. търгуваха на българската борса, когато цените на акциите растяха бързо и бяха нереалистично високи. Сега не бих казала, че кризата се отразява на търговията на БФБ. По-скоро кризата се отрази на резултатите на публичните компании, но напоследък те започнаха да отчитат подобрение в продажбите и печалбата си", смята Бечева.

Същевременно леко повишаване на оборота се отчита на приватизационния пазар, на който са изтъргувани държавните дялове в “ЕВН Енергоразпределение България“ АД и “ЕВН Електроснабдяване България“ АД, както и при пазара на компенсаторни инструменти. Тези два фактора доведоха и до леко повишаване на оборота на регулирания пазар от около 5% на годишна база.

По отношение на реализирания оборот извън регулиран пазар обаче през миналата година е отчетен значителен ръст от близо 230%, като оборотът достигна 781 мл. лв.

Какво ще накара инвеститорите да спрат да бъдат предпазливи?

В България трябва да се почувства, че кризата е отминала и има реално нараства на доходите. Като отражение на това хората ще започнат да инвестират в относително по-рисковите капиталови пазари.

„Хората продължават да спестяват в банките, тъй като виждат в тях най-сигурната инвестиционна възможност за осигуряване на адекватна възвращаемост. В момента всички са ориентирани към максимално най-сигурните инвестиции. Те не се и опитват да помислят евентуално за нещо по-рисково, макар то да би донесло някакъв по-сериозен доход“, коментира въпроса Иван Такев. Според него в момента, в който реално хората започнат да усещаш отминаването на кризата, те ще се ориентират към по-различни инвестиции от банковите депозити.

Когато икономическата конюнктура се подобри, то и търговията на борсата ще се засили, като това ще засегне най-вече стабилните компании, които вече се търгуват на пазара.

„Все още няма чувство за сигурност в положителното развитие и не всички са готови да рискуват. От друга страна, инвеститорите на Българската фондова борса изчакват сигнал, които ще задвижи „лавина“ и ще доведе до сериозно движение на индексите“, каза Тамара Бечева. „Както обикновено, отделни компании ще се представят много по-добре от пазара като цяло. Прилив на капитали и осезаемо търсене според мен ще са в основата на ръста, а не толкова листването на нови компании. На БФБ в момента има много дружества с добър фундамент и история, и те ще получат подкрепа“, допълни тя.

Както българските, така и чуждите компании, не набират капитал от родната борса

Борсата е място, което предоставя възможност на компаниите да увеличават капитала си чрез първично публично предлагане. Това е сравнително скъп източник за финансиране, но от друга страна при него липсва рискът от невъзможност за изплащане на лихви и задължения, който винаги съпътства привлечения капитал от кредитори. Българската фондова борса е твърде неликвидна и с много малък оборот на търговията, за да може адекватно да отговаря на нуждите на бизнеса. Това се е причината, която спира не само чуждите компании, но и българските да реализират IPO (първично публично предлагане) на нашата борса.

„Преди време в пика на борсата имаше интерес да бъдат осъществени IPO-та от чужди компании - едновременно на българската и на други борси, но тъй като малко след това у нас наистина започна да се усеща кризата, то тези компании се отказаха от намеренията си“, каза Такев.

„През 2008 г. вече беше прекалено късно да се говори за първични публични предлагания. Реално докато не се възстанови тенденцията за набиране на капитал от български компании на родния пазар, не е реалистично да очакваме, че и чужди компании ще разчитат нашата борса за същото“, допълни изпълнителният директор на БФБ.

През 2011 г. на БФБ-София започват да се търгуват 18 нови емисии финансови инструменти. Този брой представлява спад с 28% в сравнение с година по-рано.

В условия на ниска ликвидност и несигурна външна среда през 2011 г., броят на новорегистрираните акции и облигации се запази почти без промяна спрямо 2010 г., се казва в годишния доклад на БФБ. През годината липсват нови емисии варанти*, дялове на договорни фондове, както и първични публични предлагания.

За миналата година броят на спрените от търговия емисии финансови инструменти е 39, което с 24% по-малко спрямо 2010 г. Намалението обаче се дължи на факта, че броят спрени от търговия емисии акции е по-малък през 2011 г. - четири, спрямо 16 година по-рано.

“Търговия в рамките на 300 000 евро на ден няма как да е привлекателна за чужди инвеститори. При тази ниска ликвидност, ако купят акции, те няма на кого да ги продадат в един момент. Дори акции с история на БФБ не намират пазар”, смята Бечева. Според нея обаче чуждестранните инвеститори не са се отдръпнали напълно. Анализаторът смята, че има позитивни настроения, но не се е появил факторът, който да доведе до последователно раздвижване на търговията, която ще увлече повече участници.

Отчита се леко подобрение на средно-дневния оборот през 2011 г., като за миналата година той достигна 2,89 мл. лв. или е с близо 6% повече от средно-дневния размер на оборота през 2010 г.

Приватизация на Българската фондова борса

В момента Министерството на финансите притежава основния пакет акции на дружеството или 50,05% от всички ценни книжа на БФБ. Инвестиционните посредници и търговските банки са следващият най-голям акционер, като със своите около 1 600 хил. броя акции, които те притежават, делът им е 24,18%.

„Амбициите на Министерството на финансите в качеството му на мажоритарен собственик са изцяло да се освободи от притежавания контролен дял. Целта е регулирането на пазара да не се осъществява посредством акционерно участие, а чрез регулация, т.е. чрез налагането на конкретни правила“, каза по този повод Иван Такев.

Министерството на финансите вече е възложило на Агенцията по приватизация откриването на процедура на продажба на борсата и намирането на консултант. Министерският съвет от своя страна е приел концепция, в която борсата трябва да се приватизира в пакет с Централен депозитар. "Това би трябвало да се случи скоро, при положение, че процедурата е стартирана“, допълни изпълнителният директор на борсата.

„Изискванията към евентуалния купувач ограничават кръга на възможностите до най-големите борсови оператори. Колко време ще отнеме самата приватизация и при какви условия ще се извърши, няма как да се предположи“, изрази мнението си Бечева.

Анализаторът коментира и влиянието на приватизацията върхо борсовата търговия. “Факт е, че новината за началото на приватизацията не се отрази на търговията с акцията на БФБ. Покупката на БФБ от чужд оператор със сигурност може да внесе опита от неговия мениджмънт и да я направи по-видима. Но как би се отразило това на търговията, предстои да видим“, допълни още тя.

Българската фондова борса като дружество, извършващо търговия с финансови инструменти, за 2011 г. отчита сравнително добри резултати. Приходите на БФБ са нараснали през 2011 г. до 2,389 млн. лв. от 1,961 млн. лв. през 2010 г. Дружеството отчита чиста печалба за миналата година в размер на 314 хил. лв. в сравнение със загуба от 250 хил. лв. за предходния отчетен период. Това разбира се рефлектира и върху доходите от ценните книжа на БФБ, като основният доход на акция спрез 2011 г. е 50 лв. спрямо загуба на брой в размер на 40 лв. през 2010 г.

Стратегия за развитие на Българската фондова борса

Промените от 1 март за различно сегментиране на пазара, разделящо търговията на сегмент Premium и сегмент Standard, имаше за цел да отдели ликвидните от неликвидните дружества и да подобри търговията. Това обаче не доведе до особени резултати, като борсовият оборот остана на същото равнище.

“Дали акцията се търгува на сегмент Premium или на Официален пазар, сегмент А, няма особено значение. По-важното е да има активност на инвеститорите, за да може лесно да се влезе и излезе от инвестицията”, смята анализаторът от Елана Трейдинг.

В стратегията за развитие на БФБ до края на 2012 г. е записано, че борсата ще стимулира спот-търговията със сертификати и варанти. Един от основните приоритети в краткосрочен план е елиминирането на техническите затруднения при сключването на маржин-покупки и къси продажби. За да се разреши този проблем БФБ предлага да участва с експертна помощ при клиринга**, извършван от централния депозитар. Според борсата това ще позволи централизирано управление на обезпеченията и лимитирането на позициите.

Според БФБ късите продажби, вкючени в изчислението на основните индекси, би позволило на един по-късен етап да се предложат и деривативни продукти като фючърси. От БФБ обаче смятат, че за да стане това, трябва да се промени регулативната база.

В краткосрочен план БФБ смята да проведе консултации с участниците на капиталовия пазар относно възможността за удължаване на времетраенето на търговската сесия на Борсата.

“Сега се оказва, че българският пазар е затворил преди обяд лондонско време. Не може да очакваме, че чужди инвеститори ще инвестират при нас, при положение, че нашето работно време е крайно неудобно за тях. Те няма да променят своето заради нас”, каза по този въпрос изпълнителният директор на борсата.

Целта е подобряване на имиджа на борсата, доколкото към момента българският пазар е с една от най-кратките борсови сесии в рамките на ЕС, както и засилване на връзката между местния пазар и тези в Западна Европа и САЩ.

Бъдещето на капиталовия пазар у нас

“Търговията на БФБ би могла да се разшири с увеличаване на типа предлагани финансови инструменти”, смята Бечева. “Това обаче е задача за в бъдеще, тъй като в момента основна цел е повишаване на ликвидността и привличането на инвеститори”, допълни тя.

Според анализатора приватизацията на държавни дялове в структуроопределящи компании е крачка в тази посока, но остава важен начинът, по който се реализира. “Инвеститорите не реагират както през 2007 г., когато купуваха всичко „на сляпо“ и напоследък ясно доказаха това”, заяви специалистът.

Според Иван Такев бъдещето на пазара зависи от това какво е общоикономическото представяне на страната, както и от възможността за по-добра интеграция в европейските капиталови пазари.

*Варант (warrant, англ. език) - ценна книга, която дава правото на притежателя си да купи пропорционално количество акции на определена цена, в рамките на определен срок. По същество това е финансов дериват, който се търгува на фондовите борси.

**Клиринг - системата от взаимоотношения между пазарните участници във връзка със сключени сделки с финансови инструменти, изразяващи се в идентифицирането на задълженията на страните, управление на предоставените обезпечения, извършването на прехвърляния по съответните сметки и оповестяването на съответната информация.