Автор: Джуди Демпси, "Ню Йорк таймс" (New York Times)
Откакто България и Румъния се присъединиха към Европейския съюз през 2007 г., двете държави бяха подложени на интензивни и засилени проверки, не само от Брюксел, но и от европейската служба за сигурност Европол.
Държавите членки от Съюза знаеха, че нито една от двете страни не е готова да се присъедини към ЕС. Те само трябваше да погледнат докладите на Европейската комисия, които описваха свойствената корупция, влиятелната престъпна мрежа, занимаваща се с трафик на хора и наркотици, както и слабостта на правосъдната система и закона.
Все пак съществуваше мнението, че е по-добре да се позволи на България и Румъния да се присъединят, за да проведат реформи, отколкото да бъдат оставени извън Съюза, което от своя страна би отложило модернизацията.
Откакто двете страни са част от ЕС те се опитваха (на случаен принцип) да се справят с корупцията. Но както стана ясно и от детайлния доклад на ЕК за двете държави, публикуван миналата седмица, като цяло картината е все още отчайващо зле.
"Преходът към пазарна икономика и върховенство на закона са извънредно сложни", заяви европейският експерт към независимата организация „Център за либерални стратегии“ в София Антоанета Приматарова. "Европейската комисия подцени систематичните недостатъци, които наследихме от комунизма и времето преди това“, каза още тя.
Все пак, 20 години след срива на комунистическата система в България и Румъния, можеше да се очаква, че едно по-младо поколение и в двете държави ще възприеме политическа култура, която ще символизира скъсване с миналото.
Въпреки това ЕК обвини румънския министър-председателя Виктор Понта или Румъния като цяло в действия, с които напълно потъпква закона, заради опитите му да отстрани президента Траян Бъсеску от поста на държавен глава.
39-годишният Понта – лидер на бившата комунистическа Социалистическа партия, уволни двама омбудсмана от опозицията, освободи директори на институти, отговарящи за проверяване на румънското комунистическото минало и засили контрола си върху държавната телевизия. Понта също така изглежда твърдо решен да защитава от ръцете на съдилищата бивши и подведени под отговорност комунисти.
"Понта попречи и върна назад всички подобрения, които се опитвахме да направим през последните години", заяви депутатът от Консервативната партия в ЕП Моника Маковеи.
На длъжността правосъден министър от 2004 г. до 2007 г. Маковеи започва реформи в съдебната система, с които да се бори с корупцията и зависимостта на съдилищата. „Обществеността и политиците трябва да разберат, че преходът значи отчетност“, заяви Маковеи. „Това означава проверки и баланси“, допълни още тя.
В доклада си за България Комисията обърна внимание на ролята на организираната престъпност. Според Европол българските криминални мрежи са активни в 18 европейски държави, като са се специализирали в трафик на хора и измами с кредитни карти.
От друга страна Комисията заяви, че в България тези организирани престъпни групировки играят уникална роля. Те оказват влияние върху икономиката по начин, който ограничава конкуренцията и спира чуждите инвестиции. "Тези групировки освен това имат платформи, от които влияят на политическите процеси и държавните институции", коментират от ЕК.
Тогава какво се обърка в България и Румъния?
Приматарова смята, че промяната на политическа култура се изгражда в продължение на много десетилетия и че трябва повече от простото въвеждане на основно технически европейски закони.
От години Европейската комисия и страните-членки на ЕС се придържат към формулата, която постановява приемане на европейското законодателство в сферата на икономиката, търговията, околната среда и здравеопазването от кандидат-членките. Приемането обаче е едно нещо, а прилагането и съответно - промяната на политическата култура, е съвсем друго. Според Приматарова Комисията не е успяла да оцени колко много време трябва, за да се сменят дълбоко вкоренени структури.
Въпреки това няколко други бивши комунистически държави се справиха по-добре с прехода.
В техния случай изглежда, че два ключови елемента бяха от помощ – те имаха силни дисидентски движения по време на комунизма, а по-късно взеха решението да отворят секретните си полицейски файлове.
Полша, която се присъедини към Общността през 2004 г., има силна антикомунистическа опозиция, която послужи добре за въвеждането на демокрацията в страната в началото на 90-те години на XX в. Освен това държавата отрано започна да работи за справяне с комунистическото минало.
Бившата Чехословакия, която имаше сравнително малко дисидентско движение, въведе в началото на 90-те години един от най-радикалните за региона закони за „прочистване“ на комунистически тайни служби. Първият демократичен президент на Чехословакия Вацлав Хавел не проявяваше никаква симпатия към комунистите.
Унгария също въведе „прочистващ“ закон през 1994 г. Държавата обаче се забави с публичното обявяване на секретните държавни файлове въпреки засилените антикомунистически настроения на правителството.
Както България, така и Румъния съвсем наскоро започнаха да се борят с комунистическото си минало, като освен това го правят твърде колебливо.
Маковей вярва, че по-навременното отваряне на секретните досиета е можело да повлияе на борбата с корупцията и разплитане на сложните комунистически мрежи.
„Въпреки че (България и Румъния) не успяха да го направят, това, че са част от Европейския съюз, има значение“, смята професорът по политически науки в СУ „Св. Климент Охридски“ Даниел Смилов. Членството „даде шанс на гражданското общество да се бори за промяна и отчетност. Ние бихме били много по-зле извън ЕС. Преходът би отнел още повече време“, твърдо заяви той.
