Изправен пред един от най-сериозните дългови проблеми в света, Китай се опитва бързо да преструктурира трилиони лоши дългове и да се отърве от т.нар. „зомби предприятия", които заплашват икономиката му. В тази връзка правителството обмисля цялостна ревизия и модернизация на финансовия пазар.
Централните и местните власти работят заедно за разрешаване на дълговата криза, като в същото време гарантират икономическия ръст и финансовата стабилност. Някои анализатори очакват Пекин да предложи парична подкрепа или данъчни преференции за местните власти в компенсиране на задлъжнялостта и влиянието върху икономиката.
По оценки на Китайската народна банка (КНБ) общият размер на дълговете на китайските компании – много от които държавни – е достигнал 160% от БВП. Съотношението на дълга към БВП, включително корпоративните и държавни дългове, пък е близо до 240%. Това е по-високо от средното ниво за света от 224% и е „значително по-голямо в Китай отколкото в другите страни със сходно ниво на развитие", се посочва в доклад на МВФ. Китайският БВП за 2015 г. е 10 трилиона долара и е вторият най-голям света след САЩ, където той е 18 трилиона.
Дълговата криза е надвиснала над Китай след години на парично облекчаване и наливане на ликвидност в икономиката, за да се стимулира растежа. Тези мерки в немалка степен помогнаха на Пекин да избегне най-лошите ефекти от Голямата рецесия. Те обаче доведоха също до бързо увеличаване на задлъжнялостта и свръхпроизводството в много индустрии. Сега, когато китайският икономически бум вече е минало и икономиката се забавя, банките и компаниите са обект на засилващ се натиск да си плащат дълговете.
Централната банка продължава да инжектира пари в икономиката. Широката мярка М2 за парично предлагане е нараснала с 11,5% в последните 12 месеца до септември. Заемите дадени през първите девет месеца на годината са достигнали рекордните 10,2 трилиона юана (1,5 трилиона долара), което е с 2,5% повече, отколкото през първите девет месеца на 2015 г.
Тази седмица Министерството на финансите и Банковата регулаторна комисия обявиха нови мерки, изискващи „зомби предприятията" – такива, които имат огромни дългове и функционират единствено заради протекцията на местните власти – да бъдат обявявани бързо във фалит, а активите им ликвидирани. На банките е наредено да отписват дълговете на такива компании, според източник близък до правителствената агенция, която е издала разпореждането. Директивата, отразяваща новата неотложност да бъде разрешен проблема с лошите дългове, следва насоките от 10 октомври на правителството, които разкриват комплексен подход към дълговата криза. Те включват мерки за насърчаване на сливанията и придобиванията, принудителни фалити и трансформиране на дълговете в капиталови и други ценни книжа. Според правителството целта е да се подобри разпределението на капитала и се сложи край на безсмислените инвестиции.
Според местни медии държавното ръководство на Китай обмисля също модернизация и преструктуриране на финансовата инфраструктура. Подобни промени може да включат съживяване на пазара на ценни книжа, така че компаниите да могат да набират капитал чрез акции, цялостна ревизия и унифициране на контрола върху фрагментирания пазар на облигации, който е особено важен източник за финансиране на бизнеса, както и улесняване на правилата за инвестиране за застрахователните фондове, така че да се насочи повече капитал към реалната икономика.
Фокусът върху закриването на „зомби предприятията", които губят пари, е адекватен, казва Хуан Ипин, професор по икономика в Пекинския университет. Той също посочва, че пазарно ориентираните реформи във финансовата система, за насочване на повече парични ресурси към частния сектор, са задължителни.
През тази година мащабът на дълговия проблем се прояви особено ясно. В края на юни китайските банки са имали 1,4 трилиона лоши дългове – най-високото ниво от 204 г. насам. Необслужваните кредити, отпуснати от 29-те китайски публични банки, са скочили с 10% от края на 2015 г. до края на юни, и са достигнали 1,66% от общия размер, според консултантската агенция PricewaterhouseCoopers. За банките в централната провинция Хънан, съотношението на лошите дългове е било 3,21%, а в Шандун – 2,25%.
Компаниите, които са притежавани от централното и местните власти са голяма част от корпоративните вземания и техният капацитет да връщат заемите е под съмнение. По данни на Министерството на финансите, държавните предприятия с общ размер на активите от 128 трилиона юана са реализирали печалба от една 1,5 трилиона юана от януари до август. До края на август притежаваните от местните власти компании са имали пасиви от 39 трилиона юана, над два пъти повече от размера на дълговете, притежавани директно от местните власти.
Някои от планираните отговори за справяне с кризата изглеждат подобни на тези, които са били прилагани към задлъжнели компании. По време на едно от най-големите „изчиствания" на дългове в края на 90-те години на миналия век, бяха въведени експериментално преобразуване на дългове в акции и процедури за фалит. Като част от тази програма четирите най-големи държавни банки прехвърлиха 1,4 трилиона юана лоши активи към четири национални компании за управление на активи, създадени специално за справяне с лошите дългови. Това, което е различно този път е, че централното правителство акцентира върху преструктурирането на дълга на базата на пазарни принципи и ще бъде ограничено само до компании с солидни перспективи. Някои експерти обаче изразяват съмнения, че планираните сега мерки може да не успеят да се справят изцяло с основните причини, причиняващи китайските дългови проблеми.
„Говорейки общо, тези мерки са само временно отлагане" на плащаният, вместо разрешаване на дълговия проблем, казва президент на частна банка, пожелал анонимност. Китай се нуждае от многопластов капиталов пазар. С необходимото обявяване на информация на фондовия и стоковия пазари, този пазар ще функционира както трябва, добавя той. Най-неотложната задача, според него, е да се подобри пазарната инфраструктура и се съдейства за реформите, за да се изясни собствеността на компаниите.
