В условията на невъзможност за провеждане на самостоятелна фискална политика, средствата по оперативните програми са често единствения начин за финансиране на редица местни проекти. Това важи с особена сила за начинания, които изискват сериозни капиталови разходи, като например построяването на пречиствателна станция. Разбира се, ефектът от усвояването на европейски средства зависи най-вече от това за какво и по какъв начин те биват изразходени. Това означава, че 1 млн. лв., усвоени в една община, могат да имат по-голям ефект от 10 млн. лв., усвоени в друга. При все тази условност, размерът на реално изплатените средства на общините като бенефициенти по оперативните програми на ЕС е един от основните индикатори за успеха или провала на местните администрации - ако не друго, поне що се отнася до тяхната активност и административен капацитет.
Към средата на м. май 2016 г. българските общини са усвоили близо 5 млрд. лв. като бенефициенти на оперативните програми на ЕС. Това са само реално изплатените суми (а не договорените такива) за целия период от влизането на страната в ЕС, т.е. данните са с натрупване и обхващат целия предишен програмен период и началото на новия период. За да направим възможно сравнението между областите и общините, разделяме тази сума на средногодишното население.
Към средата на май 2016 г. средната степен на усвояване от общините достига 689 лв. на човек от средногодишното население спрямо 565 лв./човек в началото на 2015 г. и 380 лв./човек в началото на 2014 г., когато публикуваме предишни анализи по темата.
Това ускорено усвояване на европейски средства през последните две години беше очаквано предвид завършека на предходния седемгодишен програмен период (2007-2013 г.) и възможното усвояване на средства по него до края на 2015 г. Разбира се, по-доброто усвояване с годините отразява в известна степен и повишаващия се управленски и административен капацитет на някои от българските общини, поне що се касае до управлението на европейски средства.
Основните впечатления, които прегледът на данните оставя, са следните:
- Темпът на усвояване на европейски средства от общините като бенефициенти по оперативните програми на ЕС е изключително неравномерен. В съотношение с населението той варира от 4 773 лв./човек в Созопол до 0 лв/човек в Грамада.
- Не се наблюдава зависимост между големината на общините и размера на усвоените европейски средства на глава от местното население. Има много примери на малки общини, които достигат висока степен на усвояване (като Костинброд, Пирдоп, Созопол, Луковит и др.), както и на големи такива (като Пловдив, Пазарджик и Кюстендил), в които темпът на усвояване е по-нисък от средния за страната.
- Разликата в способността на общините да усвояват европейски средства се задълбочава - докато някои от тях продължават да печелят и изпълняват успешно проекти, на други тепърва предстои дълъг процес на натрупване на добри практики и набиране на необходимия административен капацитет.
Усвояемост на областно ниво
Габрово продължава да бъде областта с най-бърз темп на усвояване на европейски средства (166,5 млн. лв. до средата на май 2016 г. или средно по 1 444 лв./човек от средногодишното население), но разликата с област Бургас вече е минимална. В област Бургас усвоените средства са 585,3 млн. лв., но заради по-голямото население на областта, това прави средно по 1 414 лв./човек.
Най-нисък темп на усвояване се забелязва в областите Кюстендил (367 лв./човек), Сливен (378 лв./човек) и Русе (472 лв./човек). Само за периода януари 2014 – май 2016 г. общините в област Бургас са усвоили значително повече средства на човек от средногодишното население (578 лв.), отколкото общините в тези три области за целия програмен период.
Източник: ИПИ, ИСУН